Силната проамериканска политика на последното правителство остави на заден план връзките на военните ни с Германия и те протичаха повече в рамките на НАТО, като военни учения, общи мероприятия по линия на Пакта и т.н. Затова и задълго се запазиха договорености, които не бяха доразвивани, например като евентуално увеличаване на броя на българските офицери в Академията в Хамбург /1 офицер годишно/ и др. Едва през 1998 год. бе подписано Споразумение за обучение на военнослужащи и военни служители в институциите на Бундесвера в рамките на военната помощ за обучение. Идеологизираната политика пък на предишното правителство водеше до отхвърляне на изгодни предложения за модернизиране на самолетите Миг-29 от немско-руски консорциум. Друг важен момент е изпращането на безлични фигури от София за военни аташета в една страна, в която на институцията на военния аташе се отдава голямо значение. Затова не случайто Полша винаги е била представена от генерал със значителен опит и авторитет.
Посещението на министър Свинаров в Германия в началото на миналата седмица е първото такова при новото правителство на Симеон Сакскобурготски. Но далеч по-важно е да се отчете факта, че те се проведе в една изменена, нова обстановка в света. Терористичните акции ускориха само геостратегическото пренасочване на САЩ към други региони и натиска си спрямо европейските им съюзници да поемат по-големи агажименти в Европа и в частност на Балканите. Въпреки това, американците реализираха за дълги години военно присъствие в съседни на България страни и това не е безразлично на някои военни среди в Европа, както не им е безразличен и безцеремонният американски подход към партньорите в Европа, стигащ дори до скриване на информация /случаите с операцията в Косово/. Германия следеше и с известна ревност формиращата се антитерористична коалиция, в която Великобритания играеше решаваща роля след САЩ, но и с известно примирение с този факт немските генерали отбелязваха, че Лондон е по-подготвен от тях да играе ролята на първи съюзник на Вашингтон в тези операции. Не остава незабелязан и факта, че след американските съветници в сградата на МО на България се настани авглийски съветник, а не германски. Английски специалисти съветват и министъра на държавната администрация Д. Калчев, а не германски.
На този фон можем да говорим за един възможен нов етап в българо-германското военно сътрудничество. Германия иска да възвърне своето влияние на Балканите. Тя има шансовете за това при новата обстановка в света и ангажирането на САЩ в други райони. Връзките не само на военните, но и на специалните служби датират още от социалистическо време- случаят с брилянтната кация по залавяне на германските терористи на българското Черноморие след информация на българското разузнаване. Знаков е и фактът, че сегашният главнокомандуващ българската армия, президентът Петър Стоянов беше подготвен от фондация Кондрад Аденауер, а в предизборната кампания преди 4 години председателката на немския Бундестаг го нарече "нашия президент", с което предизвика остри коментари.
Гафът на Свинаров
Германия оцени високо помощта, която България оказа на Македония. Берлин винаги е оценявал високо и информацията на българските тайни служби по СР Югославия, Косово и Македония. Затова не случайно един германски експерт наскоро писа, че Македония е успяла да възпре набезите на албанските терористи не благодарение на философстваща и колебаеща се Европа, а блогадарение на военните доставки на танкове и друга техника от България, на вертолети от Украйна и помощи от други славянски страни, оформящи един вид славянска коалиция. Понятна е и скритата тревога в някои натовски и предимно американвски среди от възможоно форимарне на подобна коалиция, за чието предотвратяване се полагат усилия както по разузнавателна, така и по дипломатическа линия.
Българският военен министър е бил подготвен да сподели оценките ни за положението на Запад от границите ни. Немската страна действително е сондирала мнение за това, има ли готовност България за по-разширено участие от досегашното в международните сили в този регион. Изявлението на министър Свинаров обаче, по въпрос, който нито е централен, нито е еднозначен, е безспорен гаф. Затова свидетелства дори бързата реакция в София чрез изявление на министъра на външните работи Соломон Паси, което може да се оцени като по-професионално, и напомни, че за евентуално участие е необходимо първо решение на международните организации и второ- покана от Скопие. Дори и да не е изказана неволно информацията за евентуално българско присъствие в Македония, а да е била целенасочено лансирана от министър Свинаров с цел да се установи реакцията на Скопие, то това пак е гаф, защото всеки експерт или политолог, ако е стоял такъв до българския военен министър, би преценил, че сегашният момент е неподходящ за публично обсъждане на такива въпроси. И защото всеки журналист знае, че темата за евентуално участие на сили от съседни страни е била обсъждана още при подготовката на първата мисия на НАТО в региона. Точно този аргумент даде и говорителят на министъра на отбраната на Македония Мариян Гюровски. Лансирането на информацията с цел сондиране на реакциите или предизвикване на българо-македонски въпрос не е дело на германската страна, защото тя не даде гласност на тази подробност от разговорите.
Одисеята с МИГ-вете
Един от въпросите, които са били обсъждани с министър Свинаров в Берлин е една от най-големите възможни сделки в близко бъдеще във военното сътрудничество между България и Германия - модернизирането на самолетите МиГ-29 в българските военновъздушни сили. Разговорите по тази сделка не са нови и водят началото се поне от 1998 година, но предишното правителство не взе решение поради преплитане на интереси в сделка по доставка на стари американски самолети "Фантом". Немската фирма "ДАЗА", която модернизира самолетите МиГ-29 на бившата ГДР, а през 1993 година основа консорциум с руския гигант МАПО, също не е непозната на българското военно министерство. Бойко Ноев отхвърли нейна оферта за 98 милиона долара през 1998 година.
Специалисти от НАТО отдавна обръщат внимание на българските политици и военни, че не закупуването на нова бойна техника от Запада е решаващо за приемането ни в НАТО, а реформата в армията и модернизирането на техниката до постигане на съвместимост с натовското въоръжение. А модернизацията на МиГ-29, за които западни специалисти дават много високи оценки, прави напълно приложими самолетите за общи действия със сили на Пакта. Българските политици обаче се оплетоха в безкрайни спорове, с което пропуснаха шансовете да превърнат завода ни в Пловдив в център за модернизиране на руските самолети не само от Източна Европа, но и от арабския свят, където все още има такива на въоръжение. Изпревариха ни и други фирми. Така например "Израел аероспейс" модерницира румънските самолети МиГ-21.
На сегашния етап и при създалата се ситуация най-вероятно ще се търси решение за модернизация на самолетите ни МиГ-29, които са 20 на брой, така че да се осигури както модерна западна електроника, така и резервни части от Русия. Най-перспективната в този смисъл вероятно ще ес очертае германо-руската фирма МАПС.
|
| От 17 до 24 октомври България бе домакин на съвместното многонационално командно-щабно учение "Съвместно осигуряване 2001" (COSUP 2001). В него участваха представители на 10 държави-членки на НАТО: Белгия, Канада, Дания, Германия, Холандия, Полша, Турция, Гърция, Унгария и САЩ, както и на 16 страни-участнички в програмата "Партньорство за мир" : Албания, Австрия, България, Естония, Финландия, Грузия, Ирландия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Украйна и Узбекистан. Поканени бяха наблюдатели и представители на страните от Средиземноморския диалог.
Учение COSUP 2001 се провежда ежегодно в една от държавите-членки на НАТО или от страните-партньори под ръководството на Върховното командване на въоръжените сили на НАТО в зоната на Атлантика (SACLANT). Поддържащ щаб е Щабът на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа (SHAPE). Целта е участниците да се запознаят с логистичната доктрина на НАТО, с отговорностите по логистиката, както и с организационната структура към командванията на сухопътни войски, военновъздушни и военноморски сили. |
