СЪРБИЯ ПРЕД ТРУДНО ПРЕДСКАЗУЕМИ ИЗБОРИ Печат
Автор Стефан Тенев   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:00
Предстоящите на 28 декември парламентарни избори в Сърбия предизвикват известни опасения в чуждестранните наблюдатели. Има голяма доза на непредсказуемост, но на фона на протичащото преразпределение на политическото пространство е ясно само едно- тези избори ще дадат отговор за бъдещата ориентация на страната.

След провалилите се отново президентски избори коментарите на Запада акцентираха не толкова на самия провал, колкото на изненадващото надмощие на
националистическата Сръбска радикална партия на Томислав Николич. Предполага се, че и националистки настроените привърженици на Демократическата партия на Сърбия, които са гласували за радикалите въпреки призивите на лидера на ДПС Воислав Кощуница за бойкот на изборите за президент. Опасенията от националистическите сили имат донякъде основание, но процесът на преразпределение на политическото пространство е по-мащабен, а не само надясно. По-важното е, че след разпада на коалицията ДОС има разочарование от политическата система и отдръпване от политическите партии. Именно слабото участие в президентските избори доведе до техния провал. Разбира се за последното спомогна и бойкота им от страна на Демократическата партия на Сърбия (ДПС) и Г-17 Плюс. Трябва да се има предвид и промяната в поведението на радикалите. Те стават по-въздържани, защото се стремят да бъдат възприемани като модерните европейски десни партии. Според Белградския институт за социални науки и Института “Стратегически маркетинг” е напълно възможно радикалите да победят на изборите. Техният постоянен електорат е около 1 милион души. Все пак не бива да се забравя обаче, че бившите партии от коалицията ДОС, включително и Демократичната партия на Сърбия и Г-17 плюс биха могли да съберат общо 2,4 милиона гласове.

В навечерието на парламентарните избори допитванията до населението показват силна подкрепа на идеята за възстановяване на монархията – 10 000 зрители на държавната телевизия се обявиха за такава и само 3000 - срещу нея. Над 15% от населението биха приветствали въвеждането на парламентарна монархия. Влиятелната сръбска църква допринесе за тези настроения с писмото си до сръбския принц Александър. Логичен е изводът, че това става възможно, защото хората считат, че досегашния политически модел се е изчерпал. Това пък от своя страна обяснява, защо наблюдателите виждат възможна нестабилност на страната в близко бъдеще. Опасност е в това, че „политическата смърт“ на управляващата коалиция би могла да се възприеме като фактически крах на демократичния политически модел

В най-силната доскоро Демократическа партия текат процеси на обновление, на отърсване от дискредитирани кадри. Тя влиза в изборите с Борис Тадич, министър на отбраната, станал известен с реформите в армията и предложението за изпращане на сръбски контингент в Афганистан. ДП отказа съюз с либералната партия на скандалния сръбски вътрешен министър Душан Михайлович, обвиняван в участие в бизнес-афери и дори във връзки с убийството на Зоран Джинджич. ДП влезе в коалиция с три други партии от ДОС- Демократичеснкия център, Социалдемократическия съюз и Граждански алианс за Сърбия. Първата е на кандидата за президент Драголюб Мичунович, втората- на заместник премиера на Сърбия Зарко Корач, а третата- на външния министър Горан Свиланович.

Демократичната партия на Сърбия на бившия югославски президент Войслав Кощуница и новооснованата неолибералната партия “Г-17 Плюс” имат вече взаимна воля за коалиция и биха спечелили почти половината от гласовете на предстоящите избори. Малко вероятно е ДП да се съюзи с тези две партии, защото се очаква конфликт с Кощуница. /Демократичната партия на Сърбия първа напусна ДОС през 2001 г./
Популярността на Г-17 плюс очевидно ще нараства. Непосредствено преди изборите се очаква профсъюзът “Независимост”, социалдемократите и Г-17 плюс да излязат с общ социален пакет, който поставя рамка на социалните условия при бъдещите промени. Социалдемократите, които предизвикаха насрочването на тези избори чрез излизането си от ДОС се коалират с Г-17 плюс.
Различия между хората на Кощуница и Г-17 плюс има по бъдещата европейска политика. Новата неолиберална партия издига лозунга “Сърбия на първо място”, т.е. за разпускане на съюза Сърбия-Черна гора. Кощуница пък се обявява за съвместно влизане в ЕС. Според него тази тема не би трябвало да се дебатира през следващите 3 години. Едва след това въпросът щял да се реши с референдум.

Не е сигурно дали социалистите на Слободан Милошевич ще могат да прескочат 5%-та бариера за влизане в парламента. Същата съдба очаква превърналото се в партия популярно някога движение “Отпор”, Демократическата алтернатива на Небойша Чович, който отговаряше в досегашното правителство за Косово, , ройалистите с коалицията на Вук Драшкович и коалицията “За единство на гражданите”, състояща се от 5 партии. Етническите партии, обединени в коалиция “Заедно за толерантност” също нямат шансове.
Един факт смути Съвета на Европа- трима от водещите изборните листи сърби са обвиняеми пред трибунала за военни престъпления в Хага: Слободан Милошевич- кандидат на социалистите, Войслав Шешел- на радикалите и Небойша Павкович /бивш началник на ГЩ/- на Социалистическата народна партия. Според социалистите разбира се кандидатурата на Милошевич е чисто символичен акт, който трябва да изрази протеста им срещу съда в Хага. Както за него, така и за намиращия се в Хага Войслав Шешел юристите твърдят, че според закона в изборните листи не могат да участ осъдени, но не няма как да не допуснат обвиняеми.Това важи и за Небойша Павкович, който също е обвинен, обаче, не е арестуван и предаден в Хага.
Дали избирателите отново ще си останат по домовете, или кои партии какви коалиции ще формират е трудно да се прогнозира. Възможни са такива по конюнктурни интереси, което би означавало нестабилност. На 04 декември 80% от избирателите още не познаваха нито една партийна програма, 40% не очакват значителни промени и само 30% очакват промени след изборите. Предварителните сондажи сочат, че 23,1% би спечелила Демократичната партия на Сърбия, 22,5%- Радикалната партия, 9,8% - Г-17 Плюс, 9,1% -Демократическата партия, 6,8 % ще съберат привържениците на Вук Драшкович, с 6,1% ще се задоволят социалистите. Няколко дни по-късно нови проучвания изведоха радикалите на първо място с ¼ от гласовете на избирателите. Всъщност от четирите партии и коалиции, представящи бившия режим се оказва, че само радикалите ще влязат в парламента.
Поради сложността на вътрешнополитическите процеси западни наблюдатели считат обаче, че всички опции пред Сърбия са открити- демократическо-реформаторско или националистическо-радикално правителство, в съюз с Черна гора, независима Сърбия или дори Велика Сърбия. Въпросите за ЕС или влизане в НАТО ще определят дебатите.
През май 2004 г. Брюксел ще предложи на Сърбия и Черна гора и на Босна и Херцеговина първия етап от интегрирането им в НАТО- “Партньорство за мир”. Съседните страни като България и Румъния стават членки на НАТО по същото време. Словения, която инвестира силно в Сърбия, както и съседна Унгария стават пък членки на ЕС.
Новото правителство след изборите ще има обаче един сериозен проблем- решаването на бъдещето на Косово. Експерти смятат, че това огнище на напрежение ще остане още години наред. В голяма степен решаването на проблемите ще зависи от ЕС, САЩ, НАТО и ООН. Досега аргументите бяха на страната на сръбското правителство, защото лесно можеше да упрекне международната общност за състоянието в провинцията. / Преди започване на предизборната кампания Зоран Живкович заяви, че планът на временната администрация на ООН е неприемлив, тъй като не съдържа реални мерки за гарантиране сигурността на жителите на областта, а според Ибрахим Ругова планът трябва да бъде приложен до средата на 2005 г., след което ще бъдат създадени условия за определяне на окончателния статут на областта. По негов мнение този статут за албанците ще означава независимост. Сръбският вицепремиер Небойша Чович пък протестира на 8 декември срещу предложените мерки от САЩ за бъдещето на Косово. Заместник държавният секретар на САЩ Марк Гросман представи в Белград и Прищина инициатива за Косово, която предвижда покриването на 8 стандарта, свързани с демокрацията и човешките права, които трябва да бъдат изпълнени до средата на 2005 г./

Новото правителство ще почувства досегашното недоверие и дори арогантност на Запада- САЩ отново поставят условие-предаване на Радко Младич срещу отпускане на годишния кредит; “Партньорство за мир” се поставя също в зависимост от поведението на Белград.
Министрите на външните работи на страните от ЕС записаха на 09 декември 2003 г. в заключенията си по Западните Балкани, че предстоящите парламентарни избори в Сърбия на 28 декември са възможност гражданите да докажат решимостта да продължат по пътя към ЕС. Министърът на външните работи Горан Свиланович заяви, че “Сътрудничеството с трибунала в Хага и изпълнението на условията за членство в ЕС и евентуално в НАТО, свързани с демокрацията и икономиката, са наши международни задължения и цели, върху които всяко правителство ще трябва да работи”, но какво ще стане, ако Сръбската радикална партия дойде на вл аст, а вече две проучвания показват това /към 09.12.20003 г./. За сега можем само да кажем- Сърбия е на кръстопът между Велика Сърбия и парламентарна монархия.