|
АЛБАНИЯ: ПРЕД ИЗОСТРЯНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И ВЪЗМОЖНО ОТТЕГЛЯНЕ НА ПРЕМИЕРА |
 |
|
Автор Петер Шуберт
|
|
Събота, 01 Март 2003 03:00 |
Вероятно приемане на Албания в ЕС е далечно бъдеще и предполага значителен напредък при възприемането на европейските норми и принципи. В началото на 2003 г. имаше обнадеждаващи стъпки, които позволиха започването на преговори за стабилизиране и асоцииране.
Без съмнение, на Албания й предстои дълъг и сложен процес, при който трябва да преодолее много препятствия.
Нови раздори между управляващата Социалистическа партия /PSSH/ и опозиционната Демократическа партия /PDSH/ преди всичко между Фатос Нано от една страна и Имир Мета от друга, характеризират политическата картина и носят опасността от взривяване на постигнатото през лятото на 2002 г. споразумение за цивилизовани взаимоотношения в името на управлението на страната.
Нападките на опозицията срещу правителството се изостриха. Сали Бериша се стреми да формира нова опозиция и създаде съюз на десните сили. Прогонените от авторитарния стил на Бериша политици да се завърнат в PDSH- това е едно от уславията на ръководството. Но готовността за такова завръщане в отцепниците е ограничена. Въпреки това потенциалът и влиянието на трета политическа сила освен двете поляризирани PSSH и PDSH като новосформираната «Реформирана Демократическа партия» са извънредно ниски.
Резултатите от работата на правителството са слаби. Обещанията в правителствената декларация от август 2002 г. от борбата срещу корупцията и организираната престъпност до преодоляването на енергийната криза съотвестват на предварителните условия на ЕС за започване на преговори, но само толкова. Международната кризисна група в доклада си от март 2003 г. констатира, че администрацията на Нано досега не е изпълнила обещанията си. Докладът предупреждава, че вътрешнополитическото положение отново може да се изостри, ако не се подходи по-решително срещу корупцията и организираната престъпност. Политическата класа няма необходимата воля и сила за повече от козметични промени.
Вътрешни източници от албанската политическа сцена не изключват Нано да се раздели с ролята си едновременно на премиер и партиен лидер на PSSN още до края на годината в полза на Имир Мета, който както се счита, ще покаже по-енергично реформаторско управление.
С БВП от 4,9 милиарда, което прави 1500 долара на глава от населението, Албания е една от най-бедните страни в Европа. Средният годишен ръст от 6-7% се дължи на кредиторите и на преводите на албанските емигранти. Оцеляването на широк кръг маси от населението е възможно в значителна степен благодарение на сенчестата икономика.
Чужди инвестиции навлизат в проекти на енергоснабдяването, но остават относително малки поради правната несигурност. Досега албанското правитество не реализира в практиката средносрочната си стратегия за икономическо и социално развитие 2002-2005 г. по отношение на отделните сектори в икономиката.
Безработицата официално е 13%, но общо е убеждението, че със скритата такава на практика тя е двойно по-голяма. Все още 57,7% от населението живее в селата и произвежда 49% от БВП. Миграцията към градовете, особено от слаборазвития икономически Север, води до засилена урбанизация със силни социални последици. По официални данни бедни са 30% от хората или 920 000 албанци, много бедни са над 500 000 души с по-малко от 2 долара дневно.
Външнополитическите приоритети са ориентирани към евроатлантическата интеграция, въпреки различната им интензивност към Европа и САЩ. Видно е, че от военнополтичическа гледна точка се фаворизират отношенията със САЩ. Подчертано ясна е ангажираността към НАТО- министирът на отбраната определено счита, че Тирана практически приналдежи към структурите на Съюза и остава само правното признаване на тази принадлежност.
По-малко внимание се отделя на ООН и ОССЕ. Там където очакванията за помощ от Запада не се оправдават, Албания се обръща към арабския свят. През април т.г. бе приета високопоставена делегация от Саудитска Арабия с намерение да се осигурят инвестиции за инфраструктури, коминукации и хотели. Много арабски проекти обаче бяха стопирани заради забавяне и от двете страни.
Прибързано изразената готовност на Албания за присъединяване към предвожданата от САЩ коалиция на “желаещите” срещу Ирак предизвика недоволство в европейските страни, които бяха против войната. За последните бе отчуждаващ начинът, по който албанското правителство обвърза безусловната си солидарност с водещите войната в Ирак с критиката му към “стара Европа”.
|