ТЕРОРИЗМЪТ В ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ЗАПАДНИ БАЛКАНИ Печат
Автор Емил Асемиров   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:00
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Емил Асемиров - политически анализатор

За да бъде пълна картината на съвременния международен тероризъм, трябва да разгледаме и неговите проявления в територии, намиращи се в непосредствена географска близост до нашата страна! Албанците изпълняват стратегия за пълзяща териториална експанзия от Косово към Македония и Южна Сърбия. Основен механизъм за това е износът на население и проблеми в тези посоки. Този процес от доста години се означава с термина “косовизация”. В Македония през последните години наблюдаваме поредния етап от нейната косовизация, осъществявана чрез износ на “национално-освободителна революция” и на тероризъм, както и на хиперактивно албанско население от Косово към Македония.

Западът подкрепи категорично албанския сепаратизъм в Косово с войната си срещу Югославия през 1999 г. и застави Македония и България да заявят, че тази акция е и в техен интерес. През решителната 2001 г. подкрепи албанските искания в Македония и отново застави Македония и България да признаят, че тази политика на фаворизиране на албанците е в интерес на нашите две страни.



Наблюдавахме поразително пълно съвпадение между политическите искания на парламентарно представените албански партии – ДПА и ПДП и нелегалната АНО, която използва терористични методи. Неизбежно се налагаше съмнението за координация между тях. Винаги когато македонските власти започваха преговори с албанските партии и имаше някакъв шанс за компромис, а не за приемане на максималистичните албански искания, АНО извършваше военни акции и убиваше от засада македонски войници или полицаи, окупираше села и проваляше мирния диалог. В същото време НАТО и ЕС заявяваха, че силовият отговор, използван от македонското правителство бил несъразмерен, тъй като албанците например нямали тежки оръжия!!! Интересно защо не беше такава позицията им спрямо действията на турските власти срещу ПКК, която също няма тежки оръжия. Изводът е, че Западът не желае военно решение на конфликта, тъй като то означава ликвидация на албанските терористи, или изтласкването им към Косово. Затова беше пусната пропагандната формулировка, че конфликтът в Македония няма военно решение. И американските представители оказаха натиск върху България и Украйна да прекратят доставките на оръжие за Македония.



Влиятелни среди на Запад, включително в НАТО и ЕС (което е най-печалното) не дават категорична и еднозначна оценка за действието на албанските фактори, залагащи на насилието. Те ги наричат бунтовници, много рядко екстремисти, но се пазят от определението “терористи”. Ако подобни фактори действаха по същия начин на територията на страна от ЕС или НАТО, подкрепяйки политическите си искания с терористични действия и стрелба от засада срещу войници и полицаи, дали Западът щеше да се поколебае да ги квалифицира еднозначно като “терористи”?

Назоваването на терористите с далеч по-меката, неутрална и дори симпатична дума “бунтовници” представлява съществен елемент от пропагандната война, водена в полза на албанските претенции спрямо Македония.



Американски и британски инструктори в Северна Албания и на други места подготвиха отрядите от АОК за партизански действия на територията на Косово (тоест на суверенната държава СРЮ) с цел дестабилизиране режима на Милошевич. Тези добре обучени бойци, по същество терористи, след това показаха зъбите си на своите покровители, излязоха от контрол, и продължиха терористичните си действия първо в Косово, прогонвайки неалбанското население и разрушавайки сръбски културно-исторически паметници, после в Южна Сърбия, формирайки АОПБМ, а накрая и в Македония, преливайки се зад нова фасада и фирмено име – АНО. Те открито обявиха война на законното правителство на една суверенна държава – Р Македония, с ясна стратегическа цел – да я принудят със сила, уплашена и изтощена от насилието, да приеме техните политически искания. Когато македонското правителство предприе законни действия за самоотбрана от тероризма и защита на териториалната цялост, тоест контрол върху цялата територия на държавата, Западът обяви, че употребената сила срещу АНО била несъразмерна, тъй като албанските отряди нямали тежко въоръжение! Тук пролича стремеж законното правителство на една суверенна държава да бъде равнопоставено с терористите, борещи се против него. Македония бе във война, натрапена й от АНО, тя можеше да я спечели само като използва всичките си военни ресурси. Изглежда Западът не искаше да допусне точно това. Не желаеше да позволи на въоръжените сили на Р Македония да унищожат, сломят съпротивата и да прогонят отрядите терористи на АНО, обратно на териториите, откъдето идват – Косово, а частично и от Албания. На Р Македония й се отказваше правото да предприема действия за самозащита от терористите в качеството й на все още формално суверенна държава.

Западните посредници най-категорично “посъветваха” македонското правителство да не бърза с изпращане на полицейски сили в размирните албански райони т. е. да не бърза да възстанови контрола си над териториите, завладени от албанските “бунтовници”. Подобни внушения обаче едва ли биха били търпени от британското, испанското или френското правителство, ако биха били отправени към тях при аналогична ситуация, ако недай боже, на тези държави се наложи да водят борба със сепаратистките движения на своя територия - на северноирландци, баски, бретонци, корсиканци и т. н.



Трудно обяснимо е пред международната общност защо американски граждани не може да бъдат задържани и съдени като терористи на територията на друга държава, когато САЩ категорично настояват да бъдат предавани на американското правосъдие всички чужди граждани, провинили се в извършването на терористични актове срещу американски обекти, където и да било по света.

Quod licet Jovi, non licet bovi. – “Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола”. Става дума за намиращите се сред няколкостотин албански терористи в скопското село Арачиново 17 военни инструктори, които по някаква чиста случайност се оказаха с американско гражданство. На 3 юли 2001 г. заради тези 17 американски граждани, цялата обкръжена група от няколкостотин терористи беше натоварена на автобуси на НАТО и отведена на безопасно място под конвоя на натовски войници, вместо да бъде предадена на правосъдието на страната, срещу която са извършили престъпление.

Решителната война срещу международния тероризъм, започната неотдавна от САЩ, би трябвало да се насочи и срещу всички форми на държавен тероризъм, включително такива, които досега по някакви егоистични, висши, “държавни” съображения, са били подкрепяни от американското правителство и неговите съюзници. От примера с атентатите от 11 септември видяхме, че е опасно тероризмът да се дели на добър и лош, на такъв, който може да бъде контролиран и използван за определени външнополитически цели, например в Афганистан или Косово, следователно полезен и такъв, който излиза извън контрол, не служи на американските интереси и затова трябва да бъде унищожен.

Стратегическата “визия”, че албанската държава в Косово и полу-албанската в Македония ще бъдат по-изгодни за американските интереси на Балканите се заражда след разпадането на Югославия и неуспеха Милошевич да бъде опитомен и вкаран в желаното русло. Освен от аргументите на сериозните специалисти от мозъчните тръстове, чиято основателност е трудно да се оспори, тя е подкрепена от все по-засилващото се албанско лоби в САЩ и Западна Европа, което не се състои само от етнически албанци, но и от свързани с тях бизнесмени, платени журналисти, манипулатори на общественото мнение от PR агенции, от турски и арабски политици.

Тази задача обаче въпреки демографските предимства на албанците и използването на целия арсенал от демократични аргументи и реторика за човешките права, не може да бъде постигната без употребата на сила. Преди Сърбия, а сега и Македония не могат просто така да отстъпят част от територията си за създаването на албанска държавност там, затова САЩ и действащите послушно под тяхна диктовка съюзници от НАТО трябваше да използват и аргумента на силата.
< Предишна   Следваща >