КОСОВО И МАКЕДОНИЯ - ДВЕТЕ СТРАНИ НА МЕДАЛА Печат
Автор Златин Тръпков   
Вторник, 01 Май 2001 03:01
Вече няколко месеца Македония не слиза от първите страници на средствата за масово осведомяване. Младата република е във фокуса на вниманието на Европейския съюз и НАТО, на САЩ и Руската федерация, на правителствата и обществеността на нейните съседи. Въоръжените сблъсъци и преговорите за примирие се редуват един след друг, без да доведат до трайно решение на конфликта между етническите албанци и славянското население в тази страна. По едни или други причини, позициите на легитимните политически сили в Скопие са различни и се променят под въздействие на международните пратеници и събитията на бойното поле. Взаимоотношенията между македонското правителство и посредниците също следват подобна синосуида - от надежда и сътрудничество, до открито отхвърляне на усилията им и размяна на взаимни обвинения.  
       Как се стигна до тук? Причините и обясненията за ситуацията в Македония са много. Но вероятно главната причина за въоръжените сблъсъци и етнически нетърпимост е липсата на визия за бъдещето на младата република в македонския политически елит, в Европейския съюз и НАТО. Трагичната ситуация на Запад от нас се усложнява и поради неяснотата около бъдещето на съседно Косово.
       Двата конфликта - в Косово и Македония - имат много общи черти. Може да се твърди дори, че сценарият е почти един и същи. Да си спомним еволюцията на бойците на Хашим Тачи във възприятията на световната общественост. В първите дни албанците от АОК бяха наречени терористи, а после - сепаратисти. След известно време те се превърнаха в "жертви" и на последния етап бяха възприети от извънрегионалните сили и международната общественост като "борци за човешки права".
       Ако се абстрахираме от демонизираната фигура на Милошевич в конфликта в Косово, същата логика в развитието на събитията наблюдаваме и в Македония. Няма правителство в Европа, което да не нарича албанците от АНО терористи. Няма вероятно правителство, което да не е осъдило техните актове на насилие и терор и да не е призовало за политическо решение. Но това е днес. Какво ще бъде утре?
       АНО избра косовската тактика за преминаване към следващия етап - етапът, когато те могат да се превърнат в "жертви". Терористите поставят неизпълними условия, изнервят доколкото могат македонската полиция и армия и очакват те да направят по-сериозни грешки. Грешки, като например убийство на невинни албанци, допускане на погроми срещу тях или принудително изселване. В интерес на истината следва да се каже, че тактиката на АНО в това отношение и почти перфектна, а македонските сили за сигурност и правителство са на ръба да сторят Грешката. И тогава кадрите за "етническата чистка" и "жертвите" на непремерената военна сила отново ще обиколят света и международното обществено мнение ще бъде покъртено от "зверствата на македонското правителство спрямо собствения народ".
       В същото време, както бе и в Косово, бъдещите "жертви" постепенно, без да бързат оформят своя етнически чиста територия около Тетово. Територия, която би могла да бъде обособена по някакъв начин в рамките на Република Македония. Въпреки примирията, договорките и обещанията, македонците от тази територия се превърнаха в бежанци в собствената си страна поради страха да се завърнат по родните си места. И така, конфликтът закономерно може да стигне до последния си етап, когато терористите от АНО ще се превърнат в "легитимни" представители на албанското население в Македония и истински "борци за човешки права".
       Като се има предвид горния сценарий съвсем закономерно възниква въпросът: Какво е бъдещето на Република Македония? Вероятно експертите вече обсъждат десетки варианти за развитието на конфликта в общия контекст на новата ситуация в региона. Появиха се и първите международни "тестове" - изявлението на Ричард Холбрук преди две години за евентуално разделяне на Македония между нейните съседи; идеи за размяна на територии между балканските държави в рамките на нов Берлински конгрес и т.н. Тези "тестове", въпреки своя кабинетен характер и силна опозиция от страна на балканските държави, показват опасна посока на мислене при някои от основните извънрегионални "играчи". Опасна, поради значителните лостове за въздействие, които тези "играчи" притежават и които могат да задвижат при желание. Опасна, защото се допуска прекрояване на границите. Нека си спомним, че именно решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. доведоха до няколко балкански войни, провоцираха една световна война и бяха в основата на политическото решение на тогавашните балкански правителства при избора на страна във Втората световна война.
       В повечето сценарии, прокраднали се в световната преса, липсва връзката между бъдещето на Косово и Република Македония. Това е странно, поради очевидната зависимост на събитията в международния протекторат и в младата македонска република. Ще се върне ли Косово под суверенитета на Югославия? Ако Черна гора се отцепи, ще се върне ли Косово под суверенитета на Сърбия? Или ще бъде съставна част от нова Югославска федерация? Или един ден Косово ще се обособи като суверенна държава?
       А може би се търси друго място на Косово? Възможно ли е, например, в обозримо бъдеще Косово ще се обедини с етнически прочистени райони в Македония и да доведе до федерализация на Република Македония или до раждането на втора, по-голяма албанска държава? Или това, срещу което всички се обявяваха - "Велика Албания" - вече добива реални очертания в светлината на информациите, че Тирана подпомага АНО? А може би ливанският или кипърският модел за развитие на този конфликт са изгодни за някои от извънрегионалните сили? И т.н.
       Това са само част от въпросите, на които международната общност избягва да дава отговори. Очевидно е обаче, че отговорите в голяма степен могат да предопределят продължителността и резултатите от конфликта в Република Македония. А от това какво ще се случи в Македония зависи в огромна степен стабилността и сигурността в целия регион и в Европа. Да не забравяме също, че конфликтът може да обезмисли усилията на съседните на Скопия страни за получаване на пълноправно членство в клубовете на демократичните и проспериращи държави - ЕС и НАТО.
       Засега е ясно едно: усилията за примирие, за спиране на кръвопролитията са много важни. Поради това правителствата на съседните държави следва активно да подкрепят инициативите на международните посредници и по-голямата ангажираност на ЕС и НАТО. Защото пролятата кръв между бившите съседи и приятели, албанци и македонци, вече изкопа пропаст между тях. Колкото повече продължава конфликта, толкова по-трудно ще бъде бъдещото мирно съвместно съществуване на двете етнически общности.
       Но примирието в Македония е само етап от процеса за намиране на решение на конфликта. Трайността и справедливостта на това решение зависи главно и преди всичко от визията за бъдещето на двата невралгични пункта на Балканите - Косово и Република Македония. Без тази визия, всяко примирие ще бъде предпоследно, всяка договорка ще бъде временна, а преговорите - безкрайни и със съмнителни импликации върху стабилността в Югоизточна Европа...
< Предишна   Следваща >