Душан Янич, ръководител на Белградския форум за международни отношения:
    Негативното е в това, че всички актьори в кризата, сръбската и албанската страна чувстват международното присъствие в известен смисъл като фактор, който в края на краищата пречи на развитието. И върху двете страни е налице изключително голямо влияние на екстремистки групи.
    Приоритетите в днешно Косово следва да бъдат:
    - укрепване на институциите;
    - борба с организираната престъпност и корупцията;
    - икономическо възстановяване;
    - политически мерки за защита на интересите на етническите общности.
    Конференция за решаване въпроса със статута би трябвало да се проведе следващата година.
    И двете страни трябва да направят историческа крачка: за сръбската страна това означава страна за икономическо развитие, докато за албанската – стабилност и демокрация днес и срещу това – отлагане на независимостта за утре . Този въпрос ще бъде окончателно решен до 2-3 години. Какви външни граници и вътрешни структури ще има, трябва да решат местните актьори.
    Разделянето е последното и най-лошото решение. Ако вътре в Косово се постигне необходимата гаранция за сигурността на всички граждани, няма основание за разделение на Косово.

Шкелцен Малики- албански анализатор:
    В краткосрочен план трябва първо да се постигне териториално единство на управлението, защото УНМИК водеше досега двойнствена политика. Това позволи в част от Косово да има един вид паралелно управление и контрол чрез Белград. От друга страна албанско-косовското управление трябва да намери решение, така че сръбското малцинство да се чувства сигурно.
    Има няколко идеи и опции за решаване въпроса със статута на Косово. То трябва да тръгне по пътя на независимостта, преди всичко да бъде независимо от Сърбия и Белград. Трябва да получи статута на република. Тогава може да се преговаря по всички други възможни решения. Косово да стане част от обединена Европа, от ЕС, това е дългосрочната, стратегическа перспектива не само за Косово, но и за целия регион. Това е определено европейско пространство и решенията, които трябва да се търсят, трябва да са европейски. Разбира се в обозримо бъдеще с американска помощ, тъй като САЩ играеха винаги важна роля не само при решаване на тази регионална криза в ЮИЕ, но също и в Европа.

Адем Демачи- косовски анализатор:
    Косово е експериментална територия, не е нито колония, нито протекторат. Един протекторат подготвя областта за независимост, а това не е нашият случай. И се предлага по малко свобода, по малко независимост, което носи проблеми със себе си.
    Необходима е преди всичко независимост. Тогава ще има възможност да се изградят приятелски отношения със Сърбия, Черна гора , Македония и да се отворят границите.
    Косово е тежест за Сърбия, която тя не може повече да носи. То е камък на крака й и има възможност да се освободи от него.

Бруно Шох- фондация за изследвания на мира и конфликтите, провинция Хесен, Германия:
    Много далеч сме от желаното първоначално реализиране на представата за мултиетническо Косово. Преди няколко седмици в парламента бе приета резолюция, която никак не се харесва на шефа на УНМИК Щайнер, където се формулира, че тази война не е била нищо друго освен националноосвободителна война. Това значи, че НАТО се интерпретира като продължение на собствените интереси. От друга страна Западът заявява: “Не можем да допуснем обратното прочистване да е дефинитивната представа за бъдещето”. По две причини: защото Западът се намеси не за да създаде моноетническо Косово. И поради съображения за общата стабилност. Ако би акцептирал този принцип на етническа хомогенност, например Косово да се раздели- за което настояват може би повече хора в Сърбия отколкото преди- тогава бихме имали проблем, защото ще се дестабилизира целия регион.
    Оставам с впечатлението, че по-силно се чуват гласовете на онези, които казват: “Това се провали, мултиетническа държава на Балканите е нещо невъзможно, затова да променим границите.” Това е искане, което печели все повече привърженици. И аз се страхувам, че рано или късно ще спечели подкрепа и сред западните държави, ако не се стигне до договаряне и успех тук.
    Ако наследникът на г-н Щайнер заяви: “Няма да отстъпя нито пред едната, нито пред другата страна, вие нямате друга алтернатива освен рано или късно да се разберете.”, такава политика ще бъде единствено правилната в дългосрочен план. И това поради причината, че Косовският въпрос не може да бъде откъснат от другите проблеми. Ако например се отстъпи пред косоварите и се признае провала на модела за мултиетническо съвместно съществуване и им се предостави възможността те сами да стабилизират района, ще трябва да преначертават граници. Това първо е много сложно и второ съм твърде сигурен, че веднага ще имаме дискусии за границите в Македония и Босна и Херцеговина.
    Въпросът за статута на Косово на първо време трябва да се отложи. Представям си едно общо федерализиране, което да обедини проблема Черна гора и този на другите малцинства. Автономията трябва да бъде така регулирана, че от една страна да позволява съюз в една облща държава и от друга страна да се осъществява колкото е възможно самоуправление. Мога и да обърна разглеждането на въпроса така: Ако Сърбия и Черна гора се разделят, какви последствия ще има за Косово?Автоматично следва изостряне на Косовския проблем, в това съм сигурен. И ако това стане, с какви аргументи ще кажете на албанците в Македония да си стоят там, или с какви аргументи ще убеждавате Сръбска да остане в Босна?