ИНТЕРВЮ СЪС ЗАМЕСТНИК ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СЪРБИЯ МАРКО ЙАКШИЧ Печат
Автор Никола Живкович   
Сряда, 01 Август 2001 03:01
УНМИК иска да залъже световната общественост, че в Косово е създадено вече едно мултиетническо общество, което не отговаря на истината. Косово никога до сега в историята не е било така моноетническо, както под управлението на ООН. Днес 95% са албанци. Това е ясно поражение за УНМИК и за НАТО. Никола Живкович: Г-н Йакшич, от юни 1999 год. Косово се намира под закрилата на КФОР и ООН. Има ли успех мисията?
       Марко Йакшич: Имам впечатлението, че ООН-УНМИК и НАТО-КФОР правят всичко само за една етническа група. Всички останали, като сърби, роми, славянски мюсюлмани- почти 30% от населението, са лишени от елементарни човешки права: да се придвижват свободно, сръбски деца без страх да посещават училище.
       Н.Ж. : Къде виждате развръзката?
       М.Й.: В кантоналното устройство, както в Швейцария. Само когато сърбите получат собствено управление в общините, където са мнозинство, те могат да се почустват
       сигурни и с еднакви права.
       Н.Ж. Вие имахте много разговори с политици в Белград, също и с представители на УНМИК в Косово. За какво ставаше дума?
       М.Й.: Централен пункт беше, естествено, изборите в Косово, но преди всичко и сигурността на сърбите в региона, който политически е нестабилен благодарение на албанските терористични групи. Добрата новина е, че Западът разбра, че без Белград проблемите в Косово не могат да бъдат решени.
       Н.Ж. Проблеми има всъщност само в град Митровица ли?
       М.Й. Имате предвид, че проблеми има само там, където сърбите още не са прогонени ? Естествено, че това не е решение. Ние трябва да направим всичко необходимо, за да останат сърбите в Митровица и 250 000 сърби, които бяха изгонени от своята родина , да се върнат отново в Косово, където са техните къщи и имоти, така както го предвижда резолюция 1244 на ООН.
       Н.Ж. Колко от прогонените сърби са се завърнали обратно по своите домове?
       М.Й. Само 80 сърби се завърнаха от юни 1999 год. - в сръбското село Осояне. За същото време бяха прогонени над 200 000 сърби от Косово. Мисията на ООН направи много за албанците. Ние очакваме, че в същата степен ще бъде направено необходимото за завръщането на сърбите.
       Н.Ж. Когато Милошевич беше на власт, Вие го критикувахте, че той прави много малко за сърбите в Косово. Сега Вие критикувате не само препоръките на ООН и на Запада, но и на сръбското правителство, на главата на сръбската православна църква патриарх Павле и на председателя на вашата партия Войслав Кощуница. Вие вечен опозиционер ли сте?
       М.Й. Може би. Всъщност и Кощуница препоръча да вземем участие на изборите на 17 ноември. Естествено, всеки сърбин имаше правото на решение. Аз живея в Косово и моята задача е да защитавам интересите на моя народ, който още живее тук. Какво получихме ние от УНМИК? Нищо, УНМИК практически основа в Косово една албанска държава.
       Н.Ж. Кои бяха мотивите всъщност за един сръбски бойкот на изборите?
       М.Й. Първо, последното споразумение между УНМИК и Белград не дава на сърбите и въобще никаква гаранция, че ще могат да живеят в Косово без дискриминация. Второ, съгласно резолюция 1244 на ООН в Косово трябваше да се завърнат сръбската полиция и войска, а членовете на терористичната АОК, които имаха тесни връзки с ислямските терористи, да бъдат разоръжени. Това не се случи. Трето, от юни 1999 год. бяха избити или отвлечени над 1300 сърби. Полицията на УНМИК досега не е арестувала за тези деяния нито един албанец. УНМИК иска да залъже световната общественост, че в Косово е създадено вече едно мултиетническо общество, което не отговаря на истината. Косово никога до сега в историята не е било така моноетническо, както под управлението на ООН. Днес 95% са албанци. Това е ясно поражение за УНМИК и за НАТО. Ние искаме всички хора в Косово, не само албанците, да живеят без страх, ООН и КФОР имат сега властта и отговорността и трябва да направят всичко необходимо за завръщането на истинския мир за всички живеещи в страната.
       Н.Ж. Г-н Йакшич, благодаря Ви за това интервю.