ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Юни 2001 03:01
Регионът на Черно море е една от най-неспокойните области в света. Конфликтите в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Нагорно-Карабах, Чечня, а така също на Балканите, още не са разрешени. Повечето от конфликтите в региона са от етническо и политическо естество с тенденция за по-нататъшна политизация. Макар и много от тях да са в застинало състояние, положението може да се влоши по всяко време. Това е наложило силен отпечатък върху вътрешната политика на страните, засегнати от конфликтите. Опасностите, произтичащи от обстановката на конфликт, ограничават и отслабват държавната власт и препятстват развитието на страните. Нещо повече, колкото по-дълго траят конфликтите, толкова по-голям става броят на лицата, които намират начини да извлекат полза от тях. Това е едно от най-големите препятствия пред разрешаването на конфликтите. Всички проблеми в региона са тясно свързани помежду си и понякога взаимно зависими.
Заседанието на Групата за изработване на стратегия за Черно море, проведено в София на 16-17 март 2001 г., генерира някои идеи как да се постигне напредък в разрешаването на конфликти в региона.
Русия трябва да бъде и на практика е ключов играч в региона, тъй като е въвлечена във всички конфликти. Руската Федерация не може обаче да бъде безпристрастен посредник или преговарящ, понеже е част от този регион и има в него стратегически интереси. Освен това тя гледа по патерналистичен начин на бившите съставни части на империята, което усложнява проблемите. Важно е да се намерят подходящи схеми за включване на Русия в изработването на решения, но това не бива да става за сметка на държавите, които са засегнати от конфликтите. В икономическо отношение Русия не е достатъчно силна, за да спомогне за разрешаването на тези конфликти. Необходимо е Русия да бъде въвлечена в тясно сътрудничество със западните страни за разрешаването на конфликтите в региона на Черно море.
Повече внимание следва да се отделя на ранното и ефективно предотвратяване на конфликтите, отколкото на последващото управление на кризите, което излиза по-скъпо. Най-добрият способ за предотвратяване на конфликти е развиването на местен капацитет за тази цел. Черноморското икономическо сътрудничество е регионална организация, която ограничава дейността си в икономическата област. Регионалното сътрудничество е безспорно важен аспект на добросъседските отношения и затова инфраструктурните проекти между субрегионите могат да станат основен инструмент за постигане на взаимна обвързаност. Акцентът върху общия проект, а не върху общата доктрина следва да бъде една от прилаганите техники в тази насока.
Важно е да се покаже поне един положителен пример на сътрудничество, за да повярват хората от региона, че е възможно да бъдат предовратявани конфликтите. Колкото и да са различни източниците на конфликти, напредъкът в разрешаването на даден конфликт следва да се използва за постигането на резултати и в други случаи.
Изработването на концепция в тази област е също така важно за региона. Групата за разработване на стратегия за Черно море счита за целесъобразно да подкрепи сформирането на един бъдещ съюз, съставен от три страни: бивши политици и дипломати, политически анализатори от научните среди и медии, които ще представят крайното послание. Следва да се има предвид, че конференциите с политическа насоченост и дискусиите под формата на кръгла маса, на които анализатори, интелектуалци и политици могат да поставят и обсъждат въпросите открито, можат да играят важна роля в предотвратяването на конфликти.
Югоизточният и Югозападният субрегиони на Черноморския регион са подложени на различен геополитически натиск, което предопределя и наличието на различна среда от гледна точка на управлението на конфликти. Преспективите за присъединяване към европейските и евроатлантическите структури отварят възможности за нови решения и ефективни подходи за предотвратяването на потенциални напрежения и конфликти.
Ето защо, едно от предлаганите решения и средства за разрешаването на конфликти в региона е по-нататъшното интернационализиране на действията - двустранни и многостранни инициативи, ангажиране на различни международни институции. Страните от региона очакват международен принос за разрешаване на конфликтите. За жалост, нито една международна организация, с изключение на ОНД, не е взела решение за провеждане на операции за поддържане на мира в региона. Що се отнася до операциите, провеждани с мандат на ОНД, тяхната легитимност трудно може да бъде установена, тъй като отсъства международен контрол. Поддържането на мира в региона е дело единствено на Русия, в чиито действия липсва прозрачност и безпристрастност. Участието на страните от региона в мисии по поддържане на мира се разглежда като дестабилизиращ, а не като умиротворяващ фактор. Следователно, за провеждането на операции за поддържане на мира в региона е нужен легитимен мандат, а тяхната безпристрастност следва да се осигури чрез изключването на военни сили от региона от участие в съответните операции.
Към черноморските регионални проблеми следва да се подхожда като към вътрешен за Европа въпрос, а сигурността на региона да се разглежда в контекста на европейската сигурност. В обратния случай биха се поставили под въпрос географската цялост на Европа и всеобхватността на системата й за сигурност. Конфликтите в региона ще бъдат управлявани по-добре като част от една по-обща междудържавна рамка. ОССЕ, независимо че понякога затруднява допълнително разрешаването на конфликтите, изглежда една от най-подходящите рамки за тази част от Европа, тъй като позволява по-голямо руско участие.
ЕС и НАТО нямат стройна политика по отношение на региона на Черно море и изпращат смесени сигнали към него. Чрез по-нататъшното разширяване на НАТО международната общност трябва да осигури изключване на черноморския регион от силовата надпревара между НАТО и Русия.
Групата за изработване на стратегия за Черно море препоръчва също по-тясно и активно въвличане на ЕС в предотвратяването и управлението на конфликти в региона на Черно море. Важно е да се търси синергичен ефект и да се прилагат колективен усилия на Балканите и в Кавказ. Един от източниците на проблема е липсата на достатъчно познания в Брюксел за действителното положение в региона. Ако тези, които се занимават с разрешаването на конфликти се вглеждат единствено в развитието на процесите, а не в същността на проблемите, управлението на конфликтите неизбежно ще претърпи провал. Ето защо, причините за даден конфликт трябва да бъдат обстойно анализирани преди да се пристъпи към регулирането му. В това отношение, неотдавнашните посещения на Тройката на ЕС в Южен Кавказ дават основание за повишени надежди.
Предоставянето на съдържателни гаранции и целенасочена международна помощ би подтикнало всички страни към добросъвестно изпълнение на задълженията им. ЕС също следва да изпълни своята роля по оказването на техническа и финансова помощ за изграждането на икономиките в региона. Икономическите инструменти следва да се използват като стимул, макар че ЕС не бива да се ограничава с тях.
< Предишна   Следваща >