Днес в 6 балкански страни живеят 5,6 милиона албанци: в Република Албания те са около 3,5 млн или 98% от населението; в международния протекторат Косово - 1,9 млн или 95%; в Република Македония- 443 000 или 22,9% /по данни обаче от 1994 г., а в действителност са над 500 000/,което в най-скоро мреме ще доведе до процентното изравняване на албанците с всички останали граждани в Македония, в Черна гора - 55 000 или 7%; в Сърбия- 80.000 или 1%, в Гърция- 50.000 или 0,5% плюс 400 000 емигранти от Албания.

       Трябва да се признае, че понастоящем не съществува наистина процес, който на базата на етнически териториални конфликти, в които едната страна преследва сецесия, да води до създаването на ново държавно образование. Албанският въпрос обаче, не може да се свежда само до евентуални етнически конфликти, той е много по-дълбок и комплексен.

       Различията в пътя на развитие на обществата в Албания, Косово, Черна гора и Македония през изминалия 20 век, каквито безспорно има и в разделението им и в обществените процеси и модернизация, не са чак толкова големи, че да предопределят възникването на фактор утре, който да затруднява сериозно обедиението на албанските интереси. Неправлино е обаче, албанците от Косово и Македония да се разглеждат отделно. Те са от един корен, преселници и преобладаващо ортодоксални мюсюлмани за разлика от албанците в Албания. Посочването от Щефан Троебст на албанското малцинство в Черна гора е изкуствено, защото се прави опит да се въвлече тази република в конфликта, а малкото албанци там са в по-голямата си част католици и т.н. горяни /планинци/. В събитията през последното десетилетие някои виждат задълбочаване на разделението на албанците, а всъщност нещата не стоят така. Не случайно Албания видя един от големите си шансове да обяви съвсем открито и предприеме първите стъпки към формиране на едно "общо албанско пространство" на културни, езикови и икономически интереси.

       Проблемът обаче е в това, че Албания не е имала а и загуби още повече облика си на модел и не може засега поне да бъде привлекателна за албанците, живеещи извън нея, защото се превърна в мафиотски център, без вътрешна сигурност, властта е прояждана от корупция, а зависимостта й от външни сили е по-голяма от всякога.

       В началото на разпадане на Югославия действително се забелязаха центрофугални тенденции в албанците от бившите югославски републики. Последва обаче промяна в поведението им като в Република Македония. Това определя ориентирането им към местната власт, избягване на рисковете от въоръжени стълкновения и залагане на икономическото развитие. Трудно е да се говори обаче за скъсване на отношенията между албанските елити в двата постюгославски региона. В Тирана се опасяват, че косовскиета албански лидери имат повече влияние сред македонските албанци, докато Албания предпочита тя да е водеща в тяхното приобщаване. Затова при запазване на това статукво на отношения по-вероятно е обедиение на косовски и македонски албанци, откоркото на Албания с Косово. Анализаторите, стремящи се да ни убедят в липсата на единство забравят освен това да отчетат фактора "солидарност". Тя бе демонстрирана и от лидери на македонските албанци по отношение на Косово. Действително, съществува известно негативно мнение на всяка общност албанци за другата общност - в Албания, в Македония, в Косово. Но те не могат да взривят отвътре албанската солидарност. Друга погрешна прогноза на този тип анализатори беше, че видяха в новия, радикално настроен елит от редиците на АОК едва ли не гробокопача на единствения професионален, стар политически елит на косовските албанци. Но изборите в Косово показаха, че умерените албанци са не само политически фактор, но при това и печеливш. Още по-важно беше оттеглянето на подкрепата на европейската общност за сегашни лидери и бивши наркотрафиканти като Хашим Тачи.

       Нищо общо с науката и познаването на проблема нямат тезите на "учени" като Щефан Троебст, че Албанският въпрос бил само в главите на ектстремисти и партизанствуващи православни южни славяни. Концепцията за общо албанско пространство беше заявена на правителствено ниво в Тирана, както изтъкнахме по-горе. А изпълнителите като ръководителите на АОК трябваше да бъдат въздържани от международни фактори на среща в Женева през 1998 г. , за да не изпълнят заканата си за пренасяне на конфликта в Македония и Черна гора. Затова звучи неубедително и тезата, че Албанският въпрос бил останал в миналато и не трябвало механично да го пренасяме днес като реална заплаха. Умишлено се избягва историческия аспект на въпроса, защото ще трябва да се признае историческата истина, че Косово е било и етнически сръбско. /От 1969 г. започва прогонването на сърбите./

       Действително, в близка перспектива е трудно да си представим, че може да се стигне до ново държавно формирование по посока на една Велика Албания. Съществени предпоставки за това биха били: способността на Тирана да води ефективна и самостоятелна национална политика, а това още известно време няма да бъде възможно. В дългосрочна, а защо не и средносрочна перспекива обаче, както бъдещето на Косово, така и демографските промени в Македония, и развитието на "окупираната" днес от външни сили Албания ще създадат по-близки условия за такава албанска експанзия. Възпираща роля днес има политиката на международните организации, която цели редуцирането на силата на излъчване на албанските етнонационалисти чрез политическо въздействие и икономически стимули, така че да се постигне някаква поносима вътрешноетническа хармония и се запази териториалния статут на днешните региони. Дали обаче тази възпираща роля на Европа ще е определяща? Този въпрос не се поставя, а сме свидетели, че Косовската криза се разви по сценарии, чийто изпълнители бяха подготвени от американското, английското и германското разузнаване и въпреки че днес се отчитат като грешка въздушните удари над Югославия, неотлъчно се следва старата линия на по-нататъшен разпад на Югославия и откъсване на Косово. В този контекст и картините, които чертаят американски емисари, дошли да подготвят мнениието на европейските експерти, като Gale Stockes от Rice University не са случайни.

       Предлаганата от американския професор Gale Stockes размяна на територии не е нова идея, но активирането й е показателен сигнал. Тази идея само на пръв поглед носи желание за разрешаване на Косовската криза. Зад нея се крият други, по-големи интереси. Геостратегическото положение на Северно Косово се определя от политическото му значение, непосредственото съседство със сръбската част на Санджак с Нови Пазар- един регион, който в етнически, религиозен и географски аспект образува мост между мюсюлманско Косово и мюсюлманската част на Босна и Херцеговина. Стратегическото значение на населения с албанци район на Прешево, Бояновац и Медвегя е в преминаващата шосейна магистрала номер 4 и международната линия Атина-Скопие-Белград-Будапеща, съответно Загреб и Мюнхен. При това става дума за единствената изградена транспортна линия Север- Юг за пресичане на Балканите, чието северно продължение е покрай Морава и Шумадия и южно продължение - покрай Вардар и Егея.

       В предложенията за трансформиране на Косовския конфликт за съжаление се допускат именно интереси за поставяне под контрол на Европа, Сърбия и Гърция.

       Косово действително е слабото място, но неоправдано се внушава скритата заплаха, че "ако не се удаде постигането на самостоятелност, която не е задължително да се покрива с независимост, може в дългосрочен план да не се неутрализира "засмукването" от проалбански лозунги от албанските общества." Решението на проблема обаче, не бива да се обвързва с презумцията, да им дадем самостоятелност, в противен случай ще създадат Велика Албания.

       Настояването за отворена граница между Албания и Косово е странно, след като и сега тя за съжаление е отворена, а предложението за изграждане на пътища и гранични пунктове на този етап е нереалистично, особено когато се прави от научни работници. Напротив, повече от всякога днес е необходимо да се пресече търговията с оръжие, наркотици и хора, да се овладее контрола на границата между Албания и Косово. Пълна гаранция за това може да има само, ако се изпълни Резолюция 1244 на ООН. Но именно за да не се допусне това, започва американско финансиране за изграждане на проходи, свързващи Албания и Косово които запазват възможности за продължаване дейността на създадените трафикански канали ,с които се подържа дестабилизирането на Косово, СРЮгославия и региона като цяло.

       Едва ли сега е моментът за се повдигат и нови искания като това за обезщетяване на 35 000 албанци-мюсюлмани, според Троебст прогонени през 1944 година от района на гръцките планини. Исторически това не е съвсем така, защото те са били още преди това асимилирани в по-голямата си част и там е живяло гръцко население. Въпросът обаче се повдига за да се създава напрежение и по посока на Гърция, , което е изгодно именно за разширяването на албанснкото присъствие и изграждане в далечно бъдеще на "Велика Албания".

       Дейността на УНМИК и сътрудничеството й с КФОР трябва да бъдат подложени на задълбочена експертиза от научен екип, предлага д-р Троебст. Резултатите следвало да се обсъдят на закрита конференция на УНМИК и да се реализират в практиката или създадат напълно нова основа за работа на управата на протектората в бъдеще. Екстремно бързото създаване на УНМИК след договора от Куманово можело да бъде обяснението, защо сега е необходима напълно нова организационна дструктура. Възниква обаче въпросът, защо "закрита" конференция? Освен това се внушава предложение за нова структура, което не се споделя от Брюксел.Кой ще участвува в тази тайна конференция? Кощуница поиска ангажиране на съседните страни по статута на Косово. Време е Западът да се съобразява с вижданията на балканските държави, а не да провежда свои тайни срещи и да ни поставя пред свършени факти.

       Последните събития в Косово и Южна Сърбия, показват няколко тенденции:

• Липсата на ясна концепция на международните институции за решаването на Косовският проблем съгласно Резолюцию 1244 на ООН.

• Стремеж за подържане на напрежение в СРЮгославия и Балканите като цяло.

• Европейският съюз не е в състояние да реши този въпрос сам.

• Създаването на "нови" държави на Балканите по ръзлични принципи, а имено - на основата на насилствено деление, на религиозен принцип и не на последно място на етническа основа, крие сериозпи опасности за самата Европа.

• Всички политически, дипломатически, имперски, глобалистични, милитаристични и шовинистически интереси спират умишленно социално-икономическото развитие на Балканските държави, с което и така рекламирания европейски съюз на просперитета и стабилността.

       Разрешаването на проблемите на Балканите може и трябва да стане единственно с всестранното участие на самите тях и с конструктивната подкрена на всички външни заинтерисувани страни, отчитайки сериозното отражение на този процес върху европейските цели.