ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В ТУРЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА, ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРЕДСТОИ Печат
Автор Симеон Николов   
Вторник, 01 Май 2001 03:02
Редуващите се противоречиви оценки "Турция в криза", "Турция си отдъхва" предизвикват към един по-комплексен и реалистичен анализ, чийто краен извод е: "Турция е в трайна криза с непредвидими икономически и политически последици".
Досега Международният валутен фонд трябваше да се намесва 18 пъти за оказване на помощ. Въпреки това инфлацията е между 50 и 80%. Корупция разяжда страната. Обвиненията за подкупи, лош мениджмънт и съмнителни сделки, отправени неотдавна срещу група от банки, доведе до срив в доверието спрямо икономиката и политиката на страната не само в чужбина, но и сред собственото население.
Паралелно с международното недоверие към икономическата стабилност в нашата съседка дойде и присъдата на Европейския съд за нарушаване на член 6-ти от Конвенцията за правата на човека по делото срещу 4-ма бивши депутати от прокюрдската Демократична партия. За всеки от тях държавата ще трябва да плати по 25 000 долара плюс 10 000 долара адвокатски хонорари. Един от четиримата кюрди е Лейла Зана, удостоена от Европейския парламент с наградата "Сахаров".
В резултат кандидатката за членство в ЕС Турция, не се ползва - нито икономически, нито политически - с особен авторитет в Европа. Значението, което й отдава САЩ обаче, кара икономическите и военните фактори да полагат сериозни грижи за "болният пазач на Босфора", както бе нарекъл страната един немски учен, чиято диагноза продължава да е валидна и днес.
Вярно е, че помощта на МВФ и международните банки доведе до временно увеличаване на валутните резерви и намаляване на краткосрочните лихви, а борсата можа да се поеме дъх. Но това не бе достатъчно, за да се промени отношението на деловите среди на Запад.
Премиерът Бюлент Еджевит успя да привлече международно признатия вицепрезидент на Световната банка Кемал Дервиш за нов министър на икономиката. Неговата програма изглежда убеди МВФ и последният отпусна 10 милиарда долара на Турция. Но последните два месеца потвърждават очакването, че и той няма да успее, ако на страната не се удаде да разкъса връзката между политически партии и икономика, ако не оздрави икономическата система.
Министър Дервиш успя за 6 седмици да прокара през Парламента 15 реформаторски идеи, между които и нов закон за банките. Решаващо обаче е дали новите закони действително ще бъдат приложени.
Валутният курс се насочва към драматични нива: 1,55 милиона лири за долар! Това означава, че след освобождаването на курса в края на февруари 2001 г. националната валута е загубила 54% от стойността си.
Според западноевропейски експерти, може да се очаква значителен спад в икономическото развитие за цялата 2001 година, въпреки лекото подобряване, което се очаква през последното тримесечие на годината. Немски банкови специалисти пък считат, че спадът на брутния вътрешен продукт ще бъде 4,5%. Лирата ще остане под натиск, въпреки че изчисленията показват курс 1,350 милиона лири за долар в края на 2001 година.
Изводът от негативните финансови процеси е, че липсва доверие в способността на управляващите да проведат реформите. По същество, дясноекстремистката Партия на националистическото движение, която участва в правителството, не иска да се ангажира с тежестта на реформите. С оставката на министъра на транспорта от същата партия Ениз Йоксюз кабинетът се освободи от най-големия противник на реформите. Въпреки това, вътрешните конфликти в правителството продължават. И ако то се крепи, то е поради страха в трипартийната управляваща коалиция /Партията на националистическото движение, Партията на демократичните леви на Еджевит (ДСП) и националлибералната партия АНАП/ от нови избори. Проучванията на общественото мнение показват, че ако тази неделя има избори, нито една партия няма да преодолее 10%-ната бариера за влизане в Парламента.
Все по-често открито се заявява, че страната се нуждае от правителство на технократите, подкрепено от бизнеса. Премиерът Еджевит предупреди, че такива призиви разклащат "фундамента на демокрацията". От близката история е известно, че тъкмо такива правителства на технократите вече три пъти бяха поставяни от военните. Ако днешната коалиция се разпадне, не е изключено генералите отново да се намесят. Елементарно и погрешо би било обаче да се очаква традиционен военен преврат. Военните в Турция продължават да имат значително влияние, включително чрез Националния съвет за сигурност. Те могат само със своите "препоръки", с открит или прикрит натиск, в т.ч. и икономически, да насочват събитията, без да излизат от щабовете и казармите.
Неспособността на управляващите да овладеят кризисните процеси ще продължи да разочарова западноевопейските партньори. Недоволството ще се засилва от нарушенията на човешките права, въпреки присъдите на Европейския съд. Докато съществува член 8 на закона /"за сепартистка пропаганда"/, почти всяко изявление, касаещо по някакъв начин кюрдите, може да стане повод за преследване. Университетският доцент Фикрет Баская например трябваше да влезе за 20 месеца в затвора, само защото бе определил в една своя книга кюрдите като самостоятелна етническа група.
От друга страна е възможно присъдата от Страсбург да доведе до преразглеждане на процеса срещу четиримата бивши депутати и да се стигне до оправдателна присъда. Решението на европейските съдии изглежда ще даде надежда и на лидера на КРП Абдулрах Йоджалан. Неговите адвокати са внесли оплакване в съда в Страсбург, че техният мандант е малтретиран и не му е осигурен честен процес. Ако се установят такива нарушения, турският съд ще трябва да гледа отново делото срещу Йоджалан.
Всичко това показва, че Европа ще продължи натиска си срещу нарушаването на човешките права и, ако Турция желае да продължи пътя си към ЕС, то тя ще трябва да се съобрази с европейските демократични норми и изисквания.
Отдавна очертаващият се стремеж съдбата на страната да се остави в ръцете на технократи и бизмени с прозападна ориентация може да доведе в близките години до издигане на млади лидери, с които и новите български държавници да намерят по-близък език.
< Предишна   Следваща >