България няма друг съсед, в отношенията с който историята да е довела до наслояването на толкова много противоречия. Безспорно е, че османското робство и комунистическият режим са двата периода, оставили най-много негативи. Но подходът към анализирането на противоречията обаче е високотговорен акт, защото са чести случаите на изкривяване на историческата истина. И днес в България се продава масова литература, внушаваща турско присъствие с "голям културен и икономически принос за развитието на България". В политическото пространство пък, ДПС взема на въоръжение вече друга тактика, тя връща възродителния процес до 1971 година. Безспорно осъдителни са действията на милицията по време на така наречените "майски събития", както и непростимо, непобиращо се в ума на днешното човечество "мероприятие по смяна на имената", довело до изолация на България. Но нека не забравяме, че "майските събития" бяха управлявани отвън и затова бяха хвърлени много финансови средства от западна посока, а не бяха спонтанна реакция на населението. Нека не забравяме, че смяна на имената на българските турци е имало от началото на века и по-късно и през 1940 г. и именно дамгосваната комунистическа партия върна имената на сънародниците ни от турски произход след Втората световна война. Днес политици от ДПС представят историята превратно и то не само тук, а и на международни форуми.

Затова, когато анализираме нерешените въпроси през последните 10 години, непрекъснато ще се сблъскваме със сенките от миналото и тяхното интерпретиране неизбежно ще оказва влияние върху намирането на верния резултат от този анализ, както и на най-правилните решения в практическата политика.

Същност и исторически предпоставки на българо-турските противрочеия

Балканите понякога стават залог на вътрешните им боричкания, конфликти и абсурди. Боричкания, от които спада популярността на политици с европейско мислене, каквито има например и в Турция, а расте подкрепата на ислямския фундаментализъм /за първи път макар и за кратко през това десетилетие на власт в Турция дойдe крайно ислямистка партия, а кметските места в най-големите градове бяха заети от ислямисти/. В обществения живот на Турция и Гърция протичат сходни процеси. Макар да са светски држави, в тях религията започва да играе все по-важна роля. А е известно колко опасна е тя като инструмент в политическите игри. И в двете страни партийните елити "зациклят" на краен нациoнализъм, затъват в праволинейност, в апарани игри и корупция. /А това понякога създава проблеми и на съседни страни: провалената сделка с "Джейлан холдинг" в България през 2000 година./ Върховете им очевидно се нуждаят от радикални промени. Потребно е ново мислене, защото без него и новите лица или просто се вписват в старата схема, или са още по-консервативни и агресивни.

От голямо значение е това, къде е разположен центърът на тежестта на стратегическия балкански триъгълник България- Гърция- Турция. Триъгълник, който може при непростима безотговорност отвътре или груба намеса на велики сили отвън- да се превърне в Бермудски триъгълник за сигурността на региона.1/

България е на 4-то място от общо 19 европейски страни по броя на мюсюлманското население / 0,8 млн / след Албания /2 млн/, Босна /1,5 млн/ и Косово /1 млн/.

Движението на населението през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, принудително или доброволно, на основа на етническа непримиримост, по икономически причини или вследствие на междудържавни решения, оставя най-много последствия и конфликтен потенциал. Когато политици на Запад дават оценки и препоръки, те обикновено не познават в дълбочина тези проблеми и затова често се опитват да налагат механично схеми и модели, които не винаги са издържани.

Малко известно е, че в началото на 20 век в Турция живеят около 1.500.000 българи. Днес официалните данни, които Турция предоставя, са, че в страната живеят 1000 българи. Този въпрос е тясно свързан с проблемите за българските имоти в Турция, които са съществували с десетилетия /т.н. "Желязна църква" в Истанбул навърши през миналата година 100 години/ и са паметници на българската история.

Според професор Л. Милетич, само в Одринска Тракия е избито и погинало от глад и болести 1/3-та от християнското българско население. Изпълнява се специална заповед за заличаване на всичко българско в Източна Тракия. Около 400 000 души напускат тези земи. Тази тема е в основата на днешните нерешени проблеми по обезщетяването на тракийските българи.

Същността на възникващи спорни въпроси през последното десетилетие трябва да се търси и в преследваните национални интереси и изработени стратегии. На симпозиум на турските военни академии в края на 1998 г. в Истанбул, на тема "Политиката на Турция на Балканите и в региона" известният политолог проф. Йомер Батйрел съвсем ясно формулира, че Турция може да засили политическото си влияние, ако прави по-мащабни икономически инжекции в отделните страни и поставя България на второ място след Румъния в постигнатото до тогава. 2/

В коментари български политици често цитират подписани двустранни документи като панацея на всичко, като гаранция, а това съвсем не е така. Въпреки всички документи и възходящо развитие на отношенията, дори и през 1998 г. на горецитираната конференция дивизионният генерал Орхан Йоней прогнозира: Взаимната подозрителност между отделните държави на Балканите, която е исторически обусловена и обременена, няма да отмре в обозримо бъдеще. 2/

Българската общественост е особено чувствителна по въпроса за чужда подкрепа на една етническа партия. Отношението на Анкара към ДПС обаче е нееднозначно, има периоди на открита подкрепа, но и на доста хладно отношение.

Концентриран върху отношенията на ДПС от вниманието на българите отбягва един друг сериозен момент. Турция обяви не само помаците, но и гагаузите за турци и открито и пряко започна да ги подпомага. И ако броят им в България не е особено голям, въпросът с гагаузкият център в Молдова е по-сериозен. След като зам.президентът на България Блага Димитрова през 1992 год. отклони връчените й от гагаузите пълномощия България да ги представя по света, те загубиха доверие в София. Турция се възползува и създаде влиятелно течение с протурска ориентация. Новите гагаузки лидери се стремят да раздробят Тараклийския район, който е исторически център на българската култура.

Недоверие създават и емисарите, обикалящи родопските села, строежите на джамии, дори в селища с изцяло християнско население. В това отношение обаче, трябва да се отбележи, че самата светска власт в Турция и особено военните имат проблеми с ислямския фундаментализъм и се борят срещу него. Следователно трябва да се разграничава, доколко фундаменталистки организации финансират тези процеси в България и срещу които можем да си съдействуваме с турските управляващи и доколко пък те използуват двойни критерии и в нашата страна скрито си служат с онези, срещу които се борят в своята, защото реализират концепцията за утвържадаване и разширяване на влиянието на "външните турци".

Друга характеристика на противоречията се формира в резултат на. икономическите процеси и конкуренция. Създаването на пазарна икономика в България със слаби все още икономически субекти и желанието на турските фирми за експанзия на нови пазари поражда спорове в приватизацията на едно или друго предприятие /пример- Кремиковци - от "Ердемир"/ или на нови обекти /пример- каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица"/.

Тъй като изселническият въпрос носи най-много проблеми в българо-турските отношения, то е необходимо да се щрихират някои съществени моменти от него, преди да се премине към комплексно разглеждане на темата за противоречията в двустранните отношения.

Изселванията всъщност започват веднага след руско-турската война. През 1878 година 150 000 напускат българските земи по указания на султанската власт. От 1878 до 1912 година за Турция заминават около 350 000 души. По-горе бе посочена цифрата 400 000 прогонени от Тракия през 1913г. По време на войните и в периода между тях България напускат отново 250 000 души.

Много съществено е да се отбележи, че до 1925 година политиката на Турция по изселването се ръководи от намерението за "прибиране" на турците, останали извън територията на страната. Затова до Втората световна война Анкара регулярно, ежегодно приема изселници. Тоест тя едностранно регулира изселническия процес. През 1924 г. Турция прави официално предложение за "изтегляне" на "турското население" в перод от 5-6 години, като формулира страните в следния порядък "от Румъния, Югославия, Русия и други." Изселническият въпрос между България и Турция след 1925 година е правно уреден от Конвенцията за установяване между двете страни, сключена в Анкара на 18.10.1925 г. , в сила от 02.09.1926 год. Сключването става едновременно с Договора за приятелство между България и Турция и Протокол към него. Договорът за приятелство е безсрочен! От 1927 до 1939 година в Турция се изселват 101.464 души, а през 1944-1945 въобще няма изселници.

От 1945 до 1980 г. от България в Турция се изселват общо 350 000 души.

До 1950 г. България ограничава изселването. Турция ногократно прави постъпки за свободно изселване. Нещо повече, Турция подсрекава мюсюлманското население в България към изселване. За първите 6 месеца на 1950 г. страната напускат само 14.129 души. До 07.09.1951 г. те нарастват обаче до 153.000 души.

На 07.11.1951 г. турското правителство едностранно затваря границата. В периода 1952-1964 г няма изселвания. През 1964 г. България прави предложение за комплексно и цялостно решаване на изселническия въпрос за доброволно желаещите. Две години турската страна не дсава отговор. През 1966 г. турското МВнР коренно променя становището си, започват преговори и през февруари 1963 година се сключва Спогодба за изселване със срок на изселване до 1978 г. и за близките на онези, които са се изселили до 1952 година. По тази Спогодба се изселват 115 186 българи от турски произход. През 1983 г. Тодор Живков приема изготвения от турската страна списък, предаден му от президента Еврен за изселване на допълнителни лица от това население.

Внезапно проведеният, така наречен "Възродителен процес" 1984-1985 год. взривява отношенията между двете страни, води до изолация на България, унищожава спомена и оценката за всичко положително, което е направено дотогава за населението от смесените райони- от социалните такива до правото на места във висшите учебни заведения. 300 000 души изоставят домовете си. / Терминът "възродителен процес" води началото си от 30-те години, когато в Смолян се създава известната дружба "Родина", която обединява главно българи-мохамедани, ратуващи за възраждане на българското народностно самосъзнание сред помаците. На фона на резултатите от този процес обаче понятието "възраждане" не се покрива и добива цинична окраска./ Процесът катализира решението на част от останалите и през 1989 г. нова вълна изселници потегля за Турция. По-късно някои от "голямата екскурзия" се завръщат, но ефектът е по-скоро незначителен. Неизвестни досега факти разкрива разсекретена и публикувана в Интернет през декември 2000 година Паметна бележка за срещата между Тодор Живков и Михаил Горбачов от 23. юни 1989 г., според която съветският ръководител е бил готов да посредничи пред турския премиер Тургут Йозал за организирано изселване на 20-30 хиляди мюсюлмани годишно. Живков е заявил, че "страната ни е заинтересована от изселване на 200, 300, дори 500 хиляди мюсюлмани, но че това е невъзможно, защото Турция не може да ги приеме". Горбачов информирал Живков, че 2 дни по-рано съвтеският посланик в Анкара Чернишев му е изпратил послание от турския премиер Тургут Йозал, с молба за съветско посредничество между Анкара и София. Йозал казал, че Турция може да приема не повече от 30 000 души годишно. Живков помолил да бъде предадено на Анкара, че София е съгласна на среща по въпроса, но без предварителни условия. Документите разкриват, че по време на терористическите акции през 1984-85 г. КГБ е изпратила в София три специални групи, които обучавали служители от българското МВР в борбата срещу тероризма и участвували в няколко съвещания на МВР по този въпрос.

Очевидно поръчковият филм на Татяна Ваксберг от януари 2001 година "Технология на злото" освен всичко друго беше удар срещу интегрирането на българското население от турски произход. Изкуствено бяха разпалени вражди и там, където не е имало такива дори по време на т.н. "възродителен процес". Видимо се сплотява и отдръпва част от турското население. Всичко това противоречи на европейските норми за интегриране на малцинствата, отхвърля България назад в евроинтеграционния й процес. Но затова пък случаят е напълно в интерес на политиката на Турция за запазване и обособяване на така наречените "външни турци". Този аспект не се засяга в анализите на случая "Технология на злото", но той е в основата на станалото.

Главната особеност на националната политика у нас до 1990 година е нейната непоследователност: от акцента върху етническо разграничаване до стремеж за тотално приобщаване. Световната практика показва, че националната идентичност и етническата специфика не си противоречат само когато националната идентичност гарантира социалбно-икономическо и културно, общностно и личностно развитие. Обратно, наличието на механизми за национално приобщаване , възприемани като чужда намеса, пораждат у личността /общността/ съмнения за асимилация, следователно могат само да улеснят формирането на чуждо национално самосъзнание.

Съществена промяна в политиката на Турция по изселническия въпрос е позицията за оставане на "турски малцинства" в други държави и развиването и подкрепата им там, което е в унисон и с концепцията за така наречените външни турци и се различава коренно от политиката през 20-те и 30-те години на века.

През 1995 г. президентът Демирел категорично заявява: "Не мисля, че е необходимо подписването на изселническа спогодба между България и Турция." 3/ Тоест, Анкара не иска изселническа спогодба, а София няма възможност да изпълни клаузите й. Пред българските народни представители президентът Демирел представя една нереалистична идея. Той призовава към отваряне на границите между България и Турция и търговски облекчения. Отварянето на границата можело да стане със спогодба за свободна търговия и отмяна на визовия режим, но само ако България и Турция членуват в Европейския съюз.4/

Основни спорни проблеми в българо-турските отношения през 90-те години

Отношенията на България с Турция са изградени на солидна договорно-правна основа, която дава широки възможности за развитие на двустранното сътрудничество, като основна е ролята на Договора за приятелство, добросъседство, сигурност и сътрудничество от 06. Май 1992 година. Както и серията от подобни договори подписани с други страни по това време, така и този договор погледнат от дистанцията на времето показва, че е много лесно да се състави, но бавно и трудно е изпълването му със съдържание. В случая с Турция трябваше да се разчистват редица нерешени въпроси. Безспорна е новата динамика в отношенията през 90-те години, но също така и известни периоди на пасивност, както и недостатъчната настъпателност от българска страна по проблеми, оставени на заден план. Безспрони са и успехите, но и загърбването на някои въпроси в името на очаквани политически дивиденти, подкрепа за НАТО например и др. След падането на Месут Йълмаз от власт през 1998 г. се задава въпросът, какво ще стане с българо-турските отношения слред периода им на възходящо развитие. При една стабилна и дългосрочна политика един такъв въпрос не би трябвало да възниква, както не възниква в Анкара, ако правителството в София се смени. Причината е, че двустранните връзки през периода 1997-1998 г. до голяма степен и по инициатива на България бяха персонифицирани на равнище ръководители на правителствата. Слабостта на българската дипломацция- липсата на дългосрочна, трайна стратегия на външната политика, намира най-негативните си прояви именно в отношенията с Турция. Когато е почти ясно, че правителството на Месут Йълмаз ще падне и то поради обвинения за злоупотреби и връзки с мафията, са били подписани споразумения, които е можело да изчакат. Нещо повече, едни български вицепремиер и един български генерален консул се ангажират с най-големия турски инвеститор /купувачът на "Новотел Европа", който само дни след това в родината му е обвинен в престъпления. В края на 2000 година гръмва скандала с "Джейлан холдинг", въпреки двегодишните предупреждения от страна на преса, опозиция, експерти и т.н.

Още в средата на разглеждания 10 годишен период / юли 1995 г./ турският президент Сюлейман Демирел заявява: "Между Турция и България не съществува никакъв сблъсък на интереси. Между нас няма проблеми, разрешаването на които да изглежда невъзможно или пък много трудно." 5/ Това заявление, повтаряно с някои нюанси и по-късно, съдържа два важни момента. Първо, по отношение на интересите, то е само частично вярно. Достатъчно е само да се анализира Концепцията за външните турци, за да се оцени тази част на заявлението само като дипломатична. Второ, в него всъщност се признава, че има нерешени проблеми, но акцентира на това, че те са разрешими. Отговорът на президента Жельо Желев също е паказателен- според него също няма противоречия, а различия има само в някои акценти.9/ Тук трябва обаче да се прави разлика между официално заявеното и категоричното поставяне на някои от проблемите на разговори на четири очи, както е видно по-долу.

В политическата област. По два въпроса Турция е особено чувствителна и търси одобрение на политиката си: по Кипърския въпрос и по Кюрдския проблем, който Анкара неоснователно свежда само до Кюрдската работническа партия.

България е част от обектите за натиск от турска страна по отношение признаване позицията й по Кюрдския проблем. Когато неотдавна отново бяха направени изявления от турски военни, че България е сред страните, подкрепящи дейността на Кюрдската работническа партия /ПКК/, нашите органи за сигурност заявиха, че досега не са констатирали наличие на структури, които биха предприели действия от българска територия за дестабилизиране на вътрешната сигурност на Турция. Премиерът Иван Костов заяви по този повод, че "Специалните служби на МВР вземат мерки срещу дейността на терористични организации, независимо от техния произход. България е свободна държава и ние не можем да преследваме хората за техните убеждения. Не приемаме, че всички кюрди са терористи. У нас обаче, няма регистрирани структури на кюрдската организация. Германия е обявила ПКК за терористична, защото там организацията се е проявила като такава. У нас не е установено , кой поддържа финансово структури на ПКК. Ние ще следваме усилията на страните от ЕС по решаване на Кюрдския проблем".

Но именно усилията на ЕС по кюрдския въпрос не се подкрепят решително от България. МвНР има разработена позиция по него едва от 1997 г., но официално тя не е заявявана. В разговори с турската страна се избягва тази тема, макар, че от турска страна винаги се иска разбиране за антитерористичния характер на дейността на военните в Югоизточна Турция. Прави впечатление, че в българската позиция "дипломатично" се премълчават и не се осъждат извършените престъпления и от двете страни, но най-вече- от турската армия- убитите цивилни граждани, прогоненото население, изравнените със земята десетки села. Европейските критерии обаче морално ни задължават да вземаме отношение по нерешения Кюрдски проблем на нашата съседка, а умелата дипломация би могла да използуваме справедливите претенции по него за обезсилване на натиск, оказван ни във връзка с турската етническа общност, ако такъв излезе извън рамките на демократичните норми, които сме задължени да спазваме.

Както в Турция, така и в Гърция винаги е имало ревност към отношенията на България с двете й южни съседки. Всички политически стъпки на София към една от тях са предизвиквали съответни намеци или студено мълчание от другата страна. Не може да се отрече, че основното усилие на управляващите през 90-те години е било към търсене на външнополитически баланс. При различните правителства обаче има изместване на акцента. Така например, социалистите по-често са търсили подкрепата на Гърция, докато СДС с идването си на власт ускори толкова много турската насоченост в политиката си, че не само Гърция, но и Германия погледнаха доста недоволно на тази обвързаност. През 1995 година на среща на страните от Черноморското икономическо сътрудничество в Атина, България и Гърция подемат инициатива пред ООН за вдигане на югоембаргото, привличайки още 4 страни, засегнати от санкциите. Турция остава неприятно изненадана.

В този период Турция наблюдава внимателно опитите на България да бъде баланьор между Турция и Гърция в Босненския конфликт, почти не крие смущението си от затоплящите се отношения между София и Атина след идването на БСП на власт, започва да отчита по-силно фактора религиозна близост между гърци и българи. Демирел открито упреква новото българско правителство, че "не е направило генерални промени в българската външна политика".3/

Независимо от добрите отношения с Турция като цяло през последните години, България отчита обезпокоителното нарастване на регионалния дисбаланс във въоръжения и техника, особено в качествено отношение, който е вследствие от така нареченото каскадиране на въоръжения и техника в рамките на НАТО. В началото на 90-те години има едно необяснимо мълчание на управляващите в България по този въпрос. Колкото и странно да е, пръв го нарушава президента Жельо желев, който на конференцията "За ново бъдеще на България" в края на октомври 1994 г. в Бояна межде другото изрази и загриженост от растящия дисбаланс във въоръженията и въоръжените сили на полуострова- факто, който по думите му е придобил през последните години обезпокоителни размери. През следващите години българските експерти корегират споровете в пресата, като поясняват, че не става дума за цялостния огромен превес на турските въоръжени сили: докато България изтегли от военни части, закри военни поделения в Югоизточна България, Първа турска армия- най-модерната и най-силната от четирите турски армии, която е готвена за военни действия на Север срещу България и подкрепящиге я румънски ВС и Одески военен окръг, запази своята мощ и дори се превъоръжи /например с по-модрени танкове "Леопард" в трета танкова дивизя в Чорлу, на часове от българската граница/.

През юли 1994 г. при посещението си в Турция президентът Желев произнася знаменитата си фраза: "Въпросът г-н президент, има и чисто психологическо измерение. Все пак по законите на драматургията, когато една пушка се държи постоянно на сцената, зрителите очакват, че до края на представлрението непременно трябва да гръмне, още повече, че наоколо действително се гърми. А българската страна, както Ви е известно, при съществнуващото положение осъществява невиждано досега понижаване на въоръженията." 6/ След тази дата поне по документи няма следа български държавник да е поставял този въпрос.

Договорът за ограничения на въроъжените сили в Европа облагодетелствуваше Турция, част от териотрията й въобще не бе обхваната от него. С актуализирането му в края на 90-те години и определяне на национални нива, нещата се промениха само в глобален план, но останаха в голяма степен неизгодни за малките страни м регионален план. Следейки много ревниво въпросите свързани с ДОВСЕ, Турция се опита да повлияе на България и Румъния като открито изрази опасенията си от тенденциите в двете страни за преразглеждане на фланговия режим, носещ ограничения за тях. Турските дипломати предупреждаваха, че от подобни стремежи на България и Румъния може да се възползува Русия, която предлагаше премахване на фланговия режим и създаване на зона за стабилност, която да се отнася и до Централна Европа.

В рамките на сътрудничеството между органите за сигурност бяха избягнати по-сериозни противоречия, благодарение на Споразумението за сътрудничество между МВР на двете страни от 1993 година, договореностите на министрите на външните работи от май 1995 г. и Протокола за сътрудничество, подписан от експрети на двете вътрешни ведомства през месец юни 1995 г. в София, както и на Протокола между МВР на двете страни от май 1997 г. за съвместна борба срещу организираната престъпност, контабандата на наркотици и тероризма. По-сериозни противоречия се появиха едва през 2000 година по повод двете нападения върху зам.консула от турското консулсдтво в Бургас.

През 2000 г. за първи път се стига до изгонване на турски дипломат / ръководителката на консулството в Бургас /, което въпреки официалното му подценяване като факт от говорителя на МВнР, все пак е сериозен сигнал. Както ръководителката на консулството, така и заместникът й са уличени в публична подкрепа на политическа сила /ДПС/, което е несъвместимо с дипломатическия им статут.

Появилите се в турските вестници "Сабах" и "Милиет" публикации, първата обвиняваща българските специални служби за нападение върху зам.консула Коза, а втората- обвиняваща управляващите в България, че създават умишлено негативен образ на Турция, за да влошат имиджа на ДПС, свидетелствуват за следното: Въпреки представата за безоблачни двустранни отношения, все пак в Турция има сили, които са готови да се мобилизарат в поредна антибългарска кампания, включително и със стари пропагандни похвати и лъжливи обвинения. Истина е обаче, че през последните години нямаше друга сериозна антибългарска публикация в турския печат.

В политическата област важно място заема решаването на спорните въпроси и мерките за доверие. Затова именно те станаха акцентът в Договора за приятелство от 06. Май 1992 г. и Протокола за съвместни действия. В началото на разглеждания период обаче, има само едва забележим напредък по изключително сложните и дългогодишни проблеми, свързани с определянето на граничната линия в устието на река Резовска, делимитацията на морските пространства и разпределението на районите за полетна информация над Черно море. В периода 1992-1994 година са проведени 4 кръга разговори по тези въпроси. Изводът обаче е, че за решаването им се иска проява на добра политическа воля и желание за постигане на взаимно приемливи компромиси и от двете страни. През цялото това време стои въпросът за прекратяване на всякакви едностранни действия в съотведствие със съгласуваните детайли от юни 1988 г. и Програмата за съвместни действия между министерствата на външните работи на България и Турция от 31 март 1992 г. Безпокойство будят периодичните нарушения на българските териториални води от турски риболовни кораби и стражеви катери, които в определени моменти придобиват систематичен характер. Те предизвикват подчертано негативна реакция в българското обществено мнение, което не е в интерес на едно възходящо развитие на двустранните отношения. Контрапродуктивността на такива действия влияе върху цялостната атмосфера на доверие. Българската страна не приема и турските възражения срещу издаването на лицензии на чуждестранни компании за геоложки проучвания в безспхорно българските части на континенталния шелф в Черно море.

Поради тази обща атмосфера едва през 1997 г. / 4 декември/ става възможно подписването в София на Споразумение между Република България и Република Турция за определяне границата в района на устието на река Резовска /Мутлудере/ и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море. Ратифицирано със закон, приет от НС на 24.06.1998 г., ДВ, бр. 79/1998 г. В сила от 4.11.1998, с подписването в Анкара на Протокол за размяна на ратификационните документи. Този акт беше резултат на политическа воля. И на двете страни обаче им беше необходим "пробив", знак за промяна в отношенията. Към това трябва да се прибави и натискът от Запад за такава промяна. Тоест Иван Костов и Месут Йълмаз се договориха за стъпка, която да донесе политически дивиденти и на двамата. Положителното обаче е, че това не стана в ущърб на бълргарските интереси. Напротив, параметрите на споразумението са в полза на България и досега не е известно, дали срещу това са били поети някакви други ангажименти, например за подкрепа на кандидатурата ни в НАТО.

По-голяма част от нерешенитe въпроси между България и Турция включват статута на българските Екзархийски имоти в Турция, взаимните финансови и имуществени претенции и хуманитарни и социални проблеми.

В началото на 90-те години започват да се констатират определени промени в турските позиции по въпроса, насочени към изменение на съгласуваната последвотелност на разглеждане на "имуществените, социални и хуманитарни проблеми". Вниманието се насочва и неоснователно ограничава до имуществените и финансово-пенсионни проблеми на изселилите се през 1989 г. в Турция бивши български граждани. Налице е стремеж за отклоняване от обсъждане на насрещните /предимно български/ финансови и имуществени претенции, основаващи се на Договора за приятелство. Все по-настойч;иво турската страна започва да поставя въпроса за социалното осигуряване на изселилите се българи, стремейки се да го изнесе от общата проблематика и да му прираде приоритетен характер. В края на крайщата в края на разглеждания 10 годишен период и този въпрос намира решение благодарпение на добрата воля на България /Споразумението е подписано през 1998 г./. Показателно е обаче, че през 1992 и 1993 година турската страна връчва свои проекти за споразумение за решаване на имуществените въпроси, съдържащи неизгодни за България постановки и служещи очевидно на стремежа да се елиминарт преимуществата, които правната база до тогавашния момент дава на българските претенции и да се почерпят правни аргументи, каквито дотогава турската страна няма за своите претенции.

Известно неразбиране и подвеждане на наши политици по турски тактически ходове има и по въпросите на българските културно-исторически паметници. Предложението от това време /1992-1994г./ за превръщането на болницата "Евлоги Георгиев" и на другите имоти във фондация на българската общност в Истанбул е едно от тях. То не съответствува на поддържаната от десетилетия /и възприемана от Турция/ наша позиция за болницата като собственост на българската държава и екзархия. Възприемането на такава нова позиция създава предпоставки зза насрещни претенции на Турция за вакъфските имоти в България, макар че този въпрос е уреден със Закона за отнемане на господарските земи от 1904 г., с Руско-турския договор от 1909 г., с Цариградския договор от 1913 г. и с Договора за приятелство от 1925 г.

Преговорите по имуществените, социалните и хуманитарни въпроси започват съгласно договореностите от 4-5. 12. 1997 година на министър-председателите на двете страни на експертно ниво в рамките на Съвместна работна група.

Спорна е част от аргументацията на президента Петър Стоянов пред президента Сюлейман Демирел /22.03.1999 г./, че "откритите хуманитарни въпроси са наследство от миналото, за които управляващите в момента не носят никаква отговорност". Напротив, държавите винаги носят своята отговорност, както Турция не е безотговорна за геноцида над арменците. Иначе защо международната общност днес ще осъжда този геноцид, а американците ще внасят през 2000 г. резолюция в Конгреса си за осъждането му? Друг е въпросът, че някои страници от историята следва а се затворят с ясно взета позиция, в противен случай ще са вечна пречка в обсъждането на съвременните въпроси на взаимоотношенията.

По проблемите на Българската православна общност в Истанбул турската страна дава уверения, че български свещеници ще служат в нашите църкви в града на Босфора и българската колония ще може да се лекува безплатно в отнетата ни българска болница "Евлоги Георгиев". /Прави впечатление, че МВнР дори и в свои документи от 1999 г. не използува думата "отнета", а "управлявана от в-к "Тюркие" болница", което показва до каква степен страхът да не дразним турската страна е овладял тези, които трябва да бранят българските интереси./ Никой друг след бившия президет Жельо Желев не заявява така ясно и категорично по време на официалното му посещение / 6-8.юли 1994 г./ в Анкара: "Г-н президент, неприятно е, че въпреки ясните постановки на тези документи / има предвид Протокола от 31 март 1992 гл, актуализирания му вариант от май 1994 г. и Договора за приятелство / се върви в обратна посока. Не се възстановява статута на Българската болница. Нещо повече - при наличието на ясни декларации за водене на преговори бе позволено да бъде сринато до основи Българското училище в Истанбул. На тази практика трябва да се сложи край. Ние знаем официалните обяснения на турската страна, връчени напоследък, но в тях не се съдържа нито един нов аргумент. Защото ако се твърди, че тези имоти са били отнети въз основа на турското законодателство, необяснимо е как те са съществували и са били владени от българската общност в продължение на толкова десетилетия. При това ние се намираме в процес на преговори в процес на тяхното отнемане." 6/

/ Разрушаването на българското училище в Истанбул през 1993 г. се приема болезнено от българската общественост и се окачествява като нежелание на турската страна на този етап да се съобразява с линията на българското правителство за търсене на комплексно решение за поддържане и съхраняване на българските културно-исторически паметници на турска територия./

От 6.11.1998 г., когато бе подписан Протокол за размяна на недвижими имоти в гр. Истанбул формално може да се счита за решен въпроса за загубеното от нас българско училище "Антим I". Съгласно тази протокол нашата страна получава терен в замяна на разрушенто училище, на който ще построи български културен и търговски център. Успехът на българската страна е частичен, защото Анкара се възползува от това, за да постави въпроса за реципрочност на културните центрове. Резултатът е много по-съществен за турската страна, защото културната и икономическа дейност на един български център в Истанбул ще е значително по-слабо резултатна от един подобен център на Турция в нашата страна.

При днешните нерешени въпроси се забелязва една небалансираност в практическото им решаване от двете страни. Така например премиерът Иван Костов е принуден да отбележи пред турския президент Сюлейман Демирел при посещението му в България през март 1999 г., че оценката ни за сътрудничеството на митническите администрации на двете страни е незадоволително. Докато България е отговорила на всички запитвания на турската страна, то турските митничари не са отговорили на нито едно от 25 запитвания на нашата страна.7/

При дсвустранни срещи и на ниво президент турската страна обикновено подчертава, че в резултат на изселването на българските турци в Турция, България губи работна сила, а турската страна трябвало да търси работа на новите преселници. Често се изтъква известната турска теза, че хората от мюсюлманското население /в документите на българското МВнР се употребява понятието "малцинство", с очевидно непознаване на конституцията / били предани граждани на България. Естествено било те да имат сигурност, равноправие и препитние. Турция приветствува ратификацията от Народното събрание на България на Конвенцията за защита на малцинствата. Турският президент Демирел препоръча на София, за да спре изселването, българската държава следва да инвестира повече в районите със смесено население.

Турция е доволна от подписаното през 1998 г. Споразумение за изплащане на български пенсии в Турция чрез клона на "Зираатбанкасъ" в София, а по-късно и чрез клона на "Демирбанк".

Решението на Турция от края на месец ноември 2000 г. да депортира всички емигранти от България, които до 6 месеца не подадат молби за удължаване на изтичащия срок на правото им на пребиваване, а това са над 100 000 души, е един пример за това, как в момент на обтягане на отношенията, на предстоящи избори, в които следва да се подкрепи партия на етническа основа в съседна България, в период на важни решения на ЕС за свободното придвижване и т.н. , Турция има лостове за въздействие и ги използува.

Премахването на визите за ЕС действително може да доведе до трудности във връзка с желанието на много граждани от турски произход да се възползуват от това. Първият сигнал за такава вълна е стремежът за възстановяване на българските документи, издаване на нови паспорти и т.н. Тук властите все още не са намерили своевремено решение, а то може да се търси в посока на ограничения за живеещи в други страни, както българи в Украйна, Русия и Молдова, така и граждани от турски произход в Турция.

През втората половина на разглеждания 10 годишен период нарастват затрудненията в осъществяването на паспортния контрол при преминаването на държавните ни граници и при престой в България на лица с двойно гражданство поради съществуващите различия в собствените и фамилните им имена, записани в българските и в турските им паспорти. От това се възползват и криминално проявени лица, което утежнява борбата с престъпността. Друга трудност представлява и едностранната практика на турската страна да не допуска пътуване на български граждани в Турция, ако единият от членовете на семейството е заминал и се е установил на постоянно или временно местожителство там. Дискриминират се по отношение на входни визи за Турция почти всички български граждани с турски имена.

На турската страна е предложено да отмени горепосочените ограничения във визовата си политика по отношение на българските граждани от турски произход.

• Ние често се изправяме пред случаи на нарушаване правата на българските граждани от турски произход да напускат свободно страната, както и на правото им да се установяват в Р Турция.

• Както е известно, това право за напускане на страната е гарантирано от българските закони. Българската страна не пречи на свободното движение на хората въобще. Това право е регламентирано с Конвенцията за установяване, подписана между двете страни на 18 октомври 19254 г., която е неразделна част от Договора за приятелство от същата дата, подписан в Анкара.

• Член 2 от тази Конвенция гласи : "Няма да се прави никаква пречка на доброволното изселване на турците от България и на българите от Турция"

• Разпоредбите на този член се нарушават. Турските власти са издали редица административни актове в противоречие с тази Конвенция. Това е в противоречие с текста на параграф 8 от преамбюла на Договора за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, подписан на 6 май 1992 г., с който двете страни изразяват "своята решимост да съблюдават всички двустранни и многостранни договори, както и други документи и споразумения", подписани от тях.

• МВнР на България смята, че би трябвало турското правителство да разреши този проблем в духа на поетите ангажименти и декларации в смисъл, че това е вътрешен въпрос и в скоро време ще бъде разрешен в рамките на законодателството. 8/

През 90-те години беше естествено икономическите връзки да придобият нова динамика. Основа за развитие на двустранните търговско-икономически отношения станаха подписаните през 1994 година : Спогодба за търговия, икономическо, промишлено и техническо сътрудничество; Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и Спогодба за взаимна защита и стимулиране на инвестициите.

През 90-те години възникват обаче въпроси и от гесотратегически характер. Става дума за инфраструктурните проекти с огромно значение и отражентие в бъдещето. Така например още през 1995 г. Турция оценява идеята и проекта за петролопрород Бургас - Александреполис за опасен конкурент на нейните планове да докара през своя територия каспийския петрол по-близко до Западна Европа.

В документите на българските управляващи, независимо кои през този период, обикновено се посочват количествени показатели - като например 9 пъти нарастнал стокообмен. Президентът Сюлейман Демирел заяви при посещението си в България през 1999 г., че стокообменът е достигнал 600 милиона щ.долари, а очакванията са през следващите години той да достигне 1 милиард. Не се отива обаче в дълбочина на проблемите. Така например, никой не поставя на обсъждане перспекивата, че ако българският пазар продължава да бъде заливан от евтина некачествана стока и ментета, това се отразява не само на българпския производител, а в близко бъдеще и на едно понижено качество на българските стоки, които ще се конкурират с турските, а това означава друго ниво на обслужване на клиентите и друго ниво на стандарт на живота.

През 1998 и 1999 г. се очертава друг проблем- обемите на търговията между двете страни намаляват, защото българският износ се свива. В същото време вносът от Турция устойчиво нараства. Тенденцията при износа ни продължава и след като в началото на 1999 г. влиза в сила Споразумението за свободна търговия между България и Турция. Едва през 2000 г. българският експорт започва да нараства. В структурно отношение Турция също е в по-добрпи позиции. Едва през 2000 г. в българското Министерство на икономиката се сещат, че трябва да предложат да се разнообрази експортната листа с Турция в полза на преработените продукти, но това ще стане някога през 2001 година. Безрезултатни са разговорите с турския държавен монопол ТЕКЕЛ, който спира вноса на български вина и алкохолни напитки, тютюни и цигари в страната.

Неравностойно е и икономическото присъствие в двете страни: така например в Българската търговско промишлена палата са регистрирани над 1125 турски и българо-турски фирми и 25 представителства, докато в Турция смесените турско -български фирми са само 11. Това е и въпрос на възможности, но тези дадености ще имат дългосрочно отражение.

Между България и Турция бе подписано и Споразумение за свободна търговия /11.07.1998 г. в София/, влязло в сила от 01.01.1999 г. България считаше, че двете страни следва да си предоставят взаимна информация, включваща обмен на статистически данни и документи за законодателствата на двете страни, особено в частта, уреждаща външнотърговските отношения и режима по вноса и износа на стоки и услуги, както и размяната на информация относно развитието на взаимната търговия. България понася значителни финансови щети в резултат на въведения през 1994 година от Турция нов правилник за движение на корабите през зоната на Проливите. За нашата страна е валиден режимът на корабоплаване, установен с Конвенцията "Монтрьо", в която тяь е участник, както и правилата и препоръките на международната организация по мореплаване, единствена компетентна да приема схеми за разделно движение и да установява правила за тяхното прилагане. 8/

През последните две години на разглеждания десет годишен период широко място в общественото публично пространство заема сканадала с с турския холдинг "Джейлан", който заслужава внимание, защото е следствие на лансирани от българския и от турския премиери инициативи и лобирането им в правителствени и съмнителни частни среди в Турция. През ноември 1998 г. България и Турция подписват междуправителствено споразумение за износ на ток срещу строеж на каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица". През октомври 1999 г. е направена първата копка, но впоследствие строежът е потчи замразен. През 2000 г. следват няколко совалки на високо държавно ниво и българското правителство успява буквално да подари концесията на "Джейлан холдниг". На 30 октомври 2000 г. банката на турския холдинг "Банк капитал" е конфискувана поради неплатежоспособност. Турската даржавна национална банка запорира имуществото на фамилията "Джейлан". Седмица по-късно на сесията на Българо-турския комитет за икономическо сътрудничество става ясно, че "Джейлан" няма да строи каскадата и че турската страна не е посочила друга фирма изпълнител.14/ Скандалът е показателен за начина на правене на политика и преследване на тесни интереси. Още от самото начало е ясно, че сделката е неизгодна - производствената цена на елекстроенергията ще е над 7 цента /някои говорят за 12 цента/, а ще се продава за 3,5 цента. Износ на ток за Турция срещу строителство става мото на широко пропагандираната сделка. Но и самите български енергетици и до днес не знаят, къде трябва да отиват парите за износ на ток. Ясно е обаче, че "Джейлан" никога не е строил такива обекти, освен жилищни сгради, за чието срутване по време на земетресението е обвинен и му е потърсена отговорност. Финансовото му състояние също е известно. Няма удовлетворителен отговор, защо българските строители, които са се прославили по света със строежа именно на такива обекти, не са ангажирани, а парите ще изтекат за чужда фирма. Проектът за магистарала "Марица" пък е спечелен още през 1995 г. от италианската фирма "Салини", а през 1998 г. се предоставя на "Джейлан". Очевидно, че така не може да се гради доверие в чуждите инвеститори. Единствено решението на Анкарския съд срещу "Джейлан" позволява на българските управляващи да се измъкнат от скандала. Така от една страна ще продължим да изнасяме електроенергия за Турция, а от друга- не се развалят приятелските отношения на държавно ниво. Проблемите обаче с пропадналите проекти със сигурност ще продължат. 15/ Единственият краткосрочен и неравностоен политически дивидент за премиера Костов остава срещата му с българските изселници в Бурса, а те са значим електорат - 300 000 души.

В търговско-икономическите отношения стоят и други въпроси, които се нуждаят от решаване и развитие:

• Премахване на наложените от турската страна антидъмпингови мерки срещу вноса на някои български стоки /универсални стругове, полиетилен и плоско стъкло;

• Създаване на дирекнти контакти между банковите системи на двете страни;

• По-тясно взаимодействие между службите по стандартизация на двете страни;

• По-редовни контакти между статистическите институти на двете страни.

1. В процеса на изграждане на основите на една нова, трайна, принципна, ясна и предсказуема политика на България към Турция следва да се изхожда от категоричната прогноза, че Турция ще израства и ще се утвърждава все повече и повече като най-силният икономически, политически и военен фактор в региона, съобразяването с който предполага създаване още от сега на условията за една достойна политика с взаимоизгодни и печеливши и за двете страни позиции.

2. Смяната на политическите елити ще създава по-благоприятни условия за активизиране и разширяване на българо-турските отношения и придвижване решаването на някои двустранни въпроси.

3. Европейската и Евроатлантическа интеграция разкрива най-широки възможности и предлага най-добрата рамка за разширяване на сътрудничеството с Турция, но тя не означава отказ от преследване на националните интереси - нито Турция ще направи компромиси в това отношение, нито България следва да плаща нереално висока цена, увреждаща нашите интереси. На втори план следва да се постави регионалното сътрудничество, което би могло да бъде застрашено, ако Турция рязко влоши отношенията си с Гърция и с други страни и се оттегли или предизвика оттеглянето на други от важни за ЮИЕ инициативи.

Подкрепата на Турция за кандидатурата ни за НАТО ни е толкова необходима, колкото и тази на Гърция. Продуктивни за българската кандидатура могат да се окажат нестандартни подходи в съответствие с румънските инициативи Румъния -България- Гърция и Румъния- България- Турция. Но предвид на определящия факт, че САЩ е главният фактор, решаващ до голяма степен развитието на този процес, то цената за турската подкрепа може да се формулира като приемливо висока, но не абсолютна и независима от евентуални наши отстъпки.

4. Предвид на дългосрочния характер на Концепцията за външните турци на Анкара, населението от турски произход в България ще остане още дълго обект на внимание, манипулиране, подпомагане, тема в междудържавни разговори и споразумения и др. В тази област следва да се очакват нови противоречия, затова и превантивните мерки в нея трябва да са най-комплексни и сериозни, съобразно условията на демократично развитие на държавата и на съвременните международни отношения.

5. Предвид на периодичната ескалация на турско-гръцките отношения и последното развитие на процеса около Кипърския проблем, България следва да обърне още по-голямо внимание на балансирането в отношенията си с двете съседни страни.

6. Могат да се очертаят голям кръг от проблеми на Турция, които по индуктивен път влияят и върху България и периодично могат да ни изправят пред необходимостта от вземане на конкретни решения:

а/ Кюрдският въпрос ще продължава да стои още дълго, а това ще ни се налага все по-често да вземаме ясна позиция;

б/ Може да се очаква, че бъдещите правителства на Турция ще имат значително по-прагматичен подход към въпроса за категоричния турски отказ за използуване механизма на конвенцията от Монтрьо за промяна на режима на корабоплаване през Проливите, от което и България понася значителни загуби. Засега турската тактика на отлагане решаването на проблема има успех. Ще бъде необходимо България да преследва прагматично своите интереси съвместно, използувайки възможностите на Международната морска организация и подкрепяйки предложенията на Русия.

в/ Постоянният и изключително силен стремеж на Турция да получи права върху някои стратегически инфраструктурни проекти, насочвайки ги към своята територия ще създава трудната ситуация България да прави максималното, за да не бъде заобикаляна, лишавана от перспективни възможности, или да й бъдат налагани в бъдеще скъпи вариантни решения. Балансираност и силна политика по целия кръг въпроси и своевременно отчитане на интересите на Русия, САЩ, Турция и европейските страни е необходима предпоставка за една дългосрочна защита на българските интереси. Предвид факта, че "политическото заобикаляне" на България е невъзможно, евентуални стремежи в този смисъл биха били прикривани зад "експертни становища". България ще трябва винаги да следи внимателно и да отдава практически приоритет на политическото третиране на тази проблематика.

г/ Нов момент е казусът, дали проблемите на Турция по приемането й за равноправен член на ЕС и кандидатурата на България за членство в ЕС няма да достигнат точка на сблъсък на интересите, т.е. Турция да се противопостави на приемането на съседна страна преди тя самата да е приета в Съюза и как такава перспектива би се отразила на днешната й политика, решения и подкрепа на България.

5. Предвид на това, че Турция си позволява в някои случаи твърда политика спрямо ЕС и САЩ, се налага внимателен подход от българска страна при евентуални турски опити да бъдем въвлечени с подкрепата си за Турция в двустранни спорове.

6. Разширяването на сътрудничеството с Турция във всички области неизбежно снижава нивото на контактите, което има две последствия: постепенно разграждане на негативния образ на другия, но и буксуване в някои сфери именно на основата на наслоено от историята антиповедение. От това следва, че е необходимо:

• дългосрочна програма за нормализиране на представите за двете страни в чисто психологически план;

• реципрочност на действията в Турция и в България;

• запазване на границата, отвъд която тези демократични процеси не бива да се използуват за постигане на едностранни цели, застрашаващи в дългосрочен план политическите и икономически интереси на по-малкия партньор.

7. Много по-активни и тесни би трябвало да бъдат кантактите между парламентаристите на двете страни. Очертават се редица общи въпроси, които се обсъждат и решават в двата паламента. Би следвало да се прецени доколко турски политици, държавници и бизнесмени, познаващи по-добре България и имащи положитено отношение към развиване на връзките с нашата страна, могат да бъдат обградени с по-голямо внимание от нас и използувани възможностите им. Лично министър-председателят Месут Йълмаз е сред хората, които имат по-близко отношение към България. В турския парламент има депутати с родствени корени в България. Министърът на транспорта в предпоследното турско правителство Неждет Мензир е от Кърджалийско.

8. Показател за въвеждане на нови критерии при отстраняването на спорни проблеми между двете страни, съответствуващи на новия характер на взаимоотношенията и коренно различната днес ситуация ще бъде решаването на въпроси, които дълги години са били отлагани.

Авторката е студентка в УНСС, специалност "Международни отношения", 4-та година и има редица публикаци в научни списания и коментари в пресата

БИБЛИОГРАФИЯ

1/ Слатински, Николай, "Турция и Гърция се въоръжават", в-к "Труд", 20.02.1995 г., стр. 17

2/ "Турция актуализира регионалната си политика", седмичен бюлетин "Хроники", бр.1, 13.01.1999 г.

3/ Сюлейман Демирел, президент на Турция, интервю във в-к "Стандарт" от 04.07.1995 г., стр. 13

4/ Василева, Татяна, "Демирел поиска да се отворим за Турция", вестник "Стандарт" от 06.07.1995 г., стр. 3

5/ Сюлейман Демирел, президент на Турция, интервю във в-к "Дума" от 03.07.1995 г. , стр. 9

6/ Архив на МВнР на РБългария, Турция, 1994 г./ 3

7/ Архив на МВнР на РБългария, Турция , 1999 г./1

8/ Позиции по актуални международни въпроси, издание на Министерството на външните работи, 1999 година, т. III. Двустранни отношения

9/ Караиванов, Венцислав, "Турция е готова да инвестира..",в-к Дума от 05.07. 1995 г.

10/ Интервю с посланика на Турция в България по телевизия 7 дни на 09.12.2000 г.

11/ Митов, Енчо, "Военният дисбаланс..,"в-к "Дума", 03.11.1994 г., стр. 4

12/ "Опасностите за България", седмичен бюлетин "Хроники", бр.45р 16.12.1998 г.

13/ Тарашоева, Светлана, "Президентът е агитиран да иска имотите ни в Турция", в-к "Стандарт", 28 06.1995 г., стр.3

14/ Събева, Яна "Джейлан може да осъди България, в-к "168 часа", 17-23 ноември 2000 г., сктр.17

15/ Радмилова, Мария, "Фишекът "Горна Арда", в-к "Сега", 10 ноември 2000 г. стр. 12

16/ Вестник "Капитал" от 11-17.11.2000 г. стр. 20