|
МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БИЗНЕС-ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ Доклад на Симеон Николов, изнесен на Македонско-българския бизнес-форум в Скопие на 20 септември 2008 г.
Въпросът за военните способности на въоръжените сили е в центъра на вниманието на последните срещи на върха на НАТО. Виждането е, че те трябва да бъдат разширени в три основни области:
- повишаване капацитета за провеждане на операции в отдалечени райони и за противодействие срещу различни заплахи;
- увеличаване на способността за интегрирани политико-военни действия;
- противоракетна отбрана.
Изпълнението на целите и задачите на трансформацията на НАТО е в пряка зависимост от трансформацията на въоръжените сили на страните членки. Трансформацията на БА е част от трансформацията на НАТО, тя протича паралелно с тази на алианса и в този смисъл България полага необходимите усилия да осигури своето пълноценно участие във формирането на колективната политика на алианса.
Предизвикателствата на новите заплахи и технологичното развитие ни изправят пред така наречените ШЕСТО ПОКОЛЕНИЕ ВОЙНИ. От технологична гледна точка решаваща роля в тях се възлага вече на високоточното ударно и отбранително неядрено оръжие, оръжие на нови физически принципи и на информацията като оръжие.
В момента въоръжените сили на различните държави в света се намират в различен стадий на своята трасформация- в текущите 5 години голяма част от страните безусловно са свързани с въоръжение и техника от предишно поколение, близките 10 години- това е преходен период за най-развитите страни към оборудване от ново поколение, а за останалите- този период ще бъдде свързан с предишното поколение оборудване. Периодът до 15-20 години- това е реалният период за готовност за войни от ново поколение, за които способности ще имат най-развитите страни. Това ще е период на преход към такова въоръжене от другите страни. То ще бъде високо-точно нападателно и отбранително оръжие с различно базиране от обичайния тип, оръжие на нови физически принципи, информационно оръжие, сили и средства за радиоелектронна борба. Въоръжените сили на бъдещето ще се създават не на основата на ядреното оръжие и на големите сухопътни групировки. Преди всичко те ще имат ефективна стратегическа общодържавна или съюзническа система за отбрана, способна да поразява носителите на високоточни средства в момента на техния пуск. Реална е възможността да се появят видове и системи оръжие на нови физически принципи, които могат да окажат дълбоко влияние на способите и даже на формите за водене на война. Могат да се изброят без претенция за изчерпателност : несмъртоносни оръжия, геофизически, радиологически, радиочестотни, лазерни, инфразвукови, психотронни, генетични, енергийни, електромагтнитни, информационно-психологически и пр.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 2010-2015 ГОДИНА бихме могли да формулираме накратко така:
- ТРАНСФОРМАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ СИСТЕМИ ЗА ОТБРАНА;
- ПО-ВИСОКА ИЗПОЛЗВАЕМОСТ НА ВС;
- ИНФОРМАЦИОННИ И МРЕЖОВО БАЗИРАНИ СПОСОБНОСТИ;
- ПОВИШЕНА ТАКТИЧЕСКА И СТРАТЕГИЧЕСКА МОБИЛНОСТ;
- ПОДГОТОВКА ЗА ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР ОТ ОПЕРАЦИИ;
- РАЗВИТИЕ НА НОВИ КОНЦЕПЦИИ, ЕКСПЕРИМЕНТИРАНЕ И НОВИ ДОКТРИНИ;
- ТЕХНОЛОГИЧНА И ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ
ДНЕШНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ, които проличават и от участието в мисии и техният характер, могат да бъдат формулирани като:
1. Нарастване ролята военновъздушните сили, разширяване качествата и способностите на многоцелевите изтребители; все по-голяма нужда от бойни вертолети в операциите в съответните конфликтни региони; Не по-маловажни задачи на ВВС са огневата поддръжка на сухопътния компонент в операцията, превоза на товари и войски, въздушното разузнаване на противника и др. През следващите 20 години ще бъдат необходими 20 000 нови бойни самолети, от които само в Азия например ще отидат 2000. Китай за предстоящите 5 години ще поръча 100 такива самолети.
Силно развитие се очертава в областта на новите модели безпилотни летателни средства, в които през следващите 20 години в света ще бъдат изразходвани 10 милиарда евро само за разработки. В България 2 фирми и 1 институт работят по свои модели безпилотни летателни средства.
2. Ключов елемент в идеите за водене на операции е схващането за информационното превъзходство, залегнало както в доктриналните документи на НАТО, така и на водещите съюзни армии. То може да бъде осигурено само с помощта на системи, изградени на базата на съвременните информационни и комуникационни технологии. Особено в подразделенията, определени за участие в операции в състава на съюзнически сили, следва да бъдат внедрени комуникационните и информационните системи за командване и управление, осигуряващи информационно превъзходство и оперативно съвместими с тези на съюзниците. Развитието на комуникационните и информационните технологии в България е сред приоритетите на държавата, както е посочено във Военната докрина на страната. Но е жалко, че вече 3-та година стартирането на проект «Тактическа комуникационна система за БА» се бави.
3. Необходимост от създаване на средства и системи за действие в урбанизиран район, които трябва да повишат ефективността на войските при действие в градски условия до нивото на войсковите формирования, действащи на класическо бойно поле. Целта е създаването на разузнавателни датчици и системи, които ще позволят да се получи ясна триизмерна картина на градската среда в реално време и своевременно обменяне на цялата необходима информация до всички участници в операцията. Особено важни и затова значително усъвършенствани станаха проборите за нощно виждане и прицелите на различните видове бойни машини, термовизионни наблюдателни устройства; магнитни, акустични и сеизмични сензори и др. Български фирми получиха признание за своя продукция втази област в САЩ и Европа.
4. Проектът „Войник на бъдещето” стои на вниманието на всички страни-членки на НАТО. Създадени са много успешни продукти – от бронежелетки до сензори за безшумно водене на разговори. Вероятно ще е необходимо обаче едно унифициране в НАТО или от само себе си ще се наложат 3-4 основни комплекта.
5. Повишаване на възможностите и степента на защитеност на техниката (проект “Бойна бронирана машина”). Вече не се разчита само на пасивната защита /сигурната броня/, а се прибавя и активна защита - преди всичко смутители, които предотвратяват дистанционно задействане на поставена на пътя мина, както и защити, улавящи и взривяващи изстрели преди да достигнат бронята на машината. Трябва да се има предвид, че САЩ развиват вече второ поколение бронирани машини, използвайки в не малка степен опита и на европейците с много по-високи показатели за сигурност. От тях Пентагонът планира да закупи 22 000. До септември 2008 г. са поръчани близо 8000.
5. Роботизиране на дейности на бойното поле. Работната група на НАТО по мултироботните системи преди повече от година препоръча на военните в Европа да отделят повече внимание на развойната дейност в тази област. Формулирани бяха пет важни задачи: разузнаване и контрол, разчистване на мини, транспорт в конвой автоматично товарене и разтоварване, претърсване на транспортни средства и хора за бомби, гранати и оръжия. На една от последните международни изложби вече показаха модели от 5-6 страни, дело на еколо 21 екипа. Отива се към производство и на въоръжени роботи.
6. За първи път в историята си НАТО одобри на срещата на върха в Букурещ през февруари 2008 година политика по кибернетична защита. Структурите и органите за нейното провеждане са в процес на изграждане. Политиката на Алианса по кибернетична защита цели осигуряване на единен и координиран подход при защитата на ключовите информационни системи на НАТО и отделните страни-членки от кибератаки. Необходимо е споделяне на най-добрите практики и предоставяне на способности за подпомагане на съюзниците при отправяне на молба за взаимопомощ
В подготовнката на своите въоръжени сили за бъдещето за развитите страни и за нас особено съществен и важен остава научно-техническият прогрес, който и сега е водещ фактор. Във връзка с бързото му развитие се наблюдава постоянно съкращаване на жизнения цикъл /морално остаряване/ на всяко следващо поколение от един и същ тип въоръжение и бойна техника. Възниква напълно естествено противоречие между съкращаването на срока на живот и увеличаването на срока на създаване на нови съвременни образци. Друг фактор, който трябва да се има предвид, е нарастването на сложността и особено на цената на новото въоръжение и недостатъчните национални ресурси, поради което е необходимо засилването на военно-икономическите връзки.
РЕСУРСИ ЗА СОБСТВЕНА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА
В световен мащаб е налице стремеж към увеличаване на разходите за изследвания и технологии за отбрана. Така например в САЩ за научноизследователска дейност се заделят около 17% от бюджета за отбрана, а в Европейския съюз за научни изследвания в интерес на отбраната се заделят 4,7% от общите разходи за отбрана. Интересно е да се знае, че 80% от тези разходи се дължат на трите най-големи инвеститори в отбранителните изследвания в ЕС-Франция – над 695 милиона евро, Великобритания – над 653 милиона евро и Германия – над 405 милиона евро. Сравнително високи инвестиции в научните изследвания за отбрана и отбранителните технологии имат също Холандия- над 110 милиона евро,, Финландия над 32- милиона евро , Полша-над 12 милиона и Чешката република – над 13 милиона евро. Само Кипър, Люксембург и Ирландия не извършват самостоятелно научни изследвания за отбрана (по обобщени данни за ЕС от 2006г.)
България е далеч под средноевропейските разходи за научноизследователска дейност в интерес на отбраната. През последните три години, средствата отделяни за научни изследвания и технологично развитие са в рамките на 0,1-0,18 % от бюджета на Министерството на отбраната, с тенденция за намаляване, в цифрово изражение това е около 0,6-1,2 милиона евро, т. е. над 1000 пъти по малко от Франция или 120-130 пъти по малко от Полша и Чехия.
Разбира се има възможности за подобряване на финансирането на отбранителните изследвания.
На първо място, фирмите от отбранителната промишленост трябва да заделят средства за тази дейност, а не да разчитат само на бюджетни такива. Прави впечатление, че големите европейски фирми при представянето на профила на фирмата, като основен показател представят разходите за научни изследвания и броя на научните работници и изследователи, научноизследователски лаборатории и др.
Целесъобразно е да се възстанови практиката на съвместно финансиране на големи научноизследователски и технологични проекти – Министерството на отбраната с Министерството на образованието и науката , или МО с МОН и фирма. Има различни варианти. За съжаление не ми е известно през последните години Министерството на образованието и науката да е финансирало или да е участвало във финансирането на проект в интерес на отбраната.
Министерството на отбраната на РБ има макар и скромен дял в националната политика в областта на иновациите. Така например през 2007 г. бяха реализирани:
- Проект „Многокомпонентни нанокомпозити за индивидуалния защитен пакет на съвременния войник”, изпълняван по договор с Химико-технологичен и металургичен институт в София;
- Филтър за пречистване на вода на база нанокатализатор, предназначен за вграждане в индивидуално устройство за пречистване на вода от неидентифицирани водоизточници;
- Многофункционална тъкан на база нанокомпозити, предназначена за изработване на елементи от екипировката на войника с около 30% по-добри физико-мепханични качества и защитни свойства при запазване на маскировъчните си характеристики;
- Проект „Установка за утилизация на барути”, изпълнявана по договор с Българско водородно общество. Установката вече е монтирана в ТЕРЕМ-Костенец.
- Проект „Разработване на алтернатива на противопехотните мини”, по договор с Института по металознание „Академик Ангел Балевски” към БАН.
УЧАСТИЕ В ПРОЕКТИ НА НАТО
България участваше досега в 1 и 2 фаза на на Програмата на НАТО за Съюзно земно наблюдение. След прекратявнане на първоначалния обхват на програмата /отпадна използването на пилотираните платформи на базата на самолет Еърбус А321, като наземното наблюдение ще се осъществява само с безпилотни летателни апарати - 8 броя Global Hawk/, при 35% /500 млн евро/ финансиране от САЩ и 65% /910 млн евро/ от останалите страни-участнички, между които и България, в замяна на което последните ще получат индустриално участие от порядъка 630-770 млн евро /наземен сегмент и евентуално незначителни производствени дейности. България продължава принципно да поддържа участието си, въпреки завишената вноска, поради отказ на някои страни, но при условие, че участието на българската индустрия при реализиране на останалата част от програмата да съответства в максимално възможна степен на финансовото ни участие. /Участието на България във финансирането е 0,4494, около 6,6 млн евро до 2012 г./
Програмата на НАТО за борба срещу тероризма обхваща 10 проекта, в два от които България има пряко участие.
В проект „Защита на хеликотпетри от РПГ” България е водеща нация, а в него участват още Полша и Гърция. Създадена беше принципно нов вид защита, която значително олекоти бронята. Оценката на НАТО на този етап е много висока, поради което резултатите бяха демонстрирани и на среща на върха на Алианса.
България участва и в проекта „Защита на пристанища”. Показахме и съвсем нови разработки, които предизвикаха интерес.
Голямо значение за България като морска страна има и включването й в такива проекти на НАТО като „Осигуряване на способности от брегово базирани военноморски комуникационни системи за командване и управление на надводни кораби”. С реализация на пакета се осигуряват оперативни способности и съвместимост на всички морски държави-членки на Алианса. Постигането на тези оперативни спобности изисква да се изградят комуникационни центрове на територията на страните-членки на Алианса. В един от включените в пакета 3 проекта България ще участва заедно с Румъния и Словения. Пакетът предвижда споделено финансиране – 50% от Програмата на НАТО за инвестиции в областта на сигурността и 50% национални средства.
Организацията за изследвания и технологии на НАТО нееднокартно призовава за включване в изследователските групи конкретен принос в изследователската работа. Сред проектите има такива, които определено представляват интерес за България: Създаване на обща архитектура за защита на военноморките сили, Защита на военните мрежи срещу атаки с микровълни с голяма мощност, Разработване на обща система за разузнаване, наблюдение и опознаване в НАТО, като сроковете на последните две са 2010 година. През следващите години ще продължат да се развиват и направленията: мрежа за обучение и тренировки на НАТО, съвместимост на симулациите- създаване на глобални архитектурни решения, сигурност на симулационните мрежи, развитие на средствата за създаване на сценарии и др., в които също се очертават перспективни проекти за българската страна.
ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОТБРАНА
Съобразявайки се и с нашите приоритети в подкрепа на отбранителната индустрия, през 2007 г. ние се присъединихме към Европейската агенция по отбрана (ЕАО), чиято основна дейност е насочена към създаване на конкуретноспособен европейски пазар за отбранителни продукти и услуги. Чрез участието си в тази организации ние се стремим да хармонизираме нашите усилия и изискванията към отбранителните продукти. Стандартизираните изисквания и съгласуваните периоди за доставка на необходимите продукти ще позволи на индустрията адекватно да отговори на участващите в тези проекти потребители в цяла Европа. Съвместните проекти на ЕАО се очаква да се превърнат в ефективен инструмент за постигане на колективни и национални способности.
След съгласуване на национална позиция България се присъедини и към Кодекса за поведение при доставките на отбранителни продукти. Участието в този европейски междуправителствен режим за доставки в областта на отбраната ще даде възможност на нашите предприятия да вземат равнопоставено участие в търгове по доставка на военна техника във всяка страна-членка на ЕАО. Ползите за средните и малки предприятия от отбранителната промишленост (каквито са повечето български компании) ще бъдат значителни, тъй като с приемането на Кодекса се увеличават възможностите за информираност и участие в големи проекти за военни доставки. Мониторинговата роля на ЕАО ще позволи това да става в условия на прозрачност, отчетност и честна конкуренция.
Основно средство и стъпка за прилагане на Кодекса за поведение придоставките е Електронния бюлетин –борд, който представлява информационен портал за обявяване на възможните поръчки. Основен краен потребител се явяват доставчиците на отбранителна техника и услуги. Още през 2007 г. 15 страни-членки бяха публикували 195 възможности за сключване на договори за доставка. Общата им стойност възлизаше на 10 милиарда евро. Само 25 обаче бяха уведомленията за сключване на договор от тези 195 възможности.
Както знаете понастоящем усилията на ЕАО са насочени към ускоряване на по-тясната нтеграция между “новите” и “старите” страни-членки, каквато е целта на пътната карта “Задълбоченост и разнообразие на европейската верига от доставчици на продукти и услуги в областта на отбраната”. През 2008 година България своевременно отговори и Агенцията обобщи и анализира въпросите, кои са ключовите способности в областта на отбранителната индустриално-технологична база, които трябва да бъдат съхранени и развити в Европа.
Ние следим с интерес основните инициативи на ЕАО, но вследствие на по-късното влизане в Агенцията и ограничените ни финаносви възможности, не можем да участваме във всички проекти. Проектът „Бойни бронирани машини” е един от водещите проекти на дирекция „Въоръжения” на Агенцията. България има свой представител и реални възможности за принос в проекта. В проект „Безпилотни летателни средства” не участваме, а имаме какво да предложим. Проектът „Софтуерно дефинирано радио” е пример както за перспективността на съвместната дейност в такива важни направления, така и за възможностите, дори след стратирането му, страна като България да се включи със свои фирми подизпълнители към основните страни-участнички в проекта /Германия, Италия, Франция, Испания и Швеция/. По проекта „Защита от импровизирани взривни устройства” също имаме конкретни възможности и дори готови продукти. Усилено се работи по проект „Генериране на способности при опериране в мрежова среда “. Въпреки че специалистите са наясно с важността на мрежово-центричните операции в бъдеще, не се отделя достатъчно внимание на този въпрос, на поредната конференция в Лондон отново поне засега изглежда няма да има български представител.
МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
Процесът на модернизиране на въоръжените сили се реализира чрез подход, съчетаващ две основни стратегии. Първата стратегия е свързана с решаване на проблемите на модернизацията чрез придобиване на отбранителни продукти, отговарящи на най-високите технически и технологични стандарти в съответните области. Тази стратегия изглежда без алтернатива за области, характеризиращи се в висока динамика на техническите и технологичните достижения където сме принудени да търсим най-доброто решение, което по-дълго време да остане на задоволително технически и технологично ниво. Пример за такава област е областта на комуникационните и информационни технологии и системи, в която икономическата ефективност налага технологичното съвършенство да доминира спрямо цената на придобиваните отбранителни продукти.
Втората стратегия е свързана с решаване на въпросите на модернизацията на въоръжените сили чрез придобиване на отбранителни продукти, носители на традиционни технически и технологични решения, т.е от среден технологичен клас и дори чрез придобиване на отбранителни продукти “second hand”. Прилагането на тази стратегия е продиктувано от ограничения размер на финансовите ресурси, заделяни от бюджета за отбрана в интерес на модернизацията и в този случай при вземане на решение доминираща е ролята на цената на отбранителните продукти. Подобна стратегия изглежда рационална в области, за които не са характерни бързи темпове в развитието на техническите и технологични решения. Пример за ефективността на втората стратегия е участието на фрегатата "Дръзки" в UNIFIL, за което ни поздравяват дори на форуми в Европа.
Едновременното, разумно и балансирано прилагане на двете стратегии за реализиране на процеса за модернизиране на въоръжените сили доведе до получаване на определени резултати, изразяващи се най-общо в придобиване на отбранителни продукти, отличаващи се със сравнително високи военни способности и технологично ниво, каквито са новите вертолети и транспортни самолети за ВВС и автомобилната техника за нуждите на Сухопътни войски.
В рамките на изпълнениетно на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., преразгледан и актуализиран през 2008 г., се изпълняват 11 приоритетни проекта. Пет от тях са стартирали и се изпълняват:
/ Проект „Превъоръжаване на БА с автомобилна техника”. По първия договор с „Даймлер Крайслер” от 2005 г. бяха доставени 112 автомобила. По втория договор от 2006 г.- 85 автомобила, а по третия – за 2008-2009 г. ще бъдат доставени общо 155 автомобила.
/ Проект „Придобиване на нови вертолети за ВВС и ВМС”. До 2011 г. ще бъдат доставени 12 бр. вертолети „Кугар” за ВВС и 6 бр. „Пантер”- за ВМС от „Юрокоптер”. Даден е ход и на възстановяването на вертолети Ми-17 и Ми-24.
/ Проект „Придобиване на нови транспортни самолети”. Доставен е първият от общо 5 броя самолети „Спартан” от „Аления Аеронаутика”.
/ Проект „Проектиране и строителство на кораби клас „Многоцелева корвета” беше замразен, но се водиха разговори на политическо ниво за намаляване броя на корветите и изясняване на финансовия механизъм за изплащане. По подпроект „Модернизация и придобиване на кораби „second hand” бяха доставени 2 фрегани от Белгия.
/ Проект „Възстановяване летателната годност на самолети МиГ-29”. Договорът с Руската самолетостроителна корпорация „МиГ” за 16 самолета /12 бойни и 4 учебни/ се изпълнява, макар и със закъснение.
Пред непосредствено стартиране са два проекта:
/ „Развитие на средствата за КИС на БА”, основна част от който е Тактическата /полева/ комуникационно-информационна система.
Проектът „Екран” за контрол и наблюдение на Черноморското пространство също е готов и пред стартиране, катопървата част ще бъде финансирана със средства по FMF на САЩ.
/ Утилизацията на боеприпаси също стартира буквално в момента с една първоначална фаза, благодарение на отпуснати от държавата средства и след инцидента в поделението в Челопечене.
/ Тъй като е приключила фаза проучване, предстои да бъде подготвен за стартиране проекта „Придобиване на многоцелеви изстребител”. Договор с изпълнител трябва да има най-късно в началото на 2010 г., предвид поетите пред НАТО ангажименти и срокът на използаване на възстановените МиГ 29- 2016-2017 г.
Другите 2 проекта, по които се работи са:
/ Придобиване на лагерно-походно имущество и
/ Придобиване на системи за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг на ядрени, химически и биологически агенти.
Към всички изпълнявани в момента договори по приоритетни поректи има компенсаторни /офсетни/ споразумения. Като „пионер” при въвеждането на офсетната практика в страната Министерството на отбраната взаимства опит от офсетните практики на някои страни като Полша, Чехия, Румъния и Гърция.
Основен принцип в офсетната политика на МО е да договаря като директни компенсации инвестиции и трансфер на ноу-хау и технологии за предприятията от отбранителната ни промишленост, участващи в производството или модернизацията на въоръженията, предмет на доставката. Това несъмнено ще доведе до подобряване на техните икономически показатели и създаването на нови работни места, както и ги прави по-конкурентни на международния пазар. За това, независимо от споровете, които се водят в ЕС за бъдещето на офсетната практика, България твърдо ще се придържа към нея. Само така можем да възвърнем част от големите разходи, които изискват прироритетните поректи в областта на отбраната.
В европейски контекст обаче, се очертават следните процеси в областта на компенсаторните механизми:
- Налага се тенденция за все по-голямо “европеизиране” на търговията с военни продукти на страните-членки на ЕС, но въпреки това, извъневропейският дял на тази търговия все още съставлява 75% от техния износ и 50% от вноса;
- Тезата на ЕК, че “офсетът трябва да се премахне като практика, тъй като пречел на развитието на европейски пазар за отбранителни стоки и услуги” среща все по-усилена критика;
- Усредненият показател за офсет в рамките на страните-членки на ЕС възлиза на 135%. Реалната стойност на офсета обаче (без неговото мултиплициране) възлиза на около 1/3, а понякога и до 1/10 от обявената стойност;
- Наблюдава се тенденцията все повече страни-членки да преминават към по-специфичен тип компенсаторни практики като “индустриално участие” или “индустриални ползи”.
БЪЛГАРСКАТА ОТБРАНИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ
Във всички западноевропейски страни се наблюдават сходни проблеми- по-слабото сътрудничество държава-военна индустрия след 1989 година, липса на достатъчно финансови ресурси, противоречиви решения, като намаляване на броя на поръчвани военни продукти, което пък води до оскъпяването им. Някои западноевропейски държави реформираха законите си в търговско-икономическата сфера, с което позволиха на правителствата си да налагат вето при поглъщане например на повече от 25% от предприятие от националаната им военна индустрия. Разбираем е опита за запазване на собствените високи технологии от изтичане в други страни, но същевременно без възможности за коопирериране с други, чуждестранни, инвеститори поради изключително силно фрагментиран пазар на военно производство, се рискува понякога забавянето на развитието на военно-експертния потенциал. Всичко това и редица други по-второстепенни фактори се отразяват на търговията с военни продукти, нейното качествено ниво и роля за укрепване както на въоръжените сили на една държава и на един съюз от държави, така и на военните индустрии.
Както НАТО и ЕС, така и всяка страна трябва да се концентрират върху стратегически важни области, за което е необходимо формулирането на определени критерий. Днес не са важни само основните индустриални способности в отбранителния сектор, а способностите за придобливане на високи технологии. Само области, които вече се утвърждават в конкурентната среда имат потенцал в бъдеще.
Кооперирането между предприятия от отбранителната промишленост в наши дни е единствения шанс за много фирми да запазят или подобрят своите позиции на пазарите за отбранителни продукти и услуги. Новите водещи компании в областта на отбраната са значително по-гъвкави, ефикасни и способни да се приспособяват, за да оцелеят в условията на все по-конкурентен пазар.
Тенденцията на укрупняване обаче, вече отминава и напоследък се забелязва сериоазен ръст в отбранителната индустрия. По данни на Стокхолмския институт СИПРИ в световен мащаб оръжейният пазар през 2007 г. е нарастнал с 6% на 858 милиарда евро, почти половината от които са на САЩ. Някои концерни, като Краус Мафай Вегман бележи ръст от 33% и оборот от 1,28 милиарда евро. Печалбата на ЕАДС за 2007 г. е 340 милиона евро. Друга особоност е, че се разширява профила на фирмите с производства и за вътрешната сигурност, а и понятието «Сигурност» търпи промяна. Третата особеност е, че фирмите от отбранителната индустрия променят своя модел на дейност, тъй като нарастнващият брой мисии в чужбина поставят изисквания от клиентите за логистика и поддържане на доставения военен продукт. Това осигурява на военните на място по-висока гъвкавост. Освен че фирмите изпращат екипи на място, където и работата често е с висока степен на опасност, се изгражда например видеонаблюдение през сателитна връзка към централата на фирмата в Европа и след дистанционна прогноза, техниците извършват ремонта на място.
Какви са възможностите на Българската отбранителна индустрия?
Преди всичко леко стрелково оръжие, артилерийски боеприпаси, разновидности морски мини, разновидности магнитни противотанкови мини, радиостанции, комуникационно-информационни апаратни, радари, оптични мерници, противогази и защитни облекла, бронежелетки, капацитет за ремонт на бронирани машини и авиационнна техника и др. /Показани в Приложение/
Трябва да се отбележи, че нарастна бързо делът на изделията отговарящи на стандартите на НАТО. Болшенството фирми са с внедрени системи по ISO и AQAP.
В момента в България няма самостоятелна стратегия за подпомагане на предприятията от отбранителния сектор. Това не означава, че Министерство на отбраната няма политика за подпомагане на предприятията от отрасъла. В приетата през 2004 г. Стратегията по отбранителна аквизиция е предвиден раздел „Отбранителна индустриална политика на Министерството на отбраната”, където са дефинирани основните приоритети на ведомството по отношение на предприятията от сектора, както и мерките за тяхното постигане. След последните промени през август 2008 г., съкращения на личен състав и нов Устройствен правилник на МО, не е ясно доколко ще продължи да бъде застъпена тази дейност.
Според Стратегията по отбранителна аквизиция, основна цел на отбранителната индустриална политика на МО е осигуряване на необходимото на въоръжените ни сили оборудване за успешното изпълнение на поставените им мисии и задачи. Пътищата за постигане на тази цел включват комплекс от мерки, водещи до интеграцията на нашата промишленост в европейския отбранителен пазар и пазара на отбранителни продукти на страните-членки на НАТО. Счита се, че само по този начин ще бъде осигурен достъпът до високи технологии и производство и продажба на продукти на международно признати отбранителни пазари.
При реализирането на отбранително-индустриалната си политика МО се основава на принципа за „насърчаване на силна и конкурентоспособна промишленост, носеща икономически и технологични ползи на нацията”. В тази връзка основана цел на МО при реализиране на настоящите и бъдещи модернизационни проекти е създаването на условия за участие на български фирми.
Понастоящем, балансът между участието на водещи чужди компании и българските предприятия в проектите за модернизация на Българската армия се определя от нуждите на въоръжените сили и се формира на пазарен принцип, съгласно изискванията на действащото българско законодателство.
Средно около 80-90 договора за 3 години сключва МО с предприятия от българската отбранителна индустрия. Това обаче е пренебрежително малко на фона на цялостната продукция на тези предприятия, която за миналата година е възлязла на 400 млн лева /200 млн евро /. През 2007 г. имаше известно увеличаване на поръчките на МО. МО е сключило през същата година договори за доставки с български фирми за над 80 млн лева /40 млн евро/ и това са договори с «Арсенал»АД, ВМЗ –Сопот, «Монбат»-АД, «Самел 90», «Оптикс» АД и «Терем» ЕАД.
Когато се проявява неудовлетвореност от подкрепата на държавата за националната отбранителна индустрия, трябва да се изхожда от разликата при собствеността и управлението в страни като Франция и Италия например и в една Германия или България. Въпреки това малко повече протекционизъм в законовата база, даващ приоритет на българските фирми няма да е излишен. Макар че и сега, държавата изхожда от разбирането, че военно-техническо ноу-хау и най-нови военни продукти са всъщност важни елементи в защитата на националната сигурност на всяка държава. А собствените военно-технологични способности са предпоставка за участие в европейския интеграционен процес в сферата на отбранителната промишленост.
Различни са формите, с които МО може да подкрепи българската отбранителна индустрия.
- Предоставянето на стандартизационни документи по заявка на фирмите;
- Разработена процедура относно необходимите изисквания към фирмите за включване в базата данни на Агенцията на НАТО за подръжка и снабдяване /NAMSA/;
- Участието в изложението „ХЕМУС”, което се провежда на всеки 2 години в Пловдив. В нейното осмо издание участваха 103 фирми от 20 държави. / 47% от изложителите бяха производители на оборудване за сухопътни войски, 15% бяха от сектора «Техника и технологии за общо осигуряване на войските», 11% - специализирани в снаряжения за военновъздушните сили. Представени бяха и браншовете антитерористично оборудване, услуги и информация, машини и екипировка за военноморските сили./
- Организираните индустриални дни с фирми от Великобритания, Италия, Гърция и др. Някои от контактите с български фирми доведоха до ползотворно сътрудничество.
- Представянето на международни форуми на възможностите на Българската отбранителна индустрия, включително и с периодично актуализирано издание-сборник на български и английски език за отбранителната индустриалнаполитика на МО и фирмените профили на предприятията от БОИ.
Въпреки това, изненадващо е, че малко се знае за многото продукти на български фирми от отбранителбната индустрия , които нямат аналог в международне аспект.
Офсетът не е единственият начин за включване на фирмите. Още при формулиране на условията за придобиване на основно въоръжение и техника трябва да се отчитат максимално възможностите на българските фирми. Да се има предвид, че и поддръжката, ремонтът и въоръжението на една закупена платформа формират голяма част от нейната стойност. Тогава може да се каже, че пряко се подпомага българската отбранителна индустрия.
* * *
Извън конкретната тема на доклада, но съвсем актуално е очакването за големи поръчки във връзка със събитията в Кавказ. Само войната в Грузия все още не може да подскаже такава перспектива що се отнася до прякото планиране на фирмите. Колкото и цинично да е, но оръжейниците отговарят така: „Още е рано да се каже. Бихме имали нужда от още няколко такива войни като грузинската.” Друг високопоставен представителот бранша в Германия обаче казва, че „и в средносрочна перспектива оръжейният пазар ще расте”.
БЕЛЕЖКИ ПО РАЗГЛЕДАНИТЕ ТЕМИ:
Разходите за отбрана като част от световните разходи в %:
САЩ - 45%- 547 млрд. дол.
Великобритания - 5% - 59,7 млрд.дол
Китай- 5%- 58,3 млрд.дол
Франция- 4%- 53,6 млрд.дол
Япония- 4%- 43,6 млрд.дол
Германия- 3% - 36,9 млрд.дол
Русия- 3% - 35,4 млрд.дол
Саудитска Арабия 3%- 33,8 млрд.дол
Разрешения:
885 разрешения е издала през 2007 г. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката.
Това е посочено в годишния доклад на комисията, разгледан на правителствено заседание вначалото насептември 2008 г. Обект на износ са основно боеприпаси и малки оръжия. От тях 454 са били за износ и трансфер на оръжия от територията на България, като най-голям брой са за САЩ и Афганистан. През 2007 г. за внос на оръжия са издадени 431 разрешения. Най-голяма част от осъществения импорт и трансфер е от САЩ, Германия и Русия и той е главно на летателни апарати и оборудване за тях
Офсетни споразумения към договори за обществени поръчки, сключени от МО:
1. С „Даймлер Крайслер”- Първото споразумениее със стойност на компенсаторната дейност 3 167 261 евро. Изпълнено. Второто споразумение е със стойност на компенсаторната дейност 7 623 733 евро. Ползите от директния офсет – 2 350 000 евро. Кроен срок – ноември 2008 г. Третото споразумение е с офсет за 14 141 307 млн евро, от които директен офсет 4 242 392 евро и индиректен офсет 9 898 915 евро.
2. С „Юрокоптер”- Общата стойност на офсетното споразумение е 359 876 701 евро /тоест 103 678 300 по номинал/. Директните офсетни задължения на Юрокоптер към МО са на стойност 254 200 000 /тост 50 840 000 по номинал или 70,63%.
3. С „Аления Аеронаутика” при договор за 91 794 370 евро, общата стойност на офсетното споразумение е 243%, умноженопо съответния коефицент – 223 млн евро /тоест 66 750 000 по номинал/. Директните офсетни задължения са 152 300 000 /тоест 31 400 000 по номинал/.
4. С „Текстрон М & Л Системс- общата стойност на офсета е 9 623 434 или 139,47% от договора за доставка. Директният офсет е на стойност 2 887 030 или 30%, а индиректният- 6 736 404 евро или 70%.
Договори на МО с фирми от Българската отбранителна индустрия:
За тригодишенпериод -2004-2006 г. Министерство на отбраната е сключило над 80 договори с български фирми за въоръжение и бойна техника, разпределени във времето както следва:
• През 2004 г – около 30 договори;
• През 2005 г – около 20 договори;
• През 2006 г – около 35 договори.
През 2007 г. – МО има сключени договори със следните български компании: Арсенал АД, ВМЗ АД, Монбат АД, Самел 90 АД, Оптикс АД и Терем ЕАД. Сключените договори за доставки са на стойност около 100 млн. лева, а българските фирми представляват дял от 95 % от всички доставчици на МО.
В раздела за Комуникационни и информационни системи участието на фирми от СБОИ за 2005 г. е както следва: общо проведените процедури-90 бр., от тях в 10 са участвали фирми от СБОИ, а избрана за изпълнител е само фирма “Самел 90”. За 2006 г. от общо 120 проведени процедури СБОИ е участвал в 9 от тях, а спечелилите фирми за изпълнители са “Самел 90” и “Битова електроника” Велико Търново.
Продукти на български фирми от отбранителната индустрия, нямащи аналог в света:
1. Аркус АД - 40х46 мм противодолазна граната
- 40х46 ОФ скачаща граната
2. Институт по металознание- БАН
- задържащи заграждения, магнитни противокорабни мини, взриватели за противотанкови мини, противохеликоптерни мини, бронева защита.
3. НИТИ ЕАД- Пистолети стоп-патрони кал. 9х18 „Макаров”, кал 9х19 „Рага”.
4. Самел- 90 – КВ и УКВ радиосмутители, които се доставят до територията на пратовника с помощта на 152 мм 122 мм артилерийски снаряди.
Какви са възможностите на Българската отбранителна индустрия?
- Леко стрелково оръжие- пистолети, автомати, леки и тежки картечници, зенитни установки, безоткатни противотанкови оръжия;
- Артилерийски боеприпаси, средства за близък бой, противотанкови гранати, взриватели и взривни устройства, противотанкови управляеми реактивни снаряди, неуправляеми авиационни снаряди;
- Боеприпаси среден калибър, гранатомети, мини, касетъчни боеприпаси, противотанкови мини снеконтактен електронен взривател, , дистанционнивзриватели, учебно-тренировъчни средства
- Системи за радиолокационно опознаване «свой-чужд», возими УКВ-радиостанции;
- КВ-радиостанции, радиорелейни станции, радиолокационни станции, КВ и УКВ- радиосмутители, системи за управление на оръжията, системи С4;
- Комуникационно-информационни апаратни и командно-щабни машини, носими и возими УКВ-радиостанции, пускови механизми за ракетни комплекси за ПВО;
- Наземни радари, брегови радарни системи, радари за обзор на летателното поле, морски иречни радарни навигационни системи;
- Противогази и защитни облекла, бронежелетки;
- Задържащи заграждения, разновидности морски мини, разновидности магнитни противотанкови мини, противотранспортни мини, противохеликоптерни мини, системи за дистанционно взривяване, бронева защита.
- Оптични мерници, перископични мерници, дневни и нощни и климаторни оптични мерници, дневни и нощни наблюдателни прибори, лазерни далекомери, телевизионни системи за наблюдение, термовизионни мобилни системи за наблюдение, периметровииизвън-периметрови системи за охрана;
- Производствона трансмисионни агрегати за бронетранспортьори и танкове, подвижни ремонтни работилници, полеви болници, контейнери;
- Ремонт на авиационна техника
|
