БГНЕС: Преди седмица министър-председателят Бойко Борисов каза, че България ще купува нови изтребители за военновъздушните сили, когато това е крайно необходимо заради членството ни в НАТО и когато имаме възможност.

С.Н.: Разбира се, че възможностите за реализиране на проекта за придобиване на многоцелеви изтребител са финансови. Но те са предрешени още с подхода при съставяне на бюджета и определяне на 1,5% от БВП за отбрана, при препоръчан норматив в страните членки на НАТО 2,0% и до 15% от бюджета на МО за капиталови разходи, при тенденция във всички страни тези разходи да се над 25%. Няма яснота и за растежа на БВП през следващите 10 години, през които би се изплащал многоцелевия изтребител. При така погрешно заложени показатели е почти невъзможно да се осигури финансирането му.

Наистина има страни, които не се придържат към препоръката за 2,0% от БВП за отбрана и такива, които в момента планират съкращения вследствие на кризата. Но първо, тези страни имат вече модерни армии, да не говорим за страни като Турция и Гърция, които имат съответно 2,7 и 3,2% военни разходи и второ, съкращаващите всъщност оптимизират и никой не намалява оперативните способности. Колкото до планираните само 15% капиталови разходи в МО, които преди няколко години бяха над 22%, причината е в неспособността да се оптимизират другите две направления– разходите за заплати и за поддържане на въоръжените сили за да останат повече средства за модернизацията им. /За оптимално се счита съотношението на издръжка на личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи 33:33:33%, а в Бялата книга странно защо се твърди, че ще се преследва цел 60:24:15%/.

            Втората причина след финансовата, която също опира до подхода на политиците при решаване на проблемите, е в тяхната аргументация и подценяване на значението на проекта. Само некомпетентност и популизъм обясняват погрешните внушения от близкото минало, че щом станахме член на НАТО, има кой да ни пази и не са необходими усилия от наша страна. А всъщност, няма кой да направи това, няма натовска армия– ние сме част от НАТО и освен националните задачи имаме ангажимент и към колекстивната сигурност, но благодарение на разпределението на задачи и разходи съкратихме и армия и бюджет. Като популистки и манипулативен може да се определи и аргумента, че проектът е твърде скъп. Но се премълчава, че никъде в света не се плаща накуп който и да е голям проект, а се погасява държавно гарантиран заем, след 2–3 години гратисен преиод, в продължение на  12 – 15 години, което би означавало например по 100 млн долара ежегодни погасителни вноски  от капиталовите разходи на МО. Аргументът на някои политици, че ще се вземе от залъка на хората по принцип е верен, ако се имаме предвид, че цялата администрация се издържа от данъци, но когато така или иначе се заделя  всяка година определен бюджет за отбрана, възможно е изплащането да се извърши от капиталовите разходи. Проблемът  е, че заделените финансови спредства не се използват ефективно. Необходимо е не да се съкращава механически, а да се освобождават средства чрез оптимизиране на процесите и същите да се насочват към модернизация, а не да се връщат в държавния бюджет, респективно да сеп реже военния бюджет.

            Друг важен момент, обясняващ защо буксува проектът, е  отсъствието  на консенсус по националната сигурност и практиката всяко правителство да отрича работата на предишното и да започва отначало. Всеки проект има три етапа, като първият е проучвателно–подготвителинят. Той продължи две години и беше завършен през 2008 г. Днес често срещаме информации, че се извършвали проучвания. Ако  чисто хипотетично приемем, че утре ще има предсрочни парламентарни избори, то следващото правителство сигурно отново ще тръгне да проучва производителите на многоцелеви изтребители и оттново ще се трошат пари за командировки и срещи, работни групи, изготвяне на доклади и т.н.

            Новите моменти в законодателството ни, изискващи гласуване в НС на проекти над 100 милиона, въпреки че имат своята логика /в някои страни има подобна практика/ и може би спасяват донякъде правителството и министъра от отговорност, чиято тежест ще падне и върху следващите три правителства,  носят и риска, проектът да „не мине” в парламента, да е зависим от волята на хора, 90% от които не разбират значението му и последствията. В изявленията по въпроса досега няма да срещнете аргумента, че този проект е без алтернатива, защото целта е изграждане на нови способности на ВВС, а не поддържане на статукво от времето на Варшавския договор, защото без съвместимост с авицаията на НАТО, сегашните ни стари руски машини ще останат на земята, защото МиГ 29 не е и никога не може да стане многоцелеви, защото с изтичане на ресурса му ще останем без защита на въздушното пространство на страната и т.н.

            България е поела ангажимент да има готовност да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от НАТО към 2016 година, 4 при необходимост в операции и 4 за изпълнение на задачата в интегрираната система за ПВО на НАТО «Еър полисинъг».  Тези ангажимени са поети през 2004 г в Истанбул в рамките на още около 70 такива. Но това са по–скоро национални нужди, съгласувани с партньорите от НАТО и не бива да се представят като нещо, което педоставяме другиму. Тези ангажименти има всяка друга страна–член и техните срокове могат да се предоговарят в Брюксел, първоначално на 2, на 4, сега на 8 години, това е правено неведнъж и от българската страна и ако в началото се посрещаше с разбиране, сега започва да води до загуба на авторитет и уважение, защото ще наложи промени в дългогодишните планове на НАТО и най–вече намаляване на общите оперативни способности, което е недопустимо.

            Сроковете на изпълнение на такъв мащабен проект са:

–       1– 1 ½  години проучвателно–подготвителен период, който трябва да е приключил;

–       1– 1 ½  години за подготовка и сключване на договор

–       3–4 години за доставка на нови изтребители или 2 г  за доставка на употребявани изтребители;

–       1 година за подготовка на летателен състав /паралелно с горния етап след сключване на договора/.

–       1 година е времето от приключване на доставката и обучението до оперативното въвеждане ва самолета в бойно дежурство.

Това показва, че вторият и третият етап /приемаме, че първият е приключил/ ще продължат общо  4 до 5 ½ години или до 2017 г., с което излизаме извън срока на наличен ресурс в самолетите МиГ–29 /2015 г./

            Решението обаче, би трябвало да бъде преди всичко политическо. Тук става дума за избор на американска или европейска машина. А съответните отбранителни индустрии, особено европейската, са изключително чувствителни. По отношение на България това се прояви с подчертана острота след присъединяването ни към американския проект за военно–транспортен самолет, по който се закупуват определени летателни часове,  а не към европейския самолет.  Важността на избора опира дори до влиянието за десетилетия напред с въвеждането на нови технологии, обучението и т.н., по подобие на създадените около АЕЦ Козлодуй  поколения от специалисти. Трудността на избора пък произтича от това, че е  логично да подкрепим европейската отбранителна индустрия, но от друга страна експертно и стратегически погледнато при наличие на американски изтребители в Гърция и Турция и ориентиране на Румъния също към такива, логично по–изгодни ще са подръжката и обучението, ако и ние се ориентираме към същите самолети.

            Вторият определящ момент е решението за нови, употребявани или подарени самолети, от което зависят почти всички параметри на проекта. Важно е да се знае, че новите имат живот 40 годиин, употребяваните– 10 години, след което отново остава висящ въпроса за придобиване на нови,  а подарените въпреки това ще струват поне 350 милиона долара за задължителното им привеждането  в техническа изправност от чужда фирма.  Разбира се има и възможност за лизинг. Идеята за съвместна покупка с друга страна има също сериозни основания. Покупка пък от държава, а не от фирма, премахва евентуалбни съмнения за корупция.

            Третата определяща подробност е решението да се закупят само 8 от първоначално предвижданите 20 самолета. Нищожно малката сделка означава високи цени и предопределяне отсега на фирмата, която ще достави след години и останалите поне 10912 снамолета за формиране на една ескадрила.

Потенциалните кандидати за доставяне на многоцелеви изтребител са:

Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността към Пентагона за изтребителите F/A-18 E/F  и F-16 C/D, правителството на Швеция и компанията „Грипен Интернешънъл” за изтребители JAS -39 Gripen, Международния консорциум EADS за европейския изтребител „Eurofighter EF -2000 Typhon”, концерна „ДАСО Авиейшън”– Франция, за изтребители „Rafale” и  „Mirage 200-5”.

Най–евтин е шведският самолет, най–доказалия се в бойни условия– американският, най–високо технологично интегрирания, но затова и най–скъп– европейският и вторият по висока цена след него– фернският. Бойните им възможности и технически показатели обаче са близки един до друг.

            Кои са рисковете, ако проекстът за многоцелеви изтребител не бъде реализиран?

            1. Изтичането на ресурса на старите МиГ 21, започнало вече 2011 г., означава оставането само на самолетите МиГ 29, чийто ресурс пък изтича до 2015 г. Това означава нарушаване на системата за Противовъздушна отбрана на НАТО /”Еърполисинг”/ и разбира се защитата на въздушното пространство на България. Тази роля може да се поеме от самолетите на съседни държави, както в момента е решен въпроса н балтийските държави, но трябва да се знае, че техните дежурства над България ще трябва да се заплащат.

            2.  Да се разчита на по–нататъшно поддържане на МиГ–29 означава, че трябва да се инвестират над 750 милиона лева, защото първо, трябва по–често да се ремонтират и сменят моторите им, тъй като са с 4–5  пъти по–кратък живот, отколкото на съвременните самолети. А един двигател струва над 3 млн долара. До 2030 г. би трябвало да сменим най–малко 64 двигателя.  Освен това, един летателен час на МиГ 29 струва 50 хиляди лева, а един летателен час на „Грипен” например– 3 300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал! За всички тези пари бихме могли да закупим чисто нови модерни многоцелеви изтребители.

            3. Липсата на самолети означава, че летците ни не биха имали възможност да поддържат необходимите летателни часове /180 на година по норматив в НАТО, докато българските и сега се задоволяват само с няколко десетки часове/ , което води до деквалификация на летците, рискове за живота и техниката и т.н. Това означава, че ако след години решим да възобновим проекта и купим нови машини, вече няма да имаме летци за тях. Дори с оставащите МиГ– 29 е невъзможно да се постигнат необходимите летателни часове за състава и ще се наложи да поддържат ниво например с купуване ва летателни часове за подготовка от чужди държави и самолети.

            4.  Продължаващата несъвместимост със самолетите на НАТО пък означава невъзможност да изпълним ангажиментите си по колективната сигурност, използване само на български летища и територия за евентуални задачи, риск от поразяване на наш изтребител поради липса на система за опознаване „свой–чужд” и т.н.

            5. Всяко отлагане на проекта естествено води до неговото оскъпяване.

            Изводът е, че проектът „Многоцелеви изтребител” няма алтернатива. Изходът е ускорено повишаване на ефективността на изразходваните финансови средства в системата на отбрана като цяло, корегиране на военния бюджет още от 2012 година от 1,5% на 1,8 % от БВП с тенденция към 2% , увеличаване на капиталовите разходи от бюджета на МО от 15% на 22% с тенденция– 25–27%, стартиране на проекта още в началото на 2012 година предвид на сроковете му за изпълнение от 4–5 години, избор на оптимален вариант, съчетаващ политическите, финансови и оперативно–технически съображения.