ЗАЩИТА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И... Печат
Автор Проф. дтн Стефан Хаджитодоров   
Събота, 01 Декември 2007 03:00

 ЗАЩИТА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НОРМАТВНИТЕ АКТОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКЯ СЪЮЗ

Този доклад е разработен въз основа на договор между “ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС” АД и Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО-БАН), сключен на 18 юли 2007г. Договорът е елемент от изпълнението на обществена поръчка на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА) с предмет: “Разработване на методологии за създаване на планове за защита при бедствия и система за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво”.

Докладът е разработен от екип на ЦИНСО-БАН с ръководител проф. дтн Стефан Хаджитодоров в периода юли – август 2007г. в тясно сътрудничество с екипа на “ЕЛЕКТРОН ПРОГРЕС” АД. Докладът е подготвен на базата на проучване и анализ на нормативната уредба, съществуващите изисквания, европейски стандарти и научни изследвания в сферата на оценка на критичната инфраструктура.

При разработването на доклада са използвани и резултатите от интердисциплинарното изследване на ЦИНСО-БАН на тема: “Методика за моделиране, анализ на критичната инфраструктура, идентифициране на взаимозависимости, оценка на уязвимости и риск и за планиране на способности за защита”, което бе осъществено през 2005г. по Работната програма на Научно-координационния съвет към Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи – Министерски съвет.

Въведение

Терминът “инфраструктура” е въведен през ХІХв. от швейцарския военен теоретик Антуан-Хенри Жомини, който изтъква стратегическото и оперативното й значение за ръководството на бойните действия. Докъм средата на ХХв. това е военен термин, с който се обозначава териториалната организация на системата за поддържане и действие на армията. Постепенно терминът “инфраструктура” започва да се използва в икономическата теория и в теорията на управлението. Понастоящем той се прилага широко в компютърните науки, икономическата география и в изследванията на сигурността.
В края на ХХв. защитата на критичната инфраструктура (ЗКИ) е съществен елемент от политиката за сигурност на много страни, най-вече в страните – членки на НАТО и ЕС. Това е свързано, от една страна, с процесите на глобализация, а от друга, с борбата срещу международния тероризъм. Съществува пряка връзка между заплахата от тероризма и ЗКИ. Непосредствен повод за активизиране политиката по ЗКИ са терористичните актове в САЩ от 11 септември 2001г., както и терористичните актове в Мадрид през 2004 и Лондон през 2005г. Другата основна причина е развитието и контрола на големите инфраструктурни проекти за пренос на нефт, петрол, газ и други стратегически суровини.


І. Модели за оценка и защита на критичната инфраструктура в САЩ, Великобритания и Канада

След терористичните атаки от 11 септември 2001г. в САЩ защитата на критичната инфраструктура става основен приоритет. Първоначално тази дейност се осъществява от Националния център за защита на инфраструктурата, който е в рамките на ФБР. След създаването на Министерство на вътрешната сигурност (Department of Homeland Security) през 2002г. защитата на критичната инфраструктура се осъществява от министерството. Законът за вътрешната сигурност (Homeland Security Act) на САЩ възлага на Министерството да координира на национално ниво дейностите по ЗКИ. По-голямата част от тези задължения се осъществяват от Дирекция „Анализ на информацията и защита на инфраструктурата” (АИЗИ), която е в рамките на Министерството на вътрешната сигурност.
Съгласно Националната стратегия на САЩ за физическа защита на критичната инфраструктура и нейните ключови елементи, „Министерството на вътрешната сигурност в сътрудничество с останалите собственици и оператори на критична инфраструктура следва да разработи единна методология за идентифициране на съоръжения, системи и функции с критичност от национален мащаб с цел установяването на приоритетите за защита. Чрез тази методология Министерството трябва да изгради цялостна база данни на тези критични съоръжения, системи и функции.”
В периода 2002-2004г. Дирекция „Анализ на информацията и защита на инфраструктурата” изготвя списък с 33 000 елемента от критичната инфраструктура. След прецизен анализ списъкът е намален до 1700 елемента, които се считат за най-критични от национална гледна точка. В процеса на изработване на списъка се прилагат оценки на уязвимостта и информация за заплахите. Сред експертната общност в САЩ има сериозни критики относно процеса на съставяне на списъка с обектите от критичната инфраструктура. На критика се подлагат както процедурата и критериите за подбор на списъка, така и произтичащата стратегия за ЗКИ и степента на координация между дейността на Дирекция АИЗИ и разузнавателната общност на САЩ.
След изготвянето на списъка започва процес на оценка на всеки отделен елемент, който се осъществява от екипи експерти, извършващи теренни проучвания на отделните елементи. Крайната цел е за всеки от елементите в списъка да има изработен оптимизиран оперативен план за защита, който да е неразделна част от Националния план за ЗКИ. Годишно в САЩ се извършват оценки на около 300 обекта от критичната инфраструктура. Информационната дейност заема важен дял от дейностите по защита на критичната инфраструктура. Показателно е, че съгласно Закона за вътрешната сигурност от 2002г. се въвежда нова категория информация – информация за критичната инфраструктура, която в редица отношения се припокрива с класифицираната информация.
Във Великобритания дейностите по защита на критичната инфраструктура се осъществяват от две организации – правителственият Координационен център за сигурност на националната инфраструктура и Консултативният съвет за информационно осигуряване, който е публично-частна организация. Понастоящем във Великобритания, за разлика от САЩ, няма цялостна концепция за оценка и защита на критичната инфраструктура. Тази дейност се осъществява от съществуващите министерства в техните собствени ресори при координационната дейност на споменатите органи.
Подобен е моделът и в Канада, където в рамките на Министерството на отбраната през 2000г. е създадена Експертна група за ЗКИ, която осъществява широкообхватен преглед на националната критична инфраструктура. Същевременно в Канада има организация на частния сектор (CANCERT – Canadian Computer Emergency Response Team), която фокусира дейността си върху защита на критичната информационна инфраструктура.

ІІ. Анализ на нормативните документи и политиката на ЕС за защита на критичната инфраструктура

Политиката на ЕС по ЗКИ се развива много динамично след 2004г. в контекста на борбата срещу международния тероризъм. От институционална гледна точка политиката на ЕС по ЗКИ се координира от Главна дирекция “Правосъдие, свобода и сигурност” на Европейската Комисия.
През ноември 2005г. Европейската Комисия приема т.нар. Зелена книга за Европейска програма за ЗКИ. В Зелената книга за първи път на общностно ниво се дава дефиниция на понятието “критична инфраструктура” и се предлага препоръчителен списък на секторите от критичната инфраструктура. Освен термина “национална критична инфраструктура”, авторите на Зелената книга утвърждават и термина “Европейска критична инфраструктура”.
На базата на Зелената книга през 2006г. ЕС стартира Европейска програма за защита на критичната инфраструктура (European Programme for Critical Infrastructure Protection - EPCIP). В процес на разработване е и Информационна мрежа за предупреждение за критичната инфраструктура (CIWIN – Critical Infrastructure Warning Information System).
Другият основен политически документ на ЕС по ЗКИ е предложението за Директива на Съвета от декември 2006г. относно идентификацията и обезпечаването на Европейската критична инфраструктура и оценка на нуждата за подобряване на нейната защита. В проекта за Директива се предлага леко видоизменена дефиниция на “критична инфраструктура”, дефинират се основни понятия като “уязвимост”, “риск”, “заплахи” и се утвърждава нов препоръчителен списък на секторите от критичната инфраструктура. Съществената разлика в този нов списък е, че за разлика от списъка в Зелената книга, в него не е включен сектора на гражданската и военна държавна администрация. Утвърдените в проекто-Директивата сектори са както следва:
1.Енергетика
2.Ядрена промишленост
3.Информационни и комуникационни технологии
4.Водоснабдяване
5.Осигуряване с хранителни продукти
6.Здравеопазване
7.Финансова сфера
8.Транспорт
9.Химическа промишленост
10.Космически капацитет
11.Научен капацитет

Този списък от сектори не е окончателен и подлежи на уточняване.
Прегледът на националните практики показва, че към момента редица страни включват и допълнителни сектори в обхвата на термина „критична инфраструктура”. В Таблица 1 е показано включването на сектори в обхвата на този термин според нормативната база на осем страни членки на Европейския Съюз и 12 страни извън Съюза.

Анализът показва, че извън посочените в Директивата 11 сектора, отделни страни определят като част от „критичната инфраструктура” и други сектори, сред които:

Сектор Брой страни/ от тях членки на ЕС
Държавната и общинска администрация, вкл. централното правителство и предоставянето на правителствени услуги 12/ 4
Услуги при кризи/ спасяване 12/ 4
Информационни услуги, медии, радиоразпръскване 11/ 5
Правосъдие/ налагане на закона/ полицейски услуги/ поддържане на обществения ред и сигурност 11/ 5
Въоръжени сили и отбранителна инфраструктура 9/ 3
Отбранителна индустрия 8/ 2
Комунални услуги 5/3
Отпадъци и отпадни води 4/4
Национални символи и паметници 3/ 0

Може да се допусне, че националните специфики при определяне на обхвата на термина „критична инфраструктура” ще се запазят, но няма да влияят на включването на специфични елементи в обхвата на „Европейските критични инфраструктури”, освен ако не доведат до изменение на Директивата.

Сектор/Страна Австрия Велико-британия Германия Италия Финландия Франция Холандия Швеция Австралия Индия Канада Малайзия Нова Зеландия Норвегия Русия САЩ
Система за упр. на възд.движение/космос               Х                
Банкиране и финанси Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х
Химическа и ядрена индустрия             Х                  
Центр.правителство/ правителствени услуги   Х Х       Х Х Х   Х Х Х Х   Х
Гражданска отбрана                                
(теле)комуникации/ ИКТ Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х
Язовири                               Х
(висше) образование                               Х
Енергетика Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х Х
Услуги при кризи/ спасяване Х Х Х Х         Х   Х Х Х Х   Х
Храни/ селско стопанство   Х Х   Х   Х   Х   Х         Х
Опасни материали/ ХБРЯ   Х                 Х         Х
Здравни (медицински) услуги Х Х Х Х Х Х Х   Х   Х Х   Х   Х
(отбранителна) индустрия/ производство         Х Х     Х   Х Х     Х Х
Информ. услуги/медии/радиоразпръскване Х Х     Х   Х Х Х   Х Х     Х  
Застраховане     Х           Х Х           Х
Правосъдие/ налагане на реда   Х Х       Х     Х     Х     Х
Военна защита/въор.сили/отбр. инфраструктура Х   Х       Х   Х Х   Х   Х Х  
Национални символи („икони”) и паметници                 Х   Х         Х
Ядрени електростанции     Х     Х                   Х
Доставки на нефт и газ   Х Х Х     Х   Х Х Х   Х Х Х Х
Полицейски услуги Х Х             Х   Х     Х    
Пощенски услуги Х                             Х
Важни обществени места/ събития                                
Публична администрация Х Х Х Х Х   Х                 Х
Обществен ред и сигурност   Х   Х   Х Х                  
Отпадъци и отпадни води   Х   Х         Х   Х Х   Х    
Социални грижи Х                       Х Х    
Транспорт (в, м., з), логистика Х Х   Х Х Х Х   Х Х Х Х Х Х Х Х
Комунални услуги Х   Х   Х       Х         Х    
Вода (водоснабдяване) Х Х Х Х Х Х Х   Х   Х Х   Х   Х
Вода (управление на водните потоци)             Х                  



В процес на разработване е и План за действие на ЕС за ЗКИ. На базата на Европейската програма EPCIP всички страни-членки на ЕС са задължени да разработят Национална програма за ЗКИ и да определят национална точка за контакт за ЗКИ.

В нормативната уредба на ЕС има значителен брой Директиви и Разпоредби, уреждащи дейността в 5 от секторите на критичната инфраструктура – информационни технологии, здравеопазване, транспортен, химически и ядрен сектор. В тези нормативни актове са предвидени мерки за защита на съответния сектор, но няма предвидени критерии за оценка на критичността на обектите от инфраструктурата в секторите. Секторните нормативни актове на ЕС имат отношение по-скоро към разработването на планове за защита при бедствия.
Понастоящем се разработват критерии за оценка на обектите на критичната инфраструктура в ЕС за 2 сектора – енергетика и транспорт. Тези критерии следва да бъдат разработени до края на 2007г. и най-вероятно ще представляват класифицирана информация.
ІІІ. Анализ на националното законодателство на България по защита на критичната инфраструктура

В България дейностите по ЗКИ, макар и под името “защита на народното стопанство”, се осъществяват активно по времето на социалистическия режим. Тези дейности се извършват от силовите ведомства – МВР (по-конкретно – Държавна сигурност) и МО (по-конкретно – Гражданска отбрана). В рамките на ДС Четвърто управление – “Икономическо” има за цел контраразузнавателното обезпечаване на народното стопанство. Дейността му е организирана на линейно-обектов принцип и покрива почти всички сектори на народното стопанство - промишленост, енергетика, транспорт и съобщения, кредит и размяна, стротелство, селско стопанство и гори. Тя се осъществява от т.нар офицери по режима и охраната в обектите от народното стопанство, които са служители на Четвърто управление - ДС.
В рамките на МО Гражданска отбрана осъществява дейности по организация и защита на населението и народното стопанство (ОЗННС). Основен акцент е планирането на ЗННС в условия на термоядрен конфликт. Именно в този контекст е разработен единственият действащ подзаконов акт, свързан с устойчивостта на критичната инфраструктура на България, са “Инженерно-техническите правила по Гражданска отбрана” /Приложение № 2, Постановление № 45 на министерския съвет от 1988г. (необн.)/
Радикалните промени в държавното устройство и собствеността в икономиката до голяма степен ликвидират съществуващата система за защита на народното стопанство. Същевременно част от съществувалите ведомствени традиции и понятиен апарат са запазени 17 години след началото на прехода.
Терминът “критична инфраструктура” е въведен в българското законодателство едва през 2005г. с приемането на Закона за управление при кризи. Паралелно с него обаче в българското законодателство се използват още 4 термина, които са близки или дори идентични по значение. Това припокриване на понятия е сериозен недостатък на изграждащата се система за ЗКИ. От юридическа гледна точка е необходимо създаването на единен понятиен апарат, приложим за всички актове, което ще консолидира нормативната база, ще спомогне за преодоляване на противоречията в нея и ще улесни правоприлагането.
В таблицата по-долу са посочени основните понятия в българското законодателство, които частично или напълно се припокриват с понятието “критична инфраструктура”:

Термин Дефиниция в законодателството Юридически акт
Критична инфраструктура система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление Закон за управление при кризи, допълнителна разпоредба § 1 т. 8
Потенциално опасен обект; потенциално опасна дейност потенциално опасен обект е този които поради своите функции, размери или обслужвана зона може при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация или при увреждане и разрушаване да причини големи размери, увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизнено важни социално - икономически дейности Потенциално опасна дейност е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологическите правила за извършването й или поради други причини може да доведе в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизнено важни социално икономически дейности Закон за управление при кризи, допълнителна разпоредба § 1 т. 6 и т. 7;Закон за защита при бедствия, допълнителна разпоредба § 1 т. 9 и т.10
Стратегически обекти и дейности Стратегическите обекти и дейности са тези с общонационално значение чието изваждане от строя или нарушаване на нормалният им режим на съществуване и работа би застрашило в изключително висока степен живота, здравето, спокойствието и собствеността на гражданите, както и обществения ред, националната сигурност и управлението на страната Терминът се използва в Закона за МВР, чл.42, ал. 1, в Правилника за прилагане на ЗМВР, чл.45 и чл.46, както и в 2 Списъка, утвърдени с Постановление на МС
Национално стопанство Няма дефиниция в законодателството Концепция за защита при природни бедствия и аварии, одобрена от Министерски съвет на 12.01.2006г
Техническа инфраструктура Система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, далекосъобщенията, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност Закон за устройство на територията, допълнителна разпоредба § 31


Съществуващото частично или пълно дублиране на понятия в сферата на ЗКИ е сериозен недостатък на актуалната нормативна уредба в България. Най-широкообхватен е терминът “национално стопанство”, който е почти идентичен по смисъл с термина “критична инфраструктура”. Термините “потенциално опасни обекти и дейности” и “стратегически обекти и дейности” на практика обозначават по-голямата част от обектите на критичната инфраструктура. Терминът “техническа инфраструктура” също обозначава по-голямата част от критичната инфраструктура. В този смисъл механичното възприемане в българското законодателство на дефиницията за “критична инфраструктура”, предложена в проекта за Директива на Съвета на ЕС няма да има съществен практически резултат. То трябва да бъде предшествано от изчистване и хармонизиране на понятията, които дублират понятието “критична инфраструктура” в различни български юридически актове.
Дублирането на понятията в националното законодателство на България по ЗКИ отразява тясно-ведомствения подход в тази сфера и съществуващото дублиране на правомощия и функции на различни институции. Терминът “стратегически обекти и дейности” е утвърден в Закона за МВР (чл.42, ал.1), според който Национална служба “Сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически обекти и дейности самостоятелно или съвместно с други специализирани органи. Тези функции са детайлизирани в Правилника за приложение на ЗМВР (чл.46, ал.1), според който “стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства след предварително съгласуване с директора на НСС”.
На основание Закона за МВР в България е утвърден Списък на стратегическите обекти в секторите на отбраната, вътрешната сигурност и икономиката (утвърден с Постановление на Министерския съвет № 210/05.10.1994г.). Списъкът е съставен без ясна методология и критерии за подбора на обектите и има до голяма степен субективен характер. Практическата стойност на този Списък се изразява в това, че се регламентират обектите, които следва да бъдат обслужвани от т.нар. „режимни офицери” – офицери от службите за сигурност (най-вече НСС). В по-широк смисъл Списъкът съдържа обектите, които трябва да бъдат охранявани от МВР. Този Списък представлява класифицирана информация и се актуализира периодично.
От друга страна, Законът за управление при кризи предвижда създаването на:
- Регистър в министерствата на обектите и системите от критичната инфраструктура в ръководената от тях сфера (чл.15, ал.4)
- Областен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура (чл.16, ал.11)
- Общински регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура (чл.19, ал.11)

Важно е да се подчертае, че Регистърът на критичната инфраструктура (РКИ) не може да бъде просто списък на обекти с определени качествени и количествени характеристики, а сложна информационна система с разпределена база данни (в различните министерства и организации), с централизирано управление (в определения с нормативен акт държавен орган по ЗКИ) и множество потребители – министерства, областни и общински администрации. Системата на РКИ е силно динамична и променлива структура и организация.
Основните функции и задачи на РКИ трябва да са в следните направления:
1.осигурява широк обем информация за обектите от критичната инфраструктура и дава възможност за компетентни управленски решения относно приоритизиране мерките за защита на КИ
2.справки за текущото състояние на обектите от КИ;
3.въвеждане на информация за обектите от КИ, промяна на състоянието на обектите и взаимните връзки между тях;
4.класификация на обектите от КИ по различни критерии – важност, опасност, финансови средства за постигане на определено ниво на сигурност и др.
5.моделиране на външни въздействия върху КИ – природни бедствия (в цялата им съвкупност), аварии, терористични атаки и др. и оценка на пораженията;
6.отразяване на взаимовръзките между обектите от КИ при определени външни въздействия;
7.предварителна оценка на пораженията и загубите;
8.предложения за начина за действие и отстраняване на последствията при определени външни въздействия с отчитане на взаимното влияние;
9.финансови разчети за достигане на определено ниво на сигурност на комплекс от критични обекти.

Съгласно ЗУК (чл.10, ал.9), Министерският съвет приема Национална програма и Годишен национален план за ЗКИ. Законът в последната си редакция (ДВ, бр. 102 от 19.12.2006) не посочва кой е органът, който координира процеса по разработването и предлага на МС за приемане Националната програма и Годишния национален план за ЗКИ. Законът не предвижда експлицитно създаването на единен общ Регистър на критичната инфраструктура на национално ниво. Този факт може да се отчете като недостатък на Закона, тъй като без изготвянето на Национален Регистър на КИ не е възможно разработването и прилагането на Национална програма и Годишен национален план за ЗКИ.
През 2006г. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии разработва Национална карта на критичната инфраструктура, която е важна стъпка към предстоящото изготвяне на Регистри на критичната инфраструктура на ниво община, област и министерства.


Изводи и препоръки

1.Целесъобразно е да се изчисти и хармонизира понятийният апарат в българското законодателство относно ЗКИ. По-архаичните термини като “потенциално опасни обекти и дейности” и “стратегически обекти и дейности” в някои нормативни документи следва да бъдат заменени с родовия термин “критична инфраструктура”.
2.Целесъобразно е в българското законодателство да се възприеме дефиницията за “критична инфраструктура”, предложена в проекта за Директива на Съвета на ЕС, като се прецизира термина активи (assets - на англ.). С оглед българските традиции и за по-голяма яснота терминът assets може да се преведе описателно като “обекти и системи от националното стопанство”. Така дефиницията за критична инфраструктура ще има следния вид: “обекти и системи от националното стопанство, или част от тях, които играят съществена роля при експлоатацията на критичните обществени функции, включително здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на хората”.
3.Целесъобразно е да се възприемат 11-те сектора на критичната инфраструктура, които са утвърдени в проекта за Директива на Съвета на ЕС. За условията в България е логично да се добави и дискусионният “сектор” – органи на държавната и местна власт, който е изваден от работния списък на ЕС главно по политически съображения, заради противоречията в ЕС по въпроси за суверенитета на държавите и степента на наддържавна интеграция в Съюза.
4.Необходимо е чрез юридически акт (най-добре чрез Закон или Постановление на МС) да се определи държавният орган, който координира дейностите по ЗКИ и изготвя и поддържа Национален Регистър на критичната инфраструктура. Този орган ще носи главната отговорност по ЗКИ, ще разработва Национална програма и Годишен национален план за ЗКИ и ще осъществява методическото ръководство по изготвянето на Регистрите на КИ на различните нива. Целесъобразно е в рамките на този орган да се създаде звено (дирекция или център) по ЗКИ.
5.Анализът на нормативната уредба по ЗКИ на ЕС, отделни страни-членки, вкл. и България показва, че не съществуват методологии, изисквания и критерии за оценка на критичната инфраструктура на общинско ниво. Съществуващите методологии, европейски стандарти и най-добри практики се отнасят за критичната инфраструктура на национално ниво.
6.Разработването на Регистри на критичната инфраструктура следва да има и едно важно наказателно-правно измерение. Би било целесъобразно на базата на Регистрите да се направят промени в НПК, които да предвиждат сериозни наказания, идентични на тези за терористична дейност срещу лица и престъпни групи, извършващи посегателства срещу обекти на критичната инфраструктура. Подобни промени в Наказателния кодекс се вписват хармонично в подхода на ЕС спрямо ЗКИ в контекста на борбата срещу тероризма.
7.При планирането на дейностите и политиката по ЗКИ особено важно е активното публично-частно партньорство. По-голямата част от обектите на критичната инфраструктура в България вече са частна собственост и тяхната защита може да стане само в тясно сътрудничество с техните собственици и оператори. Спрямо собствениците и оператори на КИ не бива да се прилага административен подход или да се въвежда поредния лицензионен режим с корупционни измерения, тъй като това само ще влоши състоянието на обектите от критичната инфраструктура. В този смисъл особено важни са публичните дискусии по проблемите на ЗКИ с широко участие на централни и местни държавни органи, собственици и оператори на критична инфраструктура, академични организации и структури на гражданското общество.

 

< Предишна   Следваща >