От лозунгите на нашите политици за вътрешна употреба разумът бяга

Симеон Николов

В дискусиите между политическите сили в България за предоставяне на военна помощ на Украйна използваните аргументи, доколкото ги има, се отличават с популизъм, дефицит на експертиза или и двете.

Ядрени оръжия: "Готова съм да го направя"

10 септември 2022 г., Франк Йодике

Министър-председателят Лиз Трус е готова да използва ядрени оръжия. Тя изглежда не разбира въпроса за чувствата, свързани с използването на оръжия за масово унищожение. Може ли тази жена да управлява?

Дори премълчаните истини носят поуки, ако изплуват навреме

Популизмът и партизирането в сигурността ерозират изграждането й

Симеон Николов за в–к „Земя“, 19.08.2022

Цели 18 години темата за придобиването на модерни изтребители за българските ВВС периодично става обект на политически спорове, но тя е само част от неслучилата се модернизация на Българската армия. Всеки опит да се надникне в задкулисието на протичащите процеси води до сериозни изводи за зрелостта и националната отговорност на политическия ни елит, недалновидността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на военната експертиза.

Невъзможно омиротворяване

Георги Караславов

Вицепремиерът на Полша Ярослав Качински повдигна налудничавата идея да се разположат въоръжени сили на НАТО като умиротворители в Украйна.

Доволни от войната оръжейни фирми с лобисти сред политиците

Симеон Николов, 20.03.2022

Докато повечето страни–членки на НАТО се надпреварват да предлагат въоръжения на Украйна, а ЕС отпусна 500 млн евро и възнамерява да удвои  и тази сума, забравяме, че най–печелившите, които със задоволство потриват ръце, са големите компании произвдители на това оръжие.

Няма противоречие между заявленията на премиера Петков и министър Янев

Радослав Деянов

На 21.01.2022 г, по искане на една парламентарна група, премиерът Кирил Петков се отзова незабавно и недвусмислено заяви във връзка с развитието на ситуацията свързана с конфликта около Украйна:

НАТО не е в състояние да воюва за Украйна, но превръщането й в „буре с барут” не е изход

Симеон Николов, 02.11.2021

Последнвата среща на министрите на отбраната от страните–членки на НАТО и предхождащото я посещение на американския министър на отбраната Лойд Остин в Украйна, Грузия и Румъния донесоха разочарование в Киев по отношение на скорошно членство в Алианса, но и тревога за предстояща по–мащабна милитаризация на Черноморския регион, което пряко засяга и България.

Между „победа” и оцеляване

Симеон Николов

Вследствие на атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ политическият орган на НАТО Североатлантическият съвет взе решение на 04. актомври 2001 г. да задейства член 5–и от Североатлантическия договор. Инициативата беше на генералния секретар на Алианса бригаден генерал Джордж Робъртсън. Известно е, че този член задължава към солидарност, но само с мерки, които всяка държава сама счита за нужни. Тоест, няма автоматизъм и категорични последици за всички.

НАТО най-накрая трябва да приеме своите ценности сериозно

Рейчъл Елехус, Пиер Моркос, 09.06.2021

Няколко съюзници от НАТО може да се променят нервно на местата си, когато президентът Джо Байдън вземе думата на предстоящата среща на върха на алианса на 14 юни. Вместо да изнесе обичайната лекция за важността на справедливото споделяне на тежестта и увеличените разходи за отбрана, новият президент на САЩ е по-вероятно да разсъждава върху основополагащите принципи на НАТО.

„Необходима ли ни е подводница?” е излишен въпрос

Симеон Николов, 14.12.2019

След срещата си с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг българският премиер Бойко Борисов съобщи, че можем да закупим подводница, която Норвегия сваля от въоръжение. Това събуди някои надежди в българските подводничари, но и много песимистини коментари в социалните медии заради това, че  е „втора ръка”, че била „скраб” и др- подобни. Премиерът обаче не беше подготвен от съветниците си по въпроса.

На Балканите започна изграждането на външната „крепостна стена“ на НАТО

Валентин Радомирски

В края на 80-те години и началото на 90-те години на миналия век се оказах свидетел и участник в преговорите, започнали след една инициатива на Турция. Колегите от Анкара, наблюдавайки внимателно развитието на обстановката в света и отражението им за имащия по онова време за тях първостепенно значение Черноморски район, предложиха на останалите три крайбрежни държави – СССР, Румъния и България – създаването на „черноморска икономическа зона“.

НАТО : зад завесата на една успешна обща Декларация

Симеон Николов

Отминалата среща на върха на НАТО в Лондон на 03/04. 12. 2019 г. за първи път събра толкова страхове за крайния  успех заради сериозните разногласия в навечерието й.

Турция разваля атмосферата на юбилейната среща на НАТО в Лондон

Симеон Николов, 28.11.2019

Докато всички страни–членки на НАТО подготвят своите позиции по въпросите, които ще се разглеждат на срещата на върха на 03/04 декември в Лондон, Турция влиза остро „с бутоните” напред, което обезмисля в голяма степен аргументите на нейните защитници в лицето на генералния секретар на Алианса и редица европейски политици.

НАТО пред по–големи предизвикателства от нов „11 септември” или руска заплаха

Симеон Николов

Преди френският президент Еманюел Макрон да разтърси европейското медийно пространство с  израза „НАТО е в мозъчна смърт” и държавният секретар Майк Помпео да заяви в Берлин, че ако Алиансът не се променя, рискува да се превърне в отживелица, ухажвани от медиите български «експерти» твърдяха, че главната тема на предстоящата среща на високо равнище на НАТО на 03 и 04. 12.2019 г. ще бъде «заплахата от Русия».

Явлението Плевнелиев за военното разузнаване и  „пътя към ада”

Симеон Николов, 07.08.2019

Да си бил пет години главнокомандващ на Въоръжените сили в качеството си на президент и да не си разбрал с какво се занимава основна структура от Въоръжените сили, това може да се случи само в страна със среда, характеризцираща се с тотална липса на политическа култура в сферата на сигурността, на отсъствието на професионализъм и на царяща безотговорност.

Укротяване на опърничава /не по Шекспир/ България със съветските изтребители

д-р Огнян Гърков

или Как списъкът на полит-Гинес лакейско-васални недомислици бе обогатен с фантоми ?

На 19 т.м. Народното събрание ратифицира договори за закупуване на изтребители и одобри актуализацията на бюджета, за да може да заплати 4-5 години предварително чертожните фантоми F-16, блок 70. С което засвидетелства пореден нов и в българската история рекорд по сервилност пред актуалния голям брат и военно-промишлена корпорация на САЩ, с бъдещи работни места там по българска поръчка.

Пет швейцарски поуки при закупуване на нов боен самолет или дали Швейцария ще догони България

Симеон Николов, 25.05.2019

Независимо от това, че Швейцария е неутрална страна, за разлика от България–член на НАТО и географското им разположение предполагащо някои различия във военно–стратегическия анализ на предизвикатествата, споровете за придобиване на нов боен самолет показват  поучитени паралели.

Има ли условия  за война в Черноморския регион?

Симеон Николов, 07.04.2019

Лансираните на срещата на НАТО във Вашингтон на 03/04 април 2019 г. предложения за увеличаване военната активност в Черно море и заявеното преди това оттегляне  след 6 месеца на САЩ и Русия от Договора за забрана на ракетите със среден обсег, предизвикаха оправдани, но не винаги коректни коментари относно възможните  последствия за сигурността в региона и в Европа.

Адекватни ли са идеите за увеличаване на военното присъствие в Черно море

Симеон Николов

В България управляващите винаги са смятали, че трябва да подават информация по–лъжичка, смятайки за своя територия важни въпроси на сигурността, които били конфиденциални и не за всяка глава от простолюдието, забравяйки, че всъщност трябва да са негови слуги.

Трите варианта за избор от Народното събрание по казуса «нов тип боен самолет»

Симеон Николов, 15.01.2019

Един ден, от дистанцията на времето, сегашният изкуствено създаден казус за начина на придобиване на нов тип боен самолет ще бъде разглеждан по съвсем различен начин и разбира се без днешната емоционалност и пристрастия.

Пиеса с предизвестен край от некадърни артисти

Симеон Николов

Фактът, че само 3 страни от общо 7  изпратиха оферти за бойни самолети, потвърждава изводът ни от спирането на проекта за трети пореден път от 2009 г. досега, а именно, че поведението ни  неизбежно ерозира доверието на чуждите производители към нашата държава.

Тръмп иска Европа да купува повече US-оръжие

Интервю на Антония Кюмюрджиева със Симеон Николов за в–к „Стандарт”, 15.07.2018 г.

- Господин Николов, успя ли американският президент Доналд Тръмп да придума лидерите на страните от НАТО да увеличат разходите си за отбрана. Ще растат ли те толкова бързо, колкото той би желал?

Доналд Тръмп не е първият американски президент, който поставя подобни изисквания към финансовите ангажименти на европейските си съюзници.

Каубой в сърцето на НАТО. Страхът сплотява

Симеон Николов, 12.07.2018

На двудневната среща на държавните и правителствени ръководители на страните от НАТО в Брюксел нямаше толкова изненади по същество, колкото емоции и непознат досега прям език, критики и протвиворечеви изказвания на американския президент.

НАТО изисква повече пари, способности и възможности

Симеон Николов

Срещата на министрите на отбраната, която се проведе на 14 и 15 феврари в Брюксел, имаше за цел да подготви срещата на високо равнище на НАТО през юли 2018 г.

Роботи за логистични действия, базирани на следващо поколение въоръжение и оборудване за наземни операции във ВС

Марин Грудев Мидилев

РЕЗЮМЕ: Прогресивното въвеждане на Индустрия 4.0 с нови технологии в различни сфери на дейност дава тласък на развитие на технологиите и във военно промишлените комплекси за създаване на ново въоръжение и бойна техника с нови методи на производство, средства за транспорт и осигуряване. Предстоящите за въвеждане в експлоатация ново въоръжение и бойна техника изискват нови знания и умения (нови професии), както и нови организационни структури на управление във въоръжените сили.

Как да има рейтинг такъв Парламент: Заиграване с парламентаризма и националната сигурност

Симеон Николов

Дебатът в Народното събрание за създаване на временна анкетна парламентарна комисия по повод процедурата за избор на изтребител в действителност само затвърди предварителното убеждение, ме мотивите за такава нямат нищо общо със сериозни съмнения за лобизъм и фаворизиране на производител, а имат съвсем други причини и цели.

Ще спънат ли за пореден път модернизацията на армията?

Симеон Николов, за сп.”Икономист”, 16.06.2017 г.

Управленската програма на правителството ще бъде ясен индикатор, доколко препоръките от заседанието на КСНС при президента ще се превърнат в ангажимент на изпълнителната власт. Оценката на „дефицита на способности” и „разпределение на ресурсите” със срок 20 юни  и разработваните конкретни „планове на проектите за модернизация” до 30 юни т.г. само ще преповторят вече известното, въпреки изтеглянето на Доклада за състоянието на въоръжените сили през 2016 г., изготвен по време на служебното правителство и въпреки ясно формулираните и приети приоритети в Програмата и Плана за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 г.

С офсета от сделката за самолети да финансираме производството на бронирани машини за пехотата в България

Симеон Николов, 01.06.2017

По–малко от 24 часа бяха необходими за да се разбере, че на КСНС при президента всъщност не е имало консенсус, какъвто се очакваше на това ниво по едни от най–важните и дългосрочни въпроси за държавата. Напротив, защитени бяха икономически интереси на обвързаните с политиците лобита, както и статуквото в определянето на политиката в сферата на финанансите и специалните служби, без никакво съобразяване с решенията и събитията в НАТО и международната среда за сигурност. Повтарянето на неприемливи позиции след заседанието и острата конфронтация в парламента още на следващата сутрин само илюстрираха допълнително действителната ситуация.

Европа направи голям компромис на срещата на НАТО в Брюксел

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за вестник «Труд», 29.05.2017

Включването на НАТО в борбата срещу ДАЕШ може да се възприеме от ислямистите като нов кръстоносен поход срещу мюсюлманския свят

Сигурността не е продукт, който може просто да се купи

Отбраната в бъдещата Програма на правителството и тенденциите в Европа. Наборна служба? Новият боен самолет– национални или лобистки интереси

Симеон Николов за «Епицентър» 20.05.2017

Предстоящата разширена правителствана програма ще трябва да поправи разочароващото впечатление от приетите Приоритети за управление 2017– 2021 г. особено в раздел «Отбрана», както и за целия сектор «Сигурност». Дали свиканият от президента Радев КСНС на тема «Рискове и заплахи за националната сигурност» на 30 май т.г., т.е. след срещата на НАТО на 25 май, ще помогне да се промени нещо в положителна посока, предстои да видим. В ръцете на експертите «постните» 5 точки за отбраната със сигурност ще придобият по–приемлив вид, но първоначалните сигнали от МО и особено някои кадрови назначения пораждат съмнения за това.

Политика и бойна авиация – Ще измести ли битката за самолети държавническия подход

Симеон Николов за сп. „Икономист”, 05.05.2017

Дискусията за придобиване на нов тип изтребител за българските ВВС оправдано предизвиква обществен интерес, но за съжаление бързо се получи «шум в системата» от манипулации и неверни твърдения, като последните разбираемо идват и от лобистки кръгове.

Как ще управлявате господа? Докато се огледате, войната ще свърши!

Симеон Николов

Спорът, който възникна миналата седмица за това, дали министърът на отбраната е поел без мандат ангажименти на срещата на министрите на отбраната на НАТО по увеличаване на военното присъствие в Черно море, който повдигна отново въпроса за т.н. Черноморска флотилия, бе предизвикан от нарочно съвместно изявление на двама представители на досегашните управляващи с подчертано предизборен замисъл.

Подводните камъни при превъоръжаването на армията с бюджет 2017?

Симеон Николов за „Икономист”–Светът през 2017

В обсъждането на проектозакона за държавния бюджет всяка година все по–релефно се налага въпросът, не дали предвидените средства ще позволят модернизация на армията, а защо тя не се случва в необходиата степен, въпреки излятите досега не малко средства.

За компоти или компютри спори министър Ненчев

Симеон Николов за БГНЕС

Действията на министъра на отбраната в оставка предизвикваха критични бележки по време на целия му мандат и много от последствията бяха предвидими. Големият въпрос обаче е, защо очевидната системна грешка не е предоляна своевременно.

НАТО се вторачи в Русия, а забрави "Ислямска държава

Симеон Николов за „Стандарт”, 11.07.2016

Последният форум бе един от най–сложните след края на Студената война поради сложилата се среда за сигурност и амбициите за демонстриране на решителност и единство. То бе постигнато, но с определени компромиси по темата, която беляза срещата– подхода в политиката спрямо Русия. Смекчаване на риториката всъщност не повлия на крайните решения.

НАТО пред отговорни решения или конфронтация

Симеон Николов за „Епицентър”, 05.06.2016

По повод предстоящата среща на НАТО във Варшава беше организиран конкурс под мотото „Млади гласове за срещата на върха” с възможност да се избира между четири теми, но със забележката, че на всяка цена трябва да присъства „Заплахата от Русия”. Ако искаш да го спечелиш и станеш почетен член на „Atlantic Community”. Показателно за атмосферата, в която ще протече срещата.

„Черноморски флот” на НАТО би ескалирал още повече напрежението. По–важно е модернизирането на националните ВМС

Симеон Николов за сп. „Икономист” от 24.06.2016 г.

Опитът на румънската страна да сондира мнение с България по т.н. Черноморки флот, , подкрепяна очевидно от САЩ и Турция, предизвика политически смут сред управляващи и партии у нас, но спорът предстои да се изясни на срещата на върха на алианса на 08 и 09 юли 2016 г. във Варшава. Всичко това обаче, е само един малък елемент от голямата геополитическа мозайка.

Недостатъчна  чувствителност към рисковете  от война и вземаните решения

Симеон Николов

Не за първи път в международни организации се вземат важни решения, в чието формиране би трябвало да има принос и българската страна, но както преди, така и след това няма дори експертна реакция на целесъобразността и последствията от тези решения. Докато в други страни те се подлагат предварително на обсъждане, а разработки на различни институти и центрове  стават част от решенията. Друг е въпросът, че по–пробивни и влиятелни се оказват понякога такива с крайни и опасни предложения.

Важни пропуски и предстоящи проблеми с прехвърлянето на американска военна техника в България

Симеон Николов, специално за БГНЕС

Ако си представите, че сте  дипломат на чужда държава в София и сте длъжен периодично, а понякога ежедневно да пишете шифрогами, информации, анализи и оценки за ставащото в България като предлагате ходове за политиката, икономическите връзки и военно сътрудничество на своята страна, може би ще разберете по–лесно парадоксите на ставащото днес.

Неумел опит за адаптиране  на публична национална позиция към очевидно вече взети решения

Любомир Кючуков

Между целенасоченото смесване на понятия и елементарната подмяна на обстоятелства - това е диапазонът на изява на външния ни министър по темата за разполагането на тежко американско въоръжение в България.

Ако оставим настрана екзотиката, че външният министър се занимава с преброяване на танковете, то смяната на аргументацията се оказва толкова бърза, че на моменти ресорният военен министър изпада в твърде неловко положение. Всичко това в доста неумел опит да се адаптира в движение публична национална позиция към очевидно вече взети решения.

След като Бакалов стана шеф на военното разузнаване, да назначим балетмайстор за началник на щаба на отбраната

Симеон Николов٭/

Непрекъснатите гафове на част от управляващите са сигнали за зрелестта и уязвимостта на държавата и обществото и участват във формирането на образа ни в чужбина. Дипломатите най–добре биха могли да обяснят, какви шифрограми, информации и анализи се пишат до централите на акредитираните в една страна посолства.

Що е то „хибридна война” и има ли тя почва у нас?

Симеон Николов٭/

Министърът на отбраната и президентът на Рупубликата продължиха да говорят за заплаха от „хибридна война” и за България, въпреки преработения вариант на „Визия 2020...”, намирайки може би опора в бегло споменатия термин в заключителния документ от срещата на НАТО в Уелс. Обкръжението на министъра и президента, както и други експерти , освен да повтарят кратката формулировка от този документ, не коментират обаче, произхода, развитието и най–вече същността на понятието „хибридна война”, защото тогава би рухнала тезата им за „нова заплаха от Русия”, още повече пък за „заплаха и за България”.

Какво се крие зад резултатите от срещата на НАТО в Уелс и за какво са споровете в България

Симеон Николов

Срещата на НАТО на  върха в Уелс беше от изключителна важност и затова беше и натоварена с много очаквания. Важността се определяше от сериозно променената среда за сигурност. А винаги, когато и в миналото са се дискутирали заплахите, е имало различия в тяхната оценка. Същественото е, че този път се стигна до една обща оценка, предпоставка за взетите решения.

Във „Визия 2020” на МО са заложени рискове при отсъствие на политически консенсус и гарантиран финансов ресурс

Симеон Николов

За съжаление, предложената от Министеството на отбраната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана”, оправда опасенията, които изразихме, още в първите дни на служебното правителство, а именно за дългосрочните рискове, пред които служебният кабинет би могъл да изправи България в полето на международната сигурност, без да има зад себе си действащ парламент и подкрепата на българската общественост.

Енергийната война на НАТО

Нако Минчев

През есента на миналата година (14 октомври 2013) Парламентарната асамблея на НАТО прие на заседанието си в Загреб резолюция, подкрепяща добива на "нетрадиционен" (т.е. шистов) газ в Европа. На практика, това беше първият документ, приет на наднационално равнище и подкрепящ разработката на шистов газ в Европа. В него се посочва, че т.нар. "шистова революция" може радикално да промени енергийната сигурност не само на много държави, но и на света като цяло.

TRANSATLANTIC HOMELAND SECURITY IN THE 21st CENTURY

Dr. John M. Nomikos
(Director, Research Institute for European and American Studies (RIEAS), Athens, Greece)

The end of the Cold War more than a decade ago created a world in which the relative stability between the two superpowers has disappeared. During the Cold War, a country’s every action was conducted in the light of the adversary relationship between the United States and the Soviet Union. As the possibility of a major power declined dramatically, large military organizations with the primary mission of fighting interstate war became somewhat redundant.

Противодействието на тероризма – проблеми, изводи и поуки

Проф. д-р Николай Слатински, Военна академия „Г. С. Раковски”.

/ Доклад на конференция „Международният тероризъм и България – позиции на гражданското общество”, 30 октомври 2012 г., София, Централен военен клуб/

Всички разсъждения, предположения и изводи в този доклад са само мои и единствено мои. Те с нищо и по никакъв начин не ангажират институциите, в които работя или на които под някаква форма сътруднича.

Тероризмът е стратегически риск за страната ни и това означава, че нашата система за национална сигурност трябва да се обърне с лице към този риск и да създава необходимия нормативен, финансов, информационен и човешки капацитет за ранно сигнализиране, превенция, реагиране, противодействие и ефективно овладяване на последиците от него.

БГНЕС: Преди седмица министър-председателят Бойко Борисов каза, че България ще купува нови изтребители за военновъздушните сили, когато това е крайно необходимо заради членството ни в НАТО и когато имаме възможност.

С.Н.: Разбира се, че възможностите за реализиране на проекта за придобиване на многоцелеви изтребител са финансови. Но те са предрешени още с подхода при съставяне на бюджета и определяне на 1,5% от БВП за отбрана, при препоръчан норматив в страните членки на НАТО 2,0% и до 15% от бюджета на МО за капиталови разходи, при тенденция във всички страни тези разходи да се над 25%. Няма яснота и за растежа на БВП през следващите 10 години, през които би се изплащал многоцелевия изтребител. При така погрешно заложени показатели е почти невъзможно да се осигури финансирането му.