|
по Материали на Хайнц Юрген Акст и Панос Казакос - обработил Симеон Николов Оценките в ЕС за Гърция, която доскоро често дразнеше Брюксел с някои свои позиции, са еволюирали в положителна посока. Счита се, че тя се е развила вече в един стабилизиращ фактор. Причините за това според експерти на ЕС ка няколко:
1. В Гърция бе направена критична преоценка на преобладаващите фактори на заплаха. Страната изгради, макар и мълчаливо и постепенно, една нова своя външна политика и политика на сигурност на Балканите. Въпросът, дали тази нова ориентация включва и Турция, трябва да се анализира отделно.
2. Междувременно икономически съображения и калкулации играят много по-голяма роля в отношенията на Гърция с балканските страни.
3. В гръцкия вътрешнополитически живот надделяха силите, търсещи равновесието, пред тези, които поляризират обстановката.
Специалистите от ЕС обръщат внимание на следната особеност, преди да аргументират оценките си: "В гръцката общественост се наблюдават две тенденции в далеч по-голяма степен, отколкото в други европейски страни: от дена страна просръбско поведение, а от друга- широкозастъпен антиамериканизъм. "
Като положителен се отбелязва обаче крайният резултат, че гръцкото правителство в голяма степен подкрепи външнополитическия курс и този на сигурност на ЕС и НАТО и то при население, което като никое друго отхвърляше курса на Североатлантическия пакт.
В двустранните си отношения Атина може да се похвали със значително разведрени отношения със съседните й страни. Като положителен резултат се оценява и факта, че не се състоя конфронтацията, която някои очакваха между Турция и Гърция по отношение на Косовската война.
Политиката на правителството на Симитис се открояваше значително от царящите в страната настроения. Но но действаше преди всичко претегляйки външнополитическата необходимост и сигурност, отколкото вътрешнополитическите фактори. /А срещу бомбардировките в Югославия са били 90% от населението на Гърция./
Приоритетите на балканската политика на Гърция са били ясно формулирани:
- в никакъв случай да не се допусне усилване на влиянието на Турция на Балканите;
- да се предотврати сецесия на малцинства на Балканите /подобно развитие би създало прецеденти за турската част на Кипър/;
. едно откъсване на Косово от Сърбия би било престъпление спрямо балканските народи и предвид на мюсюлманите в Гърция не би трябвало да се допуска.;
- на всяка цена да се предотврати промяна на границите на Балканите.
На този фон обаче, западноевропейските експерти по Гърция си поставят следните "решаващи" според тях въпроси: Доколко е възможно и вероятно отдръпване на Гърция от сега преследваната външна политика и политика на сигурност на партньорите от ЕС и НАТО; Може ли да се очаква евентуално връщане към лявата популистка политика в стила на един Андреас Папандреу или един дясно-националистически курс в стила на един Антонио Самарас? Необратим ли е курсът на сегашното правителство?
С особено учудване и разочарование на Запад е била посрещната позицията на бившия министър-председател Митцотакис, който е дал категоричната оценка, че военната стратегия на НАТО по Югославия не може да бъде успешна.
В анализа на ЕС се препоръчва да се вземат сериозно под внимание критиките, които тогава се отправяха от средите на ПАСОК към правителството.
Причините и мотивите за промяна на външната политика на Гърция в общи линии са следните:
1. Една външна политика, която се опре се опре повече на настроенията на населението, щеше да бъде в странно противоречие с приоритета за европейска ориентация. Симинис не е искал да рискува и финансовите помощи от европейските структури.
2. Гърция е добила стратегическото виждане, че не мзоже да си позволи конфликти и напрежения по всички фронтове,което би довело и до загуба на влияние. Разведряването на отношенията със северните партньори би й позволило да се концентрира върху противоречията с Турция.
3. Докато по-рано гърците смятаха, че Скопие може да предяви териториални претенции, то сега очевидно са стигнали до извода, че дори македонците и да преследват такава цел, на тях им липсват необходимите военни и други средства за да я постигнат. Най-после Гърция е осъзнала, че едно дестабилизиране на Скопие може само да навреди на гръцките интереси за сигурност.
4. Модерни политици затвърдиха своето положение по върховете на управляващата партия. Макар и с малък превес, има съответната опора и сред избирателите.
5. Последните развития на нещата показаха, че националистически лозунги и популистки заявления почти не намират чуваемист в избирателите.
По въпроси на икономическата и социална политика няма национален консенсус между партиите, а опозиционната "Нова демокрация" е склонна към популистка политика. Отложените структурни реформи биха могли да създадат опасности пред правителството. А следващите избори са едва през 2004 година.
6. Икономическите отношения със съседните страни са до такава степен задълбочени и разширени, че едно обтягане на политическите отношения би било вредно. В София и в Скопие се създава ло впечатлението, че гръцките търговци и бизнесмени са тези, които дават тон. Гърците се превърнаха в най-големия работодател в района на Скопие. "Гръцките нефтени заводи" поеха рафинерията "ОКТА" в Македония. Гръцкият "Титан" инвестира в циментовата индустрия, а "Михайлидис"- в тютюневия бранш. "Националната банка на Гърция" пое "Стопанска банка", а "Алфа Пристеос"- "Кредита банка". Гръцка бира се произвежда вече в Скопие.
В Гърция не се получават лесно данни за направени инвестиции. По различни сведения от сепциализирани материали обаче, може да се приеме, че гръцките инвестиции на Балканите възлизат на над 2,5 милиарда евро. В региона са основани над 5 500 фирми с гръцко участие. Само в Скопие фирмите с гръцко участие осигуряват повече от 5000 работни места.
В Румъния също навлизат гръцки инвестиции: гръцкият Телеком ОТЕ изкупи 35% от Румънския телеком за 675 милиона долара.
Особено показателно е сравнението в развитието на външната търговия. С балканските страни ръстът й многократно превишава този на цялата търговия на Гърция. Така например, общият стокообмен с България от 1992 до 1999 г. е нарастнал със 137%, с Албания от 1992 до 1997 г. - с 446%, а с Република Македония от 1995 до 1999 г.- със 730%!
За стабилизирането на Балканите голямо значение се отдава на инфраструктурните проекти с многанационален или двустранен характер: петролопровода Солун-Скопие; коридора Солун-Залцбург, споразумението между Гърция, Югославия, България, Словения, Унгария, Хърватия, Македония и Анстрия за възстановяване на пътната мрежа. От значение е и преразглеждането на митническото обслужване /Товарите от Солун за Залцбург сега се подлагат 6 пъти на митническа проверка./
Европейските изследователи си поставят обаче за задача да проучат въпроса, дали паралелно с положителното развитие могат да се появят и негативни ответни реакции. Т.н., може ли да се очаква, че мирната икономическа експанзия ще предизвика критични реакции срещу Гърция? Дали Гърция няма да се сблъска с негативни настроения, както например Германия при закупуването на чехските заводи "Шкода" от "Фолксваген"? Но крайната оценка е, че Гърция вече е създала предпоставките за справяне дори ако възникнат негативни моменти.
Политиката на ревизиране на външната политика след 1999 год. доведе освен до положително отражение върху отношенията с Турция, така и до освобождаването на Гърция от ролята на "черната овца", каквато й приписваха някои политически и военни кръгове в Европа за да прикрият протурските си позиции. Високо се оценява заетата от Гърция позиция: "Да приближим Турция към Европа означава по-голяма сигурност и стабилност в Югоизточна Европа. То ще помогне за създаване на климат на сигурност, икономическо развитие, демократизиране и по-голямо сътрудничество между страните от региона".
Новата гръцка външнополитическа доктрина неизбежно се сблъсква обаче и с една вътрешна съпротива. Последната, засягаша либерализирането и европеизирането на външната политика, би могла да се смекчи с успешно провеждане на дълбоки реформи в икономиката и държавата.
Гръцкото поведение може да облекчи или усложни и без това трудния път на Турция към Европа. Европейските експерти съветват да не се надценява гръцката роля, което се прави в някои анализи. Сред външните фактори Гърция не е най-важният ири влиятелен фактор в сравнение с Германия, самият ЕС или други сили. Изоставянето на ветото от гръцка страна срещу Турция отключи "вратата към ЕС", но зависи на първо място от вътрешното развитие на Турция, дали ще премине през тази врата.
Наскоро проведено изследване е изненадало силно с резултатите си: много малко хора от турския елит /бизнесмени, министри, журналисти, учени от университети/ виждат Гърция като сериозна пречка за приемането на Турция в ЕС. Като пречка за приемане в ЕС 28% от запитаните посочват икономическите и социални проблеми на страната, 18%- политическите институции и ситуацията с правата на човека, 19% - демографията и свободното движение на работна сила и 16% -религията. Тези резултати потвърждават високото чувтво за реализъм на турския елит. Въпреки това, поведението на Гърция спрямо турската европейска политика остава като най-важния пробен къмък за отношенията между двете страни, смятат сред турския елит.
Гръцко-турските отношения са и фактор, който допринася за силно увеличаване на военните разходи.
От една страна стабилизирането на гръцко-турските отношения е предпоставка за икономическото развитие на Турция, а от друга страна, преодоляването на обществените, законовите и икономическите различия, които разделят Турция от ЕС, ще води до преодоляването на гръцко-турските противоречия.
Изгледите за гръцко-турското икономическо сътрудничество в бъдеще зависят от вътрешните реформи и в двете страни.
Европейската интеграция има решаваща роля като катализатор в гръцко-турските отношения. В Турция влизането в ЕС или перспективата за това изглежда на елита на страната като гаранция за модернизиране на страната. За Гърция този път на съседката й изглежда най-добрата гаранция за сигурност.
|
