|
/Доклад на Конференция на тема “Опита на българските военни наблюдатели в мироопазващи мисии/ Уважаеми колеги и гости, дами и господа,
Участието на Република България в международните мироопазващи мисии съвпадна с края на студената война. Историята на тези международни операции започва през 1948г.когато Съветът за сигурност на ООН оторизира изпращането на военни наблюдатели в Близкия Изток за контролиране спазването на примирието между Израел и съседните арабски страни.От тогава досега, по линия на световната организация са били проведени общо 68 мироопазващи операции по света.
Тези мироопазващи мисии на световната организация са уникален инструмент за оказване на помощ на страните, разкъсвани от конфликти и създаването на условия за установяването на траен мир. В течение на години операциите на ООН откликваха на необходимостта от потушаване на тези конфликти, породени от променящата се политическа обстановка в света. Поради разрастващата се студена война по това време и острото противопоставяне в Съвета за Сигурност, задачите се ограничаваха в поддържане прекратяването на огъня и стабилизиране на ситуацията в определени конфликтни точки на света.
След края на студената война, задачите и целите на миротворческите операции коренно се промениха. Съветът за Сигурност разположи по-големи и по-комплексни мироопазващи мисии по света. От чисто военни,задачите на мисиите се разшириха и бяха насочени към постигането на трайни мирни споразумения. Днес миротворците изпълняват широк комплекс от задачи, като се започне от оказване на помощ за изграждането на основните институции на държавите, наблюдаване и вземане на мерки срещу нарушаването на човешките права, до организиране и подпомагане осъществяването на реформите в сферата на сигурността и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на воювалите дотогава групи от хора.. Характерът на конфликтите също се промени. Замислен като средство за разрешаване на междудържавни конфликти, сега мироопазващите мисии все по- често са насочени към прекратяването и регулирането на вътрешнодържавни сблъсъци и граждански войни. Независимо, че военните формирования остават гръбнака на тези мисии, все повече нараства участието на администратори и икономисти, полицейски офицери и юрисисти, специалисти по разминиране, наблюдатели на избори и спазването на човешките права, специалисти по гражданската администрация, хуманитарни работници и експерти по комуникациите и публичната информация. Към началото на 2009г. 118 страни участват със свои контингенти в 20 страни със 80000 войници и военни наблюдатели и към 11000 полицаи.
От 1945г. ООН е помогнала на 45 страни да проведат свободни и честни избори, разоръжила е около 400 000 участници във въоръжени конфликти. В допълнение към задачите по поддържането на мира и сигурността, днешните миротворци са все повече натоварени и със задачи по подпомагането на политическите процеси, реформирането на съдебните системи, обучението на правоохранителните и полицейски органи, разоръжаването и реинтеграцията на воювалите хора, подпомагане завръщането на разселените лица и бежанците. Подкрепата за провеждането на избори е една съществена черта на мироопазващите операции. Напоследък мисиите на ООН са помогнали за провеждането на избори в 7 възстановяващи се от конфликти страни, като Ирак и Афганистан, Хаити и Източен Тимур, Либерия и Демократична Република Конго, с население от около 120 милиона жители, давайки възможност на 57 милиона регистрирани избиратели да упражнят техните демократични права. В същото време се наложи разширяване на задачите на тези мисии включвайки установяването на временни администрации- първо в Източен Тимур през 1999г.,а по късно същата година и в Косово.
В последните години участниците в мироопазващите мисии на ООН са се увеличили съществено, достигайки над 92106 военни и полицаи, и над 20000 души цивилен състав. И ако войските, които участват в операции под егидата на ООН се издържат от изпращащите страни, тъй като ООН няма свои войски, то военните, полицейски и цивилни наблюдатели са на издръжката на световната организация. Страните участнички се компенсират за използването на собствени униформи, екипировка и оръжие (1028 щ.долара месечно за дневни и заплати на участник,303 $ допълнително за специалисти, 68$ за лично облекло и 5 $ за оръжие или общо 1404$). Освен това пътните разноски се реимбурсират на страната изпращач, като съществува практика те да се заплащат авансово от самите участници. Това означава,че държавата-изпращач печели от участието на свои наблюдатели в мисии на ООН, а спестените лични средства на участниците се връщат обратно в страната.
Хартата на ООН задължава страните членки да подпомагат поддържането на мира и сигурността по света, предоставяйки на Съвета за Сигурност нужните сили и средства.
Много от днешните конфликти може да изглеждат далечни за някои страни, които на са непосредствено до зоната на сраженията, но трябва също така да се преценяват последиците за световния мир. Бездействието или забавянето от страна на световната общност да реагира навреме за контролиране и мирно разрешаване на конфликтите, може да доведе до още по-големи конфликти, да дестабилизира съседните страни и да се разпространи в цели региони. Някои конфликти може да се окачествят като местни, те най често генерират проблеми като незаконен трафик на оръжие, наркотици и хора,тероризъм, бежански поток увреждане на жизнената среда.
Операциите на ООН особено в последните години се провеждат в близко сътрудничество с други международни организации, като НАТО, ОССЕ, АСЕАН, Африканския съюз и др. Продължават и съвместните операции с Европейския съюз в Косово и Демократична Република Конго.
ОССЕ от своя страна има мисии в 19 страни в Югоизточна Европа, Източна Европа, Кавказ и Централна Азия със състав от около 3000 човека. В разгръщащата се сега мисия на Европейския съюз в Косово-EULEX ще има около 2000 участници от всички страни-членки и още няколко извън ЕС.
Първите покани към Република България за участие на полицейски и военни контингенти датират от 1991г. Малка група от полицаи трябваше да замине за Западна Сахара, но поради проблеми с разгръщането на мисията там, то беше отложено и все още е на дневен ред.
Последва покана за участие в мисията на ООН в Камбоджа – UNTAC и от пролетта на 1992г. до закриването на мисията през 1993г. там работиха два контингента от общо 150 служители на МВР, военни наблюдатели и военен контингент. Това беше първото и най-добре ресурсно осигурено участие на Република България в мисия на международна организация. След провеждането на съответните езикови и други тестове, определените служители преминаха сериозна теоретична и практическа подготовка с откъсване от работа. Лекции изнесоха дипломати от МВнР за обстановката в Камбоджа, медици и специалисти по минно дело, както и ръководни служители на МВР. Екипировката беше сериозна, а за времето на мисията служителите получаваха пълната си работната заплата в България, увеличена с 50%. Независимо от липсата на опит, това наше първо участие беше високо оценено от ООН. То изигра ролята на практическа школа за обучение на служителите за работа в международна среда, в екип, с колеги от цял свят, в динамична среда, с хора изповядващи различни религии и култури. Наложи възприемането на нови международни стандарти в работата на българските полицаи и военни наблюдатели.
За съжаление добрата основа от това първо участие не беше доразвита и при всяка следваща мисия организацията, подготовкта,подборът и ресурсното осигуряване ставаха все по-слаби.
През 1994-5г., след като пропуснахме участие в мисията на ООН в Мозамбик, наш контингент беше изпратен в Ангола, където имахме присъствие до 1996-7г. Отзивите за нашите полицаи също бяха много добри.
През 1995г. имаше готовност за изпращане на 20 полицаи в Западна Сахара, но мисията отново беше отложена.
От 1996г. датира първото участие на български полицейски контингент в страна от бивша Югославия- Босна и Херцеговина. Подготовката за тази мисия също беше добра, дори на всички полицейски наблюдатели бяха издадени дипломатически паспорти. Познаването проблемите на региона и близоста на традициите и езика от страна на нашите полицаи, спечелиха бързо доверието както на местното население, така и на колегите им от ООН. Нашето участие беше високо оценено, а значителна част от служителите заемаха отговорни позиции и бяха наградени от международната организация и МВР.След края на мисията на ООН, която беше трансформирана в европейска мисия , МВР още няколко години изпращаше за своя сметка по 3-4 служители в тази страна. Освн това през 1998г. над 10 полицейски служители бяха изпратени на мисия в Източна Славония – Република Хърватска на границата със Сърбия.
Най-дълго е участието на страната ни в мисията на ООН в Косово. Началото е веднага след откриването на тази мисия през юни 1999г., като малка част от контингента ни в Босна и Херцеговина е изпратен директно в Прищина и участва в основаването на миосията там, заемайки ръководни позиции. Първата по-голяма група пристига през август 1999г.и нашето присъствие там продължи около десет години. През този период контингента ни достигаше сто човека и оценката на ръководството на мисията беше неизменно много висока. Участието ни приключи през месец март 2009г. Освен това няколко наши полицаи бяха наблюдатели с индивидуални договори в мисията на ОССЕ в Грузия през 2004г..
В общи линии в това се изчерпва участието на МВР от 1992г.досега в мисии на международни организции. От месец декември 2008г. започна включването на полицейски служители в новооткритата европейска мисия в Косово – EULEX, където нашата страна е представена от около 20 полицаи.
През годините в министерството са получавани покани от департамента по мироопазващите операции на ООН за участие в мисиите на организацията, но по субективни причини, а напоследък и с аргументацията, че нямаме интереси в съответната страна, поканите са оставали без отговор или са отказвани Справката по линия на ООН показва, че в момента има 19 действащи мисии на организацията, а ние /към 31.03.2009г./ имаме само двама военни наблюдатели в Либерия и 0 полицаи. За сравнение Румъния участва в 10 мисии (Судан, Хаити, Конго, Източен Тимур и др.),Полша и Чехия –в 3, дори страни, където в недалечното минало и имало мисии на ООН като Камбоджа,Босна и Херцеговина и др. участват в няколко мисии. Като пример може да се посочи мисията в Судан, където участват с полицейски наблюдатели 61 страни, между тях Гърция, Хърватска, Румъния, Молдова. В момента със своите 2 човека, страната ни заема 111 място от 118 страни-участнички в мироопазващи мисии на ООН и е на път съвсем да изчезне от класацията на международната организация..
С оглед по- голяма мобилност и по бързо реагиране на покани за изпращане на участници в международни мисии, още през 1999г. започна включването на бивши, пенсионирани служители на МВР в тези контингенти. Тяхното участие помогна за своевременното попълване на квотата, дадена на страната ни от ООН и за издигането на авторитета на министерството, тъй като почти всички от тях заеха отговорни постове в системата на мисията, заради опита им и владеенето на повече от един чужд език. Голяма част от тях бяха отличени с награди от ООН и ръководството на МВР. От друга страна това беше една добра възможност за реализация на тези пенсионирани служители, без тяхното участие да ангажира по какъвто и да е начин бюджета на министерството. Включването им позволи по-голяма гъвкавост, когато се налагаше бързо попълване на състава на контингента, който достигна до 100 човека. За съжаление тази практика беше прекратена след влизането в сила на новия закон за МВР в началото на м.май 2006г. Досега този проблем така и не намери решение, въпреки възможностите които даваше член 52 от ЗМВР, сега след промяната на закона от 2008г.-чл. 51(1), т.6 за привличане на доброволни начала на граждани за изпълнение на дейностите на МВР, мезду които е и посочената в същия член и алинея т.8 - участие в мисии извън територията на страната.
Необходимо е да се разбере, че участието на РБ в тези мисии трябва да продължи и да се разширява. Затова, когато се взема решение какъв отговор да се даде на покана за участие в международна мироопазваща мисия, трябва да се подхожда по глобално, а аргументи от сорта „нямаме интереси в тази страна” или „на нас не ни трябват офицери-милионери” нямат място.
Предвид гореизложеното е неоходимо:
1.Съгласувано с МВР, МО и МП, МВнР чрез нашето представителство в ООН да определи в кои мисии на международната организация и с какъв брой участници би могла да се включи нашата страна. Съгласувано с институциите на Европейския съюз да се вземат мерки за затвърждаване на нашето участие в EULEX и изпращане на наблюдатели в мисии на ОССЕ. Предвид финансовата криза и ограничените бюджетни средства, да се даде приоритет на тези международни мисии, в които участието на страните е изцяло за сметка на съответната международна организация – ООН –полицейски и военни наблюдатели, EULEX.
2.МВР да ускори изработването на нова инструкция за участие в мисии на мездународни организации. На базата на възможностите, предоставени от закона за МВР да се регулира и възстанови неотдавнашната практика за участие на пенсионирани и бивши служители на министерството в тези мисии, като се въведат стандартите на ООН и ЕС при определяне възрастовата граница за участие.
3.МО да предприеме мерки за включване и на О.Р.в мисии на международни организации.
4.Министерство на правосъдието съобразно възможностите да осигури участието на настоящи и пенсионирани служители от местата за изтърпяване на наказания в мисии на международни организации.
5.За икономии на средства на съответните министерства, подборът и подготовката на пенсионираните служители за участие в мисии на международни организации може да бъде и за тяхна сметка.
Благодаря за вниманието.
|
