На Турция й предстоят важни избори с отражение и върху балансирането на политиката в региона

Мариян Карагьозов٭/

След като на 7 април във Висшата избирателна комисия бяха внесени окончателните списъци с кандидатите за парламентарния вот в Турция на 7 юни стана ясно, че от 326 настоящи депутати от управляващата ПСР, 185 не намират място в листите. Освен това, не всички от по-опитните парламентаристи са поставени на избираеми места. Така общо подмяната на парламентарната група на Партията на справедливостта и развитието ще бъде приблизително с 2/3 от досегашния й състав. Уставът й забранява три пъти последователно да се заема един и същи изборен пост.

След като Бакалов стана шеф на военното разузнаване, да назначим балетмайстор за началник на щаба на отбраната

Симеон Николов٭/

Непрекъснатите гафове на част от управляващите са сигнали за зрелестта и уязвимостта на държавата и обществото и участват във формирането на образа ни в чужбина. Дипломатите най–добре биха могли да обяснят, какви шифрограми, информации и анализи се пишат до централите на акредитираните в една страна посолства.

Западните Балкани – решение на натрупаните проблеми чрез влизане н ЕС или повече национализъм

Любомир Кючуков٭/

Цялостната динамика на процесите в постюгославското пространство логично води до извода, че може да се очаква ситуация като тази в Куманово. По-адекватният въпрос, който трябваше всички отдавна да си зададат, е не дали те ще се случат, а кога. Има редица обективни обстоятелства и процеси, които водеха в тази посока. Те са на няколко нива.

Крим и правото на самоопределение

Стефан Станев

Наскоро се навърши една година от събитието, ознаменувало международните, а и вътрешнодържавните отношения през изминалата година. На 21 март 2014 година президентът на Русия Владимир Путин подписа указ за присъединяването на Крим и Севастопол към състава на Руската федерация. Путин се допита до Конституционния съд на Русия дали този акт е конституционносъобразен и получи положителен отговор.

ЕС се готви за ожесточен дебат, НАТО тренира за война, а България надува антируски вувузел

Симеон Николов

Президент, министър  на отбраната и отделни експерти продължават да размахват термина „хибридна война”, единствено през призмата на антируското говорене и не забелязват как развитието на политическия дебат в Европа и подготовката на срещата на ЕС на върха през юни тази година далеч изпреварват българските „официални” виждания.

Проблемът на Европа: Не зелените човечета, а джиповете с черни знамена

Симеон Николов , "Eксперт–БДД" , специално за Новините.бг, 7 май 2015, четвъртък / 22:17

Поклонението пред жертвите от една война е морален акт, а осъждането на престъпленията на фашизма и идеологията му са свързани с основни принципи на международната политика и европейската и демократична общност. Поради тези две причини няма основание отказ от участие в отбелазването на 70 годишнината от края на Втората световна война  да се аргументира с днешната политика на президента на една от страните–участнички в тази отминала война.

Решението на БПЦ за Симеон Сакскобурготски, гъвкавостта на дипломацията и какво ще е продължението на политическата  сцена

Жоржета Пехливанова٭/

Темата за Симеон Сакскобургготски и мястото му в българския политически живот периодично се изважда и това не е случайно. Обикновено е последвана от събития с историческа значимост.

Неудовлетвореност и много въпросителни  остават и след заседанито на КСНС при президента

Симеон Николов٭/

Заради крайно лошото състояние на въоръжените сили и очертаващото се нерадостно бъдеще имаше нереалистично завишени очаквания  от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност относно развитието на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност.  Специалистите знаеха прекрасно, че няма как на това заседание на Съвета  да се получи «пробив», но дори и за тях разочароващите крайни резултати останаха донякъде изненадващи и под очакванията им. Никой не се е надявал на бързи резултати, защото причините за сегашното състояние не могат да се премахнат от днес за утре, но в крайна сметка липсваше дори посланието на президента в такава насока:

Впечатления за отразяването в България на информационно-пропагандната война по повод събитията в Украйна

д-р Огнян Гърков

По социологическите проучвания, България остана една от най-проевропейски настроените държави – членки на ЕС.  Събитията в недалечна Украйна задълбочиха дисхармонията в обществените нагласи към преките и косвени участници в конфликта и станаха благоприятна почва за информационно-пропагандна агитация, дори ... война.

Нови тенденции и рискове и пренебрегваните предизвикателства на „Ислямска държава”

Симеон Николов

Превръща ли се Ислямска държава от регионален в глобален играч? Защо новите й ходове продъжават да изненадват и изпреварват антитерористичната коалиция? Вслушват ли се политиците в предупрежденията на  експертите или  плетат прогнози за използването на терористични организации за свои цели?

Новосъздадената Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции – новият играч в световната финансова система

Емил Асемиров

През последните години съотношението на силите между държавите в световните икономически и финансови отношения се промени твърде забележително. През последните месеци  СБ, МВФ и такава мощна регионална финансова институция като Азиатската банка за развитие са изправени пред реалната ситуация да изгубят монополното си положение като кредитор от последна инстанция и безспорни лидери в глобалната финансова система.

Впечатления за кризата в Украйна и актуалната българска политика

д–р Огнян Гърков▪/

В началото на 40-те години на 20 век  би било ерес поданиците на Царство България да бъдат допитвани дали желаят присъединяването към Тристранния пакт. Също и години по-късно трудещите се: дали желаят НРБ да стане страна-членка на СИВ и на организацията на Варшавския договор. Но какво пречеше на предела на 20/21 век българските граждани да бяхме допитани на референдум за волята ни Рeпублика България да встъпи в НАТО и особено в ЕС ? Ако това се бе случило при тогавашните евроатлантически настроения, поне на едно от геополитическите лобита и симпатизантите им у нас (назовавани гамéнски от интернет-тролове: „рубладжии” или „грантови измекяри/респ. доларолапачи”) сега щеше по-трудно да заработва/т от информационно-пропагандната полемика за събитията в Украйна в родни СМИ.