ИНТЕРЕСИ И ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВЗРИВЯВАНЕТО НА БЛИЗКОИЗТОЧНОТО БУРЕ С БАРУТ Печат
Автор Симеон Николов   
Сряда, 11 Януари 2012 17:07
Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

Центърът за стратегически изследвания в междунаридните отношения и сигурността представи изводите от второ свое изследване след това от 30 април 2011 г. по събитията в Близкия Изток и Северна Африка. В него се изразява тревога от паралелното динамично нарастване на  процеси в няколко направления  приближаващи се  към точката на кипене и създаващи очакване за верижна взривоопасна ситуация: Прогнозите за края на режима в Сирия са за близките седмици, войната срещу Иран изглежда както никога досега реална, Израелско–палестинския конфликт  е в най–студената си фаза и Израел се възползва от кризисната ситуация в региона за да утвърди със сила статуквото си. Ирак е на ръба да рухне отново. Ядрената държава Пакистан е пред дестабилизация. Появиха се пукнатини в отношенията САЩ–Пакистан. Няма да е изненада обрат в Афганистан в полза на бунтовниците. 

На второ място Центърът прави оценката, че след началото на революционния хаос в Северна Африка и Близкия Изток събитията са придобили ускорение и довели до неизбежно появяване на нови режими  и властови вакуум в целия регион. За властовия вакуум в региона неизбежно допринася изтеглянето на американските войски от Ирак и започналото такова от Афганистан.

Най–характерното и важното за последващите събития е изострянето на шиитско–сунитския сблъсък, представен от двете държави с претенции за регионални сили: шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия. Европа е разтревожена и от ефекта на доминото при овладяването на властови позиции от проислямски и проислямистки сили в страните на така наречената „Арабска пролет”.

Третата оценка касае друг характерен момент с решаващо значение за  прогнозите относно очакваните събития. В съвременния свят постепенно се налага скритото водене на война за постигане на крайните цели, както и нови информационни и високотехнологични форми. Свидетели сме на предварителна подготовка чрез водене на информационна война, извършване на саботажи на военни обеккти, ликвидиране на лидери на противника, водене на активно въздушно разузнаване в „мирно” време, кибернетични атаки.

/ Илюстрация на горното:

·       в Либия : предварителното масово истеризиране на ситуацията и подготовка на общественото мнение; включването на американски специални командоси и английските „морски тюлени”, набиране на наемници от други страни, с които проникна и „Ал Кайда”; изпращане на военни съветници, интегрирани в щабовете на либийската „опозиция” и др.

·       в Иран: сваления на територията на Иран разузнавателен свръхмодерен безпилотен летателен апарат чрез високотехнологичен пробив на иранците в комуникационната му система, доказващ активната разузнавателна дейност на САЩ в „мирно” време; взривовете във военния обект Бигдан и убийството на генерал–майор Хасан Т.Магхадам; взривовете в складовете на Хизбула в Ливан, експлозията в иранския ядрен обект в Исфахан, кибернетичната атака срещу АЕЦ Бушер и др. /

 

Четвърто: Както никога досега станаха видими противоречията между страните–членки на НАТО, както и между тях и традиционни партньори. Трудното вземане на решение за операцията в Либия, отакъзът на Германия  да участва във въздушната операция; колебанието на Турция първоначално да приеме радар на ПРО на своя територия заради Иран, а по–късно го „изтъргува”; острото охлаждане на отношенията на Анкара с верния американски партньор Израел; сблъсъкът между двете страни–членки на НАТО Турция и Франция по политически въпрос и прекратяване на военното сътрудничество; заплахата за изпращане на военни кораби към Кипър и т.н. Охлаждане има и в отношенията САЩ–Русия след тяхното относително подобряване на Лисабонската среща на НАТО. В същото време ставаме свидетели на изтощаване на американската военна мощ.

Важен момент е и обявената очаквана нова стратегия на САЩ, обясняваща и предложения нов военен  бюджет със съкращения  от 487 милиарда за следващите 10 г., съкращаване главно в Супохътните войски и в морската пехота, пренасяне тежестта на американското военно присъствие на Изток– Азиатско-тихокеанския регион и Средния Изток, потвърждаване на приоритета Близък Изток и недопускане Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Очевидно е, че новият военен министър на САЩ ще повтори предщественика си в по–остра форма на следващата среща на НАТО на високо равнище т.г. за необходимостта европейските партньори да поемат по–голям дял от задалженията за гарантиране на сигурността.

 

При така очертаната обща  рамка на обстановката, може да се направят следните изводи за развитието й през 2012 година и в обозримо бъдеще:

Първо: Налице са множество информационно–разузнавателни признаци за назряващи военни събития в региона на Близкия Изток, които навеждат на опасенията за предстоящи сблъсъци:

·       Скритите форми на воденената вече  война в Иран, цитирани по–горе;

·       Въоръжаването на сирийската опозиция и набиране на наемници, както и ангажиране на съседни страни като Турция;

·       Съсредеточаване на военноморски сили в региона– два самолетоносача на САЩ  /към 03. 01.2012 г./ и на руски кораб към сирийските брегове, а от 06 01 2012 – група руски кораби, включваща и един самолетоносач;

·       Развръщане от САЩ на системата за противовъздушна отбрана /ПВО/ THAAD на кораби до бреговете на Израел;

·       Разширяването от Израел на системата  за ПВО с четвърти позиционен район;

·       Увеличаването на военния бюджет на Израел към 10. 01. 2012 г. със 700 милиона долара /6% спрямо общ военен бюджет от 14 милиарда долара, 3 млрд от които–американска военна помощ/.

·       Мобилизиране на американските въоръжени сили в Европа;

·       Подготовка на военни учения в невиждани досега мащаби в близост до кризисния регион /например, американско–израелско учение през пролетта на 2012 г./, които могат да прерастнат в реална военна операция;

·       Подготовка на големи доставки въоръжение и бойна техника за страните от региона /например за Саудитска Арабия–84 бойни самолети F-15 за 29,4 млрд долара и за Ирак – самолети и танкове за 11 млрд долара/.  Доставки от САЩ на ракети за модернизирани зенитно–ракетни системи „Пейтриът” в Кувейт и др.

·       Решение на съдебен състав от Манхатан от 26. 12. 2011 г., че Иран и Хизбула са подпомагали материално и пряко терористичната организация „Ал Кайда” и пряко– атентатите на 11 .09.2001 г., въпреки че е абсурдно шиитски Иран да се съюзи със сунитски терористи, подговя почвата за оправдаване на военна намеса.

·       Подготовка на общественото мнение в Европа, че войната срещу Иран е неизбежна /виж най–авторитетното списание в Западна Германия „Списание за международна политика”/. Апелира се дори за подготовка за посрещане на  атентати по цели в Европа и нагласа за увеличаване на цените на горивата.

·       Подготвен /05.01.2012 г./ Кризисен план за западните страни, осигуряващ нуждите от петрол  в Европа и САЩ в случай на блокиране на Ормузкия пролив. /Вероятно по 14 милиона барела дневно/.

●    Изтегляне на част от американските и германските дипломати от Сирия.

 

Второ. Пълзящата ислямизация в страните, в които се сменят режимите, отдалечава Запада от представите му за налагане на демокрация в региона и обещава силни антиамерикански и антизападни насторения в бъдеще. След провала за налагане на такава с военни средства в Ирак и Афганистан, сега се очертава  и провал при прилагане на скрити форми за подготовка на такива събития. След Тунис, по–силно ислямистки път ще поемат очевидно Либия и Египет. Следва Сирия. Въпреки досегашните уроци от миналогодишните събития, включително и от Либия, включително и от ставащото  в Египет или очакваното в Сирия, се очертава мощна западна подкрепа и то най–вече за диктаторски режими като този на предвождащата сунитската група от държави Саудитска Арабия, което е и ясна намеса в предстоящия шиитско–сунитски сблъсък. Не може да не е известно във Вашингтон и в Тел Авив твърдението на един от идеолозите на радикалния ислям Хюсеин бен Махмуд в труда му „Дамаск: базата на джихада”, че Сирия е „най–доброто място за възраждане на халифата”. Тогава логично възниква въпросът, след събитията ли вървят САЩ и Европа или други съображения от геополитически характер с  по–далечен хоризонт ги принуждават да подкрепят проислямски сили и диктаторски режими, които са враждебни на познатите ни демократични ценности, на принципите за спазване на човешките права и т.н. За това може да има само две обяснения:

·       Първо, предотвратяването на опитите на Иран да придобие ядрено оръжие и отнемане завинаги на възможноста му да бъде регионална сила, /доколкото някои смятат това за възможно/ е първостепенна задача за САЩ, което прави всичко останало по–малко значимо и формиращо една висока цена за постигане на крайната цел;

·       Второ, възникващите ислямистки режими ще заразяват по–нататък и постсъветското пространство, но най–вече ще се превърнат в мощен вал, насочен срещу  Китай, Русия и бъдещия Евразийски съюз, стига умело да бъде направялван, въоръжаван и използван.

Проблемът наистина  е  в перспективата достъпът на Иран до ядрено оръжие  да отприщи ядрена надпревара и снижаване на прага за използване на ядрено оръжие при една война. От втория аргумент пък става ясно, че САЩ ще се придвижат значително напред към геополитическата си цел спрямо Китай и Русия.

 

Трето. Натискът срещу режима на Сирия и активната подготовка, включително с въоръжаване на сирийската опозиция на турска територия и с политическата подкрепа на Франция,  е необходима прелюдия към една бъдеща война с Иран. Евентуалното сваляне на режима на Асад би довело до по–нататъшното изолиране на Иран. Ще се прекъснат и връзките за снабдяване на ливанската „Хизбула”, която би била  и силно смущаващ фактор по време на евентуална война с Техеран поради огромния брой ракети и жива сила, с които разполага за удари по Израел. Сирия е и единствената държава подпомагаща организацията „Хамас”, управляваща в ивицата „Газа” и осигуряваща убежище за ръководителите й. Тоест, поставянето на Сирия на колене, има значение и за Израелско-палестниския конфликт, а не само за изолирането на Иран.

Западът всъщност  би трябвалбо да се пази от затъване в едно ново тресавище като Афганистан. Но в геополотически план би било поражение за него. Важно значение ще има фактът, че Русия трудно би се отказала от своята военноморска база в средиземноморското сирийско пристанище Тартус.

При другия вариант– падане на режима,  от който  сирийците са свикнали да се инициират  реформите,  би могло да доведе до разпад на сегашното общество. А тъй като то се състои от многобройни религиозни и етнически групи, последствията ще бъдат като в Сомалия, Афганистан и Ирак
Събитията могат да се развият в две паралелни направелния:

·       Първо, с решителната подкрепа на Турция да се разширят зараждащите се сега военни структури на сирийската опозиция и операциите им в страната. На пръв поглед недостатъкът е, че това ще продължи твърде дълго без гаранция за успех, но едно парализиране на Сирия и прекъсване на връзките с Хизбула и Хамас е достатъчно за да се освободи простор за удар срещу Иран. Проблемът е, че самата Хизбула е трудна за отстраняване, докато Хамас е в „разкрачено положение”, вече е на мълчалива дистанция от Дамаск и подготвя преместването си временно в друга държава.

·       Второ, в същото време със съдействието на Русия би могло да се търси реализирането на пакет от мерки за демократизиране, приемане на нова конституция смяна на Асад, създаване на кабинет на националното единство, продължаване на реформите и търсене на компромиси по отношение бъдещата роля на страната в региона и значението й за Иран. В тази насока изглежда САЩ, които нямат интерес от рискови ексцесии в годината на президеннтските избори, са дали карт бланш на Русия в кординация с Арабската лига да търси такова споразумение между правителство и опозиция. Сигнал за сближаване на предлаганите от Русия позиции и Башар Асад е първото изявление на последния от доста време /10.02.2012/, в което приветства идеята за включването в правителството на „всички политически сили” и организирането на реферндум за нова конституция през март т.г.

 

 

Четвърто. Досегашните обвинения срещу Иран не даваха достатъчна легитимност за започване на военни действия срещу него. Дори и пуснатия в експлоатация в началото на януари 2012 г. подземен ядрен център Форд ще обогатява уран до 20%, 4% и 3% за медицински нужди, докато за ядрено оръжие е необходимо обогатяване на урана над 95%! Иран не е заплаха и за Европа и САЩ, защото не притежава потенцала за научнотехнически пробив да създаде междуконтинентална ракета, чийто обсег е от 5 500 до 10 000 км. Единствено вярно е, че Иран има добро ракетостроене, което показват и последните опити с изтрелването на две ракети по време на военно учение. А тези, които реално са на въоръжение „Шахаб– 3” и „Седжил” имат  съотвено обсег от 1300 и 2000 км. Очевидно е, че Иран би ги насочил при необходимост да се защити, към цели в Израел и по американски бази и въоръжени сили в региона. Едва на 10 януари 2012 г. министърът на отбраната на САЩ Леон Панета призна, че иранците не работят директно по създаване на ядрена бомба, а за да създадесамо възможности за това. Признанието имаше за цел да ууспокои донякъде тревогата, обхванала голяма част от света пред авантюрато от удар по Иран.

Очевидно е, че Иран трябва да бъде провокиран, за да се легитимира една агресия срещу него. Иран няма интерес от затнварянето на пролива в Оманския залив /80% от приходите му са от продажба на нефт/ Тъкмо обратното: затварянето на пролива от САЩ би било катастрофално за Иран и твърде тежко за Китай, защото 75% от транспортирания през пролива нефт отива за Индия, Китай и Япония. А само 18% е този за Европа. Целта всъщност е да се намери легитимиране на военни действия срещу Иран в името на „спасяване” на доставките на нефт за много страни по света, при това във време на криза. Така се очертават няколко причини и поводи  за една интервенция:

–       предотвратяване придобиване на ядрено оръжие от Иран;

–       осигуряване на безпрепятствени доставки на нефт и „спасяване” на света от желаещия да блокира Ормузкия пролив Иран;

–       измислена юридическа обосновка за вина на Иран за подкрепа на „Ал Кайда” и атентатите в САЩ от 11.09.2001 г.

Колкото до предстоящото /изтеглено за 23 01 2012 / сигурно решение на ЕС за допълнителни санкции по иранския износ на нефт и забрана на плащанията през Иранската централна банка, трябва да се съгласим с повечето експерти, че стратегията на санкциите не води до положителни резултати, а само до изостряне на конфронтацията. В този случай истината е, че забраната за операции през Централната банка на Иран означава парализиране на търговията с нефт и удар и по Китай, чийто дял е 22% от изнасяния ирански нефт, който Пекин не би могъл да  плати. През другите банки и сега не могат да се извършват финансови операции. Освен това, съоръженията на Иран за добив на нефт са безнадеждно остаряли и по тази причина ежегодно намалява добиваното количество. Иран няма и технологични възможности за преработка, поради което купува отвън бензи и дизел.  Следователно това е сериозен удар за омаломощаване на противника преди да му бъде нанесен смъртоносен такъв.

Преди започване на реални бойни действия е възможно натискът да бъде доведен докрай чрез една широкомащабна морска блокада.

Тъй като съчетаването на въздушна с наземна операция е невъзможно, предвид на огромната територия и голямо население на Иран– над 80 милиона, предвещаващи затъване за дълги години, вероятно прилагането на военна сила ще се изрази в нанасяне само на въздушни удари първо по военните, научно–изследователски и ядрени  обекти на Иран. Най–вероятно е Израел да нанесе такъв удар, но във всички случаи със знанието на САЩ и мълчаливото им съгласие. Велиокобритания вече заяви, че ще се включи в такова решение на иранския проблем. Дори първоначалното военно надмощие е изключително на страната на Израел, който разполага с най–силните ВВС в Близкия Изток.

От тук нататък следват няколко сценария и нарастване на мощта както на ударите, така и на ответните такива от иранска страна и участието на съответните страни. На един втори етап Израел би могъл да използва и тактически ядрени средства и да се стигне до десетки хиляди жертви. /Израел притежава и 200 едномегатонни заряда, но стигне ли се до тяхното използване, последствията ще са катастрофални./

Въпреки желанието на амерканските стратези военните действия да се изнесат от други, в края на краищата може да се окаже, че без пряката военна намеса на САЩ и Великобритания, няма да могат да се постигнат крайните цели. Към коалицията разбира се ще бъдат привлечени и арабски страни. Саудитска Арабия ще отвори въздушното си пространство за израелски самолети. Други страни ще предоставят своите военни бази. Не е изненада, че това са основно страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави в персийския залив– Катар, Оман, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия и Бахрейн.

Основанието ни  за  песимизъм относно мира в Близкия Изток дава активизирането на политиката на подкрепа на онези, които всъщност финансираха тероризма и атентатите на 11 09 2001 г. и днес разпространяват ислямски фундаментализъм като Саудитска Арабия и други диктаторски режими. Факт, който ще остане като куриоз в историята на международната политика. Затова е малък шансът за осъзнаване, че от една война губят и двете страни. Иран обаче, ще загуби и стратегически много повече, защото ответните му удари ще го отдалечат от голямата цел да израстне като регионален лидер и разшири влиянието си. В този смисъл, изглежда в Техеран не осъзнават, че не толкова Израел, колкото Саудитска Арабия е по–големият му враг и загубата в шиитско–сунитския сблъсък ще има по–сериозни дълготрайни последици.  От друга страна пък на Запад като че ли не прецениха достатъчно, че в иранското общество има много повече потенциал за изграждане на демокрация, отколкото в това на Саудитска Арабия. Почти същото сравнение би могло да се направи между много по–толерантата Сирия на Асад отколкото Саудитска Арабия.

След една война в Близкия Изток ще имаме нова разстановка на силите и нови геополитически оси и групи страни. Независимо, че има различни прогнози, експертите се приближават например до формулата: 1. САЩ – Израел–Русия от една страна и 2. Китай–Пакистан–Иран– от друга. Бихме добавили обаче, че не е изключено да се утвърди и развие идеята за нов Евразийски съюз на Североизток , а в Близкия Изток пък САЩ и страните от Съвета за сътрудничество на арабските държави да създадат нов военно–политически съюз.

 

Пето: Пълзящата и нарастваща  ислямизация в политическия и цивилен живот на  страните от Северна Африка и Близкия Изток след така наречената „Арабска пролет” ще накара Европа да си даде сметка, че докато се концентрираше върху борбата срещу тероризма и подкрепа за диктатурски режими в името на икономически изгоди и печалби, пропусна да отчете истинските причини за предизвикания революционне хаос. На второ място тя ще трябва да се научи да приема и зачита условията и исканията на религиозните мнозинства, които ще формират управлението в тези страни.

Тепърва ще се отчитат грешките с подхода към Либия. В изследвването на нашия Център за стратегически изследвания в международните отношения и сигурността, чиито резултати обявихме още на 30 април 2011 години, първи не само в България, но и в Европа като цялостно изледване за Северна Африка и Близкия Изток, бяха направени прогнози, които за съжаление се сбъднаха. Оказахме се прави с предупрежденията си за въздушната операция на НАТО и цивилните жертви, както и с продължителността на същата, въпреки твърденията на НАТО, че щяла да бъде краткорайна, така и за събитията след прекратяването й. По отношение на Египет още тогава предупредихме, че за протестиращите на площада в Кайро „революцията” ще остане може би един романтичен спомен.

Въпреки предстоящите към средата на 2012 година избори, Либия я очакват още много размирици и със сигурност една ислямистка ориентация на бъдещото управление.  Тепърва ще отчитаме и проблемите, възникващи от изчезването на над 20 000 ракети „земя –въздух”, за половината от които се счита, че са доставени безконтролно на незивестни субекти, от терористи до опозиционни движения в други страни.

Развитието на обстановката и сътрудничеството с новия режим в Египет също ще бъдат от голямо значение за Европа. По–начало тази страна винаги е била от ключово значение за региона. Нека не забравяме, че само Египет и Йордания имаха сключени договори с Израел. При разглеждане развитието на движението „Мюсюлмански братя” трябва да се отчита, че то отдавна има две крила, едното от които се доминира от младите и напредничави членове, показали забележителни организационни качества по време на така наречената „революция”. Но и те искат да запазят шариата като основен източник на египетското законодатевлство. По–страшното е друго: На сложните и продължителни избори салафистката партия „Ал– Нур” спечели изненадващо много места в парламента–104, а тя настоява за   шариата като единствена правна основа и за Египет като ислямска република. Първото впечатление е, че заедно с „Мюсюлмански братя” ислямистите получават 2/3 мнозинство. Очакванията обаче са, че „Мюсюлмански братя” чрез партията си „Партия за свобода и справедливост”, спечелила 204 места в 498 местиия парламент  няма да направи коалиция с тях, а с либерално–демократичните сили, чийто резултати в изборите обаче бяха твърди ниски. Надежда дава обявения след изборната победа пълне обрат на позицията на „Мюсюлмански братя”, заявявайки, че преходоното правителство можело да остане още половин година, т.е. те не бързали.

Както по време на протестите миналата година и сега коментаторите не отделят достатъчно внимание на военните и с това допускат грешка. Неслучайно и „Мюсюлмански братя” имат намерение да ограничат правата на военните в предстоящото изготвяне на Конституция на страната, което ще стане още в първата половина на годината. Доминираното от военните временно ръководство именно затова съкрати сроковете за предаване на власта. Едва ли обаче, някой може да отнеме на този етап ролята на военните, които разполагат с изключително силни икономически лостове, изграждани през годините.

В този стремеж на „Мюсюлмански братя” не снамо в Египет, но и в други страни от региона не трябва да се търси доказателство, че проислямистките сили се стремят към т.н „турски модел”. Твърде много са индикациите, че ислямистите използват тази фразеология пред западните партньори за да получат подкрепа, но са далеч по–силно ориентирани към националните особености и традиции, отколкото към идеята за съчетаване на демокрацията и исляма! И тук отново ставаме свидетели на едни повърхностни оценки на някои западноевропейски и руски експерти.

Турция след събитията в Северна Африка и Близкия Изток придобива все по–голямо стратегическо значение за европейските интереси.  Освен като гарант на транзитна страна за енергийните доставки, очевидно Турция може да бъде за европейците и мост към тюркоезични и арабски народи. Докато при европейците могат да се очертаят трудности в отношенията с бъдещи проислямки режими, Турция с удовлетворение посреща настъплението на умерения ислям в Тунис, Египет и други страни.

Изглежда, че тя има амбиции и за роля в разрешаването на Израелско–палестинския конфликт, с което може да се обясни посредничеството й между организациите Хамас и Фахах с цел създаване на Палестинско правителство на единството в ивицата Газа и Западен Йордан, с което да се улесни признаването на Палестина от ООН.

Във военната област решитална роля Турция ще изиграе в подкрепата на сирийската опозиция от своя територия, а вероятно и с пряка военна намеса за сваляне режима на Асад. По отношение на Ирак обаче и особено ако се стигне до обособяване на  един по–силен и независим Кюрдистан, можем да очакваме остра реакция и турска намеса срещу кюрдите. А докато Европа още прави „изводи” Турция подготви и проведе първото след промяната голямо военно учение с Египет.

В отношенията с ЕС е програмиран скандала заради поемането на председателството на Съюза от Кипър през втората половина на 2012 г.

Освен лидерство в региона Турция преследва и  сериозни  икономически интериси. В чисто практичен план и в бъдеще тя ще има предимство и ще се явява конкурент на европейските фирми, защото арабските контрагенти по своя манталитет и религиозност винаги ще са по–склонни да правят сделки с турски партньори.

 

В двустранен план страните от Западна Европа започнаха своята настъпателна дейност в защита и разширяване на икономическите си интереси в региона още докато се водеше военновъздушната операция в Либия. В опита обаче, днес да се подготви общественото мнение в Европа, че войната е неизбежна, се открои сблъсъка със свързаните тясно с икономиката политици и влиятелни безнесмени, които биха понесли загуби в бизнеса си, включително и с Иран. Но именно бизнесът имаше реалните контаккти с Иран и знаеше, че в стпраната има елит, отличаващ се от режима, което западните политици подцениха. За съжаление двойният морал на американската и европейска политика,  който лъсна по време на събитията в Северна Африка и Близкия Изток с икономическата и военна подкрепа на диктатори, ще продължи.

Практически сигурно е необходим нов подход на Европа, но онова, което старият континент може да направи за своята сигурност се състои поне в следното:

·       Постоянен контакт и утвърждаване на формат за редовни срещи за консултации на ниво най–малко министри на външните работи;

·       Приемане и придвижване на пакети от проекти за подобряване на жизненото равнище на населението и стимулиране на младите хора към реформи;

·       Контрол над развитието на военните способности на страните от региона и недопускане обособяването на изолирани местни военни съюзи. Провеждането на съвместни военни учения.

 

Въпреки че България загуби доста от потенциала си за сътрудничество в тези страни, тя има своите шансове. В заключението на пространното изследване на Центъра за стратегически изследвания в международните отношения и сигурността, представено на 30 април 2011 година, ние изложихме цял списък от   предложения. Днес, в началото на 2012 г. вече трябва с по–голяма острота  да добавим ясната позиция на България по отношение неучастието ни в предстояща военна интревенция, защото евентуалното ни попадане в една ос с Израел–Гърция–Брюксел–Вашингтон, ще ни лиши от шансове в отношенията с арабските страни в бъдеще.  За съжаление най–умното, което измисли МВнР на Република България беше да събере в началото на декември 2011 г. представители на страните от Северна Африка и Близкия Изток, за да им разкаже за нашия Закон за досиетата и да сравнява два несравними прехода– арабския и източно–европейския! България продължава просто да не е в час с времето!
< Предишна   Следваща >