ИСТИНСКОТО ПОСЛАНИЕ ОТ СРЕЩАТА В СКОПИЕ Печат
Автор Илия Петровски   
Четвъртък, 01 Февруари 2001 03:04
Според традиционната дипломация бе съвсем логично срещата на високо равнище на държавните и правителствени ръководители от Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, проведена в Скопие, да излъчи основно и общо послание към района, Европа и света. Но впечатлението, което се създаде след края на форума, е, че излъчените послания са много повече или поне толкова, колкото бяха участниците - осем пълноправни и един наблюдател.


       Цифровото изражение на този нов формат - "8+1", тепърва ще придобива гражданственост, но сегашната среща ще остане в историята на Процеса на сътрудничество с факта, че Югославия "размрази" своето участие, а Босна и Херцеговина смени позицията си от наблюдател на пълноправен участник. Наблюдател остана Хърватия, която продължава да гледа предпазливо на процеса отстрани, но е "в пълна бойна готовност" да се включи, ако интересите й го налагат.
       Вече никой не говори за Словения дори като потенциален кандидат - според всички, Любляна окончателно е обърнала гръб на регионалното сътрудничество на Балканите и единствената посока, която я интересува, е евроинтеграцията. Но никой не поставя под съмнение правилността на словенския избор, което е признание за нейния напредък в осъществяването на реформите в сравнение с някои от присъствалите на срещата в македонската столица.
       Посланията, отправени от държавните лидери, наистина бяха различни. Българският президент Петър Стоянов изтъкна факта, че всички "8+1" държави вече говорят на един и същ политически език. Домакинът Борис Трайковски открои ролята на своята страна като лидер на политическите процеси в Югоизточна Европа.

       Но общото послание е друго и в съответствие с него ще следва да се гради всяка следваща позиция както за двустранните отношения, така и в многостранното сътрудничество в Югоизточна Европа. То гласи: Страните от региона няма повече да толерират каквито и да било действия на албанците, където и да се намират те, които са насочени против европейската интеграция на държавите от Югоизточна Европа. Още по-малко ще поискат, подкрепят или ще се включат в нов въоръжен конфликт в защита на техните сепаратистки и други интереси. Друга акция като въоръжената интервенция на НАТО срещу Югославия заради Косово вече е немислима.

       Махалото на подкрепата и симпатията към борбата на етническите албанци за техните права отиде в другата посока. Трудно е да се каже дали това се дължи на елиминирането на Милошевич като основен враг и предизвикателство, на последните въоръжени акции на албанци в Южна Сърбия или на преосмисляне на позициите на международната общност след президентските избори в САЩ. Вероятно има по нещо от всичко.
       Но е факт, че по време на срещата на върха в Скопие албанският екстремизъм получи най-сериозния укор и предупреждение, че този път "прошка" няма да има. Всяка от държавите дефинира своя интерес, а за повечето той е реформи: развитие, просперитет и евроинтеграция. Всеки опит да се блокира този път ще срещне остра съпротива от всяка държава-участничка в Процеса на сътрудничество.

       И двамата представители на ЕС - еврокомисарите Хавиер Солана и Крис Патън, ясно, остро и категорично осъдиха последните събития в Южна Сърбия и лидерите на етническите албанци в Косово. Те предупредиха, че варварските въоръжени терористични акции в Косово отдалечават тамошните албанци от досегашните им приятели в района и от международната общност. Солана дори се закани автономията на Косово да бъде поставена под съмнение, ако въоръженото насилие продължи.

       Българският държавен глава заяви, че насилието в Косово и Южна Сърбия заплашва легитимността на албанските политически лидери в югопровинцията. На срещата си със Солана той е предупредил за опасност от ескалация на събитията в Южна Сърбия, които биха могли да отдалечат страните от района от тяхната европейска мечта. Може да е казано патетично, но за съжаление е вярно по същество. Стоянов се е съгласил с констатацията, че само за пет месеца след предишната неформална среща на върха на лидерите от Югоизточна Европа има очевидно изостряне на тона в оценката за опасностите от въоръжените действия в Южна Сърбия и по отношение на истинските им мотиви.

       В този смисъл никого не бива да успокоява или да подвежда фактът, че в общата заключителна политическа декларация никъде не са споменати албанците като етнически елемент. В документа се говори за акции на "етнически мотивирани екстремистки въоръжени групи", които биха могли да имат дестабилизиращ ефект върху ситуацията в района.

       Според дипломатически източници по време на работата върху текста, подготвен от предварителна среща на политическите директори от външните министерства на страните-участнички, албанските представители са се противопоставили рязко на формула, обвързваща екстремизма и насилствените действия с албанския етнос. "Ще се съгласим да включим албанския екстремизъм само срещу записването и на сръбския", била позицията на дипломатите от Тирана.

       Това не бива да учудва никого, най-малкото заради участието във форума на албанска делегация, начело с премиера Илир Мета. Въпреки първоначално полученото потвърждение, че в Скопие ще пристигне президентът Реджеп Мейдани, в последния момент стана ясно, че той се отказва. Независимо от причините, които бяха изтъкнати за отсъствието му, вероятно основните са две. Първо, в рамките на срещата нямаше как да не се срещне с югославския президент Воислав Кощуница. Според източници от албанската делегация Мейдани "все още не е готов" за такава среща, но се предполага, че просто не я желае. Второ, албанският президент, известен с твърдите си становища в подкрепа на искането на косовските албанци за независимост, не би желал да слуша остри критики срещу своите разбирания, а индиректно и срещу държавата, начело на която е.

       В крайна сметка общият тон наложи премиерът Мета в своето изказване също да осъди насилието в Южна Сърбия, но без да посочи виновниците. Той употреби формулата за осъждане на "екстремизма, независимо откъде идва", която в последните месеци имаше единственото предназначение да размива ясната оценка за това кой носи основната вина за напрежението в Косово и Южна Сърбия и да разпределя вината "по равно" между въвлечените в конфликта страни.

       Истинското послание от срещата на върха на лидерите от страните на Югоизточна Европа - опростено, но вярно - може да бъде изразено и така: Вече всички държави от района изповядват демократичните ценности и искат да бъдат част от Европа. Всяко нещо, което може да ги забави или отклони от този път, няма да бъде толерирано. Напротив.