ДИАЛОГЪТ БЕЛГРАД–ПРИЩИНА ЗАПОЧНА, НО ОПТИМИЗЪМ ЛИПСВА Печат
Автор Д-р Ваня Янакиева   
Четвъртък, 01 Май 2003 03:00
Състоялите се се неотдавна във Виена първи преговори след 1999 г. между Белград и Прищина под егидата на ООН доказаха за пореден път, че принципите, върху които се изгражда схемата за разрешаване на косовския въпрос, е основана на желанията на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК), а не на реалните исторически, географски, малцинствени, икономически и политически характеристики на държавите участнички в този процес.
 Независимо от изразеното задоволство на двете страни от срещата фактически тя не се състоя. Ръководителят на ЮНМИК Хари Холкери съобщи след разговорите, че е договорено формиране на специални групи, които ще търсят решения в областта на транспорта, енергетиката, завръщането на бежанците и търсенето на изчезналите лица. Спорният въпрос за статута на Косово няма да бъде обект на търсене на решение.
ООН има върховната власт да взема решения за областта, а президентът, правителството и парламентът са с ограничени правомощия за Косово, но ще участват в комисиите. След като ООН има решаваща роля в управлението на областта, то би трябвало да изложи основните параметри на предстоящите разговори. За кой ли път ООН и НАТО демонстрират загриженост към съдбата на Косово и в същото време не предлагат никакви механизми за регулирането на проблема.
Неопределеният статут на Косово е в основата на т. нар. албански въпрос на Балканите. От своя страна той е основният проблем на процесите, които определят стабилността на Балканите. Косовският премиер Байрам Раджепи и неговите министри отказаха да участват в срещата. Така те афишираха нежеланието си да съдействат на опитите на Холкери да постави началото на диалог, който от първия момент бе обречен на неуспех.
Администрацията на ООН в Косово явно не може да контролира и ръководи албанската администрация. Между двете институции не е изградена ясна субординация, след като Хари Холкери не може да осигури присъствието на представителите на албанското правителство.
Каквито и решения да се вземат в съответните комисии, те ще служат само за прикритие на истинските цели на косовските албански лидери да отстояват и работят за тезата си за пълна независимост на областта. Палиативното решение за комисии ще служи само като средство за водене на някакъв диалог, който винаги ще стига до най-съществения въпрос и за двете страни - статута на Косово. Този въпрос не може да бъде решен в близко бъдеще така, че всички страни участнички във Виенската среща да бъдат доволни.
Процесите на разпад на Югославия бяха толкова разрушителни, че създадоха на цялата й територия проблеми, които много трудно ще се решат от когото и да е в сегашното десетилетие. Между петте нови държави останаха толкова много нерешени въпроси и омраза, че трудно днешните поколения политици ще намерят справедливо решение за всеки от тях.
Непосредствено след първите актове на разпадане на Югославия за почти всички политолози балканисти бе ясно, че на политическата сцена ще излезе "албанският въпрос", който е един от най-старите етнически проблеми и периодически през ХХ век е напомнял за себе си. За много от нас бе необяснимо "тихото" поведение на Косово, особено по време на събитията в Босна и Херцеговина.
Косовският въпрос дойде на дневен ред, когато това бе поискано от НАТО. Плановете за Косово от страна на алианса не съвпаднаха с тези на албанските военнополитически структури и процесите вътре в областта излязоха извън контрол. Бе пропуснат най-удобният момент от НАТО и КФОР да разоръжат албанците, да организират много бързо избори за местни органи на управление в областта и да изградят административната й структура.
След войната в Косово и превръщането му в самостоятелна област в рамките на Сърбия за всички бе ясно, че

"АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС" ЩЕ СЕ РАЗШИРЯВА КЪМ МАКЕДОНИЯ
А след военните действия в Македония вече не можеше да остават никакви съмнения, че албанците ще се готвят за продължителни дестабилизационни действия, които да доведат до обособяването им в самостоятелна административно-териториална единица.
С подписването на споразуменията в Охрид албанските партии поставиха началото на "законната " си борба за създаването на албанска държава в рамките на Македония. Съгласно нови закони етническите албанци ще имат право да говорят на майчиния си език в парламента и в съдилищата и ще издават документи за самоличност на албански език.
Някои албански организации и духовни водачи стигнаха и по-далече. Те искат равностойно да се приеме албански химн, герб и знаме. Интересно, как би изглеждала македонска делегация на международен форум, на който пред нея ще има две знамена и ще се изпълняват два химна, а документите ще се подпечатват с два печата. Този непознат в международната практика абсурд от албанска страна се приема нормално, защото те имат примера на Косово. Тази независима област в рамките на Сърбия има всички държавни атрибути, различни от тези на Сърбия и Черна гора.
С парламентарните избори през септември 2002 г.

ЗАВЪРШИ ПЪРВИЯТ ЕТАП В ПЛАНОВЕТЕ НА АЛБАНЦИТЕ
за териториално, езиково и административно самоопределение. Това е решаваща крачка към следващата програма - албанска държава в рамките на Македония. Всички събития, които се случиха в Македония през 2003 г., открояват линия на деструктивност в поведението на албанската общност и на албанските партии. След като на лидери на Армията за освобождение на Косово бе разрешено да участват в управлението на Македония, вече никой не ще спре натиска на албанците над македонската държава.
Несъгласието на албанците с приетото споразумение за граница между Сърбия и Македония, подписано през февруари 2001 г., е следващият етап в осъществяването на основната цел - обединение на всички албанци по границата с Република Албания. Изявленията на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, че Македония се чувства в състояние на студена война с Косово, подобно на положението между Пакистан и Индия, е сериозно предупреждение към страните, имащи отношение в регулирането на отношенията в бивша Югославия.
Специално внимание заслужава статията му във в. "Дневник" от април т. г., където според някои политици излага "еретични мисли" за бъдещето на Македония. Но ако се вникне по-дълбоко в съдържанието на текста, ще се види, че в много отношения е прав, особено за целите на албанците и средствата, с които ще ги постигат.
Бъдещето на Македония ще се определи от

ЖЕЛАНИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ ДА ВНИКНЕ ДЪЛБОКО
в проблема, а не да подхожда към него от общи правила и интереси извън страната. Рано или късно албанците ще създадат "ново Косово" в Македония, друг е въпросът на каква част от нея.
Балканската трагедия няма да се разреши с непрекъснато засилващи се противоречия и икономическа нестабилност в Европа и на страните членки на НАТО. Албанските въоръжени групировки и легитимните правителства на СР Югославия и Македония, воювайки помежду си, в същото време воюват и срещу силите на
НАТО, ООН и стабилността на Европа като цяло. Струпването на войски от различни международни и военни организации ще доведе до излизането извън контрол на всички структури, изградени от албанците, които ще се възползват от ситуацията и ще се опитат да постигнат целите си. Така нареченият албански въпрос трябва да се разглежда като сбор от неразрешени етнически, политически, икономически, междудържавни и международни въпроси по проблемите на държавите в преход и неразработени правни договори за правомощията на всички международни организации от т.нар. международна общност в оказването на каквото и да е въздействие върху суверенни държави, особено когато се отнася до стабилността и целостта им. Този въпрос не би трябвало да се решава за всяка държава поотделно, защото ще бъде неразрешим. Това не означава, че не трябва да се търсят и сериозни вътрешни ресурси, които да бъдат плътно подкрепени от международните организации и държави, определено влияещи върху тези процеси. Всички държави, граничещи с Албания, би трябвало да се обединят в решаването на този очевидно много болезнен проблем за тях и да се помъчат да намерят приемливо за всички решение, което да доведе до стабилизиране на региона.
ВСИЧКИ опити да се заобиколят проблемите, да се омаловажат и непрекъснато да се искат отстъпки, ще доведат до постепенно ескалиране на напрежение между общностите в Сърбия и Македония. Затова във Виена диалог не се получи, защото бе поставен на нестабилна основа, която да дава равни права и задължения за водещите диалога. Преди да се тръгне към "Виена 2", може би трябва да се постигнат определени положителни резултати в икономическата, военната и политическата стабилност на Косово. Трябва да се преодолее внушението у албанците, че всичко ще се постигне, ако първо се постигне "заветната цел Косово - независима държава". Също така определена пречка представлява и другата албанска цел - обединението на всички албанци. Само просперитетът на държавите, в които живеят албанците, може да им гарантира така желаната от тях свобода. Изграждането на единна Европа е гаранция за единението на балканските народи и оттам - на албанците
< Предишна   Следваща >