Изострянето на конфликти и на междудържавни отношения на базата на малцинствени и териториални спорове показа, че проблемите се превръщат в общи такива и придобиват изключителна важност. Задълбочените проучвания дават основание за извода, че до някои конфликти е можело и да не се стига, ако те бяха наблюдавани в своето зараждане и еволюция и се вземаха адекватни превантивни мерки.

В Източна Европа една пета от 410- милионното й население принадлежи към национални и етнически малцинства. Разпадането на СССР, СФРЮ, Чехословакия и други промени налагат, може би, въвеждане на формулировките “стари “ малцинства - унгарско, германско, румънско, албанско, турско-мюсюлманско; “нови “ малцинства- например в ОНД и балтийските държави, в страните от Кавказкия регион- руснаци, белоруси, ислямистките тюркски народности, арменци, или в ЮИЕ - сърби, хървати; както и “други “ традиционни малцинства като цигани и евреи.

Не е трудно да се идентифицират веднага и застрашаващите мира огнища на конфликти: те са в Югоизточна Европа- на Балканите, в Кавказ и бивша съветска Централна Азия.

За съжаление, се оправдаха прогнозите, че най-голямата заплаха за региона ще дойде от проблемите с албанските малцинства. Процесът не е завършил и съществува потенциалната опасност при откъсване на Косово от СРЮ да последва верижна реакция в Македония, Санджак , Войводина и разпадане на БиХ. На второ място следва да се наблюдават турско-мюсюлманските малцинства, в които прониква ислямският фундаментализъм. Само на Балканите турско-мюсюлманските малцинства са над един милион. На трето място, внимание заслужават унгарските малцинства като най-многобройни и проблемни. /Според някои западни политолози заради тях ще възникне следващата криза след албанската в началото на 21 век./

Тъй като основно значение в малцинствената проблематика имат процесите на демократизиране на държавите, в които живеят малцинства и приобщаването им към демократичните ценности на Европа, както и политическата воля на политическия и държавен елит, целесъобразно е прегледът да бъде направен по страни, а не по малцинствени групи.
Освен това, интерес представлява и политиката на отделните държави към собствената диаспора в чужбина, а някои са дори поучителни.

В СР Югославия

След албанците, за които днес се пише толкова много, най-многобройното малцинство в СРЮ е унгарското. То наброява около 400 000 души и е концентрирано в областта Войводина /340 900 души/. По време на войната в Босна и Херцеговина и във връзка с насилственото набиране на мобилизационни контингенти около 35.000 души емигрираха в Унгария. Силната връзка с майката-родина и компактността на населението носят някои предимства на малцинството. Въпреки това, в дългосрочен план се вижда как неговите възможности намаляват: така например броят на средните училища през 1951 г. е бил 74, а през 1992 г.- 27. Подобна е картината и при студентите- през 1975 г. е имало 3 563 студенти-унгарци, а през 1992 г- те са били 1259.

Изненадващо активна е дейността на издателската къща “Форум”, която издава по 40 книги годишно на унгарски език. Ежедневникът “Унгарска реч” пък има тираж 10 000. Сред печатните издания са известни още седмичникът “Ежа”, списанието “Семеен кръг” и месечното списание “Мост”.

До началото на войната радио Нови Сад имаше 24 часа програма на унгарски език, а телевизията излъчваше два пъти седмично по няколко часа програми на унгарски.

При такава представителност е естествено силното партийно присъствие на унгарското малцинство: цели 6 партии. Алиансът на войводинските унгарци е най-голямата и влиятелна партия и затова не случайно е единствената, която има представители в сръбския парламент. Демократическата партия на войводинските унгарци е втората по влияние партия. В северната част на Войводина унгарското малцинство е в състояние да печели изборите за местно самоуправление.

В Сърбия живеят около 70 000 словаци. Радио Нови Сад два пъти седмично излъчва едночасови програми на словашки език. Локална телевизионна програма на словашки език има в Бачки Петровац.

На четири гимназии и 29 основни училища могат да разчитат словаците в СРЮ. В гимназията в Бачки Петровац преподаването е предимно на словашки език, докато в останалите три гимназии часовете по словашки език са два пъти седмично. В основните училища изучаването на майчиния език зависи от това, дали има най-малко 15 деца за сформиране на паралелка по словашки език.

Катедри по словашка филология има в Белград и Нови Сад.

Сред словашкото малцинство не се чувства натиск от местните власти или ограничаване правото на децата да изучават родния език.

Румънците в СР Югославия са около 36 000 души. /Според Румъния в СРЮ живеят 1.200.000 румънци./ От Букурещ многократно и официално се поставя въпросът за статута на власите в Сърбия, които са няколко десетки хиляди. Румънците твърдят, че върху тях се упражнява натиск да се представят като сърби и да не се включват в румънското малцинство, въпреки че на практика в семейна обстановка те говорят влашки.

Повечето румънци живеят в областта Войводина. Общността на румънците в СРЮ е официално регистрирана организация, която издава свой вестник - “Цувантул романеск”. Известен е и седмичникът “Либертатеа”, както и списанието “Лумина”.

В областта на образованието румънците се възползват от законодателството и имат двуезичен модел в детските градини и класове с обучение на майчин език до осми клас при наличие най-малко на 15 ученика, в паралелки, в които сръбският език се усвоява като втори език. В малкото градче Алибунар има дори “румънска гимназия”.

Румънски език и филология се изучават в Педагогическия факултет в град Вършац. Катедри по румънски език има и в университетите в Белград и Нови Сад.

Малко известно в чужбина е, че във Войводина има около 25 хиляди украинци и русини. /Русините произхождат от Западна Украйна, поради което се причисляват към украинското малцинство./

В основните училища и в гимназиите е предоставена възможност за обучение на русински и украински език. Катедра по украински език действа в университета в Белград. Официално е регистрирана организация “Съюз на русините и украинците в СР Югославия”. Това малцинство е концентрирано главно в три общини : Върбас, Кула и Нови Сад.

По-многобройно от украинците и русините във Войводина са хърватите- 74.200 души или 3,7% от населението на областта.

От гореизложеното неминуемо възниква въпросът защо при една и съща конституционна и законодателна база българското национално малцинство, което е с подобна на румънското малцинство численост, е в по-лошо състояние особено по отношение на образование, информация и др. Причините са в традиционно сложните българо-югославски политически отношения, антибългарската пропаганда, водена десетилетия наред, както и незаинтересоваността на българската държава за съдбата на сънародниците ни в Западните ни покрайнини. Едва през последните години се появиха наченки на по-категорична защита от наша страна на сънародниците ни в съседна СРЮ.

Определен интерес от гледна точка на бъдещи усложнения и евентуално по-нататъшно разпадане на СРЮ представлява мюсюлманската общност в областта Санджак. Тя наброява 170 000 души. Процесите в Босна и Херцеговина предопределиха и исканията за автономия в Санджак. Майчиният език на тези мюсюлмани е сръбският, но те се идентифицират по религиозен признак с мюсюлманите от Босна.

В Черна гора мюсюлманите са около 15%. В Косово според турски източници, идентифициращите се като турци са 60.000.

В четвърти поред доклад на Върховния комисариат на ООН за бежанците и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа след разполагането на мисията на ООН в Косово се констатира, че състоянието на етническите малцинства в провинцията остава несигурно и в много случаи се е влошило. Етническият признак често остава определящ фактор в риска да станеш жертва на престъпление. Малцинствените групи, особено сърбите, често са обект на нападение от страна на членовете на етническото албанско малцинство. Няма изгледи за подобрение на ситуацията.

В Косово продължават да съществуват две организации на сръбското малцинство - Сръбският национален съвет /СНС/ в Косовска Митровица и организация със същото наименование, която има малко влияние над останалите райони на провинцията.

В Румъния

В Румъния живеят 25 различни малцинства и етнически групи. Въпреки това, румънската страна често посочва резултатите от преброяването през 1992 година, за да аргументира твърдението си, че била най-хомогенната по етнически признак държава в Европа /89,4% е делът на румънците/.

В общ план, сравнявайки резултатите от последните преброявания, се забелязва една интересна тенденция: нараства относителният дял на румънците и на по-големите етнически групи- цигани, украинци, руснаци, турци, а намалява числеността на унгарците и на по-малките етноси - немци, сърби, българи и евреи. Това се дължи на целенасочената политика на асимилиране на националните малцинства, на неточности и умишлени “грешки” при преброяванията, на непреодоления още страх у хората открито да декларират националната си принадлежност, на силната изселническа вълна сред някои от малцинствата.

Според официалните данни най-многобройно е унгарското малцинство - 1.620.199, което е 7,2% от цялото население на страната, следвано от циганите- 409.723 и немците /включително саксонци и шваби/ - 119.436. /Следва да се припомни, че само през 1991 г. 110.000 румънски немци заминаха за Германия./ Украинците са 66.483 , руснаците и липованците - 38.688, а турците и татарите -53.122. По неофициални данни обаче, унгарците били приблизително 2.500 000, украинците - 500-600.000, руснаците и липованците - между 100 и 200.000, а турците и татарите - 80.000. Тези големи разлики се обясняват с манипулиране на данните от страна на държавата.

Според последните официални преброявания в Румъния има около 10 000 българи. По неофициални преценки на представители на българското малцинство обаче, на територията на Румъния днес живеят около 150.000 българи, от тях 25 хиляди в Банат, около 50.000 в Добруджа и останалите в Букурещ и околните селища. / През 1930 година официалната статистика сочи 364 373 българи, а през 1948 година - 13.408 българи! ! /

Според конституцията малцинствата и етническите общности и групи в Румъния имат право на идентичност, образование, представителство в парламента. След парламентарните избори през 1996 година 16 национални малцинства имаха свои представители- Демократичният съюз на унгарците в Румъния - 6,81 % или 11 места в Сената и 6,64 % или 25 места в Камарата , а с един депутат в Камарата на депутатите са : Федерацията на еврейските общности, Турският демократичен съюз, Общността на българите “Братство”, Съюзът на гърците, Съюзът на поляците “Дом полски”, Демократичният съюз на словаците и чехите, Партията на ромите, Италианската общност в Румъния, Демократичният съюз на татарите тюрко-мюсюлмани, Културният съюз на албанците, Общността на русите-липовани, Демократичният съюз на сърбите и карашовените, Съюзът на арменците, Демократичният форум на германците.

В Румъния функционира Съвет на националните малцинства, създаден през 1993 година, който включва представители на малцинствата и разпределя бюджетните средства за организациите на малцинствата. / Една осма от тези средства се заделят за Демократичния съюз на унгарците в Румъния./

Румъния е ратифицирала Рамковата конвенция за националните малцинства.

Малцинствената политика на Румъния след 1989 година толерира създаването на партии и организации на малцинствата, в това число и на най-малобройните етнически групи; издаването на вестници, радио- и телевизионно време за излъчване на свои предавания, откриване на национални училища или изучаване на родния език в румънските училища. Практиката обаче е по-различна: почти не намира приложение преподаването на езиците на малцинствата в румънските училища под претекст, че липсва заинтересованост сред учениците.

Българите създадоха “Съюз на българите от Банат” с печатен орган “Наш глас” и Асоциация “Братство” в Букурещ с двуезичния вестник “Зорница”. Български език се изучава в 4 банатски училища. Радио Тимишоара предава ежеседмично половинчасова програма на банатски български говор.

Румънските правителства провеждат диференцирана политика спрямо различните националности, живеещи в страната. Най-големи проблеми, които могат да доведат в бъдеще и до сериозни последици в региона, са свързани с унгарското малцинство и така наречения трансилвански въпрос. Нещата се усложняват от факта, че проблемът е свързан и с териториалния въпрос и с възможността за разпалване на национализъм, провокиращ етническо напрежение в страната. Букурещ не се е отърсил от страховете си за заплаха за националната сигурност и териториални претенции от страна на Унгария. Румъния и Унгария влязоха в диалог по тази проблематика, но либерализирането на политическия и културния живот на унгарското малцинство бе твърде предпазливо. Външните фактори ще продължат да оказват влияние върху този тлеещ конфликтен потенциал: проунгарското лоби в САЩ и в някои международни институции ще продължи да оказва натиск. Стремежът на Букурещ към интеграция в ЕС и НАТО предполага да реши, а не да разпалва етническите проблеми. Същевременно Трансилвания играе ролята на фактор, балансиращ румънските претенции към Молдова.

В Гърция

Най-голямото и проблемно за Гърция малцинство е мюсюлманското малцинство в Северна Гърция, което по официални данни е около 120.000 души, докато по информации от турски дипломатически източници то е 200.000. От дълги години то се самоопределя като турско малцинство. От неговите среди са избрани трима депутати в гръцкия парламент. Мюсюлманите разполагат с правата на официално признато малцинство, имат свои училища, както светски, така и религиозни, и в тях ежегодно се обучават около 9.000 деца.

Комисия на ЕС през есента на 1999 г. не успя да установи нито едно нарушение на човешките права спрямо мюсюлманите в Западна Тракия. Протестът за цензуриране на изпращаните от Турция учебници беше отхвърлен с аргумента, че Атина има право да иска премахването на текстове, уронващи престижа на Гърция.

В гръцко-турските отношения обаче, въпросите с турското малцинство се нареждат на трето място след тези за Кипър и Егейско море. Гърция е изградила своя дългосрочна стратегия за действие спрямо мюсюлманите както в Западна Тракия, така и в Южна България, като е подчинила същата на антитурската си политика. В тази връзка беше изобретена “помашка нация”, като идеята усилено се популяризира от създадения “Център за помашки изследвания” в гр. Комотини и “Културния център на помаците в Гърция” до град Ксанти. Издаден беше помашко-гръцки речник, подготвят се и касети с помашки песни. Целта на всичко това е съвсем прозрачна: гърцизиране на част от мюсюлманското население и ограничаване на турското влияние в политическата и религиозна сфера върху него. Стратегията предвижда на един бъдещ етап да се доразвие идеята за един общ гръцки корен на помаците в Родопите.

Реалистично погледнато обаче, успехът на тези гръцки действия не е гарантиран. Само 15% от мюсюлманското малцинство в Северна Гърция се определя като “помаци”.

Гърция не признава съществуването на други малцинства в страната и реагира много остро на всяко становище, което противоречи на тази позиция, въпреки че останалите малцинствени групи и без това не представляват някакъв сериозен проблем. Власите в Гърция по румънски оценки са около 15.000 души. Гръцката страна счита, че те са добре интегрирани в обществото и дори провеждат активна прогръцка образователна политика.

Албанското малцинство също се счита за добре интегрирано. Представителите му владеят албански език, но предпочитат да изпращат децата си в гръцки училища.

Български говорещото население е почти напълно претопено в резултат на активната асимилаторска политика на Гърция в продължение на 50 години. Интересното е, че все още има цели села, в които се говори изключително български, запазени са българските традиции, но хората официално декларират, че са гърци. Това е понятно, като се има предвид, че са минали две поколения. Но за разлика от гръцкото правителство, което има концепция и провежда активни мероприятия за приобщаване на каракачаните в България към гръцката нация, българските правителства досега не са и поставили начало на подобна политика спрямо българите в Северна Гърция.

Към български говорещото население трябва да причислим и помаците от български произход. Изненадващо е, че след толкова години, може би защото живеят в отдалечени планински села, са запазили много български традиции и фолклор. Голяма част от славянското население в Северна Гърция се самоопределя като “македонци”. Промакедонската политическа партия “Небесна дъга” издава и географски карти с наименования на селищата, съвпадащи в повечето случаи със съответните български наименования.

В Албания

Най-голямото малцинство в Албания, чиито проблеми са и предмет на междудържавни отношения и спорове, е гръцкото малцинство. Освен него обаче, в Албания има власи, сърбо-черногорци, цигани, египтяни, македонци.

Според Атина гърците в Албания са около 400.000 души, но Тирана твърди, че те са само 60.000. Напоследък възникна проблем с отнемане на пет хиляди декара пасбища и църковни имоти на гръцката общност в Албания, за да бъдат предоставени на албанци. Петнадесет хиляди гръцки албанци, населяващи южната част на Албания, сложиха подписите си под меморандум в знак на протест срещу действията на местните власти. Целта според протестиращите е да се постигне икономическа и демографска промяна на районите, в които живее гръцката общност в Албания. Въпросът може да бъде отнесен и до Европейския съд.

Гръцки анализатори обясняват натиска върху гръцкото малцинство в Северен Епир и принуждаването му да търси изселване в Гърция с политиката на Албания към Косово и Македония. , така че когато се постави въпросът за албанското население извън Албания, Гърция да не може да поиска за Северен Епир статут, подобен на Косово.
Затварянето на редица гръцки училища в Албания също предизвика острата реакция на Атина. Тирана се оправдава пред СЕ обаче, че не е затваряла училища без одобрение на местната общност, дори при крайно малък брой ученици.

Гърция периодично отвръща с депортиране на многобройните албански нелегални емигранти, а това не е маловажно, защото тяхната работа в съседна Гърция започна да придобива икономически измерения за семействата им в Албания, а оттам и за част от обеднялото до крайност албанско общество.

Въпреки всичко, гръцко-албанските противоречия не са в параметри, които биха могли да породят конфликт с рискови последици за двете страни и региона като цяло.

През лятото на 1999 г. албанският парламент ратифицира Конвенцията на СЕ за защита правата на малцинствата. Законодателното обезпечаване на правата на малцинствата обаче, е далеч от желаното. Съветът на Европа има забележки особено към спазване правата на ромите в Албания.

Мюсюлманската общност възобновява своя организиран живот в Албания през 1991 година, когато се свиква Общия ислямски съвет на Албания от 70 делегати. Липсата на храмове, финансови средства, кадри, религиозна литература беше преодоляна само за няколко години, включително и чрез значителна външна помощ от страна на различни ислямски организации и държави - Кувейт, Египет, Турция, Сирия, Иран, Пакистан, Малайзия и др. Тази масирана финансова помощ стана възможна след приемането на Албания през 1992 г. за пълноправен член на Организацията ислямска конференция.

В Р Македония

Малцинствата в Р Македония са 32 % от общото население от 2.046.000 души. Албанците са най-голямото малцинство и по официални данни представляват 22% от населението, но в действителност са повече.

Събитията в Косово и опората, която АОК намери в албанското население в съседна Македония, са рисков фактор, който води до извода, че съдбата на югославската провинция ще бъде тясно обвързана с македонската държава. Наличието на оръжия и криминализирането на районите, населени с албанци, са факти още днес. Междувременно президентът Трайковски спечели изборите с гласовете на албанците. ВМРО-ДПМНЕ управлява в коалиция с Демократическата партия на албанците, която се оказа по.верен партньор от партията на Топурковски, който заплашваше с излизане от коалицията, ако не получи достатъчно властови позиции. Така обаче управляващи и президент се само маневрираха в абсолютна зависимост от албанския фактор.

Турците в Македония са част от мюсюлманското малцинство. Те имат своя партия- Демократическа партия на турците. В противовес на позициите на Тирана да представи мюсюлманското малцинство като
изключително албанско, през последните години се засили стремежът на Турция да играе по-важна роля при неговото консолидиране.

Защита на собствената диаспора

Унгарците и румънците са най-активни в защита на малцинствата си в други страни. Главният белег, който отличава политиката им към собствената диаспора,е издигането на грижата за нея в национална политика.

Немалка роля играят и влаганите финансови средства. Така например Унгария заделя 10.000 щатски долара само за пропагандни и рекламни цели за живущите в Румъния унгарци. Полша, макар да има само 20.000-на диаспора в Румъния,отпуска 5.000 долара годишно за работа с полското малцинство само в тази страна.

Унгария

Отношенията на Унгария със страни като Румъния, Сърбия и Словакия зависят до голяма степен от отношенията на тези държави към унгарското малцинство в тях. Независимо, че е вече член на НАТО, Унгария не се съгласи веднага и изцяло да предостави въздушното си пространство на НАТО при операцията срещу СРЮ и Косово, а при планирането на
евентуална сухопътна операция категорично отказа да се използва унгарска
територия, за да не се подложи на риск унгарското население във Войводина.

През 1999 година в Будапеща бе подписан договор за политическата и правна рамка на местно самоуправление на Войводина и войводинските
етнически общности. Той предвижда значителна автономия на Войводина, така наречената “персонална автономия” и местно самоуправление. В общините, където живеят най-малко 5% или 500 етнически унгарци, трябва да се използва официално унгарски език в администрацията и съда и унгарците да участват пропорционално в администрацията и да ползват унгарските символи. Териториално самоуправление се предвижда в девет общини в северната част на Войводина, където унгарското население е мнозинство. Значителната автономия на Войводина предвижда широки законодателни права и собствена конституция, двукамерен парламент: на гражданите - долна камара и на етническите общности - горна камара.

В отношенията на Унгария с Румъния въпросите на унгарското малцинство заемат централно място. Специализиран комитет за сътрудничество между двете държави по проблемите на националните малцинства формулира препоръки към правителствата им за решаване на редица спорни въпроси. Унгария оценява положително ангажимента на румънското правителство да премахне ограниченията в обучението на унгарски език, но наблюдава с внимание проблемите на местната администрация, собствеността на малцинствата и църквите и връщане на имущества, съхранението и опазването на унгарските паметници. Тя е особено обезпокоена, когато констатира засилване на антиунгарски настроения в обществения живот и средствата за масова информация на Румъния.

В Будапеща прогнозират, че положението в Румъния ще се влоши, въпреки кандидатурата й за членство в ЕС и НАТО, а със смяната на режима , след парламентарните избори ще последва и влошаване на демократичните права на унгарците. Подобни негативни перспективи за унгарците има и в Словакия. Това вероятно ще води до влошаване на отношенията Унгария- Румъния и Унгария- Словакия.

Румъния

Работата с румънците зад граница винаги е била една от приоритетните и дългосрочни задачи на румънската държава и е представлявала важен компонент на външната й политика. Грижата за съгражданите в други страни е залегнала и в конституцията на Румъния. На тази база постепенно целите и задачите на политиката за работа с румънците зад граница започнаха да се формулират в редица нормативни документи. През 1998 г. се прие и Закон за подпомагане на румънските общности по света. През февруари 2000 година румънското правителство реши да създаде Служба за връзки и отношения с всички румънци, живеещи извън територията на страната, която обединява три досегашни служби. Решението на правителството за разформироване на досегашната Служба за връзки с румънците, живеещи в чужбина, и сливането й с други две служби предизвика протести в румънската диаспора.

Само преди три седмици бившият министър на външните работи на Румъния и действащ член на Парламента Теодор Мелешкану заяви в своя лекция в Лондон, че Румъния е заобиколена от държави, в които живее румънско население. Но страната му нямала териториални претенции, въпреки че във всички съседи живеели румънци. Официалните румънски данни очевидно са много завишени, защото те сочат, че 10 милиона румънци живеят в чужбина. В Бесарабия, Северна Буковина, Южна Бесарабия те били 3.400.000 души, в Украйна - 500.000 души, в Русия - 500.000 души. В съседните страни, според официалните румънски данни, има 250 000 румънци в България, 1 200 000 в Сърбия, 300 000 в Македония, 300 000 в Албания, 1 000 000 в Гърция. В Европа : само в Германия и Австрия румънците наброявали 1 000 000, а в Америка били 1 100 000 души.

Румънската политика към диаспората е издигната в ранг на национална политика. В МВнР функционира Дирекция “Румънци зад граница”, а отделно и Дирекция “Република Молдова”. В парламента е създадена подкомисия към комисията по външна политика за връзки с румънците зад граница. Ангажирани са редица партии и организации. Провеждат се периодични срещи с румънци, живеещи зад граница, конференции, симпозиуми. Активна роля играе и румънската православна църква. В образованието се предлагат стипендии за младежи от румънски произход. В румънски висши учебни заведения се обучават безплатно 15 000 младежи от Молдова. От България - около 300 младежи, но повечето са без стипендии.

Румъния полага много усилия към своето малцинство в Унгария, но по своето самосъзнание то е на ниво, което не може да се използва от Букурещ за балансиране на проблема с унгарското малцинство в Трансилвания. Прави впечатление, че активната политика на Румъния към собствената диаспора в голяма степен е диференцирана- спрямо едни страни е почти агресивна , а спрямо други- пасивна. Така например, въпреки заявените един милион румънци в Гърция, Букурещ не поставя въпроси, защото знае, че гръцката позиция за липса на малцинства е твърда и категорична.

Румъния се опитва да внесе условия относно румънски малцинства във всеки общ Договор за приятелство и сътрудничество, който подписва със съседни и други страни. Освен това е очевидна и тенденцията за интернационализиране на проблемите, доколкото има такива с румънци в други държави. Румънски сенатор повдигна въпроса за правата на румънските общности в България по време на сесия на ПАСЕ. Третата тенденция носи още по-негативен заряд - това са подчертано националистическите внушения сред румънската диаспора в чужбина.

Албания

В края на 1999 година Албания предприе стратегическа линия към създаване на “единно информационно, политическо и икономическо албанско пространство” на Балканите, основно между Албания, Косово, Македония и Черна гора. Стъпките бяха лансирани постепенно и веднага бе заявено, че това не е стремеж към създаване на Велика Албания.

Това поведение на Албания носи риска от предизвикване на нова вълна албански национализъм, която може да застраши пряко вътрешната стабилност на Македония и Черна гора и да рефлектира върху общонационалната и сигурност. Показателно за настъпателния и нетърпим характер на тази стратегия са пропагандните стъпки към насаждане на нетърпимост към всичко славянско и към православието. Не може да не тревожат изказванията на Хашим Тачи, че бъдещият статут на Косово ще сложи край на “славянския хегемонизъм на Балканите”.

Тирана твърди, че албанците на Балканите са поне 6 милиона. Албанската диаспора в други страни нарасна с около 600 000 души, емигрирали след промените. В съседна Гърция албанците са около 350 000, в Италия - около 150 000, в САЩ - около 20 000.Тъй като емиграцията в по-голямата си част е нелегална, е трудно да се посочат точни цифри. Официално легализираните досега албански граждани - емигранти в Италия, са 85 000, в Германия - 11 000, в САЩ - 13 000, във Франция и Турция - по 2 000, в Белгия - 2 500. Икономическите преводи на емигрантите надхвърлят 300 милиона долара годишно, докато сумите, пренасяни в брой, вероятно надвишават 500 милиона долара годишно. Това обяснява защо албанското население можа да събере огромни суми за подпомагане войната на АОК в Косово.

Правителството е приело “Програма за нарастване на вниманието на държавата към емиграцията и емигрантите”, която издига въпросите, касаещи емиграцията, в ранг на държавна политика. С Гърция и Италия Албания има споразумения за легализиране на потока емигранти, а с Германия - споразумение за повишаване на професионалната квалификация на албанските граждани.

Турция

Турската позиция по турските етнически малцинства се характеризира с постановките за гарантиране на индивидуални права и свободи, на езиковата, религиозна и етническа идентичност на малцинствата, но не и за предоставянето на последните на политическа автономия и правото на самоопределение и отделяне от държавата, в която живеят. Една от причините е свързана с кюрдското население в Източен Анадол. Турция не би могла да иска за своите малцинства някакъв вид автономия, тъй като отказва такава на кюрдите.

Държавното ръководство в Анкара обаче определя приобщаването на “външните турци” като национална цел. Приоритетно направление в политиката на Турция е укрепване на влиянието й в страните с мюсюлманско население.

Най-голям “потенциал” на Балканите турците имат в Босна и Херцеговина, където до разпадането на бивша Югославия босненските мюсюлмани наброяваха 1, 63 милиона души, и в Република България. Едва на трето място можем да поставим със значително по-малък брой турци - СР Югославия, Македония и разбира се - Гърция. Светска Анкара е обезпокоена, когато фундаменталистки организации от други страни печелят влияние сред турското малцинство на Балканите и в други региони. Показателна за това е репликата на един от високопоставените гости от Турция на националната конференция на ДПС, който на тръгване каза, че очевидно са изостанали във финансирането и подпомагането на своите приятели, докато някои организации отвъд континента са ги изпреварили.

* * *

Етническите и малцинствени фактори са все още източник на напрежение, рискове и заплахи за сигурността на региона.

Като най-близки по време със своя рисков потенциал са албанският фактор и проблемите на унгарските малцинства. При определени обстоятелства - разпадане на БиХ след откъсване на Косово и формиране на мюсюлманска държава в Европа, не е изключено напрежението да нарасне значително и вследствие на настъплението на ислямския фундаментализъм.

Моделът на разпад на етнически или религиозен признак крие особени опасности, тъй като може да доведе до неконтролируемо дезинтегриране на съществуващи държавни структури.

Една от основните причини за увеличаване на напрежението вместо решаване на малцинствените проблеми е в подхода на някои държави, техният експанзионистичен курс, националистически внушения, тесни собствени виждания, не кореспондиращи с близкото бъдеще на обединена Европа, нейните ценности и демократични принципи.

Спасението за Балканите е в превантивното следене на потенциалните конфликтни огнища и своевременно сигнализиране, в утвърждаване на тенденцията за решаване на проблемите на базата на съществуващия международен инструментариум и стандарти, в прилагането на контролни механизми, стабилно вътрешнополитическо и икономическо развитие във всяка страна, реализиране на Пакта за стабилност в ЮИЕ във всичките му измерения, ускорена интеграция в ЕС.