Засега този сценарий се изпълнява 100%-во, затова е добре да се погледне още веднъж и се види кой е следващият му етап. Присъстващите на срещата си спомнят, че той бе България. Три западни разузнавателни служби подготвиха албанските терористи, а по-късно се отказаха от някои от тях. Събитията излязоха извън контрола на режисьорите. Днес се очертава тенденцията да се търси сценарии за излизане и от ангажиментите, в които се самоманеврираха участващите в операциите страни. Причината: нарастващи разходи и рискове при едно продължаващо присъствие в Косово. Идеята, която лансира миналата година Хавиер Солана за "План за консолидиране на Косово", се оказа неработеща, защото липсва най-важното- ясно дефинираната цел. Мисията би била успешна, ако не се допусне ескалация на насилието след изтеглянето й от региона. В рамките на мандата на ООН обаче, не може да се намери решение на статута на Косово поне в краткосрочен план.

Тогава се появи кризата в Тетово. Основната грешка при възприемането й бе да се характеризира като отделен конфликт и нещо повече- като проблем на Македония. Нищо подобно! Тя е елемент от една верига, започнала с разпадането на Югославия, продължила с етническите чистки в Косово и с бомбардировките над Югославия. Това не е инцидент, който може бързо да бъде потушен. Подготовката му започна преди 2 години с изграждането на складове за оръжия и с привличането на верни хора от албанското население в Македония. Разпалването на конфликта напомни на международната общност, че опитите да се оттегли от ангажиментите си поради каквито и да е причини, споменати по-горе, са твърде преждевременни и неуместни.

Конфликтът в Тетово като продължение на далеч по-мащабно развитие е следователно с по-дългосрочен характер. Евентуалното му потушаване от въоръжените сили на Македония може да бъде само временно. Погрешна е тезата в изявлението на премиера Иван Костов, че албанската кауза вече е загубила. Напротив, тя сега прави поредната си заявка. Албанците виждат пред себе си най-добрия шанс в историята си. Обявеното от официална Тирана още преди две години и нескривано оттогава намерение за работа по създаването на едно "общо албанско икономическо, политическо и културно пространство" е само подготвителният етап на раждането на една млада държава в близките 15- 20 години.

Решаването на конфликта трябва да се търси заедно с проблема за статута на Косово. Ако овладяването на терористките акции на македонската граница и опитите за въвеждане на ред и спокойствие и в Косово не бъдат последвани от комплексни мерки за недопускане преначертаване на границите в ЮИЕ, албанският фактор отново и отново ще избуява.

Извеждането на преден план на хипотезата за замаскиране на албанската организирана престъпност, което прави премиерът Иван Костов в своето изявление измества фокуса на анализа и прикрива генезиса и истинските цели на развитие на Косовската криза.

Посочената от премиера Костов вероятност конфликтът около Тетово да се използва за разменна монета - склоняване на независимост на Косово срещу гарантиране сигурността на македонската граница и отказ от претенции спрямо албанското население в Македония - е подвеждаща. Такъв вариант е нереалистичен. Сериозен анализатор не би възприел подобна теза, когато е ясно, че отдавна е стартиран процеса на приобщаване на албанците от тази страна. Ако не стъпим върху верния анализ за трайния и много по-широк характер на конфликта, който не е конфликта в Тетово сам за себе си, не бихме могли да формираме и визия за готовността на България за адекватно поведение в един продължителен период при различните сценарии, които се очакват, и при най-вероятния от тях- продължаване преследването на стратегическата цел за по-нататъшно разпадане на държавите на Балканите и поддържане на напрежението в региона.

Тревожни симптоми

Съветът за сигурност на ООН възприе формулировки, които прикриват истинското име на носителите на терора - "партизани", "въстаници, действащи в нелегалност". Не се възприеха предложенията за определения като "терористични акции", "въоръжени групи от етнически албанци". Това е тревожно, защото както и в случая с Косово, терористите ще бъдат превърнати в партньори в преговори. Още по-обидно за Македония е, че тя, за разлика от Югославия, беше предоставила доста права на своите албански граждани- членство в парламента, пряко участие в местната власт и други, а сега излиза, че има срещу себе си борци за свобода.

Вторият симптом за друга опасна тенденция е позицията на Запада за ненамеса и призивът към страните от региона да съдействат за решаване на кризата. За всеки политик от тази част на континента е ясно, че намеса както с въоръжени сили, така и с масирани доставки само на въоръжение и бойна техника, би подготвило разпалване на стари страсти и вражди и задълго би превърнало Балканите действително в "барутен погреб" на Европа. Възможно е тогава наистина да се стигне до нови граници, нещо което целят определени сили в този сценарий, но то ще е свързано с много кръв и спиране развитието на региона за десетилетия.

Но и тезата, оставете Македония сама да се справи с конфликта, която застъпи и премиерът Костов в изявлението си, не е правилна, защото освен, че Македония не е в състояние да направи това, операциите срещу албанците само ще изострят противопоставянето между албанци и македонци и това ще задълбочи кризата и ще направи още по-тежко решаването й във времето.

Третият опасен симптом се съдържа в призивите за свикване на международен форум, който да вземе решения за преодоляване на конфликта. Един нов Берлински конгрес обаче би бил едно от пагубните решения в създадената ситуация.

Натискът на международната общност НАТО и КейФОР да изпълнят задълженията си, решително да се намесят за овладяване на ситуацията, макар и единствено правилен, ще остане в по-голямата си част декларативен. Истината е, че отделните страни нямат кой знае какъв капацитет за увеличаване на участието си в КейФОР, а и не желаят това. Длъжник е Великобритания, която намали състава на своите сили, и Холандия, която пък изтегли частите си от Косово. Но и останалите не могат да предоставят значителни сили, предвид и на необходимата им ротация. Как тогава би могла да се охранява надеждно границата Македония- Косово, когато днес тази задача имат 2000 души от КейФОР, а дължината на охраняваната гранична линия е 100 км?

Изостряне на обстановката и опасностите за България

При временно успокояване на кризата около Тетово, няма опасност да възникнат преки заплахи за България. Но това не може да ни успокоява, знаейки, че тази криза е малка брънка от значително по-голям проблем, чието решаване международната общност, а в частност и ние, трябва да търси.

Превръщането на Тетово в едно постоянно тлеещо огнище ще направи още по-близка кризата в македонското правителство, а оттам на хоризонта ще се появи много вероятна дестабилизация на страната. За нас ще нарасне напрежението не само от очакваните бежанци, повечето от които все пак ще се насочат към Косово или транзит към Турция, и придружаващата ги престъпност, но и от затрудненията в комуникациите с нови и нестабилни коалиции в Скопие. Такова развитие ще увеличи "оборотите" на консултации в рамките на международната общност, чиито възможности са ограничени.

Много вероятен е обаче един трети сценарий, който ще промени обстановката на Балканите като цяло и ще увеличи пряко заплахата за България: въоръжените сблъсъци около Тетово, в областта Прешево и в цяло Косово да се възпламенят едновременно. Защо отново в Косово? Защото още от края на м.г. оттам идват тревожни сигнали за рязко нарастване на недоволството на албанците от КейФОР. Събитията в Прешево и Тетово само отклониха временно вниманието от този факт и от възможността при най-малка искра да пламнат сблъсъци между въоръжени албанци и силите на КФОР. Най-вероятно е подобни действия да се очакват към края на пролетта, а защо не и по-рано. Същевременно още сега идват сигнали за възможна дестабилизация и в Босна. Но дори само събитията в Тетово, Прешево и Косово съвпаднат, като прибавим към това вероятна правителствена криза в Скопие, провеждането на избори у нас, ситуацията ще бъде максимално тежка.

Може ли НАТО да се справи с една така разрастваща се криза?

Днес Европа и още повече САЩ са много по-малко склонни към сухопътна операция за овладяване на конфликт на Балканите, отколкото преди две години, когато се обсъждаше възможна такава операция в Косово.

Някои предлагат въоръжени сили на НАТО да се настанят трайно в Косово. На такова предложение обаче западни политолози справедливо опонират защо след Косово да създаваме и втори протекторат - Македония.

Невъзможността или нежеланието на НАТО да се справи с кризата днес ще отвори преградата към сблъсъци и събития, които може би в крайна сметка пак ще доведат до преразпределяне на територии и преначертаване на граници, при това без жертви от страна на западни въоръжени сили. Те ще влязат на един по-късен етап, когато "местните" са свършили черната работа.

Международната общност би могла обаче да демонстрира решителност и силен натиск като:

• на собствените си територии се противопостави на активността на АОК за мобилизация на бойци за терористичните си отряди и за събиране на финансови средства;

• предприеме остри мерки срещу престъпността- търговията с наркотици и оръжие, чрез която се финансират операциите на албанците;

• окаже категоричен натиск върху водещите албански фигури в Косово както с политически средства, така и чрез каналите на разузнавателните служби на западните държави, които подготвиха някои от тях;

• не позволи манипулиране на световното мнение с информации за "жестокостите" на македонските сили срещу цивилното албанско население - филм, който сме гледали;

• усили КейФОР с по-голям брой войници и офицери, въпреки ограничените си възможности, и това, което е още по-важно- да го превърне в действен фактор, а не да остава, както в много случай досега, един наблюдател;

• усили контрола на македонската и на албанската граница;

• се даде повече свобода на югославските сили в буферната зона.

Може ли България да предотврати един сценарий, който очевидно отива към преначертаване на границите на Балканите?

България не е факторът, който взема решения или е в състояние със значителна тежест да влияе на същите. Но тя може да промени в известна степен хода на този сценарий, ако не се вписва в чужди схеми, а преследва активна политика на свои инициативи, превръщайки ги в европейски.

Активните консултации с политическите фактори на световната арена са задължителни, но не за да се информираме, а за да оказваме натиск върху тях и ги захранваме с идеи за решаване на проблемите, предлагайки варианти и стъпки към решения.

Съдейки по лансирани тези от западни аналитици, за които се знае, че са свързани с някои разузнавателни централи, може да се очаква изкуствено да се изострят несъществуващи проблеми с Гърция, например за прогонени от района на гръцките планини албанци-мюсюлмани, което е изгодно именно за разширяване на албанското присъствие и изграждане в далечно бъдеще на "Велика Албания". Затова тесните консултации с южната ни съседка Гърция са повече от желателни.

Странното мълчание на Турция по събитията около Тетово също не бива да се оставя без изясняване. Турското население също е жертва в конфликта. Необходими са разговори и гарантиране на подкрепа в общи инициативи.

Единният и категоричен натиск на всички страни от региона би бил ефективен принос към усилията за недопускане разрастване на конфликта и решаване с политически и икономически средства бъдещето на различни народности и етнически групи.

В практически план се изисква активизиране на дипломатическата дейност и тази на разузнавателните служби. Сътрудничеството между разузнаванията на балканските страни е изправено пред тест именно в такива трудни моменти.

В аргументите си пред нашите европейски партньори трябва ясно да се откроят евентуалните последици за Европа от едно продължително агонизиране на региона под натиска на албанците със силови средства да търсят реализирането на мечтата си Велика Албания. Интеграцията ни с ЕС определено ще бъде затруднена. Но и приемането ни в НАТО не е гарантирано само заради това, че сме необходим партньор за провеждане на операции на съседни територии. Изтощаването ни в подобни продължителни кризи само ще ни отдалечи от европейска и евроатлантическа интеграция.