У нас разглежданият процес се провежда в контекста на задачите, които произтичат от съюзните ни задължения. Дейността стартира с решение на Правителството, по инициатива на ръководството на Министерството на отбраната. [5,чл.32]. Цялостен преглед на отбраната беше извършен през 2003 – 2004, а частичен, ежегодно, във връзка с подготовката на доклада на Премиера пред Народното събрание за състоянието на отбраната. Такъв преглед се проведе, също така, с решение на Правителството от 05.11 2007 г и на основата на направените изводи беше коригиран План 2015.
Отчитайки важността на прегледа, компетентните ръководни органи и заинтересованите изследователи полагат целенасочени усилия за неговото рационализиране. По тази причина са публикувани конкретни нормативни актове и приложни разработки [3, 11,12 и др.]. Същевременно се налага да подчертая, че възникващите проблеми и динамиката на процесите, които ги предопределят, налагат работата в това направление да продължи.
В съответствие с посоченото, целта на доклада е, на основата на съществуващите знания и опит да бъдат систематизирани методически съображения за подготовка и провеждане на налагащите се дейности. Акцентът в изложението се поставя върху принципно важни подходи относно организирането и провеждането на прегледа в национални условия с отчитане опита на МО през последното десетилетие.
Анализът на визирания опит показва, че целта на прегледа е да бъде осигурена обективна информация за състоянието на отбраната към съответното време, да бъдат определяни необходимите перспективни потребности и да бъдат дефинирани насоки за по – нататъшна работа на държавните, ведомствените и военно професионалните ръководни органи.
За постигане на посочените цели усилията на участващите в прегледа се концентрират за изпълнението на множество актуални задачи. Такива основни задачи са:
- изследване и отчитане на националния и на друг опит относно разрешаването на проблема;
- организиране на изследването и създаване на предпоставки за неговата ефикасна реализация;
- анализ на средата за сигурност и на свързаната с нея концептуална и документална база;
- изследване на възможностите за осигуряване на отбранителните потребности в национален и съюзен формат и
- формулиране на целесъобразни изводи и препоръки.
В основата на положенията, които ще бъдат изложени, е разбирането, че стратегическият преглед на отбраната е процес, който трябва да се базира на конкретни принципи. Такива са принципите за: политическа ангажираност; максимално участие на съществуващите структури, използване на военния опит и интелектуални способности на ангажираните експерти; прозрачност и приобщаване; приоритетност на управлението на човешките ресурси в отбраната и ефикасно използване на ресурсите.
Посочените принципи намират приложение при реализацията на всеки от посочените вече етапи на прегледа. Опитът показва, че те трябва да се прилагат във взаимна връзка и с отчитане на закономерностите, които ги обуславят при конкретната политическа и военностратегическа ситуация.
Не по – малко важно е и обстоятелството, че разглежданият процес се отличава със специфична архитектура. Тази архитектура разкрива начина за разпределяне на усилията на участниците във функционален, йерархичен и технологичен аспект.
Функционалният аспект на прегледа характеризира разпределението на усилията по сектори на отбранителната практика. Такива сектори са използването, развитието, подготовката, поддържането и ръководството на отбранителната система. Посочените сектори, от своя страна, съдържат сегменти, проблемни направления и отделни проблеми, които не са предмет на изследване в доклада.
Йерархичният аспект на прегледа разкрива вертикалното разпределение на компонентните процедури и операции. Обстоятелството, че стратегическият преглед на отбраната се реализира на пет политически равнища и на три военнопрофесионални нива (стратегическо, оперативно и тактическо) го прави изключително сложен в архитектурно отношение.
На всяко от военнопрофесионалните нива и функционални направления се изследват специфични аспекти на отбранителната практика и се дефинират конкретни решения и предложения в интерес на отбраната. На военностратегическо (оперативно и тактическо) ниво се дефинира реда за трансформиране на политическите (военностратегическите) решения в конкретни действия на подчинените. По тази причина експертизите на всяко ниво трябва да се разработват във взаимна връзка с останалите.
Анализът на известния опит показва, че се създават органи, които се ангажират с цялостното разрешаване на проблема. Такива органи са: Междуведомственият съвет за ръководство на стратегическия преглед на отбраната, Междуведомствената експертна група, Секретариатът на междуведомствената експертна група, Ведомствените работни групи и техните подгрупи. [Приложение № 1]
Ръководството на МО и ГЩ на БА концентрира усилията си за своевременно комплектуване на ведомствените работни групи, определяне на подходящи места за работа на всяка от тях и на необходимите екипи за административна, комуникационно – информационна и научно – експертна поддръжка, и др.. Така става възможно усилията на активираните експертни органи да бъдат концентрирани в три базови насоки: създаване на благоприятни условия за провеждане на прегледа, своевременна подготовка на участниците и за разработване на план (концепция) за провеждане на прегледа.
Междуведомственият съвет включва ръководители и заместник ръководители на всички заинтересувани ведомства. Оглавява се от Министъра на външните работи и Министъра на отбраната. В него е целесъобразно да бъдат привличани, също така, експерти от администрацията на Президента, Парламента, съдебната власт, академичната общност и гражданското общество. Неговите пълномощия могат да се реализират и от Съвета по сигурността, когато това се наложи.
В рамките на дадените му пълномощия, съветът:
- приема национален план за провеждане на стратегически преглед на отбраната и времеви график за изпълнението на произтичащите основни задачи; разработва проект на политическа рамка на прегледа и го предлага за утвърждаване от Правителството; планира, направлява и координира дейностите на ведомствените групи по провеждането на стратегическия преглед на отбраната; подготвя и чрез министъра на отбраната внася в Министерския съвет проекти на решения за разрешаване на перспекивни отбранителни проблеми; обсъжда и утвърждава програми и други документи, имащи отношение към общата политическа рамка на стратегическия преглед;
координира разходването на средствата, предоставени от правителството за провеждане на прегледа; периодично представя на Министерския съвет отчет за резултатите от изпълнението на Националния план за провеждането на стратегическия преглед на отбраната; изготвя окончателен доклад от провеждането на стратегическия преглед на отбраната и го внася за разглеждане и приемане от Министерския съвет.
Съветът заседава периодично. При необходимост органицзира дискусии, кръглли вмаси и други форуми за обсъждане на комплексни и актуални проблеми.
Междуведомствената експертна група е изпълнителен орган. Ръководи се от заместник – министър на отбраната и включва отговорни представители на заинтересованите ведомства. Групата: разработва национален план за провеждане на стратегически преглед на отбраната и контролира неговото изпълнение; подготвя становища и предложения по въпроси включени в дневния ред на заседанията на Междуведомствения съвет; предлага на Съвета проекти на решения; координира оперативната работа по изпълнение на решенията на Междуведомствения съвет; определя конкретните задачи на ведомствените работни групи и изпълнява други задачи.
Секретариатът на междуведомствената експертна група подпомага дейността на нейното ръководство. Включва експерти от водещи дирекции и службите на МО и управления на ГЩ на БА. За негов ръководител по целесъобразност се назначава директорът на дирекция “Отбранително планиране и програмиране “.
Ведомствените работни групи са функционално обособени органи.. Техният състав и задачи се определят в съответствие с дефинираните области, сегменти и направления на прегледа и значението им за формиране на необходими политически, административни и правни решения.
Опитът показва, че в рамките на МО групата е целесъобразно да включва подгрупи, които да бъдат ориентирани към базовите аспекти на отбранителната политика и поддържащите я видове въоръжени сили и централно подчинени формирования.
Групата и подгрупите е целесъобразно да бъдат ориентирани към: политическите параметри на прегледа; изводите и насоките за отбранително планиране; ръководство на отбраната; отбранително законодателство; оперативни способности и структура на въоръжените сили; материално – техническо, инфраструктурно и медицинско осигуряване; системи за комуникационно – информационна поддръжка; управление на човешките ресурси; военна информация; осигуряване на реда; модернизация на въоръжените сили и научно – техническа поддръжка; отбранителни ресурси; мобилизация и резерв; система за доставка на материални активи; моделиране и анализ на дейността по развитие на отбранителните ресурси; граждански ресурси в интерес на отбраната; контакти с външни институции и граждански организации на национално равнище; интеграция в НАТО и ЕС; сухопътни, военновъздушни и военноморски сили, и др.
Технологичният аспект на архитектурата разкрива последо- вателността, с която се постигат желаните резултати. [Приложение № 2]
Анализът на известния опит показва, че прегледът е целесъобразно да бъде реализиран в рамките на четири етапа - подготвителен, разработване на Политическа рамка и проект на изводи за планиране; формулиране на насоки за планиране на необходимите оперативни способности и разработване на доклад за резултатите от СПО [6]. Същевременно се налага да подчертая, че същинската част на прегледа протича в две основни фази. Първата е констативно – аналитична, а втората - конструктивно – синтетична. Очитайки важността на дейността на експертите в рамките на посочените етапи, на нея ще се спра по- подробно.
Подготовка на работните екипи е необходимо да бъде ориентирана в три основни направления - предметен, организационен и методически.
Предметната подготовка е целесъобразно да бъде ориентирана към професионалните аспекти на отбраната и на произтичащите от нея изисквания за въоръжените сили и техните компоненти. Може да включва комплекс от занятия свързани с теоретичните основи на политиката и стратегията за сигурност и отбрана, изискванията произтичащи от основополагащи концептуални и правно – административни документи и факторната обусловеност на отбраната и на възможностите за нейното гарантиране в съвременни условия.
Методическата подготовка предопределя необходимостта участниците в прегледа да усвоят определени умения. Тези умения да са свързани с функционалните им задължения и да позволяват изпълнението на изследователски, управленски и специфични експертни задачи. Положително влияние в това отношение може да има обмяната на положителен опит и тренингът за действие при различни условия.
Организационната подготовка предполага ръководителите и експертите да усвоят новите си функционални задължения, връзките и отношенията, които трябва да поддържат и отговорностите, които носят за качеството на своята дейност и за защита на ползваната класифицирана информация. Не по – малко важно е да бъде апробирана необходимата организация за работа на привличаните лица. С определящо значение е разглежданата дейност да бъде добре планирана.
Разработването на план (концепция) за провеждане на разглеждания преглед е организационна, концептуална и правна предпоставка за постигане на успех. Разрешаването на проблема предполага да се изучат съществуващите опит и теоретични положения. При необходимост, може да се възложи на авторски колектив да разработи базова методология за провеждане на прегледа и на критерии за успех. С определящо значение е да да бъдат изяснени приоритетите на политическото ръководство и да се събере необходимата емпирична информация. След проведената предварителна подготовка усилията на работните групи е целесъобразно да бъдат аранжирани по йерархични нива и функционални направления.
В съответствие с посочения подход Междуведомствената експертна група разработва план (концепция) за провеждане на прегледа и след утвърждаването му от Междуведомствения съвет, работи за неговата реализация. В този план би трябвало да се посочат: основните цели; принципите, ограниченията и допусканията, които да се имат предвид; етапите за работа, целите и задачите, които трябва да бъдат постигнати на всеки от тях от ведомствените групи; функционалните задължения и механизмите за координиране усилията на тези групи; документите, които трябва да бъдат разработени и отговорностите на институциите относно осигуряването на разглежданата дейност.
Функционално обособените работни групи разработват свои планове за работа. Същевременно, те генерират конкретни становища по реда за работа и чрез секретариата ги предлагат на Междуведомствената експертна група.. За да се постигне субординация на усилията е необходимо на работни съвещания, дискусии, кръгли маси и други форуми да се обсъждат възникващите проблеми и възможностите за тяхното разрешаване. Не по – малко важно е плановете за работа на ведомствените групи да се утвърждават от ръководителя на Междуведомствената експертна група, а останалите – по реда на подчинеността.
Разработването на Политическа рамка и на проектт на изводи за планиране е следващият етап на прегледа. През този етап се налага да бъде оценена средата за сигурност и да се подготви политическа рамка за по – нататъшно провеждане на прегледа.
Оценката на средата за сигурност е с базово значение. Целта е да бъдат разкрити и обяснени: потенциалните предизвикателства пред националната и съюзната отбрана, включително и пред въоръжените сили; да бъдат дефинирани необходимите отбранителни потребности и възможностите на държавата да ги осигури.
Оценката на потенциалните предизвикателства пред националната и съюзната отбрана е широко дискутирана и поради това на нея обстойно няма да се спирам. Ще посоча само следните базови предпоставки за успех.
Първо, основа на разглежданата оценка е редът за прогнозиране и описване на възможните ситуации за използване на отбранителни ресурси и усилия. Този ред може да бъде дефиниран на базата на: приоритетните отбранителни цели; допусканията, при които може да бъдат постигнати и правилата, които трябва да се имат предвид при използване на компоненти на отбранителната система. Целесъобразно е да бъдат ползвани различните средства за симулиране. С определящо значение е да бъдат анализирани и резултатите от предварително оперативно планиране.
Второ, идентифицираните ситуации да бъдат аранжирани по нива на вероятно изпълнение и анализирани по вероятни сценарии за действие. След това да бъдат определени потенциалните мисии и задачи на елементите на отбранителната система и условията за тяхното реализиране. При разрешаването на проблема е от значение мисиите дефинирани на различни йерархични нива да се приоритезират и интегрират във възходящ ред. Потенциалните мисии и задачи да бъдат приоритетизирани по базови подходи към средата за сигурност и отбрана.
Трето, да се направи разчет на необходимото време за удовлетворяване на потребностите. С отговора на този въпрос се осигурява възможност по – точно да бъдат разчетени времето и усилията за поддържане на съществуващи, за създаване на нови и за освобождаване от ненужни способности.
Четвърто, да се вземат предвид специфичните изисквания на активационния процес и на снабдителната логистика.Удовлетворяването на това изискване е свързано с обстоятелството, че аквизиционни процеси в основната си част се реализират в гражданското общество, включително и в международен формат.
Пето, обстоятелството, че основните усилия на страната са концентрирани за изпълнение на съюзни (коалиционни) ангажименти предопределя необходимостта от своевременно изясняване спецификата на налагащите се действия в съюзен формат и произтичащите от тях национални ангажименти. Проблемът може да бъде разрешен, като се отчетат изводите от поредния цикъл на отбранително планиране в Алианса.
Шесто,, за да бъдат правилно идентифицирани отбранителните потребности участниците в прегледа е целесъобразно да ползват подходящи критерии. Такива основни критерии са: функционалната специфика на способностите, които трябва да бъдат използвани; нивото и времето за реакция; желаните резултати; необходимите начини за действие и др.
Формулирането на политическа рамка за провеждане на разглеждания преглед е базова предпоставка за неговата по–нататъшна реализация.
Проблемът се разрешава с колективните усилия на разгледаните вече компетентни ръководни и експертни органи. Водеща е ролята на Междуведомствения съвет по ръководство на стратегическия преглед на отбраната. Съветът отчита и колективните решения взети по – рано на национално (съюзно или коалиционно) ниво, а така също и в рамките на международните организации за сигурност.
Разглежданият документ трябва да определя базовите параметри и насоките за концентриране усилията на участниците в стратегическия преглед на отбраната. Обикновено съдържа: кратък преглед на средата за сигурност в международен и вътрешно държавен аспект; базовите национални интереси, очакваните заплахи и рискове за тяхната защита, политическите подходи за тяхната защита в национален и многонационален формат; целите и мисиите на отбраната; вида и параметрите на усилията и ресурсите, които може да бъдат използвани; приоритетите за развитие, използване и управление на отбранителните способности, и очертаващите се потребности от нови концепции и нормативни актове за дефиниране и подкрепа на политиката за отбрана за обозрим период от време [11].
Когато не се приема политическа рамка с аналогично значение са изводите и препоръките съдържащи се в: годишния доклад на Премиера пред Народното събрание, препоръките дадени от Президента и от съюзните ръководни органи, а така също и становищата изказани от представители на академичната общност и граждански организации. Не маловажно е да бъдат отчетени собствения и чужд опит и налагащите се времеви, ресурсни и други ограничения.
Определянето на насоките за развитие на отбранителните способности е третият етап на разглеждания процес. Основа за разрешаване на проблема е политическата рамка и балансът между необходимите и наличните способности. Целта е да бъдат дефинирани подходи за подобряване на съществуващите способности в съответствие с тенденциите за развитие на средата за сигурност. За постигането на посочената цел се налага компетентните работни групи и целият колектив да разкрият наличните отбранителни способности, а след това да търсят възможности за тяхното развитие.
Разкриването на наличните отбранителни способности е разностранен процес. Разрешаването му предполага да се отчитат наличните ресурси и всички техни източници. С решаващо значение е да бъдат взети предвид националните и съюзните (коалиционните) военни и граждански източници. Не по-малко важно е събраната информация да бъде интегрирана и приоритетизирана.
Приоритетизирането на разглежданите способности е целесъобразно да се извърши на основата на предварително определени критерии. Такива критерии е целесъобразно да бъдат: политическите приоритети за ползване на способностите; вероятността за участие в няколко от приоритетизираните мисии; относителния дял на участието на елементите на отбранителната система при реализиране на всяка мисия и времето необходимо за реализиране на налични способности.
Разрешаването на посочените проблеми предполага да бъдат прилагани подходящи за целта научноизследователски и организационни подходи. С определящо значение са системният, ситуационният, функционалният и организационният подходи.
Формулирането на целесъобразни изводи е завършващ етап на стратегическия преглед на отбраната. Разглежданите изводи и препоръки е необходимо да бъдат дефинирани при изпълнение на последователните управленски задачи. Тези задачи да бъдат групирани по проблемни сектори, сегменти и направления на отбранителната практика. След това да бъдат интегрирани и приоритетизирани по указания вече ред. Тяхна основа трябва да бъдат онези нововъведения, които отразяват необходимостта от промени и възможности за тяхната реализация.
В съвременни условия с определящо значение е разглежданите изводи да съдържат логични предпоставки за идентифициране и разрешаване на актуални проблеми. С определящо значение в това отношение са изводите в които се дефинират:
- приоритетите на отбранителната политика и свързаните с тях основни допускания, ограничения и механизми за управление на кризи;
- целите и мисиите на отбранителната система;
- насоките и етапите за развитие, основните параметри на желаните отбранителни способности и приоритетите за концентриране на необходимите усилия;
- базовите аспекти на системата за подготовка, поддържане и управление на отбранителната система,
- задачите и насоките за развитие, подготовка, поддържане, осигуряване и управление на въоръжените сили;
- реда за модернизация и превъоръжаване на въоръжените сили;
- съображения за мотивацията на личния състав от отбранителната система и т.н.
- насоките за актуализиране на нормативната база и др.
С посочените изводи се трасира пътя за отстраняване на обективно съществуващи организационни недостатъци и за внедряване на научно – технически постижения с висока значимост. Не по–малко важна е и възможността да бъде постигната приемственост и съгласуваност в развитието на отбранителните способности и да се предложат механизми за тяхното интегриране в национален и съюзен формат.

Заключение
От изложеното следва, че стратегическия преглед на отбраната е целенасочен процес, който се реализира периодично на национално и съюзно равнище. С аналогично значение са процедурата по разработване годишния доклад на премиера пред народното събрание относно състоянието на сигурността и отбраната и механизмите за държавен и граждански контрол.
Целта на прегледа е да бъдат осигурени обективна информация за състоянието на отбранителните способности и препоръки за тяхното развитие в средно срочен и дългосрочен период от време. За постигането на желаните резултати е необходимо да бъде формиран колектив, чиито работни групи да се аранжират на всички йерархични нива и основни функционални направления.
Усилията на участниците военни специалисти в прегледа се налага да бъдат концентрирани за анализ на средата за сигурност, идентифициране на отбранителните заплахи, изясняване на способности за тяхното неутрализиране, формулиране на препоръки за гарантиране на отбраната и на насоки за развитие на необходимите способности.



ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Органи провеждащи прегледа:
2. Етапи на стратегическия преглед.


ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1.Аврамов Й. Заплахи и рискове за националната и съюзната отбрана. ВА. 2006.
2.Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2006 г.С. 04. 2007 г.
3.Документ по политиката на СУРВС (MPRI).С. 3003.
4.Дългосрочна визия за развитие и модернизация на войските и силите до 2015 г.
5.Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
6.МО. Дирекция отбранително планиране и програмиране. Документи по организиране на стратегически преглед на отбраната 2003 – 2004.
7.НАТО. Стратегическа концепция на северноатлантическия съюз. Вашингтон 1999.
8.НАТО: Инициатива за отбранителни способности. Вашингтон 1999.
9.План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.
10.Симеонов И. Размисли върху стратегическия преглед на отбраната . Военен журнал. 2004. №2.
11. Стратегически преглед на отбраната. Политическа рамка.2003.
12. Халачев П. Годишен доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Военен журнал. 2001.№1.

---
ПОДХОД И МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ СТРАТЕГЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ОТБРАНАТА
професор Йордан Аврамов двн, доклад
пред научна конференция във ВА “Г.С.Раковски”на 25..03 2008