ООН И НАТО СЪС ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА КОСОВО, НО БЕЗ МЕХАНИЗЪМ ЗА УМИРОТВОРЯВАНЕТО МУ Печат
Автор Д-р Ваня Янакиева   
Събота, 01 Май 2004 03:00
Проведените на 14.10.03 г. във Виена първи преговори след 1999 г. между Белград реално доказаха за пореден път , че принципите върху които се изгражда схемата за разрешаване на Косовският въпрос е основава на желанията на ЮНМИК , а не на реалните исторически, географски, малцинствени, икономически и политически характеристики на държавите учаснички в този процес. Независимо от изразеното задоволство на двете страни от срещата, фактически тя не се състоя.  
Ръководителят ня ЮНМИК Хари Холкери съобщи след разговорите, че е договорено формиране на специални групи, които ще търсят решения в областите на транспорта, енергетиката, завръщането на бежанците и търсенето на изчезналите лица. Спорният въпрос за статута на Косово няма да бъде обект за търсене на решение. ООН има върховната власт за вземане на решения за областта, а президента, правителството и парламента са с ограничени правомощия за Косово, но ще участват в комисиите. След като ООН има решаваща роля в управлението на областта то би трябвало да изложи основните параметри на престоящите разговори . За кой ли път ООН и НАТО демонстрират загриженост към съдбата на Косово и в същото време не предлагат никакви механизми за уриголирането на проблема . Неопределеността на статута на Косово е в основата на т.н. албански въпрос на Балканите. От своя страна той е основния проблем на процесите определящи стабилността на Балканите.
Косовският премиер Байрам Раджепи и неговите министри отказаха да участват в срещата, с което афишираха нежеланието си да съдействат на опитите на Холкери да постави началото на един диалог , който от първия момент бе обрича на неуспех. Администрацията на ООН в Косово явно не може да контролира и ръководи албанската администрация . Между двете институции не е изградена ясна субординация, след като Хари Холкери не може да осигури присъствието на представителите на албанското правителство.
Каквито и решения да се вземат в съответните комисии те ще служат само за прикритие на истинските цели на косовските албански лидери да отстояват и работят за тезата си за пълна независимост на областта. Палеативното решение за комисии ще служи единствено само като средство за воденето на някакъв диалог, който винаги ще стига до най-съществения въпрос и за двете страни – статута на Косово! Този въпрос не може да бъде решен в близко бъдеще така , че всички страни участнички във Виенската среща да бъдат доволни.
Процесите на разпад на Югославия бяха толкова разрушитерни, че създадоха на цялата й територия проблеми, които много трудно ще се решат от когото и до е в настоящето десетилетие. Между петте нови държави останаха толкова много нерешени въпроси и омраза, че трудно днешните поколения политици ще намерят справедливо решение за всеки от тях.
Беше пропуснат най-удобният момента от НАТО и КФОР да разоражат АОК , да проведат много бързо избори за местни органи на управление в Косово и да изградят административната структора на областа, с което щяха да предотвратят превръщането на АОК в основа на Армията за освобождение на Прешево, Буяновец и Медвежа /АОПБМ/ и на Армията за национално освобождение /АНО/. Както вече се рабира верижната реакция на делението на АОК продължава и в създаването на армия за освобождението на Чимерия, с което се прави опит събитията да се пренесат и в Гърция.
След войната в Косово и превръщането му в самостоятелна област в рамките на Сърбия, за всички беше ясно, че “албанският въпрос” ще се разширява към Македония. А след воените действия в Македония, вече не можеше да остават никакви съмнения, че албанците ще се готвят за продължителни дестабилизационни действия, които да доведат до обособяването им в самостоятелна административно-териториална единица , което и постигнаха частично със споразуменията от Охрид.
С подписването на споразуменията в Охрид албанските партии поставиха началото на “законната “ си борба за създаването на албанска даржава в рамките на Македония. Съгласно нови закони етническите албанци ще имат право да говорят на майчния си език в парламента и в съдилищата и ще издават документи за самоличност на албански език.
Някои албански организации и духовни водачи стигнаха и по-далече, те искат равностойно да се приеме албанси химн, герб и знаме. Интересно как би представлявала македонска делегация на международен форум на които пред тях ще имо две знамена и ще се изплълнават два химна, а документите ще се подпечатват с два печата.Този непознат в международната практика абсурд от албанска страна се приема нормално, защото те имат примера на Косово.Тази независима област в рамките на Сърбия има всички държавни атрибути, различни от тези на Сърбия и Черна гора.
Несъгласието на албанците от двете стани на границата с приетото споразумение за граница между Сърбия и Македония , подписано през февруари 2001 г. е следващия етап в осъществяване на основната цел – обединението на всички албанци по границата с Р Албания. Изявленията на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, че “Македония се чувства в състояние на студена война с Косово, подобно на положението между Пакистан и Индия”, е сериозно предупреждение към страните имащи отношение в урегулирането на отношенията в бивша Югославия. Специално внимание заслужава статията му във вестник “Дневник” от м. април 2003 г., където според някои политици, той излага “еретични мисли” за бъдещето на Македония. Но ако се вникне по-дълбоко в съдържанието й ще се види, че в много отношения е прав, особенно за целите на албанците и средствата с които ще ги постигат.
Бъдещето на Македония ще се определи от желанието на Международната общност да вникне дълбоко в проблема, а не да подхожда към него от общи правила и интереси извън страната. Рано или късно албанците ще създадат “ново Косово” в Македония, друг е въпроса на каква част от нея.
Президенските избори в Македония определено показаха сремежа на албанските политически партии все по-активно и всеобхватни да се намесват в политическия живот на Македония в това няма нщто лошо, ако зад тях не се криеха определени сепаратиски тенденции. Даже ако вземем и факте че албанските политици са редилени в два лагера, които напълно съвпадат с македоските основни политически парии.Това показва още веднъж, че те се стремят да проникнат надълбоко в макидонския политически живот и при всички варианти да бъдат все повиче определяща политическа сила.
Така нареченият “албански въпрос” трябва да се разглежда, като сбор от неразрешени етнически, политически, икономически, междудържавни и международни въпроси по проблемите на държавите в преход и неразработени правни договори за правомощията на всички международни организации от т.н. международна общност в оказването на каквото и да е въздействие върху суверенни държави, особинно когато се отнася до стабилността и целоста им. Този въпрос не би трябвало да се решава за всяка държава по отделно, защото ще бъде неразрешим. Това не означава, че не трябва да се тъсят и сериозни вътрешни ресурси, които трябва да бъдат плътно подкрепени от международните организации и държави, които определено влияят върху тези процеси. Всички държави граничещи с Р Албания би трябвало да се обеденят в решаването на този очевидно много болезнен проблем за тях и да се помъчат да намирят приемвливо за всички решение, което да доведе до стабилизиране на региона.
Вички опти да се заобиколят проблемите, да се омаловажат и непрекъснато да се искат остъпки , ще доведе до постепенно ескалиране на напрежение между общностите в Сърбия и Македония. Затова във Виена диалог не се поличи , защото бе поставен на нестабилна основа , която да дава равни права и задължения за водещите диолога. Последвалите събитея в Косово от 19 март 2004г показаха неспособността на НАТО и ръководството на ЮНМИК Хари Холекери да вземат бързи управленчески решения при екстрени ситуации. Те не спряха албанските изтъпления и не направиха нищо, за да спасят сръбските черкви, манастири и жилища.За съжаление бяха обикновенни наблюдатели ,ако не е много смело казано, проявиха страхливост и неорганизираност. След събитията нито ООН нито НАТО предизвикаха спешни консултации в рамките на Виенската среща. Това не го направиха, защото в този момент, а и от самото начало на разпадането на Югославия , нямат ясна представа за разрешаването на етническите и междудържавни конфликти в Балканския регион. Резолюцията на ООН за Косово служи само да се подържа статуквото, докато процесите стигнат до такова развитие, които ще удволетворят заинтерисованите страни, но във никакъв случай няма да са в интерес на сърбите и албанцит,
Преди да се тръгне на Виена 2 може би трябва да се постигнат определени положителни резултати в икономическата, военната и политическа стабилност на Косово. Трябва да се преодолее внушението у албанците, че всичко ще се постигне ако първо се постигне “заветната цел Косово независима държава”. Също така определена пречка представлява и другата албанска цел – “обединението на всички албанци”. Само просперитета на държавите в които живеят албанците може да им гарантира така желаната от тях свобода.
Срещата в Сараево през април 2004г. на държавните глави на Бълканските държави бе поредната необходима , но отново нито един от сериозните въпроси не намери своето начало на преодоляване. Както каза Президента Първанов : “На балканите сме едно семейство”, но дано не сме семейството на Гераците.
Изграждането на единна Европа е гаранция за единението на балканските народи , но и Европа трябва да вземе по решителни мерки за стабилизирането на държавите от бивша Югославия. Стабилността на Европа е гаранция за преодоляването на ескалацията на международния тероризъм.
< Предишна   Следваща >