БАЛКАНИТЕ СРЕЩУ ЕГОИЗМА НА ЕВРОПА Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Февруари 2002 03:01
В оценките на държавници и политици от Югоизточна Европа за ситуацията в региона се наблюдава едно все по-ясно разграничение: песимистични до драматични оценки на представителите на страните в преход и по-розови- на южните ни съседки. В същото време се открояват неизяснените позиции на страните от Западна Европа по нашия регион.
Министърът на външните работи на Гърция Папандреу вижда в сегашната ситуация големи шансове - за постепенно сближаване на региона в ЕС, за свързване с Европа, почиващо върху запазването на границите и спазване правата на малцинствата. Той залага на ново поколение държавни ръководители, които да развият един нов модел на мултикулнурализма, дори да превърнат Балканите в една "ос на добродетелта".
Всичко зависи от това, доколко Европа играе правилно ролята си: на Балканите трябва да проличи, колко струва общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Гърция, която ще поеме председателството на ЕС през 2003 год. иска да постави Балканите на преден план в своите усилия.
Турция пък има оправдание за розовите си оценки, защото разчита на икономическо възстановяване след големите финансови инжекции на САЩ, очертава се нарастване на ролята й в предстоящите инициативи на САЩ в Близкия и Среден Изток, има подкрепа за позициите си по Кипърския въпрос, има влиянието в Балканските страни и НАТО, въпреки възраженията на Европейския парламент, продължава политиката си на интеграция с ЕС.
Колко надежден е ангажимента на ЕС на Балканите? Въпросът се поставя толково по-настойчиво, колкото повече Америка се отдръпва от региона за да се изправи пред нови предизвикателства в други региони по света. Специалисти по Балканите предупреждават: съвсем погрешно би било да се счита осигурен мира на Балканите. Всяка искра може да запали нова експлозия. Следователно, усилията не трябва да отслабват. Това важи преди всичко за европейците, чийто мир би бил непосредсвено застрашен.
Оттук произтича едно ясно изискване: Европа трябва да запази присъствие на Балканите, при това активно, както финансово, така и политическо. Решения може да има само стъпка по стъпка и само в рамката на една всеобхватна концепция, приближаваща балканските страни към Европа в зависимост от тяхната подготвеност. Това може би означава за много от тях един продължителен престой в чакалнята на ЕС. Колко дълго, зависи най-вече от собствените усилия на кандидатките, но посоката и целта трябва да са ясни. Поради това, Брюксел не трябва да я обзавежда оскъдно и скъпернически.
За дълбочината на проблемите свидетелства черната картина, която чертае Джинджич за страната си. Нерешени са въпросите между Сърбия и Черна гора. Икономическото положение е драматично: 30% е безработицата, средният месечен доход е 100 долара, липсват средства за инвестиции. А без тези необходими неща, не може да се възвърне надеждата на хората. Според Джинджич, ако не постигнат подобрение, ще бъдат свалени от власт 2003 или 2004 година. Политическата обстановка също не е оптимистична. Напрежение между консервативния президент, юриста Костуница и либералния премиер, философа Джинджич. Няма реформа в армията. Правителствената коалиция -18 партии. В центъра - Джинджич, който залага на две неща: решения без допускане на насилие и компромиси, които временно успокояват напрежението, но могат да бъдат основа на трайни решения.
Държавните мъже на Балканите са изправени пред трудни решения. Какво искат в действителност : етнически чисти, но все по-малки национални държави- или мултиетнически държави в сегашните им граници с гарантирани права на малцинствата.
Според Джинджич, стабилността на Балканите се проявяваше само при автократични и авторитарни режими, в епохата на началото на демокрацията цареше постоянна нестабилност, конфликти, кръвопролития. Сега трябва за първи път в историята Балканите да бъдат облечени в демокрация и стабилност.
Но не само държавните мъже на Балканите са изправени пред важни решения. Ако международни организации като ЕС и НАТО допуснат решения, означаващи "двоен отказ" за някои от балканските страни, това може да тласне последните по пътя на евроскептицизма и отчаянието. От друга страна, сериозните политици не биха приели и формулата "НАТО вместо ЕС" и десетилетия наред асоциирано членство, като това на Турция в ЕС. Това ще предопредели съдбата на региона и тя няма да бъде никак радостна.
Очертават се няколко въпроси от страните на Европа за формиране на категорична позиция:
- Трябва ли протекторатите Босна, Косово и Македония да станат трайни решения или да са само прехода към самоуправление, съответно - независимост?
- Какво военно присъствие е необходимо в дългосрочен план? Не е ли по-важно да има полицаи, отколкото войници?
- Как могат да бъдат възстановени сринатите икономики?
- Регионалното сътрудничество не е ли предпоставка за всяко по-тясно обвързване с Брюксел?
Франц Враницки, канцлер на Австрия в периода 1986-1997 год., счита, че голямото предизвикателство в началото на третото хилядолетие гласи: Как ЕС може да даде на тези народи истински и справедлив шанс да се присъединят към обединена Европа на мира, благоденствието, личната сигурност и свободата на културите. Отговорът на Европа не трябва да бъде в изграждането на кадифена завеса или на надменност. Ако ЕС наистина се стреми към стабилност, мир и благоденствие в Европа в дългосрочен план и не иска да ограничи целите си до "сигурния" кандидат, тогава се нуждае от едно "столетие на Югоизточна Европа".
В заключителния протокол от Кьолн, юни 1999 год., всъщност бе създаден не само Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, а бе потвърдена готовността на Европа да предложи пълна интеграция в дългосрочна перспектива. Това означава нови договорни отношения. Т.е. ЕС няма да се ограничи в съществуващия днес кръг от членки.
Предпоставка за дългосрочна политическа стабилност е икономическият напредък. Докато за повечето от хората обаче няма икономически растеж, екстремистките движения лесно ще намират привърженици.
Разходите за възстановяването на Балканите за следващите 10 години се оценяват над 100 милиарда евро. Часто от тях ще предостави ЕС. Пактът за стабилност се дотира с 5,8 милиарда евро. Финансово и технически възстановяването на Балканите не е нерешим проблем. Преди това обаче, трябва да има една ясна политическа стратегия, както при плана Маршал през 1947 година. Франц Врааницки предлага конкретно да се ускорят следните проекти:
- въвежданета на митнически съюз със ЕС върху целия балкански регион;
- завършване на договорите за асоцииране с ЕС;
- разкриване на дългосрочна перспектива за членство в ЕС на всяка страна.
- проверка на възможноста за присъединяване на балканския регион към валутния съюз стъпка по стъпка.
Тъй като общата икономическа мощ на тези страни /при 55 милиона жители/ е по-малка от тази на Холандия, това не би отслабило на всяка цена еврото.
В това пространство има голям потенциал за икономическо развитие на цяла Европа. Въпреки че сега икономическата сила на балканските страни е ниска / от 1000 долара БВП на глава от населението в Албания до 4 500 долара в Хърватия/ в дългосрочен план се очертават значителни шансове за икономически растеж. Защото конкурентните предимства на региона са налице: ниски разходи, добре обучени, квалифицирани кадри, близост до пазарите на ЕС. Освен всичко друго, целият Балкан, от Адрия до Черно море е предпочитана, атрактивна туристическа зона. Дългосрочни проекти се нуждаят от координация и от държавни гаранции, които частичон да покриват рисковете. Но частни инвестироти ще останат встрани, ако международни организации и идаминистрации не вървят преди тях.
Без функционираща инфраструктура регионът няма да бъде оздравен. Изграждането на пътна мрежа е предпоставка за еден постоянен икономически растеж. Връзката по-нататък с Изтока, в Челноморското пространство, кавказкия регион до Централна Азия е необходима на Европа от геополитически съображения.
Западноевропейският гражданин трябва да е наясно, че тези дългосрочни намерения изискват големи политически и финансови усилия. Необходимо е да се осмислят и значителните различия в схващанията на Америка и европейските страни-членки на НАТО по същността и бъдещето на организацията. Под въпрос е и това, дали европейските парламенти ще акцептират разпределението на работата и задълженията в Косово- американците поемат военните задачи, европейците - материалните задължения. Все повече се утвърждава мнението, че политическото и икономическо възстановяване е работа на ЕС.
Важно е от международните финансови институции да се изработи една действена и единна концепция за възстановяване. Засега между Международния валутен фонд и Световната банка има образно казано един огромен ров в това отношение. Световната банка смята, че финаносвите помощи трябва да бъдат обосновани не само с обикновените критерии за нормален бюджет, приватизация и свободни пазари, а и със социалните структури и институции, с функционирането на съдебната система. Международният валутен фонд счита, че изгарждането на демократични институции не принадлежи къмв неговите задачи. Очемидно,у че координация е необходима и уточноване на ктритериите- също.
От това следва, че страните в преход се нуждаят от подходящи институции, за да могат въобще да усвоят смислено средствата от чужбина.
Паралелно на икономическите аспекти на възстановяването, не бива да се подценяват и културните аспекти. Ако днес в Западна Европа живеят над 12 милиона мюсюлмани, а в Босна и Херцеговина половината от 4- милионното население е мюсюлманско, тогава трябва това културно многообразие да бъде разглеждано като богатство на Европа. ЕС следва да се настрои за един дългосрочен ангажимент на Балканите, а жителите полуострова - за това, че тняхната ситуация не може да се подобри със замах от днес за утре.
< Предишна   Следваща >