ПОЛИТИКАТА КЪМ МАЛЦИНСТВАТА В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ Печат
Автор Фани Пиперкова   
Понеделник, 01 Март 2004 03:00
Няма съмнение, че положението на малцинствата в държавите от Западните Балкани се подобри паралелно с нормализиране на обстановката и мерките за демократизиране на страните. Изключение прави разбира се Косово с отношението към сръбското малцинство в него. Някои западноевропейски автори са склонни към повърхностни оценки и прибързани общи изводи за региона, чиято стабилност все пак е още много крехка.
Трябва да признаем обаче, че през последните две години редица закони бяха предназначени именно да защитят малцинствата в някогашния барутен погреб на Европа.
- В Македония протича изпълнението на Охридското споразумение. Необяснимо защо в публикации не само на Запад, но и в изявления на български журналисти се срещат оценки, че то е решило проблемите. Разбира се, че позициите, които сега имат албанците са много по-добри. Албанският се въвежда като втори официален език. Административното деление на страната среща съпротива сред македонски граждани, защото се прави опит чрез обединяване на едни или други селища да се постигне изискуемия процент на албанско присъствие за въвеждане на албанския език. Много македонци протестират и против образователната политика.
- В Сърбия и Черна гора през 2002 г. бе приет закон за малцинствата, който позволи техни представители да участват в решенията в сферата на образованието и културата.
- През април 2003 г Босна и Херцеговина за първи път прие закон за защита на националните малцинства. Промените в конституцията от май 2002 г. позволиха за първи път на сърби да вземат участие във властта във федерацията и на босняци и хървати – в Сръбската Република.
- Хърватска внесе поправки в закона си за защита на малцинствата през декември 2002 г.
Общата оценка за региона обаче е, че остават да съществуват напрежения между малцинствата и съответното национално мнозинство, които могат да генерират значителен конфликтен потенциал.
Международните инструменти за защита на малцинствата, включително Рамковото споразумение на Съвета на Европа от 1994 г. имат недостатъка, че не съдържат единно определение за национално малцинство. От тук и едностранните декларации на държавите при подписване на споразумението за ограниченото му прилагане само върху определени малцинства. В Западна Европа определението включва и новите малцинства, тоест имигрантите. От страните на бивша Югославия само Словения и Македония стесниха прилагането на споразумението върху определени малцинства. За Македония най-важните от тях са албанци, турци, власи, роми, сърби. Можем да си обясним, защо Скопие не споменава българите, вероятно защото вътрешно признава, че всички македонци са българи. Но тази тънка разлика не се прави от западни автори. Словения посочва официално само италианци и унгарци, докато по-големите малцинства от страните на бивша Югославия просто са пренебрегнати.
В публикации в Западна Европа основателно се стига до извода, че Рамковото споразумение не е в състояние да допринесе кой-знае колко за стабилизиране в този регион. Подписаното от Белград през 2001 г. Рамково споразумение не се простира върху Косово. Политиката към малцинствата там не се определя от сръбско-черногорското правителство, а от УНМИК във взаимодействие с новосъздадените органи за власт. Нещо повече, нито УНМИК, нито местните власти са изготвили изисквания от Съвета на Европа в случая доклад за състоянието на политиката към малцинствата. Босна и Херцеговина, макар и да ратифицира още през 2000 г. Рамковото споразумение, все още не е изготвила и изпратила доклад за защитата на националните малцинства. В резултат на това Съветът на Европа за първи път реши да започне контрол над прилагането на споразумението без да изчаква доклада. Македония забави цели 4 години своя доклад- със срок 1999 г.- предаден чак през септември 2003 г.!
Проблемите обаче са и в слабостите на международните стандарти, недостатъчното акцентиране във важни документи като например годишните доклади по Процеса за стабилизиране и асоцииране и неточното определяне на групите, които се нуждаят от такава защита. Особено когато мнозинствата се превръщат в малцинства, става особено сложно да се аргументира прилагането на стандарти, или даването на предимства на определена група цели политиката към малцинствата.
Известно е, че в големи части на бивша Югославия настъпиха сериозни изменения- в Косово- от сръбско-към албанско население; в Санджак- от сръбско към босняшко и така нататък. Тези процеси натовариха страшно много междуетническите отношения. Затова първостепенна задача за предотвратяване на радикализирането ми би трябвало да бъде да не се създават по никакъв начин нови форми на дискриминация.
Важно значение за приличане на малцинствата в политическата система имат предоставяните права в различните страни, например изборните права. Малцинства, които са разпиляни на територията при някои изборни системи не могат и да се надяват на представяне в избираните органи, дори делът им спрямо цялото население да е значителен. В много държави избирателните райони се определят в полза на малцинствата.
Изолирането на малцинствата може да доведе до извънинституционална политическа активност, която да прерастне в края на краищата в заплаха за държавата.
Опитът в Западните Балкани показва, че защитата на малцинствата без привличането на самите малцинства в политическата система най-често няма положително въздействие и понякога изпълнява повечето роля на алиби, че се прави нещо за тях. Но и политическото участие на малцинствата без всеобхватната им защита е също неефикасно. Опитът от изминалите години в Босна и Херцеговина, Македония и Косово показва, че съществува опасност от прекалено подчертаване на политическото представителство на малцинствата пред една съдържателна защита на малцинствата. В Македония албанци бяха представени в правителството и парламента от 1992 г без да конституционно това да е определено. Странно е обаче, с каква категоричност запаздни автори защитават правата на македонците в Албания и нито дума от тях за нарушените права на македонците от албанците, за терора, за убитите, за неадекватни искания от албанска страна и така нататък. След войната в Босна и Косово също са представени всички най-важни групи както в правителството, така и в парламента. От 2002 г в Босна представителството на различните групи е регулирано и от конституцията. Механизмите за участие на различните групи в политическата система обаче, са недостатъчни за защита на малцинствата. Много по-лесно е да се определят например квоти за политическо представителство, отколкото да се създадат стимули за сътрудничество между групите. Ако не са осигурени правата на малцинствата, те стават предмет на договаряния, един вид политическо търгуване. А това размива границата между права и политически процеси. Политическото представителство само по себе си крие опасността само големи малцинства да участват в изграждането на политическата система, докато малки малцинства остават изолирани. За това свидетелства маргинализирането на по-малките малцинства в Македония, Косово и Босна и Херцеговина. И накрая, политическото участие на дадено малцинство не може да гарантира, че групата е достатъчно представена. Политическото многообразие в едно малцинство е понякога съща така голямо, както в мнозинството. Затова политическото представителство на едно малцинство е важна част от защитата на малцинствата, но ако то заменя истинската действаща защита, може да се отрази негативно на групата и на политическата система.
Очевидна е необходимостта от по-добри инструменти за защита на малцинствата в Западните Балкани. На първо място това би могъл да бъде един каталог в рамките на ЕС с изисквания към страните-кандидатки относно защитата на малцинствата. На второ място би трябвало да поставим контрола върху изпълнението на националните закони в тази сфера. На трето място не може да не споменем изграждането на защитни механизми за субнационалните малцинства. И накрая- необходимо е по-силно уеднаквяване на стандартите на защита на малцинствата в Европа, което би облекчило същата и в Западните Балкани.
< Предишна   Следваща >