В Института по Балканистика дреме едно съкровище от познания

Симеон Николов

През годините на прехода стана рядкост появата на сборници от научни публикации, поради което представянето на книгата „Балканите през първото десетилетие на 21 век” е наистина едно събитие. На 14.12.2012 год. залата на Представителството на Европейската комисия в България на „Московска” № 9 беше препълнена от историци, политолози, дипломати, представители на неправителствени организации, студенти, дошли да се срещнат с ръководството на Института по Балканистика и 15–те автори на сборника със забележителния обем от 453 страници.

Извън стандартите на дипломацията, дисбаланс в политиката ни и в помощ на чужди стратегии

Боян Чуков

За обявеното като т. нар.“работно-официално“ в САЩ на Бойко Борисов и Цветан Цветанов може много да се анализира.

Първо, в дипломатическата практика такова понятие няма, посещението или е работно, или е официално. Обикновено посещение на такова ниво, каквато беше срещата между Барак Обама и Бойко Борисов, се планира дълго преди осъществяването и. В Министерския съвет има шестмесечна програма за посещенията на премиера, по които се работи. И тъй като в такова посещение премиерът се придружава от министри, от зам.-министри, прави се дълъг списък, списък и на споразумения и договори, ако ще има такива, на срещите, прави се преглед на двустранните отношения, разглеждат се области с напреднал диалог, който може да се финализира при посещението.

НАРЪЧНИК

в помощ на обществената дискусия по предмета на предстоящия референдум

Симеон Николов

Аргументи „За” развитието на ядрената енергетика и изграждане на нова АЕЦ / АЕЦ „Белене”/ и против фалшификациите на фактите

40 въпроси и много отговори

"Червените линии”–  конкретен принос на министър Младенов  в българското "шикалкавене"  по македонския въпрос

Македонизмът може да оцелява единствено подхранвайки се с антибългаризъм.

Любчо Трохаров

Обявяваните от официална София напоследък публично намерения за приемане на "принципен документ" и налагане на "червени линии" в отношенията с Р. Македония, както и лансираната идея - двете страни "да оставят историята на историците, а политиците да гледат в бъдещето"" са ненавременни и недалновидни.

РАВНОСМЕТКА НА ЕДНА ПЛАНИРАНА ОТ ИЗРАЕЛ АВАНТЮРА– ЦЕНА И СЛЕДВАЩИ ЦЕЛИ

Интервю на Анелия Димова със Симеон Николов– директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

Господин Николов, стабилно и трайно ли е постигнатото Споразумение за примирие в сектра Газа след последното развитие на Израелско–палестинския конфликт?

Примирието не е стабилно по няколко причини:

Не може да има два майчини езика в една национална българска държава

Христо Тепавичаров ٭

Все по-често напоследък в Народното събрание, а и извън него, се разиграва обиден за всички загинали и оцелели в борбата срещу турското робство спектакъл. Разиграва се по сценарий, при който като на покер залог са достойнството, националното самочувствие и вярата на българина. „Необходим е нов общ прочит на историята по отношение на Балканската война, ... това е ... война за етническо прочистване и ...различни вариации на възродителен процес”, заяви между другото в Кърджали на 4 ноември т.г. лидерът на ДПС Ахмед Доган. Без съмнение г-н Доган има предвид езика, на който трябва да се чете и изучава българската история.

Да възстановим доверието на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО

Репортер на „Експерт–БДД”

На 15.11.2012 година от 18,00 часа в хотел „Рила” в София се проведе Отчетно–изборно събрание на Българското дипломатическо дружество. Пред многобройните участници, посланици, бивши и настоящи дипломати, академици и професори, представители на студенстки организации, политици и журналисти,  председателят на Дружеството посланик Димитър Костов представи Отчетен доклад за периода 2010–2012 год., в който се съдържаха  следните оценки за българската външна политика:

Зад „ултиматумите” на Турция се крият дълбоки проблеми и интереси

Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Германия

Двудневното посещение на турския премиер Тайъп Ердоган в Германия по силата на медийните внушения остави впечатлението, че е използвано за отправяне за първи път на най–ясния и остър  ултиматум: Ако Турция не бъде приета до 2023 година в ЕС, то Европа ще я загуби. /През 2023 година  ще бъде отбялазана 100 годишнината от основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк./ На този ултиматум, разпалил отново споровете „за” и „против” приемането на Турция в ЕС, беше придадено едва ли не историческо значение. В действителност обаче, това не е така и случващото се изисква един по–дълбок прочит, който ще покаже, че Ердоган не бе дошъл за да заплашва, а да настоява за съдействие и помощ, както и да се бори за  бъдещото геополитическо позициониране на страната си.

Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки

Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.

/ Доклад на конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2012 г., София, Централен военен клуб/

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.

Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.

Опитите за дестабилизиране на Ливан не минаха, но ще продължат

Симеон Николов

Атентатът в Бейрут, в който бе убит ръководителя на на ливанските тайни служби и полиция и бяха ранени десетки цивилни, стресна международната общност, защото подхрани опасенията за пренасяне на конфликта в Сирия извън границите й.  А няколко дни по–късно България я застигна новината, че използвания експлозив е дошъл от България. Най–малко след атентата в Бургас не изненадва, че страната ни не е изолиран остров от събитията, още повече в близък до нас регион.

Българската политика има трайния навик да превръща външнополитическите си проблеми във вътрешнополитически, да обвинява някого в миналото и да си крие главата в пясъка, докато не падне.
Сега правителството на ГЕРБ е на път да загуби няколко важни за себе си и за страната политически битки. Българският данъкоплатец скоро ще разбере, че газът ще поскъпне, че за бизнеса са възможни газови кризи и тази зима. Ще има да се плащат ако не милиард евро, колкото и да отсъди Парижкият арбитражен съд по иска на "Атомстройекспорт", но и то няма да е малко. Българската електрическа компания е пред фалит, който може да й коства независимостта. За всички тези проблеми българското правителство не предприема нищо и още по-лошо, позволява си да се държи нагло с тези, пред които има да плаща и от които зависи.

Според популярен напоследък виц на един супермаркет висял надпис "Заповядайте, тук ще намерите китайски стоки от цял свят". От Аляска, след студентска бригада, малкият син ми подари престижен готварски нож от бразилска стомана. Легендата на "Дженерал мотърс" Боб Лътц, запитан от журналисти при пенсионирането си коя днешна кола би определил като най-добра, отговори: "Хюндай Соната". Явно в съвременния свят тежестите са се разместили, картите се разбъркват наново. Ако използваме заглавието на втория най-известен роман на Джоузеф Хелър - "Нещо се случи". Накъде вървим?
През изминалото лято бях поканен от една телевизия да споделя мислите си относно геостратегическото бъдеще на света и по-специално за това възможна ли е глобална лидерска роля на Китай. Не знам доколко разговорът се получи, въпреки че същественото като че ли бе казано и дискутирано. Но, така или иначе, на писмената реч е присъща по-голяма систематичност, прецизност и изчерпателност, което обяснява появата на настоящите редове.