Добросъседство с Турция? Няма нищо по-хубаво, но  не за сметка на България

Посланк Любомир Шопов

Българската общественост реагира удивително бързо на труда на теоретика и практика на "неоосманизма" проф. Ахмет Давутоглу. Той дълги години бе министър на външните работи. Сега е министър-председател на Турция. Книгата му "Стратегическа дълбочина", с подзаглавие "Мястото на Турция в международните отношения" бе публикувана  през април 2001 г.  По същество в нея са развити философията и практическите мерки,които Турция трябва да предприеме,за да се превърне в държава-лидер, в регионална и световна сила. Има глобални направления-САЩ, ЕС, Русия, Китай. Както и регионални-Балканите, Близкия изток, Кавказ. Президентът Реджеп Ердоган разкрива замисъла с няколко думи- "Трябва да отидем там,където са били дедите ни....Движи ни духът,който е бил в основата на Османската империя."  Приоритетите на новата външна политика на Турция са:нула проблеми със съседите, многоизмеримост и нов дипломатически език.

Отговорността за несъстоялите се реформи в целия сектор „Сигурност” е на политиците

Интервю на Веселина Пеева със Симеон Николов за БНР – Пловдив, 06 11 2015, 08.10 часа

Г–н Николов, да започнем с въпроса за причините за днешните протести, но с поглед върху целия сектор „Сигурност”.

По–важните причини за недоволството сред служителите в сектор сигурност са следните:

Пъзела на енергийния сценарий– американски шистов газ и за България

Горан Йонов*

За страни с неограничени възможности като България и САЩ, бъдещето винаги е розово. Ако имах излишни пари, щях да си купя няколко акции на американската компания Cheniere /Чениър/. Наблюдавайте нейните финансови показатели, особено капиталовата адекватност. Ако котировките ѝ на Нюйоркската фондова борса са около 50 долара на акция, купете си и вие - може да се окажете сред първите българи, ударили по едно рамо на бъдещата българо-американска газова дружба. Печалбата не е гарантирана, но дори и да загубим, няма да е повече отколкото от американските „Марици“.

Следващият „инцидент” на границата може да е и истинско сражение

Симеон Николов

В случая със задържаните нелегални имигранти и трагичната гибел на един от тях не бе обърнато достатъчно внимание на един момент от изявлението на главния секретар на МВР, а именно, че групата е само от мъже на възраст между 20 и 30 години  и оставя впечатление за организирано прехвърляне на наша територия. Това трябваше да наведе на мисълта за събитията, които в момента протичат в Сирия и в Афганистан.

Сигурността в Турция и извън нея – заложник на атентати и президентски амбиции

Симеон Николов

Кървавият атентат в Анкара изненада не са това, че се случи, а че предизвика толкова много жертви. Истинската дестабилизация на Турция съвсем не започна сега, а с най–голямата грешка на Ердоган, когато прекрати мирния процес с ПКК и предприе бомбрдировки по кюрдските позиции и хайки в срещу кюрдски активисти в цялата страна, маскирайки ги като такива срещу ИДИЛ.

Експертно: Ислямска държава открива фронт на Балканите

Интервю със Симеон Николов, дипломат, директор на Центъра за стратегически изследвания, специално за Марица.бг

12.08.2015 | 16:02

Много е голяма  вероятността през България да минават лица, свързани с  Ислямска държава. Причините за това са няколко. От миналата година тероризмът рязко увеличи активността си - нарасна броят на атентатите и убитите в цял свят. За това има и допълнителни причини, които са по-малко известни на широката публика.

Балканите през второто десетилетие на XXI век

Анелия Димова

Представянето на сборника «Балканите през второто десетилетие на 21 век» събра в двора на БАН в една по–скоро артистична, отколкото академична обстановка, специалисти и журналисти, заинтригувани от продължението на издадената през 2012 г. монография, посветена на развитието на Балканите през първото десетилетие на 21 век.

Бъдещето на Македония в "голямата шахматна дъска" и необходимата позиция на България

Стефан Станев

Македония е малка държава, без излаз на море, с ограничени ресурси и нищожно влияние в междудържавните отношения на Балканите.  Създадена като стратегически проект на Коминтерна, дълги години Македония се намираше под трайното влияние на югославските власти, които определяха всеки политически ход на страната, основно целящ откъсването  на местното население от изконните му български корени.

На Турция й предстоят важни избори с отражение и върху балансирането на политиката в региона

Мариян Карагьозов٭/

След като на 7 април във Висшата избирателна комисия бяха внесени окончателните списъци с кандидатите за парламентарния вот в Турция на 7 юни стана ясно, че от 326 настоящи депутати от управляващата ПСР, 185 не намират място в листите. Освен това, не всички от по-опитните парламентаристи са поставени на избираеми места. Така общо подмяната на парламентарната група на Партията на справедливостта и развитието ще бъде приблизително с 2/3 от досегашния й състав. Уставът й забранява три пъти последователно да се заема един и същи изборен пост.

Решението на БПЦ за Симеон Сакскобурготски, гъвкавостта на дипломацията и какво ще е продължението на политическата  сцена

Жоржета Пехливанова٭/

Темата за Симеон Сакскобургготски и мястото му в българския политически живот периодично се изважда и това не е случайно. Обикновено е последвана от събития с историческа значимост.

Неудовлетвореност и много въпросителни  остават и след заседанито на КСНС при президента

Симеон Николов٭/

Заради крайно лошото състояние на въоръжените сили и очертаващото се нерадостно бъдеще имаше нереалистично завишени очаквания  от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност относно развитието на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност.  Специалистите знаеха прекрасно, че няма как на това заседание на Съвета  да се получи «пробив», но дори и за тях разочароващите крайни резултати останаха донякъде изненадващи и под очакванията им. Никой не се е надявал на бързи резултати, защото причините за сегашното състояние не могат да се премахнат от днес за утре, но в крайна сметка липсваше дори посланието на президента в такава насока:

Ще има ли нова ера за кюрдите след сблъсъка на мечтите и героизма им с варварството на „Ислямска държава”

Жоржета Пехливанова▪/

Професията ми сякаш ме бе обърнала с лице към Европа и Америка, към един свят, който наблюдавах и изследвах, с чиито събития, история, политика и култура израснах като дипломат. Но същевременно останах с гръб към един друг свят, от който бягах да го докосна, защото нямах време да го опозная. Докато не срещнах един български възпитаник лекар-хуманист, верен на Хипократовата клетва и на идеала си, който ми показа този друг свят, където се оцелява трудно, живее се спартански и се спасяват на конвейер денонощно болни деца и ранени в най-рисковия граничен регион на трите граници между Турция-Ирак-Сирия, в далечния Диарбекир...

В Европа се създава нова конфигурация на енергийните потоци. Но къде е България?
Посланик Марко Марков٭/

На 2 март, когато българският посланик в Москва изрази съжаленията на България за решението на Русия да спре работата по "Южен поток", в Белград се състоя научната конференция "Руските енергийни проекти на Балканите след "Южен поток" в търсене на отговор на въпроса: какво да се прави при така създалата се ситуация?

Амбициите на Гърция и пeсимизмът на Европа. За задължителната солидаронст между европейските народи

Жоржета Пехливанова٭/

Днес, 16 февруари, понеделник, 18-те финансови министри от еврозоната застанаха срещу Гърция в Брюксел на втора за по-малко от една седмица среща за предоговаряне на дълга й и на изискваните от международните кредитори икономии. Разговорите за разрешаване на разногласията между Европейския съюз и Атина, които от началото на февруари са приковали световното обществено мнение, започнаха в 16 часа.

Неизвестното във външната ни политика е в най–близкото ни обкръжение

Методи Методиев٭

Изминаха първите сто дни на кабинета. А също така и повече от 190 дни откакто в креслото на министъра на външните работи на България седи г-н Митов. Сто и деветдесет дни е повече от половин година. Редно е да погледнем какво направи МВнР за този период по отношение на интересите ни на Балканите. Като че ли нищо или съвсем нищо.

Новата външна политика на Република Турция и предизвикателствата пред сигурността на България

Дипломатическият институт към Министъра на външните работи представи разработката на Мариян Карагьозов „Новата външна политика на Република Турция и предизвикателствата пред сигурността на България”. Тя е резултат на спечелен конкурс за разработка на експертен информационно–аналитичен доклад. След финализиране на проекта е взето решение тя да бъде отпечатана като част от поредицата „Външнополитически изследвания” на Института.

Надеждата на гърците и страха на европейците от победата на Сириза

Жоржета Пехливанова٭/

По последни данни от допитване до общественото мнение в Гърция 21 партии и 4 коалиции ще участват на предсрочните парламентарни избори на 25 януари 2015г. А фаворит в тази политическа надпревара се сочи, че е радикалната лява коалиция СИРИЗА

„Отровен“  или голям подарък направи Путин на Турция?

Жоржета Пехливанова٭/

“Най-страшното в Турция е страхът, всички се страхуват... Свободата да изразяваш мнение стигна най-ниската си точка...” Тъжната констатция е на турския интелектуалец Орхан Памук, Нобелов лауреат за литература.

Откакто Реджеп Тайип Ердоган стана президент на Република Турция, той налага своя авторитарен стил, ускорявайки социалната реислямизация и ограничавайки гражданските свободи, с което отдалечава все повече Турция от Европа и от европейските ценности.

Защо и „Кой” посяга отново към фундаментите на националната сигурност?

Симеон Николов

Предложението на о.р. генерал Атанас Атанасов за сливане на военното и политическото разузнаване не е ново, но е част от една днешна много по–широка схема. Освен това, е извън записаните и договорени по време на консултациите задачи , по които ни убеждаваха, че  е  постигнато съгласие между коалиционните партньори.

Откровено за моя съселянин Илия Минев (1917-2000)

Превъплъщенията на един орденоносец между национализма и демокрацията

Горан Йонов

Уважавам паметта на бай Илия заради борбения му дух. Често минавам покрай паметника му в София – недалече от черквата „Преображение Господне” в Лозенец. Забързаните минувачи рядко  обръщат внимание на паметника, но в деня на неговата смърт съмишлениците му винаги поднасят там цветя.

Да  сложим край на разединяването на обществото

На 07 11 20107 07 10 2014 г. Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Национална асоциация Сигурност, Асоциацията на разузнавачите от запаса и Инициативният комитет за защита правата на военните разузнавачи, изпратиха следното писмо–обръщение до Председателите на парламентарните групи на ГЕРБ, БСП– лява България, ДПС, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, Български демократичен център, ПП Атака и Коалиция АБВ в 43–тото Народно събрание:

Оптимистичен реквием за Българския Преход

Горан Йонов٭/

Много по-тъмно става, когато светлината угасне, дори по-тъмно, отколкото преди да бъде запалена. Накрая ще разбереш чии са тези думи, но съгласи се, че са писани като за Прехода ни, който в това четиво ще наречем Трансформация.

Тя се оказа толкова продължителна, че вместо да остареем като хората, останахме инфантилни и изпаднахме в свирепо настроение. Иначе сме свободни, щом днес всеки може да говори и върши неща, които не се харесват на останалите.

Идеята за «Велика Албания» е опасна. Турция  я подкрепя с «всички средства», ЕС и САЩ мълчат

Доцент д–р Йордан Величков ٭/

Летящ дрон, развяващ флаг със символи на „Велика Албания“ над стадион „Партизан“ в Белград, взриви албанския и сръбския национализъм. Това се случи на 14 октомври т.г. по време на футболен мач между отборите на Албания и Сърбия. При нормални междудържавни отношения провокацията не би срещнала толкова яростна реакция от обществеността на двете страни. Над сръбско-албанските отношения обаче тегне драматична истори- ческа реалност, тлее етническа нетърпимост, която на моменти избухва в кървави конфликти.

Неумението ни да извличаме поуки и да постъпваме държавнически прави възможни следващи трагедии като тази в Горни Лом

Симеон Николов

Песимистите ще кажат, че коментарите на изборните резултати и трудностите по сформиране на правителство ще „захлупят” темата с проблемите, които болезнено ни разкри трагедията в Горни Лом, ще забравим жертвите и ще продължим както досега. А всъщност между  причините за отнетите 15 човешки живота  в частност и сложната ситуация, в която се намира страната след изборите, има много общи неща. Ключовият въпрос обаче е този, че една поредица от неадекватни управленски решения както в единия случай, така и в  сбъркания преход в държавата в другия случай, има висока цена, която плащаме днес. Горчивата чаша обаче трябва да бъде изпита, за да ни прочисти и за да не повторим никога повече грешките.

Социално равновесие и икономически възход– цел на всички страни на Балканите

Зорница Илиева

Дни преди президентът Путин да посети Белград, Stratfor публикува поредния си анализ за интересите на Русия на Балканите. Особено внимание се обръща обаче на срещата на Путин с Милорад Додик, президент на Република Сръбска, който е наречен етнически сръбски националист, и се подчертава неговата роля за запазване автономията на Р Сръбска, част от Босна и Херцеговина. Смятат, че точно тази среща осветява опитите на Кремъл за запазване на икономическите и политически връзки на Русия на Балканите.

Хипотезата „Пистирос“

Как гръцки и български учени се опитват да преместят древната размита етническа граница между траки и елини с цели 300 км на север.

Горан Йонов٭/

В обективния прочит на историята няма забранени зони – всичко се подлага на дискусия, дори отношенията между древните елини и траки от позицията на днешните реалности. Стига да не забравяме, че обилната тракийска кръв във вените на българи и гърци ни е свързала завинаги. И да не пренебрегваме сериозния интерактивен характер на трако-елинските отношения.

Писмената традиция и съчиненията на древните историци от Херодот насам ни предлагат само  фрагменти от тракийската история. Това е истинско предизвикателство към научната обективност на днешните археолози,  работещи в сферата на тракологията.

"Живите бомби" да не ни изненадат – вербуването на доброволци от Западните Балкани за Сирия или Ирак продължава и никой не взема мерки

Методи Методиев٭/

Все по-често през последните дни се експлоатира темата за вербуването на мюсюлмани от региона на Западните Балкани и тяхното последващо участие във военните и паравоенните действия в Близкия Изток.

Турция начело с Ердоган ще продължи да изненадва, но и да укрепва като регионална сила

Симеон Николов, интервю за БНР, програма Хоризонт, 11 08 2014 г.

Победата на Реджеп Тайип Едроган беше очаквана. Ако избирателната активност беше по–висока, щеше да има втори тур, но триумфът му– безспорен. Не че всичко мина по най–демократичен начин, но резултатите са категорични и трябва да се признаят. Тъй като кореспондентите на медиите съобщиха вече основните параметри, аз бих искал само да маркирам най–характерното във вътрешнополитически план и да се спра повече на въпроса, как изборът би се отразил във външната политика на Турция и сигурността.

Ислямският халифат на ИДИЛ и Турция – дамоклев меч над България

Посланик Киряк Цонев

Нашите правителства, леви или десни, все едно, не проумяват, подценяват тази опасност, която вече виси като Дамоклев меч над нашите глави.

Развитието на ситуацията в Сирия и Ирак поставя турските позиции пред ново изпитание, което засяга отношенията й с нейните досегашни съюзници от средите на сирийската опозиция. Напоследък на световния политически хоризонт се появи новото понятие ИДИЛ, заменено много скоро от неговите автори с друго понятие – Ислямски халифат. Какво означава първото съкращение.

Предстоящата битка за президентския пост в Турция е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток

Зорница Илиева

Елегантен по различен начин, с премерени движения и строго замръзнало лице премиерът на Турция Ердоган се появи при обявяване на кандидатурата му за 12-ти президент на Турция. Повечето наблюдатели в страната и по света са убедени, че той ще спечели президентските избори на 10 август т.г., а някои местни социолози му предвещават победа още на първия тур с 55% спечелени гласове.

Избори като референдум– победа и нов въпрос: президент или премиер?

Зорница Илиева

„Какъвто беше на 30 март, такъв ще е и на 31 март“ казва по адрес на премиера Ердоган лидерът на основната опозиционна НРП /народнорепубликанска/ партия в Турция Калъчдароолу. Становището е в отговор на победна реч на премиера от балкона на сградата на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Анкара, когато вече беше повече от ясно, че печели местните избори с около 44–45%. Като се има предвид, че на предишните местни избори през 2009г. ПСР имаше 38.8% от гласовете на избирателите, днешните резултати наистина са повод за тържество. Още повече, че предизборната кампания се проведе при непозната доскоро обществена среда, белязана от корупционни скандали, правителствен натиск върху медии и съдебна система, масови протести, започнали още през миналата година, забрана на социални мрежи, насилия над протестиращи или приемане на спорни закони с неприкрит ислямистки привкус и т.н.

Генератор на идеи и инициативи

Анелия Димова

Няма грешка– конференцията „Балканите в 21 век– българският поглед” се превръща в ежегодна. На 18 март в УНСС се проведе втората годишна конференция под горното заглавие, организирана от Университета за национално и световно стопанство, Института за икономика и международни отоншения, Българско дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения.

Гърция днес – предизвикателства и постижения

Н.Пр. Димостенис Стоидис – извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България ٭/

/Лекция пред състава на Българско дипломатическо дружество на 06 03 2014 година/

От активен помагач на терористите, влизащи в Сирия, Турция се превръща в обект на техните атаки

Зорница Илиева

Има ли бази на "Ал Кайда" на турска територия? Този въпрос, базиран на твърдения на израелските сили за сигурност, разтърси пресконференцията на турския президент Абдула Гюл, дадена от него по време на неотдавнашната му визита в Италия. В отговора си Гюл нарече това "евтин опит на Израел" да прикрие собствени грешки.

Проруските нагласи в Сърбия и интересите на другите балкански страни

Посланик Марко Марков

Днес никъде, освен донякъде в София, не се говори и пише толкова за Русия, колкото в Белград. Това констатира сръбският политолог Душан Пророкович. Този авторитетен млад учен, изявявал се и на политическото поприще, сега е изпълнителен директор на белградския Център за алтернативни стратегии. Наскоро българското списание "Геополитика" публикува неговата статия "България и Сърбия: за възможно съгласуване на геополитическите цели и интереси". Заглавието е полемично предвид членството на България в Европейския съюз и тепърва започващите преговори за присъединяването на Сърбия към ЕС, чийто край е в (не)обозримото бъдеще.

Геноцид

Симеон Николов

На 30 01 2014 г. в салона на Съюза на тракийските дружества бе представена новата книга на Любомир Шопов „Геноцид”. Присъстваха редица приятели и колеги на автора, бивши дипломати, генерали, членове на Съюза на тракийските дружества, на Българско дипломатическо дружество и на други неправителствени организации, журналисти.

Само прагматичният подход към Договор за добросъседство с Македония ще постави на ясна основа отношенията между двете страни

Д–р Бисер Банчев٭ /

/Експерт/ "Трябва да стигнем до подписване на договор за добросъседство, без да се обвързваме с конкретни срокове", каза министър Вигенин в публичната си лекция в Министерството на външните работи Скопие на 10. 01. 2014 г. През декември м.г., когато Поповски беше в София, стана ясно, че има няколко спорни въпроса. България подкрепи Македония в желанието й за членство в ЕС, но остана твърдо на позицията си за предварително изпълнение на няколко условия, основното от които бе подписването на Договор за добросъседство между двете страни.

Краят на „квазиполитическата мрежа" в България

Валентин Хаджийски٭/

Под квазиполитическа мрежа (КПМ) разбирам прослойката от българския неправителствен сектор – от и около десните тинк танкове – която вземаше колкото активно, толкова и противоконституционно участие в политическия процес в страната в „преходния период”, особено в проектите за нова десница, в конструирането на ГЕРБ и в олигархичната контрареволюция от 2013 г. за връщането на ГЕРБ на власт.

Заседанието на КСНС – необходима но недостатъчна стъпка към осъзнаване на рисковете и нормализиране на страната

Симеон Николов٭

Проведеният консултативен съвет при Президента щеше да бъде оценен като успешен и при по–слаби резултати от постигнатите. В известна степен той бе и неизбежен, защото отговаряше на оформящите се настроения в обществото– повишена степен на тревожност, умора от безплодно политическо противопоставяне и открита тревога от заливащата ни бежанска вълна. Резултатите от него не могат обаче да скрият щетите от закъснението му по вина на Президента, който можеше и бе длъжен много по–рано да призове институциите в страната към решаване на проблемите, да допринесе за обединяване на политическите усилия, за ограничаване на разрастващата се ксенофобия и омраза.

ЗАКЪСНЯ ЛИ ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИ СЕ РАЗМИНА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ

Очаквания от заседанието на КСНС. Терористичната заплаха нараства

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

«Консултативният съвет за национална сигурност се занимава със стратегически, а не с оперативни въпроси.» Това бе един от аргументите в защита на тезата, че президентът Плевнелиев не смята за необходимо да го свиква, преди «правителството да си е свършило работата» и дълго време не искаше да го прави, дори в нарушение на задължението за провеждането му най–малко веднъж на три месеца. Обявената тема за предстоящото на 20 ноември т.г. заседание обаче смущава още повече. Първо с дългата си и обтекаема формулировка и второ– с очевидното фокусиране върху констатации и «предприети» вече мерки:

Да имаме очи за всичко, което се случва на Балканите

Зорница Илиева

От посещението на сръбския президент Томислав Николич в София научихме преди всичко, че Чърчил не е единственият на този свят, който е преминал от единия на другия полюс в политиката на страната си и е останал верен на принципа, че интересите на народ и държава стоят над всичко. Че след война, в която мислиш, че си дал всичко, че и повече, можеш да кажеш, че "не даваме територията и народа си". Че след разрушения, човешки жертви и унили погледи поради разпад на федерация и загуба на Косово, можеш търпеливо да изчакаш деня, в който спокойно да заявяваш, че Сърбия гледа и на Изток, и на Запад, точно както едно време, по Титово време, и това да не предизвиква геополитически или регионални сътресения.

Турция губи външнополитически позиции, а пакетът демократчини реформи разочарова

Зорница Илиева

След като световната дипломация, водена в сирийския случай от Русия и САЩ, зае водещите позиции в геополитиката при търсенето на изход от кървавия конфликт в тази близкоизточна страна, някои държави като Турция изпаднаха сякаш в ситуация на поредица от грешни външнополитически ходове. Поне такива са изводите на редица западни анализатори. Амбициите за водеща роля в Близкия изток и налагане на собствения модел за управление чрез съчетаване на светска власт под егидата на мюсюлманската религия явно вече не са на дневен ред.

Турция се превъща в притегателна точка за радикалните ислямисти

Минчо Воденичаров*

През последните години Анкара се превърна в един от основните вдъхновители и спонсори на салафитските и други радикални групировки, чиито активисти се сражават в почти всички "горещи точки" на планетата.

"Не оставяйте Балканите сами на себе си,това ще ги изолира завинаги"

Зорница Илиева

Ако е изкушен и се позамисли, човек няма как да не стигне до извода, че българската външна политика силно наподобява по някакъв начин европейската - прекалено големи компромиси, твърде малко крачки, тук-там някой и друг популист на висок държавен връх и първосигнални реакции, ден за ден, когато дадени събития изненадват, уж.

Посещението на лидера на ДСИ Али Ахмети в България имаше по–широк регионален контекст

Зорница Илиева

Дали на Балканите съществува по-сложен въпрос от македонския? На 9 юли една загадъчна визита у нас на висш политик от западната ни съседка не само припомни колко многопластови са игрите и интересите в региона, но и произведе, някак между другото, новина от международна значимост. Тя е, че посредникът на ООН по въпроса за името на Македония - Матю Нимиц, предлага на Атина и Скопие компромисния вариант "Горна република Македония".

Избледняват ли Балканите на политическата карта на света?

(Проба за преосмисляне перспективите пред Югоизточна Европа)

Проф. д-р Динко Динков

Географският район, който повече от два века е обозначаван с понятието „Балкани”, е една от люлките на човешката цивилизация и дълго време е играл ключова роля в историческия процес. Тук оставят трайна следа културите на елини, траки, илири, даки. Те са градивна сила в Римската империя. Неслучайно нейната източна част се оказва много по-жизнена и просъществува във времето много по-дълго от всички други „велики” и „свещени” останки. Всъщност, Византия става бастиона на християнството. В Средновековието е мощно присъствието на славянските държавни образования, сред които доминира империята на българите. В тази част на света става плодотворно съприкосновение и триене между различни религии и култури.

БАЛКАНИТЕ В XXI ВЕК – БЪЛГАРСКИЯТ ПОГЛЕД

На 27 февруари 2013 г. от 10:00 до 13:30 ч. В Университета за национално и световно стопанство се проведе Конференцията „Балканите в ХХI век– българският поглед”, организирано от УНСС, Института по икономика и международни отношения, Българско дипломатическо дружество и Асоциацията за международни отношения.

Днешна България е врящо гърне способно най-неочаквано да изхвърли похлупака - политическата класа

Професор Чавдар Николов

Икономика сама за себе си, извън обществото, в някакво "нейно си" самостоятелно време и пространство, както и такава без време и пространство, не съществува. Налице е сложно единство, амалгама от детерминирани исторически консенсуси и противоречия, заплетен възел от зависимости и интереси, съвпадащи, но и включително взаимоизключващи се, и затова задължително подлежащи на подходящо държавническо насочване и регулиране. Целта е те перманентно да се поддържат в динамично състояние на баланс и социално приемливо възпроизводство.
Следвайки същата логика, значи не може да има неутрални експерти, най-често публично титулувани като технократи.

Поуките от събитията в Турция и възможните сценарии на развитие и рискове

Симеон Николов /Интервюта в Нова българска телевизия и в телевизия България Он Еър на 04 06 2013/

Поведението на един държавник е от огромна важност, включително и за сигурността и бъдещето на страната му. Не че натрупаното напрежение в турското общество нямаше да избухне, но точно в този момент ескалирането на протестите можеше и да не се случи, ако премиерът Реджеп Ердоган с поведението и хапливия си език не бе ги ускорил и дори пренасочил в политическа плоскост. В резултат на това независимо, че са изминали само 7 дни и че не се очертава края им, вече е ясно, че ще влязат в историята, защото ще променят страната в една или друга степен.

Шистовият газ– за и против

Новият министър на околната среда Искра Михайлова разбуни отново духовете по въпроса за проучване за наличие на шистов газ в България. Внимателният прочит всъщност показва, че тя се застъпва за екооценка след която да се отговаря с «да» или «не» за даден проект. Освен това очевидно ясно съзнава, че малката ни и гъсто населена територия, както и ниските подпочвени води правят малко вероятно да се стигне до съгласие по този оспорван въпрос. Забраната бе въведена от предишния парламент под натиск от протести в цялата страна, след като стана ясно, че предишното правителство е на път да разреши на американската компания „Шеврон“ да проучва за залежи на шистов газ край Нови Пазар. След това изявление последваха протести във Варна. Българските природозащитници подкрепиха протестите на румънските си съмишленици срещу допускане на Шеврон в Румъния.