Тръмп иска Европа да купува повече US-оръжие

Интервю на Антония Кюмюрджиева със Симеон Николов за в–к „Стандарт”, 15.07.2018 г.

- Господин Николов, успя ли американският президент Доналд Тръмп да придума лидерите на страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана. Ще растат ли те толкова бързо, колкото той би желал?

Доналд Тръмп не е първият американски президент, който поставя подобни изисквания към финансовите ангажименти на европейските си съюзници.

Каубой в сърцето на НАТО. Страхът сплотява

Симеон Николов, 12.07.2018

На двудневната среща на държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО в Брюксел нямаше толкова изненади по същество, колкото емоции и непознат досега прям език, критики и протвиворечеви изказвания на американския президент.

"Хибридните войни“ в триъгълника между геополитика, сигурност и медийна среда

Симеон Николов

Доклад на конференция с международно участие „Хибридните войни”, София, 29.06.1019 г.

Представата в България за хибридните войни дълго време беше на едно неоправдано ниско равнище, диктувана от пропагандни клишета за произхода й, съдържание, цели, форми и методи.

Името „Северна Македония»  пряко засяга териториалната цялост на България. Фалшифицирането на историята ни е политически въпрос, а не научен

Посланик доцент Йордан Величков*

Приключи поредният сблъсък от сагата „македонски въпрос“. Пътят на Скопие към НАТО е открит. Най-печеливши са глобалистките среди и войнстващата прослойка във Вашингтон. А губещата страна, както винаги, е България.

Български дипломати от БДД за председателството на България и политиката на ЕС

на конференция на фондация «Фридрих Еберт» и ИИОМО на 03 юли 2018 г.

Анелия Илиева

“Съединението прави силата“ не е достатъчно. Нужни са стратегии и отстояването им

Зорница Илиева

Председателството приключи. Въпросът е ще се намери ли друга тема, която да може да се отчита като „отлично представяне“ и да дава самочувствие за „и ний сме дали нещо на света“.

Хаос в ЕС– лично его, емоции и временен компромис вместо прагматизъм

Симеон Николов, 03. 07. 2018 г.

Драматични заседания в Берлин и в Мюнхен и маратон от дискусии последва срещата на ЕС от 28/29 юни в Брюксел. Фокусът беше изместен върху  споровете  между сестренските партии ХДС и ХСС, забуксували вследствие  егото на партийния шеф на втората Хоарст Зеехофер, който е и министър на вътрешните работи и въпроса за оцеляването на канцлера Меркел, бивш лидер на първата партия. Оказа се, че бъдещето на ЕС зависи от тях.

Сигналите от Виена– можем да променим и курса на политиката на ЕС, когато става дума за миграцията

Зорница Илиева

Австрия прие от България щафетата на ротационното председателство. Спор няма за едно - това е европейска страна, която е уникален случай в много отношения. Във Виена от десетилетия се прилага играта на неутралност, която следва приет за задължителен един следвоенен институционален рефлекс, който служи наистина като маска за австрийските бизнес интереси и поддържане на добър стандарт на населението.

Опасна диагноза за пациента ЕС и последния му шанс

Симеон Николов, 26 06.2018

Срещата на правителствените ръководители на 16 страни–членки на ЕС на 24 юни в Брюксел очаквано завърши без резултати, но не беше безполезна, защото очерта по–ясно разделителните линии между участниците по мигрантската политика и предизвикателствата пред срещата на върха на 28/29 юни.

Капаните за България на предстоящите разговори по мигрантската политика на ЕС

Симеон Николов, 23.06.2018 г.

Проблемът на българската миграционна политика, освен от географското ни разположение и принадлежността към ЕС, бе предопределен от още три неща: неразбирането на дълбочината и дългосрочния характер на проблемите в следващите 20–30 години,  склонността на управляващите да се съгласяват и изпълняват външни решения, без да сме участвали активно в тяхното формиране и да  вървим след събитията, когато става късно за отстояване на българските интереси.

Външната политика на НР България на Балканите преди 1989 г.

Любомир Шопов

Външната политика на НРБългария на Балканите към края на нейното социалистическо съществуване беше част от прецизно осмислена и разгърната дейност на суверенната българска държава в широк международен аспект. България беше активна в ООН и нейните структури.

България в многостранната дипломация

Димитър Костов– посланик

В продължение на повече от три века основен метод за поддържане на отношенията между държавите е двустранната дипломация. Успоредно с нея и като допълнително средство се заражда и постепенно набира сила и многостранната дипломация (мултилатерализъм), в обсега на която влизат проблеми, засягащи интересите на повече от две държави.