І Какъв е анализът на факторите в конфликта?

1. Албанските сепаратисти. Те са "моторът" на конфликта. Целите на сепаратистите са най-различни- създаване на "Велика Албания" и втора албанска държава, трайно решаване на въпроса за суверенитета на Косово, гарантиране на техните права или по-голяма автономия в Македония и т.н. Целите са различни, но действията са общи и резултатите са налице - дестабилизиране на Македония. Засега основните албански партии в Македония не поддържат сепаратистите. Или поне не ги поддържат открито. Но докога ще бъде това? Няма ли тези партии под натиска на събитията да подкрепят по един или друг начин албанските сепаратисти? Това засега не е ясно. И още нещо - сценарият подозрително прилича на сценариите в Босна или в Косово - нека си спомним, че мюсюлманите и албанците бяха първоначално наркотрафиканти, терористи, сепаратисти в очите на международната общност. Но много бързо те се въздигнаха до борци за национално освобождение и равноправни партньори.

2. Македонското правителство. То бе заставено да участва в конфликт на своя територия. Освен слабите военни възможности на правителството, значителни ограничения за решителни военни действия поставя Конституцията на страната и етническият състав на въоръжените сили. Според някои източници, високопоставени членове на македонското правителство са свързани с нелегалния трафик на цигари, алкохол, наркотици и пр. в региона, със съответните албански кланове, които извършват тази незаконна търговия. Правителството е поставено и под международен натиск да се въздържа от активни военни действия и да даде повече права на албанското малцинство в страната. В същото време, ако се започнат мирни преговори със сепаратистите, би означавало, че се легитимират. С други думи, македонското правителство е в "шах" и едва ли ще бъде в състояние да се справи само с конфликта на територията на страната.

3. НАТО, КейФОР. Те нямат мандат за участие във военните действия на страната на македонското правителство. Засега съществува само размяна на информация между отделни държави-членки на НАТО с македонската армия. Реакцията на основните сили, участващи в КейФОР и НАТО показва , че по всяка вероятност те няма да се намесят- дали това е поради страх от значителни жертви при намеса, или е част от по-широк план- засега е неясно. ООН е малко или много с вързани ръце- Китай едва ли е забравил екзотичния акт от страна на македонското правителство с признаването на Тайван. В този "вакуум" започва постепенно да се настанява Русия - визитите на Игор Иванов, подготвяното посещение на Путин в региона и пр.

ІІ. Какви са оценките?

- Косово. Според нашите експерти от групата по Югоизточна Европа ключът за разрешаване или разпалване на конфликта в Македония е бъдещият статут на Косово в светлината на евентуалното по-нататъшно разпадане на Югофедерацията. С други думи, от решаването на проблема с бъдещето на Косово зависи в голяма степен ситуацията в Македония и целия регион.

- Всякаква промяна на границите в региона по етнически принцип ще има негативно влияние върху процесите на Балканите. Вече се подхвърлят идеи за някакъв нов Берлински конгрес, за "търгуване" с територии и пр. Именно решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. обаче доведоха до следващите войни в региона. И пламъците на тези войни обхванаха Европа.

- Конфликтът не е "балкански". Конфликтът е европейски с потенциална възможност да постави под въпрос международната сигурност и международния правов ред. Дистанцирането, дезангажирането на Европа, САЩ и Русия от този конфликт ще възроди "сенките от миналото", ще задълбочи проблемите, ще възпламени отново Балканите.

III. Какви са последиците за България?

- Конфликтът приближава България до сценарий от типа на тези, които бяха вече имплементирани в Босна, Косово и днес в Македония. Сценарии, които просто не работят на Балканите. Или по-точно- не водят до трайно решение на проблемите, до стабилност и просперитет.

- Конфликтът отдалечава България от постигането на нейната стратегическа цел- пълноправно членство в ЕС. Да напомним, че сред условията за приемане на страната са мир, стабилност, добросъседство в региона.

ІV. Препоръки за позиция

1. Първата и основна цел на този етап е да се намери начин за спиране на военните действия и кръвопролитията на македонска територия. И това следва да стане във възможно най-кратък срок. Всяко задълбочаване на конфликта ще доведе до разпалване на нови вражди между албанците и македонците, вражди, които, както показаха събитията в Босна и Косово, са трудни за преодоляване.

2. Необходимо е да се подкрепят усилията на правителството на Република Македония. Тази подкрепа не следва да се изразява в символика- подаръци на военна техника например, която никой не може да ползва в Македония. Подкрепата следва да се изразява в обучение на македонската армия и полиция, в активни действия за утвърждаване на държавността и интегритета на Македония на различни форуми в Европа и в света, в активни контакти с международните организации и извънрегионални сили, с оглед тяхното активизиране за решаването на проблемите. България следва да бъде особено активна и на един по-късен етап - етапа на постконфликтното възстановяване на Македония. Териториалната цялост на съседна Македония, на нейния интегритет отговаря на българските жизненоважни национални интереси!

3. Лидерите на албанците в Тирана, Скопие и Прищина трябва да заемат ясна и категорична позиция против насилието и терора, да изолират екстремистите в своите редове, да съдействат за мирното разрешаване на проблемите в Македония. Необходимо е също недвусмислено да признаят и подкрепят споразумението за делимитация на границата между Сърбия и Македония от 23 февруари т.г.

4. Държавите от КейФОР, НАТО, Русия и държавите - постоянни членки на СС на ООН, трябва да се намесят най-активно в регулирането на конфликта. Всякакви правни пречки и национални обиди трябва да отстъпят пред здравия разум. Особено важно е държавите - участнички от НАТО, да поемат своята отговорност и да се намесят по-активно в процеса на регулиране на конфликта.

5. Що се отнася до българската позиция

а/ Българското правителство следва да направи всичко възможно за да предотврати въвличането на България в конфликта. Участието в него на български въоръжени сили ще бъде поредната историческа грешка, ще бъде трагедия. Български въоръжени сили бяха няколко пъти в Македония през миналия век. Оценката на това присъствие не е никак еднозначна както в българското общество, така и в Македония. Има други начини да помогнем на нашите братя от Вардарско- обучение на техни военни специалисти, изпращане на инструктори-доброволци за македонската полиция и въоръжените сили, активна дипломатическа дейност в региона, в Европа и света. Включването на невъоръжени тилови части от българската армия под егидата на ООН и ОССЕ следва да бъде краен вариант на нашето участие в конфликта.

б/ Българското правителство трябва да се въздържа от поемане на отговорност за търсене на изход от кризата в Македония. Това би дало възможност на Европа и НАТО да се дезангажират от конфликта и да прехвърлят инициативата и отговорността върху съседите на Скопие. С други думи -подобна инициативност от страна на нашето правителство би задълбочила "балканизацията" на конфликта. От друга страна- подобна активност, както показва историята, може да засили подозренията в самата Македония за нашите истински цели и намерения.

в/ Нашите съседи не бива да участват с въоръжени сили в конфликта на територията на Македония. Те могат и трябва да съдействат за политическото решаване на кризата, но в никакъв случай не трябва да осъществяват действия, които биха възродили спомени от миналото. Вече не става въпрос за понататъшно преливане на конфликта. Вече става въпрос за възможно избухване на нова балканска война.