ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО И НЕИЗВЕСТНОТО В МАКЕДОНИЯ Печат
Автор Елена Николова   
Петък, 01 Юни 2001 03:02
Операцията "Необходима жътва" беше единствено възможния ход на НАТО пред опасността от разрастване на въоръжените сблъсъци и преминаването им в гражданска война. Затова критиките, че тя била обречена на неуспех, дори и да са правилни в голяма степен по отношение на ефективността на операцията, не са приемливи изцяло.  Въоръжена намеса на международната общност за спиране на един разрастнал се вече конфликт не би била възможна. Никоя европейска страна не би се съгласила да участва в повторение на военновъздушните удари като тези над Югославия и нито един държавник не би приел днес да започне сухопътна операция в Македония. Споровете в една Германия, дори за сегашната твърде ограничена операция по събирането на оръжията, показват ясно, колко далеч са европейците от една реална военна намеса и колко голям е страха, че евентуална загуба на жива сила би помела управляващите политически елити.
При планирането на операция "Необходима жътва" е било пределно ясно, че няма да бъдат събрани оръжията на албанските терористи. Но моментът на нейното стартиране изискваше демострацията на определен оптимизъм. Когато критиките станаха особено силни, натовски генерали признаха, че не са и мислили, че ще съберат всички оръжия.
Никой обаче не даде отговор, защо НАТО изчака и започна да демонстрира усилия за потушаване на конфликта, едва когато той се разгоря на македонска територия, преди да е прекъснал пътищата за доставка на оръжия от Косово, преди да е сложил ръка със специалните си служби на финансовите канали от САЩ, Герминия, Швейцария и някои арабски страни, позволяващи на албанците да купуват оръжие. В операцията "Необходима жътва" бе приет от албанците и един танк! Тогава трябва да си направим извода, че през Косовската граница може да навлязат цели военни формирования и да развърнат широкомащабни бойни действия!
Когато се планира операция като "Необходима жътва" във всички случай се разработват сценарий както по време на операцията, така и след нея. Така например, ако международните сили бъдат изправени пред въоръжен сблъсък между албанци и македноски сили за сигурносст, който не могат да овладеят, или се натъкнат на съпротива от албанска страна, която да доведе до десетки жертви и негативен отзвук в Европа за спиране на операцията. За да се намалят рисковете от подобни сценарий се извършва предварителна подготовка, поставят се задачи на разузнавателни органи. Разузнаванията пък, които са обучавали албанците / американското, английското и немското/ със сигурност поддържат оперативни връзки с албанските си протежета /. Не е трудно да се повлияе за ограничаване на рисковете и предаване на определено количество оръжие.
Коментатори, които имат яснота по тези неща, нарекоха операцията "фарс", "режисиран спектакъл". Да, от една страна изглежда, че е е така, но както отбелязахме в началото, това беше единственият полезен ход. Другото обяснение е, че не бива да се подценяват стратезите в Брюксел и Вашингтон. Не са основателни критиките, че не е мислено, какво ще стане след изтичане на срока на операцията, че ще се получи вакуум и ще се стигне до нова ескалация на сблъсъците между албанци и македонци. За това е мислено. Заемайки по единствено възможен начин позиции в Македония и спирайки временно набезите на албанските терористи, се открива определен срок, необходим за подготовка на сили и мандат за сили, които да заемат мястото на сегашните, имащи за задача да съберат само опрделен брой оръжия. Планът за събиране на оръжията може да бъде променен само по инициатива и с изричното съгласие на всички 19 държави. Очертава се, че след изтичане на 30-дневния срок в Македония ще бъдат настанени сили за охраняване на международните наблюдатели. Ако се допусне вакуум между завършването на "Необходима жътва" и настаняване на силите за опазване на мира, ще се появи огромен риск от възобновяване на сблъсъците.
Планиращите тези действия са отчели всички възможни опасности, но фактът, че едва сега европейските политици започват да проявяват разбиране, че нито албанците могат да бъдат разоръжени, нито промените в конституцията от македонска страна ще са толкова лесни и даване гласност на тези опасения, означава само, че ситуацията наистина е доста тежка и опасна.
По всичко изглежда, че Комисията на ЕС е твърда тромава, а апаратът на Хавиер Солана- все още твърде малък. Париж и Бон не са съгласни с една чисто европеска последваща операция. Европейските сили все още не са готови, а и договореностите по общата политика на сигурност и отбрана още не са ратифицирани. Категорични са немските оценки, че Македония не бива да бъде първото пробно поле на новите европейски сили за бързо реагиране. В един секретен документ на МВнР на Германия за бъдещата политика спрямо Македония буквално е казано, че използуване на европейски сили е изключено, "защото първата мисия на тези сили трябва на всяка цена, безусловно, да бъде успешна". Затова се очертава виждането не само в Берлин и Париж, а въобще в Западна Европа за мандат на ООН за нови сили в Македония.
Всичко ставащо досега оставя съмнението, че такива сили ще създадат само буферна зона, в която албанците ще останат в заетите от тях селища и обекти, чието владеене и чиято територия те всъщност оспорват. Това събужда още подозрението, че международните сили, волно или неволно, подчинявайки се евентуално на определен сценарий, помагат на албанците да постигнат целите си.
Следващият етап на развитие на събитията ще е свързан с изборите в Косово и приближаване на времето за решаване статута на тази сръбска провинция. Тогава ще се стигне и до обединяване на проблемите, които сега някои коментатори рарзглеждат откъснато, т.е. че Македония е част от общия проблем, от общия сценарий.

Реализацията на една операция е комплексно и сложно дело. Тя изисква предварителни планове и по психологическа подготовка, придружаващи политически актове, медийно въздействие. Западните държави се държаха в това отношение обаче "като слон в порцеланов магазин", по известния немски израз. Те унизиха македонците не само инициирайки крайно недомкартичното условие в подписаното споразумение, парламентът да не може да вземе решение, ако една втора от всяка парламентарна група на малцинство гласува против. Т.е. ако при нас от представения чрез ДПС етнос 12 души гласуват против, блокират решението на 240 депутати. Създава се опасен прецедент! Унижаването идва от поведението на силите в операция "Необходима жътва": те спряха мероприятието докато парламентът не се събра отново и взе принципно решение по промените. Тоест, излиза, че македонската страна е точно толкова виновна като албанската, че и се отказва подкрепа, ако не изпълни докрай исканията.
Още по-необяснима е активната дискусия на Запад, особено в Германия по това, дали не е по-добре Македония да се превърне в протекторат. Но тя е независима държава с правителство и свободно избран парламент! Подобни насоки на дискусията ще въздействат като шок върху всеки македонец. Между другото, антизападните настроения сред населението в страната рязко се изостриха още много отдавна, когато се разбра че въпреки всичко което даде Макдония в операцията по време на Косово, не може да разчита на подкрепата срещу тероризма. Тези настроеня могат да ескалират още повече, ако поведението на международната общност продължава да допуска неадекватно поведение в някои моменти.

Европа се ужасява, че може да има емигрантски вълни от едни горящи Балкани. Атентатът в САЩ показа, че може да има и по-страшни заплахи от грижата за едни бежанци. Но всяко нещо си има цена. Българската политика спрямо Македония била сдържана. Министърът на външните работи на Македония г-жа Илинка Митрева я определи дори като по-дискретна. Може би това е верния път, но още по-вярно е, че политиката ни трябва да е повече стратегически ориентирана, независима от конюнктурни и външни фактори и защищаваща в дългосрочен план националните ни интереси.
Западноевропейски наблюдатели ни напомниха, че ако македонците са спрели настъплението на албанските терористи към Скопие, това не се дължи на силите на НАТО, които още не бяха формирани или на колебаещата се и философстваща Европа, а на доставените от България танкове и муниции, от Украйна - вертолети и от други страни, проявили славянска солидарност.
Не можем да не кажем на глас пред НАТО, че повтарящата се схема в Косово и Македония и за слепия означава легитимиране на терористи, с които коренното население след това трабва да преговаря или да се изселва. Нещата се подтикват към анексиране на чужди земи. А това също е опасен прецедент в близост до нашите граници.
Интересите , които имат САЩ и НАТО на Балканите не трябва да накърняват българските национални интереси. Всяко нещо, което се иска от нас, трябва да се изтъргува не конюнктурно, а стратегически. САЩ стъпиха задълго с военна сила на Балканите. Русия се оттегли, за първи път след Босна и Косово не участва със свой контингент в Македония, но в бъдеще ще присъствя икономически на Балканите. България обаче не е нито САЩ, нито Русия, а е кръвно свързана с Македония и би трябвало да отстоява своите интереси.
< Предишна   Следваща >