|
ПКК ОБЯВИ ВЪОРЪЖЕНАТА БОРБА ЗА ПРИКЛЮЧИЛА |
 |
|
Автор Експерт
|
|
Петък, 01 Март 2002 03:02 |
Кюрдската работническа партия обяви за прикличила 15 годишната си въоръжена борба в Югоизточна Анатолия и заедно с това смени "компрометираното" си име. Риза Ердоган, говорител на организацията за Европа заяви в Брюксел, че от тук нататък ПКК ще се нарича Кюрдски конгрес за свобода и демокрация /КАДЕК/. Организацията ще се бори с мирни средства за повече права на кюрдите в Турция. Тя е единственият легитимен наследник на ПКК, подчертава Ердоган и има защо. Не всички са съгласни с тази политика, не всички искат и могат да забравят избитите кюрди, жени и деца, изравнените със земята села, измъчваните и избивани в турските затвори.
По същество, отказът от въоръжена борба не е нов момент. Лидерът на ПКК Абдула Йоджалан след като беше арестуван /по скоро отвлечен/ призова за заравяне на томахавките. Днес той е в смъртна килия на строго охраняван турски затвор на остров Имралъ. По време на процеса той подчерта безмислеността на продължаването на въоръжена съпротива и предложи мирното съществуване на кюрди и турци в една демократична република, в която на всички етнически групи са предоставени културни права. През февруари тази година ПКК обяви, че е приключила въоръжената форма на борба. Министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит отбеляза тогава, че според него това е само опит на организацията да се "прикрие". И сега, след като официално ПКК изпълни заявеното през февруари, това не бе оценено положително от управляващите. Вътрешният министър Рюштю Казъм Юджелен посочи, че ПКК остава и с новото си име една "терористична организация", а Еджевит продължава да смята, че тя "иска да разцепи Турция". Министърът на отбраната Сабахатин Чакмакоглу допълни, че кюрдски партизани продължават да се намират в Иран и Ирак- терорът е заел само изчаквателна позиция.
В Анкара се коментира, че организацията се ръководи само от това, да направи стъпка към ЕС, тъй като ЕС е изправен пред вземането на решение, дали да обяви ПКК за терористична организация. Но сегашното поведение на ПКК би трябвало да е от полза и за Турция, защото наред с Кипърския въпрос и съмнителното състояние на човешките права в Турция и Кюрдският въпрос са основните причини за дистанцираното отношение към желанието на Анкара за интеграция със Съюза.
Позициите на официалните власти в Турция показват обаче, че на тях им е необходим такъв "противник" и затова не мислят да преговарят или се съгласяват с него. Това е основната нишка в цялата политика на Анкара досега в регионите, населени с кюрди, тяхното икономическо състояние и развитие и политика по въпроса.
Кое е новото баче при КАДЕК? Очевидно превес имат силите, които действително смятат, особено след събитията от 11.09., че единственият път за извоюване на правата си е мирния, демократичен път. Около 300 делегати избраха отново за лидер на организацията Абдула Йоджалан /вече на 52 години/, макар и в затвора /от 1999 год./ През последните години наистина въоръжените сблъсъци в Турция рязко намаляха. А от 1984 до 1999 год. загинаха 30 000 кюрди при акциите на турската армия. Все пак, трябва да се има предвид, че въоръжените отряди не са разпуснати и говоретелят на оргатизацията Ердоган открито заяви, че това ще стане след като Турция обяви амнистия и отмени смъртното наказание. Малко вероятно е при това поведение на турските управляващи да се стигне до амнистия. Затова и обявения от ПКК отказ от въоръжена борба и смяната на името й, за съжаление не означават поврат в Кюрдския проблем, а само жест, протегната ръка, която не я искат.
Външнополитическите събития също ще имат отношение към по-нататъшното развитие на Кюрдския проблем. ЕС не успява да наложи своите планове и влиянието си в решаването на Израелско-Палестинския конфликт. Още по-малко пък Турция би се поддала на натиска на Европа и многобройните вече резолюции на Европейския парламент за решаване на Кюрдския въпрос. За Анкара е по-изгодно да продължи да поставя знак за равенство между Кюрдски проблем и тероризъм. Участието й в една война срещу Ирак би означавало да "прочисти" кюрдските лагери на Иракска територия и по подобие на Израел да потърси сломяване на съпротивата в дългосрочен план. Но освен политически причини има и икономически. САЩ могат да поискат умиротворяване на региона с цел гарантиране на нефтопроводи и газопроводи и да наложат на Турция определено поведение. А колкото до Европа, сегашното разположение на политическите сили подсказва, че отношението на Брюксел към турската политика към кюрдите и правата на човека ще запази своя негативен характер, докато Анкара не подаде реални сигнали за промяна. Затова е необходимо страни като нашата да говорят по въпроса с европейски език, а не чиннопоклонно да се съгласяват да преследват културни съюзи на наша територия, както искат службите в Анкара.
|