|
Две години след изграждането на преходното административно управление на ООН и провеждането на местни избори /октомври 2000 г./ и общи избори /ноември 2001 г./ в Косово, действително е време за оценка на стратегията на УНМИК. Анализаторите от западноевропейските страни, които се опитват вече да правят подобни оценки, вероятно за да оправдаят положените усилия преувеличават съществено постигнатите резултати, премълчават действителни и сериозни проблеми и в крайна сметка отклоняват вниманието от основни нерешени въпроси, предизвикани от външна намеса. Нещо повече, особено след терорстичните актове в САЩ от 11. 09.2000 г се търси отговор на въпроса "Може ли Косово да бъде модел?", който да бъде прилаган и другаде по света.
Равносметката
Един преглед на трите основни области на дейност на УНМИК /сигурност и обществен ред, изграждане на демократични структури и икономическо възстановяване и развитие/ води до следните констатации:
1. Сигурност и обществен ред
а/ Въпреки демонстрираното "разоръжаване" на АОК и постоянните операции и хайки и днес в областта има неизвестен брой тайни складове на оръжие, а конфликтът в съседна Македония показа, че при необходимост те могат бързо да бъдат транспортирани и прехвърлени в труднодостъпни планински райони.
б/ Защита на малцинствата: Вярно е, че етнически мотивираните сблъсъци рязко намаляха, определени бяха квоти за участие в правителство и администрация. Но УНМИК не можа да предотврати етнически чистки и заграбването на жилища и други обекти след изтеглянето на югославските части. Вледствие на цялостната обстановка малцинствата бяха събрани в енклави, което изисква много сили и средства, за да бъдат охранявани. Ограничено е на практика и свободното движение на хората от тези енклави. Всички тези механизми на защита не могат да заместят в крайна сметка процеса на пряко изглаждане на отношенията сърби-албанци и липсващата воля за помирение. Неизясненият въпрос за статута допринася много повече за подхранване на надежди за извоюване на повече предимства при една следваща спирала на сблъсъци.
в/ Полиция: УНМИК допринесе за стабилизиране на обществения ред. Но това бе възможно само с подкрепата на КФОР. Продължават да съществуват значителни трудности в борбата с организираната престъпност. Особено трудно е на международната полиция, която и поради езикови бариери не може да проникне в обществото, какво остава пък да изгражда доверени връзки и информационни структури.
г/ Правна рамка и правосъдие: Въпреки че функциониращото право бе приоритет на УНМИК още от самото начало, за да позволи мирно изграждане на обществото и въпреки че в някои сфери бяха назначени международни съдии, изграждането на правната система протича изключително бавно. Местните съдилища не са в състояние да се справят с работата си на приемливо професионално ниво. Съдии биват заплашвани, вземат се съдебни решения с етническа пристрастност. В общото право липсват важни основи за запазване на обществения ред.
2. Изграждане на демократични структури
а/ Преходно административно управление: След изтеглянето на югославските сили УНМИК сключи споразумение за премахване на формираните през 90-те години паралелни албански структури и замяната им с преходно административно управление с привличане на всички обществени групи в консултативни комисии. Днес обаче, на практика част от паралелните албански структури продължават да съществуват. В сръбските енклави пък УНМИК не може да наложи напълно управленските си функции. Значителни проблеми се наблюдават в онази част на администрацията, където са привлечени консултанти: последните преследват по-скоро чужди интереси, отколкото политически задължения и с това затрудняват управленската способност на администрацията.
б/ Избори: Местните избори и общите избори през 2001 г. дадоха път на тенденцията, на преден план да излязат умерените политици, а онези които станаха популярни чрез войната, радикални представители на албански групировки, да останат назад в гласуваното народно доверие. Но още след местните избори се наблюдаваше една тенденция на делегитимиране на УНМИК от местните елити и е много вероятно тя да продължи и след проведените вече през ноември 2001 общи избори. Нито албанското етническо мнозинство, нито сръбското етническо малцинство са съгласни с условията на една преходна конституция. Мнозинството не е готово да акцептира друг статут освен независимост. За малцинството дори ограниченото самоуправление отива твърде далеч.
3. Възстановяване и развитие
а/ Спешна помощ: Скоростта, с която се възстановява Косово изненадва и най-големите оптимисти. Цели села и градове са изградени като нови. Но възстановяването даде твърде ограничени импулси на местната икономика. Голяма част от строителните материали се внасят от чужбина. КФОР използва част от предприятията за свои казарми, а трябваше да ги освободи и съживи тяхната дейност.
б/ Икономическо развитие: Чрез присъствието на УНМИК и стабилните и ясни рамкови условия, на Косово се размина съдбата на много страни в преход, обогатяването на малцина, злоупотреби с държавни субсидии, осигурени кредити и др. Дейността на фирмите също протичаше в облекчени условия- лесна регистрация, екстремно ниски данъци, стабилна валута /ДМ/, значителни инвестиции в базисната инфраструктура. Но, все още около 85% от брутния социален продукт се внася отвън, без да се извършва сериозен износ. Неизясненият статут на Косово пречи за достъп до международни договори и институции, които по принциппредоставят помощи за развитие.
В сериозен дестабилизиращ фактор може да се превърне откритият въпрос за обществената собственост, което има възпиращ ефект за спешно необходимите на провинцията инвеститори. Непосредствено след войната много от предприятията бяха поети като обществена собственост от самозвани мениджъри и след местните избори започнаха смени и назначения, които не винаги протичаха мирно. След общите избори в края на 2001 година изглежда се задава нова вълна от спорове за предприятията. При това, в предприятията, в които УНМИК дирекнто пое ангажименти за стабилизиране, той все повече ще се превръща в страна в спора. Досега на УНМИК не се удаде да създаде ясни отношения и да предотврати трайни конфликти. ООН се опасява, поради крайно сложните правни условия, да не възникнат претенции за обезщетения.
В крайна сметка могат да се направят следните обобщени констатации:
1. УНМИК бе особено успешен там, където се изискваха бързи и конкретни действия и усилия /например в спешната помощ/ или където международни експерти можеха в голяма степен безпроблемно да поемат отговорност за управленчески действия.
2. По-големи трудности имаше и продължават да съществуват в сферата на изграждане на институциите, които опират до променените форми на поведение и акцептиране от страна на обществото. Утвърждаването им е възможно само в дългосрочен план. Големи части на обществото се противопоставя на някои от тези институции. Част от проблемите се коренят във въпроса за статута.
3. Основните политически проблеми са в дългосрочното акцептиране на мандата от косоварите и налагането на съответните политики.
Благоприятни рамкови условия
Делът на относително успешни резултати на УНМИК е продукт на някои благоприятни рамкови условия:
а/ КФОР е в състояние да осигури пирсъствие по цялата територия на Косово /10.877 км2 , т.е. 1/2 от Белгия/ и да гарантира по-голяма част от вътрешната сигурност. Като цяло Косово е покрито с инфраструкутра, позволяваща придвижването на КФОР навсякъде.
б/ Въпреки трудностите, съществува силна подкрепа за САЩ и НАТО и в по-малка степен за УНМИК като "освободители" и "гаранти" на външната сигурност. Силно изразена е волята за интеграция както в НАТО, така и в ЕС.
в/ Налице са тесни връзки със страните от ЕС. Няма косовар, който да не е бил поне веднъж в западноеропейска страна и да не желае постигането на техния стандарт на живот. Значителните преводи на работещи в чужбина косовари създават основата за голям брой малки инвестиции и заместват липсващата социална система.
г/ Социална структура, собствена инициатива и вътрешна стабилност: Волята и енергията на косоварите, които често не чакаха и не разчитаха на международна помощ, действително трябва да се отбележи. Но анализаторите не споменават за сивата част на финансовата и икономичаска активност, за финансовите потоци от мафията и търговията с наркотици, за преводите на мощни ислямски организации и др.
Стабилността, която УНМИК претендира, че е създал , "стабилност", която изпълва страната с напрежение. Предварително програмирани са конфликтите във връзка с делегиране на функции на структурите на самоуправление. В близко бъдеще УНМИК ще се изправи още повече пред дилемата да настоява за намеса в някои области, или да се възползва от косвени инструменти на управление, предоставяйки по-широки политически функции на косоварите.
След 2 години дейност на УНМИК много по-ясни станаха очертанията на решението за "протекторат" във века на модерните национални държави. Това касае не толкова етапите на възстановяване, колкото долбоките проблеми на легитимиране на политическата власт чрез населението на областта на "протектората". Създаването на модерна нация и легитимирането на държавно насилие не могат да идват отвън. При по-лоши условия тук важи афганистанската мъдрост:"Колкото по-влажно е зърното, толкова ппо бавно мелят мелниците."
|
