СРЕЩАТА В ПРИЗРЕН Печат
Автор Д-р Ваня Янакиева   
Неделя, 01 Април 2001 03:01
Европейската общественост и най-вече Балканските държави се разтревожиха от срещата в Призрен и подписването на документ от лидерите на легалните албански партии ДПА и ПДП - Арбен Джафери и Имер Имери и политическия шеф на Армията за национално освобождение /АНО/ Алия Ахмети. Тази среща има дълбок символичен характер и носи в себе си продължението на събитието от преди повече от 120 години в разработването на основните принципи за създаването на Албанската държава, което става едва след около 35 години, но не постига заложените в Призненската лига цели.
След поредните политически и дипломатически совалки на политическите ръководители на НАТО и ръководителите на КФОР, албанските лидери много бързо се отказаха от подписания документ. В случая не става дума за някакво споразумение, гарантиращо решаването на въоръжения конфликт в Македония, а за тактически ход на албанските лидери, т.е. отлагане във времето постигнатите договорености. Събирането им в Призрен още веднъж доказва синхронизирането на действията между албанците от двете страни на границата между Македония и Сърбия.
Стремежът, отделно да се разглеждат събитията в Косово и Македония и да се търси някакво различие между тях, води до изработването на неправилна политика от страна на Международната общност, НАТО, ЕС, САЩ и Русия. Връзките между албанците от двете страни на границата са толкова силни и неразрушими, че всеки опит да бъдат прекъснати по един или друг начин, ще срещне сериозен отпор.
Беше пропуснат момента от НАТО и КФОР да разоръжат АОК, да проведат избори за местни органи на управление в Косово и да изградят административната структура на областта, с което щяха да предотвратят превръщането на АОК в основа на Армията за освобождение на Прешево, Бояновец и Медвежа /АОПБМ/ и на Армията за национално освобождение /АНО/. Както вече се разбира, верижната реакция на делението на АОК продължава и в създаването на армия за освобождението на Чимерия, с което се прави опит събитията да се пренесат и в Гърция.
Принципите залегнали в документа от Призрен 2001 год. по нищо не ще се различават в основните си цели от този на Призрен 1878 год. Целите на албанските политически и военни структури се фокусират единствено върху териториалното обединение на албанците на Балканите, а не толкова на привидно упорито лансираната тема за даване на права, съответствуващи на тяхната численост и политическо влияние.
Искането им за пропорционално участие в управлението на Македонската държава не издържа на фактическото положение на албанските партии в македонския парламент, местната власт, държавната администрация, полицията и средствата за масова информация. Съвсем нормално е когато се застрашава гражданския мир и териториалната цялост на държавата, да се вземат всички мерки в рамките на законите, за да се защитят гражданите, независимо от каква националност са те. Правата на гражданите и на етническите малцинства не трябва да противоречат на принципите на формирането и правата на държавата като цяло, защото държавната власт без права не е в състояние да осигури правата на всички граждани.
Не трябва да има съмнение, че въоръжените групировки в Южна Сърбия и Македония са подразделения на АОК и се ръководят от щаба й, което се доказва от действията на въоръжените групировки, които при опасност веднага се оттеглят на територията на Косово. Цивилното население се отправя към Косово, а не към Тетово, с което може да се предположи, че една немалка част от него представляват бежанци от бомбардировките над Косово от НАТО.
С пренасянето на военните действия на територията на Куманово и блокирането на траспортния трафик по коридор № 10 АНО се стреми да окаже и икономически натиск на държавите ползуващи тази транпортна артерия, от една страна и от друга, да завладее стратегическа територия, осигуряваща сигурността на трафика на потоците на оръжие, наркотик, стоки, пари и хора.
След афиширането на Призненския документ много бързо започнаха да се появяват "дълбоко аналитични тези" на различни политици, военни и бивши държавни величия за "необходимостта" от чисто държавно-етнически модел на Балканите, а това не е ли пророкуването на основоположника на етническите държави в Югоизточна Европа "архитекта" на Дейтънския мир Ричард Холбрук за Пета балканска война. На Балканите се водят поредици от войни, които не сме номерирали, но по един или друг начин са засегнали и продължават да засягат взаимоотношенията между отделните страни в региона, които в началото на 21 век можем да приемем, че са скрити, тихи войни, които със своите поражения по нищо не се различават от тези през 20 век, водени със силата на оръдията и от интересите на Великите сили.
Разрешаването на така наречения албански въпрос трябва да започне с решаването на Косовския проблем в съответствие с резолюция 1244 на ООН и по възможност бързото изграждане на държавната структура на областта, с което може да се положи началото на политическото разрешаване на проблемите на албанците в отделните държави, съседни на Албания.
Европейските държави със своите икономически и политически организации нека подготвят и приемат Балкански-Хелзински документ, който да сложи началото на единна в икономически и политически аспект Европа. Балканите са такава част от Европа, каквито са Апенините, Англия, Скандинавските страни и другите географски обособени територии. Единният организъм на Европа не може да бъде здрав, ако само една част от него е болна.
Балканските държави и народи заслужават своето право на равностойни членове на своя континент, което са извоювали с много страдания през последното столетие. И никакви теории за етнически държави няма да решат проблемите им, а има опасност те да се пренесат по цялата територия на Европа по силата на скачените съдове на едно единно икономическо и политическо пространство.