|
РЕКВИЕМ ЗА НЕУМИРАЩАТА ГАЗА |
 |
|
Автор Киряк Цонев
|
|
Вторник, 11 Януари 2011 08:43 |
Прощавай, Газа!
Прощавай, че не успях да се докосна до теб, да те видя дори от разстояние, макар да познавах много добре твоята мъка и страдания!
Газа за мен беше нереализирана мечта. Като професионален дипломат-арабист съм посещавал, понякога многократно, всички арабски държави. Но с Палестина се разминавах, макар че, вече като посланик-пенсионер, бях избран за председател на Дружеството за българо-палестинско приятелство, защото познавам проблема от самото му начало - от далечната 1956 година. Тогава България изведе армията си на турската граница, за да не позволи задълбочаване на тристранната агресия срещу Египет на Израел, Франция и Великобритания.
Ние, посред нощ, закопавахме танковете край южната ни граница в пълна готовност да се намесим в Суецкия конфликт. После подобна заплаха се роди през 1957 година. Акцията бе почти същата. Бе заплашена Сирия. Покойният български посланик в Дамаск Стефан Стефанов, копа отбранителни окопи по северната сирийска граница с Турция, редом със сирийския президент Шукри Куатли. А достойният български разузнавач Сашо Маринков, също вече покойник, отвлече от натовските военни щабове в Истанбул, с примитивна рибарска лодка, документи, разобличаващи подготовката на тази агресия (сега можеше и да го обявят за не знам какъв си за такава акция, която разтърси света и сигурно предотврати още една война). После – бунтовете в Ливан и Йордания и иракската антимонархическа революция през 1958 година, която лиши Багдадския пакт от Багдад! Може би всички тези събития повлияха върху младежкия ми избор някога, за да стана впоследствие арабист. Не знам! Днес си спомням всички арабски страни, държава след държава, но Палестина остана извън тях. Защото бе окупирана още през 1967 година, а аз наблюдавах нейната трагедия от Дамаск и Аман.
Палестина си остана до ден-днешен най-голямата болка на арабите. В нейната заплетена трагедия участват най-активно местни сили. Но тя е използвана активно и от чужди, през годините на студената война, и продължава да тлее и да се взривява ежедневно, до сега. Нейната трагедия е уникална за ХХ век. Един нещастен, вечно гонен и нерядко презиран, дал милиони жертви, народ, насилван и избиван безмилостно, се настанява със сила върху земята на друг народ и го изгонва от нея...
Газа никога не е била част на която и да е държава. Тя е център на държавната формация на филистимяните - този горд народ с неговия национален герой - гигантът Голиат, убит, според еврейската легенда, от овчарчето Давид. Еврейското завоюване на Палестина е станало със сила, хитрости и нечувани кървави вакханални жестокости от страна на изгонените от Египет еврейски номади, водени от Мойсей, за които красноречиво свидетелства и самата Библия. А филистимяните, древно и съвременно арабско произношение на палестинците, не е нищо друго освен гръцко-семитско произношение на пеласгите, предшественици на траките и елините на Балканите, воювали с Египет по времето на фараон Рамзес ІІІ. Те са исторически предшественици на евреите в Палестина, което ще рече, че в жилите на коренните жители от този регион, арабизирани с времето и наричани днес палестинци или палестински араби, тече кръвта на наши общи прадеди.
Палестинците, като всеки народ, имат право да имат своя държава. Това е признато от ООН още през 1947 година. Но Израел постепенно и упорито стеснява нейните възможни граници чрез военни акции, изграждане на незаконни селища, поощряване на еврейската емиграция, особено от Русия, максимално ограничаване правата на местното население в окупираните територии, изграждане на безкрайна „защитна стена”, отнемаща нови и нови земи от предполагаемата арабска държава, пред чиито мащаби някогашната Берлинска стена е просто дъсчена тараба на селски двор и т.н. Разбира се, каузата на палестинския народ е справедлива. Неговото право, да има своя държава на родна земя, е признато от човечеството с повече от 120 резолюции на ООН, нито една от които не е призната и не е изпълнена от Израел. За което на него не му е наложена каквато и да е санкция.
…Такава е историята, която си припомням в самолета, който завива откъм морето и се насочва към кипърския бряг. Не съм дошъл тук на екскурзия. Кипър е една от спирките, най-лесната и най-приятната, преди сложната одисея, която ни очаква. Някъде, далече в морето, са шестте кораба, които носят помощи за Газа. Те би трябвало да тръгнат от различни пристанища, да се съберат някъде в открити води около Кипър, да се качим на един от тях, и да продължим към Газа – градът, съществувал векове преди евреите да се появят в Палестина.
Кипърските власти, водени от свои съображения, не допуснаха никого от именитите европейци, стремящи се като мен към Газа, да се качат на някой от корабите, на които не беше разрешено да влязат в кипърските пристанища. Опитвахме се да стигнем до тях с туристически корабчета. Мотахме се от гръцката до турската част на острова и обратно, между Никозия и Ларнака, между легендарната Вапцарова Фамагуста (тя сега има ново, турско название!), Лимасол и Пафос... Моментално наоколо спираха полицейски коли. Учтиви полицаи се заглеждаха като нас в красивия пейзаж, сякаш го виждаха за пръв път, без да ни кажат нито дума, а над нас се завърташе мощен хеликоптер.
Оказа се, че дори пренасянето на хуманитарна помощ може да предизвика съмнения у някои за нейното истинско предназначение. Аз знам какво имаше в тази помощ, събрана от ентусиасти - палестинци и други араби в България и представители от други страни, някои от които са също на корабите – французи, шведи, англичани, норвежци, ирландци… От България през Пирея тръгнаха няколко сгъваеми къщички, дървен материал, цимент, лекарства, храни. Но злият ум мисли за другите онова, което той би правил на тяхно място! За него тези товари, в които няма и следа от оръжие, са предназначени не за мирните нещастници, чийто домове са безразборно разрушени от авиацията на нашествениците, а за изграждане на военни съоръжения, за въоръжена съпротива.
Корабите били превзети със сила, като девет души от придружаващите помощта са убити в открито море, далеч от израелските териториални води. Заедно с товара си те са били отведени насилствено и разтоварени в израелското пристанище Ашдод. Всички чужденци, включително чуждите депутати и журналисти, намиращи се на тях, били арестувани като престъпници, преди да са намокрили пръстите си в „израелски” води. Били натикани в специално изграден затвор - без храна и вода, без завивки или поне затворнически нари. Скъпоструващите кинокамери на българските телевизионни журналисти били конфискувани заедно със заснетите кадри, съвсем не на израелска, дори не на окупирана палестинска земя. Посланикът на Израел у нас, г-н Ноах Гендлер доста неубедително, както се оказа впоследствие, заяви пред Слави Трифонов, от телевизионния екран, че всичко ще бъде върнато на собствениците след съответна проверка. Това не стана!
Всичко, което беше събрано от хуманитарни европейски организации, от депутати, политици и интелектуалци от десетки европейски държави и от САЩ, (които също бяха арестувани), е разтоварено и разхвърляно около пристанище Ашдод, изтърбушено с остри шишове, разграбено от безотговорни нахални полицайчета. И въпреки, че съм един от онези европейски хуманисти на корабите, които иначе уважавания до сега от мен премиер на Израел господин Нетаняху, натика под термина „хулигани”, поведението на неговите грубияни, побойници, крадци и убийци, може да се оцени като нещо повече от хулиганство. Е, моите определения няма да получат световен отзвук, както цветущите фрази на неговия посланик в София г-н Ноах, който твърде „дипломатично” заяви, без заобикалки, че на Израел хич не му пука от възмущението на световното обществено мнение и дори изрази съмнение в правомерността на наличие на палестинско посолство в София под предлог, че нямало такава държава – сякаш не Израел, а България е окупирала тази създадена с резолюция на ООН, но неродена, поради агресивната израелска политика държава, на един народ, който също има право на място под слънцето – такова, за каквото претендират и израелците!
А палестинска Газа е жива, както е останала жива през десетките хилядолетия на своята кървава многострадална история… Въпреки че хилядократно е разстрелвана и убивана. Онези, които са видели нейните жители, са впечатлени от едно - там хората са усмихнати, въпреки всичко! Хората пият горчива мътна вода, която Израел отпуска само по няколко часа на ден от отдавна износените водопроводи, чието обновяване е забранено. Пречистената е насочена към новите еврейски селища. Ток има само по три часа на денонощие и затова електрогенераторите гърмят с цялата си мощ – но не всеки има пари за генератор, разбира се! Купищата лекарства с отдавна преминали срокове са вероятно вече по сметищата, вместо да отида при онези, които са имали нужда от тях…
…Възниква естествен въпрос – защо и Турция? Отговорът е един. Турските управляващи кръгове, сред които все повече надделява религиозният ислямистки дух, използваха една справедлива кауза, за да разширят турското влияние в региона на южното арабско Средиземноморие и да утвърдят амбицията за приемането на Турция в Европейския съюз.
…Трябва да благодаря на Бога, че все пак съм жив. Ако бях попаднал заедно с останалите в ръцете на тези изпечени разбойници в униформи, те без съмнение щяха да ми отнемат животоспасяващия инсулин и да ми покажат среден пръст, както направиха това на нашите телевизионни журналисти! И днес щях, може би, да гния в изпечената от сушата земя на Газа. И вместо публични извинения за такава обида, израелски министър, май бе по сигурността, дойде в България само няколко дни след инцидента, посрещнат с почести. И българският външен министър бе първият чужд политик, който посети Израел след същия инцидент. А накрая у нас дойде и президентът Шимон Перес! Но никой никъде не спомена дали е поискано поне устно извинение за този безпардонен жест, обиждащ цялото ни българско племе, спасило преди повече от век живота на своите евреи! Позицията на българското правителство, наред с мълчанието му по инцидента, е обида за цялата българска общественост, породена от елементарното неразбиране на сложността на проблема от страна на родната ни дипломация!
|
|