След войната в Косово и превръщането му в самостоятелна държава в рамките на Сърбия, за всички професионалисти - балканисти беше ясно, че “албанският въпрос” ще се разширява към Македония. А след воените действия в Македония, вече не можеше да остават никакви съмнения, че албанците ще се готвят за продължителни дестабилизационни действия, които да доведат до обособяването им в самостоятелна административно-териториална единица , което и постигнаха частично със споразуменията от Охрид.
С подписването на споразуменията в Охрид албанските партии поставиха началото на “законната “ си борба за създаването на албанска даржава в рамките на Македония. Съгласно нови закони етническите албанци ще имат право да говорят на майчния си език в парламента и в съдилищата и ще издават документи за самоличност на албански език.
Някои албански организации и духовни водачи стигнаха и по-далече, те искат равностойно да се приеме албанси химн, герб и знаме. Интересно как би представлявала македонска делегация на международен форум на които пред тях ще имо две знамена и ще се изплълнават два химна, а документите ще се подпечатват с два печата.Този непознат в международната практика абсурд от албанска страна се приема нормално, защото те имат примера на Косово,
С провеждането на парламентарни избори през септември 2002 г. завърши първия етап в плановете на албанците за териториално, езиково и административно самоопределение, което е и решаваща крачка към следващата програма – албанска държава в рамките на Македония.
Всички събития, които се случиха в Македония през 2003 г. показват линията на деструктивност в поведението на албанската общност и на албанските партии.След като на лидери на АНА бе разрешено да участват в управлението на Македония, вече никой не ще спре натиска на албанците над македоската държава.
Несъгласието на албанците от двете стани на границата с приетото споразумение за граница между Сърбия и Македония , подписано през февруари 2001 г. е следващия етап в осъществяване на основната цел – обединението на всички албанци по границата с Р Албания. Изявленията на Македонският премиер Любчо Георгиевски, че “Македония се чувства в състояние на студена война с Косово, подобно на положението между Пакистан и Индия”, е сериозно предупреждение към страните имащи отношение в урегулирането на отношенията в бивша Югославия. Специално внимание заслужава статията му във вестник “Дневник” от м. април 2003 г., където според някои политици, той излага “еретични мисли” за бъдещето на Македония. Но ако се вникне по-дълбоко в съдържанието й ще се види, че в мого отношения е прав, особенно за целите на албанците и средствата с които ще ги постигат.
Бъдещето на Македония ще се определи от желанието на Международната общност да вникне дълбоко в проблема, а не да подхожда към него от общи правила и интереси извън страната. Рано или късно албанците ще създадат “ново Косово” в Македония, друг е въпроса на каква част от нея.
Един от основополагащите въпроси към ООН, НАТО, САЩ и Русия е – до кага и до къде ще позволят на албанските партии и незаконни въоражени гропировки да настъпват по пътя към създаването на единна територия до държавно устройство на територията на двете държави – Македония и Сърбия, защото до сега тези сили са давали възможност на албанците да постигнат всички свои претенции. Те са били разрешавани след привидно несъгласие от тяхна страна и в същото време даване на достатъчно време, за да се стегне до необратимост на протичащите процесите. Международната общност трябва да си отговори на тези и други въпроси, за да може да оправдае присъствието си в този район.
Първа Русия предприема стъпки за излизане от косовското политическо блато, като ще изтигли военните си мисии от Балканите, поради невъзможността да изпълни решенията на ООН и явно не желае да участва в понататъшното им потъпкване .
До този момен всички действия предприети от гореизброените международно отговорни сили показват ,че те или немогат или неискат да сложат точка на дестабилизирането на региона. По мое скромно мнение вариантите са :
1. Заинтерисованите страни приемат неподлежащо на промени в настоящото десетилетие решение за запазване съществуващтото териториално деление на Бивша Югославия и създадените нови държави.
2. Всички албански партии да приемат в своите програми клаузи , които потвърждават приетите до сега решение от ООН, ЕС, НАТО и се задължават до момента на тяхното изпълнение да не издигат нови искания. Призива на координатора на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Ерхард Бусек Европейският съюз да изготви нова стратегия за Балканите през следващите години, когато 10 страни от Източна Европа ще се присъединят към Евросъюза, още веднаж показва , че ЕС няма общ план по който да е работил през последните 12 години. Не е необходима нова обща стратегия, нито нов план, а са необходими индивидуални пранове за държавите от Югоизточна Европа, защото те са толкова различни по степента на своето преструкториране, че всяко оеднаквяване ще задълбочи процесите на дестабилизация на региона и удължаване на срока за преобщаването им към ЕС.
До този момент международната общност действа като “бърза помощ” , пристига , взема решение и действа съгласно нейните виждания . В региона има проблеми, които немогат и не трябва да бадът решавани от prima vista.
След 11 септември е още по-наложително да се изработи международна “карта” на регионалните проблеми и конфликти, които да се решават на базата на причините, а не на следствието. Разрешаването на проблемите в нашия регион, може би не трябва да се осъществява единствено под презумцията за борба с тероризма. Защото, както знаем всички, причините са икономически, а следствието е политическо и по принцип потърпевшите са слабите икономически държави и региони.
Така нареченият “албански въпрос” трябва да се разглежда, като сбор от неразрешени етнически, политически, икономически, междудържавни и международни въпроси по проблемите на държавите в преход и неразработени правни договори за правомощията на всички международни организации от т.н. международна общност в оказването на каквото и да е въздействие върху суверенни държави, особинно когато се отнася до стабилността и целоста им. Този въпрос не би трябвало да се решава за всяка държава по отделно, защото ще бъде неразрешим. Това не означава, че не трябва да се тъсят и сериозни вътрешни ресурси, които трябва да бъдат плътно подкрепени от международните организации и държави, които определено влияят върху тези процеси. Всички държави граничещи с Р Албания би трябвало да се обеденят в решаването на този очевидно много болезнен проблем за тях и да се помъчат да намирят приемвливо за всички решение, което да доведе до стабилизиране на региона.
Вички опити да се заобиколят проблемите, да се омаловажат и непрекъснато да се искат остъпки от македонците, ще доведе до постепенно ескалиране на напрежение между двете общности.
|
