Ще има ли обрат в политическия ход на Испания?

Жоржета Пехливанова

В Испания мъртвите са по-живи, отколкото мъртвите в която и да е друга страна в света... /Федерико Гарсия Лорка, 1936г./

Испания стартира първото прогресивно коалиционно правителство на социалиста Педро Санчес, което е исторически и политически смела стъпка.

През последните години Испания преживява тежки проблеми в нейния исторически ход като демократична и правова европейска държава. Избирането на социалиста Педро Санчес за премиер на Испания след гласуването в Конгреса на депутатите във вторник, 7 януари, слага край на политическия блокаж в Испания и страната се подготвя за неприлаган досега политически експеримент в нейната история: да бъде управлявана от коалиционно правителство, определено от самия Санчес за “прогресивно”.

След дълги преговори, придружени от провали и разочарования двете партии ИСРП на Санчес и “Унидос Паодемос” с лидер Пабло Иглесияс успяха да постигнат коалиционно споразумение, което с подкрепата на крехко парламентарно мнозинство, ще могат да управляват през следващия парламентарен период. Тази лява изпълнителна власт, представена като прогресивна ще ръководи страната в един сложен политически и социален период, твърде конвулсивен, белязан от идеологическа поляризация, която може да усложни проблемите, които в голяма степен произтичат от задълбочилата се криза в Каталуния и от икономическите и финансови проблеми, които тегнат над Испания от дълго време. Нека не забравяме, че съществува срещу Санчес една консервативна опозиция, в която има 52 ултра-десни депутати, които вече демонстрираха яростното си недоволство по време на дебатите в Кортесите.

За Испания това е първото коалиционно правителство в съвременната й история. Моделът на управление е относително срещан в европейските парламентарни системи /в Португалия/, но досега не е прилаган в Испания. Коалиционният партньор е наляво от ИСРП - формацията Унидос Подемос, която влиза с един вицепремиер Пабло Иглесиас и четирима министри. Пътят, който се извървя за тази прогресивна коалиция не беше лесен, а сложен и не бе лишен от тежки и невъзможни пречки. Липсваше единомислие, липсваше разбирателство, което доведе до тежък политически блокаж в страната до такава степен, че беше необходимо да се повторят парламентарните избори в една и съща година.

Трябва да се има предвид, че Педро Санчес бе избран с минимална и крехка преднина в един парламент най-силно фрагментиран в историята си. Това е отражение на идеолгоическата поляризация, от която Испания страда. Санчес получи само 167 гласа “за” срещу 165 “против” и благодарение на “въздържалите се” с полемика 18 депутати от групите на индепендентистите, тази на Републиканската левица на Каталуния /Esquerra Republicana de Catalunya (ERC) и баската - EH Bildu, без които социалистическата кандидатура се проваляше. Де факто, правителството може да разчита на 155 депутати в Долната камара, която е с 350 депутати, от които за мнозинство са нужни 176 гласа. В този парламент 17 политически формации си делят местата в Долта камара, което говори за най-фрагментирания парламент досега в историята на Испания. Трябва да отбележа, че голям е броят на регионалните сили и националисти, които влизат и чиито териториални претенции и интереси не бива да се подценяват, имам предвид депутатите и сенаторите и в Горната камара - от Каталуния, Страната на баските, Канарските острови, Кантабрия, Галисия… Те заедно участват с петте национални партии ИСРП, НП, Подемос, Вокс и Сюдаданос в работата на общите Кортеси. Сред тези, които са от центъра надясно, най-вече “Вокс”, са пълна опозиция на политиката на Санчес - “Испания да бъде държава на автономии”, тоест, те искат премахването им. От там и задълбочаването на кризата в регионалната политика. И ответната реакция на национализмите открито индепендентистки като баските EH Bildu или на каталунците ERC, Junts per Catalunya или CUP.

Предпоставките за избор на ляво правителство: исторически и регионални.

За първи път от 80 години, след франкистката диктатура(1939-1975) и последвалия след смъртта на Франко “демократичен преход” в испанско правителство ще има министри по-наляво от ИСРП. ИКП, която най-активно воюва срещу Франко и понесе най-много жертви, по време на прехода се споразумя с Конституцията, но никога нейн представител не влезе в правителствата, коите се редуваха 40 години. В т.н. “демократичен преход” веднага след смъртта на Франко участваха: кралският двор, Движението на Франко, както и испанските национални партии - десни, центристки и леви. Последните още бяха по затвори и в изгнание, откъдето се завръщаха постепенно. Преходът бе изправен или пред „руптура“ - скъсване с диктаторския режим или пред „операция Принцът“ - онаследяване управлението на Франко от монарха. Според историка Луис Гарсия Сан Мигел преходът бе провеждане на умна и внимателна реформа: политически проект с реформа в законодателството, без да се отхвърля; постепенно, а не рязко отстраняване на основните ръководни фигури на режима; преход от диктатура към демокрация, но по мирен начин; запазване властта в ръцете на франкистите-реформатори, за да няма рязка „руптура“, скъсване. Преходът следва да се извърши „отгоре“, т.е. кралят заедно с правителството, парламент още няма, а Франковото Движение -постепенно да бъде отстранено до завръщане на националните основни партии в страната, ръководствата им бяха още в чужбина, за възстановяване на парламентарна дейност в Испания. Испанската политика се характеризираше главно от бипартизъм, осъществяван в редуване на двете политически мастудонти Народната партия и ИСРП.

Така Испания бе управлявана през 40-те години, въпреки че съществуваха Комунистическата партия на Испания и по-късно Обединена левица, но никоя до този момент не стигаше до властта. Формацията “Подемос” е по-късен ляв политически проект с участието на недоволното гражданство от ограниченията, корупцията и от двуполюсната политическа система в наследство директно от прехода. Партията на Иглесиас възприе позиция за управление в левия спектър при ляво социалистическо правителство и се бори открито зя постигане на целта си. Самата формация “Унидос Подемос”/”Заедно Можем”/ е коалиция на Обединетата Левица и Подемос, като двете партии успяха да привлекат най-вече идеологическия сектор наляво от ИСРП и така да влезе в правитерлството.
80 години от края на Гражданската война /1939-2019/.
Нека си припомним правителствата от времето на Втората Република (1931-1939), в които участват министри на ИКП(PCE), Републиканската левица или самата Републиканска левица на Каталуния /Esquerra Republicana de Catalunya / ЕRC/. Защото само преди дни Испания отбеляза с преклонение - 80 години от края на Гражданската война /1939-2019/.

Когато говорим за края на испанската Гражданска война 1039г. Не можем да премълчим, че начело на Испания сяда генерал Франко, получил заслужено прозвището „прокълнатият“. Списъкът е дълъг на интелектуалци, политици, държавници, много от тях със смъртни присъди лично подписани от Франко, които на тълпи напускат Испания в търсенето на нова страна, където да се приютят, заплашени от диктатора. Затворите Карабанчел и Lledoners бяха тесни за хилядите испанци, политици-републиканци, интелигенти... Тежката гражданска война в Испания тегне на плещите на всички испанци до днес., тегне и на историята в Европа – един милион убити, петстотин хиляди прогонени от Франко, два милиона политически затворници, 500 хиляди разрушени домове, сто петдесет и три опустошени градове, сред тях и баската Герника, увековечена от Пабло Пикасо завинаги...

На откриването на юбилейната изложба в Националната библиотека присъства цял Мадрид. Вицепремиерката Кармен Калво уважи събитието, спирайки се развълнувана пред хилядите изложени снимки на изстрадалите изгнаници... Изненадана изведнъж тя съзира снимка на своите дядо, баба и вуйчо, които са в тълпата, напускащи Испания... Не се забравя, не, никога...
Спомените връхлитат в мислите на много испанци, чиито близки са пострадали в този кървав период. Потресаващи са снимките на масовото преселение, на стотици хиляди опърпани старци, жени и мъже, деца, минаващи през полицейски кордони, за да напуснат родина, прогонени от “прокълнатия“, „с лице към Слънцето...“ 3000 испански деца без дом и родители заминават за СССР... Старите снимки говорят сами, и без страх на новите поколения...

Франкизъм е испанският модел на фашизма, политическа система, която 40 години се загнездва в Испания, гъвкава и приспособяваща се...във времето. В „Долината на падналите“ генерал Франко смаза републиканците, наричайки ги по христянски „мъченици“, а възхвали фалангистите за „герои“ на Гражданската война. Затова Франко трябваше да напусне завинаги Мемориалът - костница в навечерието на 80-тата годишнина от края на Гражданската война. Гениалният поет Федерико Гарсия Лорка, убит пред стените на Гранада, 1936г. е пророк с думите: „В Испания мъртвите са по-живи, отколкото мъртвите в която и да е друга страна в света...“
Затова Санчес, подкрепен от левите сили, извърши ексхумацията на генерал Франко и тленните му останки напуснаха завинаги „Долината на падналите“. Това бе нож с две остриета – подкрепа на левите сили, но и яростни протести на ултрадесните и десни сили в Испания. Защото с генерала-диктатор се погребва макар и символично франкизмът, властвал 40 години.

Френският в."Монд" отрази преди дни 80-та годишнина: „С голяма юбилейна изложба Испания чества своите изгнаници от 1939г. Страната почита своите 500 000 републиканци, които са избягали от франкизма преди 80 години. Между емигрантската общност фигурират множество известни имена, личности-знаменитости, които никога не са се отказали от родината си. Много от тях намериха подслон и втора родина във Франция...“
“Никой няма право да монополизира патриотизма!”, Мануел Асаня, президент на Втората република Испания, 1936-1939.
С 45 минутна встъпителна реч кандидат-премиерът Педро Санчес изложи пред депутатите в Конгреса своята програма за управление на Испания.

Санчес акцентира над три оси:
- управление с прогресивен поглед;
- намаляване чрез политика и диалог на териториалното напрежение, за да се превъзмогне политическото напрежение в Каталуния. "Ще оставим назад "съдебното отклонение", което донесе толкова много болка и рани и ще върнем в политиката, където му е мястото, политическият конфликт". "Няма да се скъса нито Испания, нито Конституцията, а блокажът. Законът е условието, но диалогът е пътят!

- и третата ос - Ще провеждам икономика наляво. Ще приемем трудовата реформа от 2012г...
„Ще възстановим скъсаните консенсуси...ще изграждаме мостове!"
Какво обеща на дебатите Санчес след изказването на каталунката-републиканка Монсарат Баса, която заяви, че трудно е приела да гласува „въздържала се“, за да успее кандидатурата на ИСРП. Баса с болка каза, че социалистическото правителство с нищо не попречи при гласуване на тежките присъди на каталунските политици-индепендентисти през октомври. Нейната сестра е Долорес Баса, каталунска депутатка, министър в правителството на Пучдемон и Жункерас, която затова, че е член на правителството, бе осъдена на 12 години затвор.

П.Санчес защити договорката с Републиканската левица на Каталуния, като обеща, че „ще върнем в политиката политическия конфликт и ще оставим в миналото "съдебното му отклонение", изтъквайки че „прехвърлянето на политическия конфликт от политиката в съда, бе грешка /на предишното правителство на Рахой/, вместо да се реши с политически средства...“.

Защо се заговори за Втората република, 1931-1939? Нужен е реализъм и дълги светлини, казват испанците.
По време на конвулсивната епоха на Испания, годините на Втора Република, 1931-1939г. един от знаковите политици, андалуският адвокат, либерал, министър на отбраната при крал Алфонсо ХIII, Нисето Алкала-Самора /1877-1949/., се отказва публично от монархията, произнасяйки прочутата си реч в театър „Аполо“ във Валенсия, в която заявява, че е категоричен и че „повече няма да подкрепя краля и няма да му вярва“. Алкала-Самора дава своята подкрепа за републиката, зад която тогава е средната класа и интелигенцията. Ражда се в Испания Втората Република (1931-1939) и президент е Алкала Самора /1931-1936/, който след Гражданската война напуска Испания и заминава за Аржентина в изгнание, където умира през 1949г. След Самора президент на Втората република е Мануел Асаня /1936-1939/, интелектуалец, юрист, който остава до края на Гражданската война и до възкачването на генерал Франко. За този период се говори, че в управлението на Испания са главно добри юристи и икономисти, а не само военни. Страстният каталонист, Францеск Камбо /1876-1947/ е министър на финансите – също адвокат, консерватор, приятел на Алкала-Самора, с който често спорят по темата Каталуния. Един ден президентът Алкала-Самора казва на министър Ф.Камбо: ”Вие трябва да изберете дали ще бъдете Боливар на Каталуния или Бисмарк на Испания, но и двете е невъзможно.” Камбо също емигрира в Аржентина след края на Гражданската война...

Фразата-хит на Алкала Самора често се повтаря в по-новата история на Каталуния. Но дяволското стечение на политическите събития днес сякаш превърнаха каталунският лидер-ляв републиканец Ориол Жункерас неочаквано и едновременно и в Боливар и в Бисмарк. От затвора той се оказа безпрецедентно способен да играе и двете роли, без да крещи да убеждава така, че да срути стените на затвора с неговия очевиден политически авторитет и да влияе в общото испанско “таблао”. Ориол Жункерас държи ключа за испанското правитлество в строго охрняваната килия на затвора Lledoners, Барселона. Нещо толкова необичайно, което само е възможно в Испания - ИСРП разбра, че всеки друг вариант би бил по-лош за социалистическото правителство. А Пабло Иглесиас се оказа упорит, твърд и издържа на натиска и напрежението отвън и отвътре. Оказа се най-стабилният преговарящ и най-верен партньор на Санчес. Относно казуса по имунитета на Жункерас и решението на Съда на ЕС левият политик Пабло Иглесиас, който е магистрат и бивш евродепутат заяви:”Залогът да се реши по съдебен път политическият конфликт в Каталуния, свързан с референдума 2017, отдалечи сценарият за решаването му като политика и влоши представата на Европа за испанското правораздавателна система. Сега това е нов етап на диалог и политическа интелигентност, за да вървим към помирение, което е наложително за страната. Необходим е съдебен обрат по казуса 1 октомври 2017г.”.

Съвсем не бе случайно, че преди решаващия втори вот в парламента на 7 януари кандидатът-премиер Педро Санчес цитира любимата фраза: “Никой няма право да монополизира патриотизма!”на президента на Втората Република, Мануел Асаня, който умира във Франция през 1940, отказвайки на Негрин да се върне във Франкова Испания с думите “никога повече”/“nunca jamás”/. Това събуди веднага отговори на десницата също от неговите паметни фрази, но без успех.

С тази фраза Педро Санчес показа зрялост като политик. Узряването на Педро Санчес като държавник през десетте месеца, в които той управлява като премиер на служебно правителство, отговорните решения, които трябваше да взема на най-високо ниво, срещите му с европейските лидери в Брюксел при сформирането на новото правителство на Европейския съюз, в което Испания постигна поста върховен представител по външната политика и сигурността...

Потопявайки се в голямата политика Санчес почна да гледа и по друг начин на вътрешната, оценявайки през европейската призма реалистично състоянието на испанското общество, от какво се нуждае най-много. Така отново, но по друг начин претегли възможността да управлява наляво в коалиция, каквото правителство дотогава не е имало в Испания. До последния ден преди да обяви правителството Санчес бе затруднен с избора на министър на правосъдието. На този пост той избра магистрат, професор по наказателно право, който да може да се справи с непосилната задача - извеждане от съда на каталунския конфликт и връщането му в политиката. Доверието към Педро Санчес е от значение за успеха на прогресивното правителство с Унидос Подемос. След пет различни вида избори – два парламентарни, европейски, местни и автономни, под негово ръководство ИСРП печели и е първа политическа сила в Испания.

„Да бъдеш испанец е най-трудното нещо на този свят“ бе казал великият Берхамин. Въпреки тежката си карма да управлява една трудна Испания, Педро Санчес ще направи всичко по силите си да възстанови скъсаните консенсуси и да изгражда мостове, вместо бетонни стени между испанците.