Големият пъзел – кой ще събере парчетата

Симеон Николов, 23.02.2019, за в–к „Българска армия”

Големият интерес към последната, 55–та поред конференция по сигурността в Мюнхен от 15 до 17 февруари т.г. се дължи не само на нейната популярност като неформална форма за сондиране на мнения, лансиране на идеи и измерване температурата и пулса на световната политика, а и на натрупалите се конфликти и нерешени проблеми в глобален мащаб.

Много показателно в тази връзка бе заглавието на ежегодния проучвателен доклад по сигурността, издаван от пет години насам: „Големият пъзел – кой ще събере парчетата“, визирайки разпадането на досегашния световен ред и либералния модел. Резултатите от проучванията в 26 страни са изключително интересни и обясняват в известна степен песимистичния му тон и характера на дискусиите на конференцията. Потърсени са отговори на хората от тези страни на въпросите, кои заплахи са по–големи, как виждат развитието на международното положение след 5 г., отношението им към санкциите срещу Русия, положението в Украйна, очакванията на страните от Западните Балкани и др. Очевидно умишлено обаче, е пропуснат въпроса за страховете от мигрантската криза, може би предвид приетия от ООН вече пакт за миграция. Интерес представляват мненията, че  по–голямата заплаха идвала от САЩ– 45%, а не от Русия и Китай– съответно 36 и 35% и очакванията за влошаване на обстановката в света, най–големи в Германия и най–малки в Русия. В Западните Балкани най–високи са очакванията за приемане в ЕС до 2025 г. в Косово и Албания, докато в Босна и Херцеговина и в Сърбия съответно 39% и 32% въобще не вярват, че някога ще влязат в Съюза.

В анализа се обръща внимание на това, че светът се намира в епоха на съперничество на великите сили, допуска се, че конфликтът с Китай би могъл да се развие «най–малко» в нова студена война, Русия била обречена на «геополитическа самота», в света има дефицит на лидерство, ЕС показва недостатъчни усилия за постигане на «стратегическа автономия», настъпва «фаза на продължителна нестабилонст и несигурност».

Тоталният натиск на САЩ в различни направления започна преди конференцията: както на срещата във Варшава с акцент върху Иран /игнорирана от повечето европейски лидери/, така и с посещенията на държавния секретар Майк Помпео в Унгария, Словакия и Полша, при които подгря темата Китай, призова да не се подкрепя «Турски поток–2», подписа договор в сферата на отбраната с Унгария и обсъди ракетна сделка.

Замисълът на организаторите да изведат на преден план в програмата германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон като символ на европейското единство се провали вследствие отказа на последния да участва. Официалната причина бе очевидно неоснователна. Хегемонията на Германия в ЕС се подставя под въпрос и от Франция, различия има и в отношенията им към Русия, Китай и САЩ.

В дневния ред на конференцията, която събра близо 600 участници, 35 държавни и правителствени ръководители и над 80 министри,  бяха застъпени темите: отстояване на ЕС, трансатлантическо сътрудничество, възможни последствия от съперничеството на великите сили, бъдещето на контрола на въоръженията и сътрудничество в отбранителната политика, взаимодействие между търговска политика и политика за сигурност, въздействие на климатичните промени и на технологичните иновации.

Каква е равносметката от изнесените доклади и проведени дискусии?

На първо място това е задълбочаването на разлома в трансатлантическите отношения, което показаха най–вече изказванията на канцлера Ангела Меркел и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Фронтовете са втвърдени и напражението и след конференцията  остава високо, както никога досега. До истинско разделение в Алианса обаче няма да се стигне, защото се признава, че без САЩ и след Брекзит няма да може  да се гарантира сигурността на континента.

На второ място, но същевременно с най–сериозни последствия за сигурността е неспособността на страните да представят идеи за спиране на разпада в системата от международни договори по контрола на въоръженията.

На трето място, очерталите се шест най–големи спорни въпроси между САЩ и Европа: договора с Иран за ядрената му програма; натиска на САЩ за спиране на «Северен поток–2»; Наказателните мита за европейските автомобили; Изтеглянето на въоържените сили на САЩ от Афганистан и Сирия; Военните бюджети на съюзниците и Многополюсността и «Америка фърст». Договрът с Иран стои на ръба, а с това  на ръба е и опитът на ЕС да води една самостоятелна Близкоизточна политика.

На четвърто място, останалите неизяснени въпроси относно приключването на войната в Сирия, някои намерения на Доналд Тръмп спрямо Русия, различните оценки за необходимостта от Европейска армия, липсата на отговори относно кибер–рисковете за политическите инфраструктури и др. Ръкъводителят на Конференцията посланик Волфганг Ишингер пледира за сътрудничество с Русия в сферата на защитата от кибер–атаки.

В центъра на вниманието се оказаха докладите на Ангела Меркел и Майк Пенс. Аплодисментите със ставане на крака за впечатляващата реч на германския канцлер се дължаха на това, че отстоя позициите си с аргументи, показа форма– освободена, самоуверена, открита и ясна. Майк Пенс за разлика от нея си служеше с ултиматуми, предупреждения и възхвали за президента Тръмп, споменат 30 пъти за 28 минути.

Ангела Меркел потвърди, че държи на газовите доставки от Русия, които са били надеждни и по време на Студената война. Освен това трябва да се предотврати Русия да изпадне в зависимост от Китай. Тя защити и позициите си по Иран, изтъквайки, че само чрез договора могат да се ограничат амбициите на тази страна. Основното послание на Меркел беше: всички заедно, макар и за един многополюсен свят.

Реакцията на амераканската преса не закъсня. «Ню Йорк Таймс» например веднага отбеляза, че «наблюдаваме нови и стари разломи, които стават по–дълбоки, а нестабилността е неизбежна». Но Тръмп подкрепял такава фрагментация в Европа, защото вярвал, че ще остави по–слабите европейски страни по–податливи на влиянието на победителя, смятайки очевидно себе си за такъв.

Вицепрезидентът Майк Пенс заплаши с игнориране на съюзническите гаранции: »Ние не можем да осигурим защита на Запада, ако нашите съюзници стават зависими от Изтока.» Той призова европейските страни да попречат на реализацията на «Северен поток–2», както и да признаят Гуайдо за президент на Венецуела. Трябва да се отбележи обаче участието на «другата Америка» в лицето на Нанси Пелоси, председателката на Камарата на представителите, която заяви: «Ние вярваме в трансатлантизма и в силно НАТО.»,  както и  на бившия вицепрезидент Джо Байдън, който обеща: «Ние ще се върнем, не се съмнявайте!»

В изводите от конференцията със сигурност трябва да влязат тезите на външния министър на Германия Хайко Маас, който подчерта: «Субект или обект на световната политика – това е решаващият въпрос, пред който стои Европа.» Затова според него гео–икономическият и гео–политическият капитал трябва да се преобразуват в основен стълб на международния ред и Европа да развие «собствена геополитическа идентичност». В тази връзка трябва да се има предвид и извода на ръковнодителя на коференцията посланик Волфганг Ишингер, че ЕС се нуждае от стратегия за предотвратяване загубата на политически способности за влияние в света.

Определено по–войнствено настроен се оказа министърът на отбраната на Великобритания Gavin Williamson, който заяви, че трябва с експедиционни сили в Балтика да се покаже на «стария противник» Русия, че «авантюрата й има своя цена.» Това логично предизвика остра реакция на руския външен министър на Русия Сергей Лавров, който обвини САЩ, че настройва света срещу Русия. В доклада си обаче, подчерта, че Русия е заинтересована от силен ЕС и има готовност да сътрудничи. Той отхвърли и обвиненията за намеса на Балканите.

Германският военен министър госпожа Урзула фон дер Лейен призова за засилване на военното сътрудничество и оправда американското настояване за повече коректност в разпределение на тежестите.

По въпроса с най–опасните за Европа последствия обаче, Договора за ракетите със среден и малък обсег между САЩ и Русия, нямаше конструктивни идеи и предложения. Нещо повече, докато големите европейски страни застанаха зад обинението, че единствено Русия е нарушила споразумението, в самите САЩ се отнасят критично към решението на президента и се поставя въпроса дали той въобще има право на това без включването на Конгреса. Не бе забелязан и факта, че основният принцип в НАТО, да няма зони с различна степен на сигурност, се размива. А рецептата би била твърде проста: опит за възстановяване на доверието, което минава през подновяване заседанията на Съвета НАТО–Русия и връщане на контрола и инспекционния режим.

За първи път на Конференцията по сигурността през последните години бе отделен специален панел «Сигурността в Югоизточна Европа», под надслов «Две стъпки напред, една назад». В него отношение взеха президентът на Сърбия  Александър Вучич, президентът на Косово Хашим Тачи, еврокомисарят Йоханес Хаан, министърът на външните работи на Германия Хайко Маас, а модератор бе ръководителят на Мюнхенския форум посланик Волфганг Ишингер. На специална церемония бе връчена наградата «Евалд фон Клайст» /на името на създателя на Конференцията през 1963–та год./ Алексис Ципрас засегна темата за лидерството като въпрос на създаване възможности за поколенията и подчерта, че историята се пише от онези, които имат смелост  и стратегическа визия. Зоран Заев изрази оптимизъм за бъдещето политическо сътрудничество в Югоизточна Европа, а Споразумението от Преспа определи като модел, как да се преодоляват политически спорове. В българската страна остана обаче неприятното усещане от пренебрегването на приноса ни в процеса на приобщаване на Западните Балкани.

Едно от големите предимства на ежегодната Мюнхенска конференция е, че дава възможност да се провеждат многобройни двустранни срещи. Министърът на външните работи на РФ Сергей Лавров например проведе 20 срещи. Премиерът на България Бойко Борисов – 7 срещи. Зависи с кого и с какъв резултат. Изключително важно е и кой е изпратен там, стратег или представител на оперативната политика. Кои са съветниците му, подготвили посещението и срещите. И тук стратегът Румен Радев в преобладаващите стратегически и военни теми щеше да е много по на място в тази сложна обстановка.

За България особено обезпокоителна е прогнозата за очертаващата се продължителна нестабилност, както и евентуални зони с по–слаба интеграция в общата европейска пилитика за сигурност и отбрана. Очертава се и категоричния стремеж на САЩ да спре «Турски поток–2», което оборва тезата, че има успешна сделка по закупуване самолетите Ф–16 и присъединяване към терминала за втечнен газ в Александруполис срещу преминаване на газоповода от Турция през България.  Съюзниците ни неведнъж са подчертавали, че биха приветствали наши доклади и предложения, но ние отново не се вписахме с такива, за да потвърдим положителната тенденция с проектите за модернизиране на армията ни и заявим позиции по Западните Балкани и Черноморския регион. А ден преди срещата с вицепрезидента Майк Пенс румънският министър на външните работи Теодор Мелешкану настоя за «голяма международна морска групировка под флага на НАТО и повече въздушен контрол над Черно море», а вицепрезидентът Майк Пенс изяви желание на посети бази в България.  Евентуалното подновяване на дискусията в посока «Черноморска флотилия» и военни бази би изострило политическата обстановка в страната в предизборния период.