МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РЕАЛНОСТИ Печат
Автор Симеон Николов   
Събота, 01 Декември 2007 03:00
/Встъпителен доклад на заместник-министъра на отбраната
господин Симеон НИКОЛОВ на международната конференця “Представяне на проектите за комплексна модернизация на БА
AFCEA, София, 29.11.2007 г./
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Отбранителната политика на Република България изцяло е насочена към създаване и поддържане на среда за сигурност, благоприятстваща осъществяването на националните интереси. Нещо повече, тя се определя от тези интереси и представлява значим елемент от цялостната политика за сигурност на страната. Главна задача на отбранителната политика е непрекъснатото развитие и усъвършенстване на отбранителните способности на въоръжените сили с цел гарантиране на националната и колективната отбрана и сигурност. Произтичащите основни приоритети са свързани с рационално трансформиране на силите и способностите за отбрана и осигуряване на ефективен принос към евроатлантическата сигурност и отбрана, международен мир, стабилност и просперитет.
Трансформацията на силите следва да се разбира като процес, който е немислим без приближаването до технологичните върхови постижения чрез преодоляване на съществуващата изостаналост, предизвикана от редица фактори и най-вече от финансовия недостиг. От значение е и фактът, че трансформацията не се разглежда като еднократен акт, а като продължителен поетапен процес, при който в отделни случаи е по-добре да се премине през междинни технологични решения, преди да бъдат придобити върховите технологии.
Процесът на модернизация на въоръжените сили по своята същност и комплексен характер очаквано се оказва значимо предизвикателство пред отбранителната политика на Министерство на отбраната. В параметрите и резултатите на този процес се търси баланс между съвкупност от влияещи фактори, каквито са измененията в пакета от способности, необходими на въоръжените сили за изпълнение на техните мисии и цели амбициите и задачите/, непрекъснато развиващите се технологични достижения в различни области на техниката и ограничените ресурси от бюджета за отбрана, заделяни в интерес на реализирането на проектите за модернизация. От друга страна от процеса за модернизация на въоръжените сили се изисква да създаде необходимите условия за удовлетворяване на интересите на всички участници в него в лицето на заявителите на модернизационните проекти, изпълнителите на тези проекти и потребителите на продуктите от проектите.
В подкрепа на тезата, че модернизационния процес във въоръжените сили се развива във вярна посока е фактът, че голяма част от стартираните проекти за модернизация са в области, в които НАТО към настоящия момент изпитва нужда от създаване на допълнителни способности. Подобни области представляват стратегическия и тактическия въздушен транспорт, способности на базата на вертолетната авиация, транспортиране на силите в районите на операцията.
С разбирането за необходимостта от удовлетворяване на изискванията на влияещите фактори и ограниченията пред процеса на модернизиране на въоръжените сили, същият се реализира чрез подход, съчетаващ две основни стратегии. Първата стратегия е свързана с решаване на проблемите на модернизацията чрез придобиване на отбранителни продукти, отговарящи на най-високите технически и технологични стандарти в съответните области. Тази стратегия изглежда без алтернатива за области, характеризиращи се в висока динамика на техническите и технологичните достижения където сме принудени да търсим най-доброто решение, което по-дълго време да остане на задоволително технически и технологично ниво. Пример за такава област е областта на комуникационните и информационни технологии и системи, в която икономическата ефективност налага технологичното предимство да доминира спрямо цената на придобиваните отбранителни продукти и не само че е невъзможно придобиването на старо поколение такива, но изисква и възможност за надграждане, поради бързото обновяване на комуникационните технологии.
Втората стратегия е свързана с решаване на въпросите на модернизацията на въоръжените сили чрез придобиване на отбранителни продукти, носители на традиционни технически и технологични решения, т.е от среден технологичен клас и дори чрез придобиване на отбранителни продукти “second hand”. Прилагането на тази стратегия е продиктувано от ограничения размер на финансовите ресурси, заделяни от бюджета за отбрана в интерес на модернизацията и в този случай при вземане на решение доминираща е ролята на цената на отбранителните продукти. Подобна стратегия изглежда рационална в области, за които не са характерни бързи темпове в развитието на техническите и технологични решения или е възможно съчетаване на по-стара платформа със сръвнително модерно оборудване. Пример за ефективността на втората стратегия е участието на фрегатата "Дръзки" в UNIFIL, за което ни поздравяват нашите партньори в Европа.
Едновременното, разумно и балансирано прилагане на двете стратегии за реализиране на процеса за модернизиране на въоръжените сили доведе до получаване на определени резултати, изразяващи се най-общо в придобиване на отбранителни продукти, отличаващи се със сравнително високи военни способности и технологично ниво, каквито са новите вертолети и транспортни самолети за ВВС и автомобилната техника за нуждите на Сухопътни войски.
Чрез своите резултати, модернизационният процес е със съществен принос при осъществяване на трансформацията на силите и изграждането на необходимите отбранителни способности. Този принос ще се задълбочи след прегледа и актуализирането на стратегическия план за организационно изграждане, развитие и модернизация на въоръжените сили, който се очаква да завърши до средата на месец януари на следващата година. Новото приоритизиране в областта на модернизацията на въоръжените сили ще се базира на близките задачи, произтичащи от изпълнението на мисиите извън територията на страната и приетите Цели на въоръжените сили. Очакванията са, че след прегледа фокусът на модернизационния процес ще бъде поставен върху проектите, свързани с развитие на комуникационните и информационните системи на въоръжените сили, осигуряване на необходимото лагерно-походно имущество за подразделенията, изпълняващи мисии извън територията на страната и придобиването на бойни брониране машини в интерес на Сухопътни войски. Това не отменя изпълнението на стартиралите проекти за модернизация както и обсъждане на потребността и възможностите за стартиране на нови.
Увеличаването на ефективността и резултатността на модернизационния процес е свързано с дефиниране и анализ на съществуващите проблеми, извличане на поуките от практиката и набелязване на възможни рационални решения за тяхното решаване. В тази посока си заслужава да се маркират предизвикателствата пред усъвършенстването на технологията за реализиране на проектите за модернизация, включително и в самокритичен план.
Доколко е възможно реализирането на обоснован, устойчив, ефективен и резултатен процес за модернизиране на въоръжените сили при отсъствие на достатъчна системност и последователност при дефиниране в качествено и количествено отношение на съвкупността от отбранителни способности, в чийто интерес се вземат решенията за модернизация, е по-скоро реторичен въпрос. Очевидният отговор е, че без наличието на установен ясен и ефективен механизъм за определяне на минималните военни изисквания към бъдещите способности на въоръжените сили е невъзможно осигуряването на необходимите входни данни за вземане на рационални и икономически целесъобразни решения в областта на модернизационния процес.
Възможно ли е реализиране на модернизационен процес без да се държи сметка за съществуващите финансови ограничения. Очевидно – не. Всички бъдещи намерения и планове в областта на модернизацията на въоръжените сили биха били нереалистични ако не се отчита лимитиращата роля на бюджета за отбрана. Тази лимитираща роля добавя трета променлива величина във функцията “модернизация на въоръжените сили”, на която се търси екстремум под формата на максимални резултати. С други думи рационално решение в областта на модернизацията на въоръжените сили е онова, което е балансирано в три направления:
– изграждане и поддържане на комплекс от действително необходими отбранителни способности, отговарящи на мисиите и задачите на отбраната,
- ефективно, ефикасно и резултатно разпределение и разходване на ограничените финансови ресурси от бюджета за отбрана,
- придобиване на потребните отбранителни продукти, чието качество се гарантира от технологии от висок клас, които можем да се позволим като цена. Развитието в тази посока може да бъде свързано с обособяване на основна програма “Модернизиране на въоръжените сили”, развитие на приоритетите при разпределяне и изразходване на финансовите ресурси, управление на програмния риск по отношение на реализирането на проектите за модернизация.
Разполагат ли въоръжените сили с достатъчен като количество и качество управленски потенциал, който да гарантира ефективното и резултатно управление на проектите за модернизация. Очевидно и тук отговорът не е изцяло положителен. Оказва се, че ефективното управление на проектите за модернизация на въоръжените сили изисква съчетание на достатъчен ръководен и експертен потенциал, измерван с помощта на специфични знания, умения и опит, и наличие на рационална организационна структура, допринасяща чрез ефективното разпределение на управленските правомощия за гарантиране реализирането на проектите за модернизация. Алтернативи, заслужаваща внимание в тази посока са изграждането на щатни интегрирани проектни екипи за управление на проектите за модернизация и създаване на щатен проектен офис с правомощия при управление на проектното портфолио в отбраната.
Направеният анализ и поставените въпроси не изчерпват списъка на проблемите и предизвикателствата пред процеса за модернизиране на въоръжените сили и не тази е преследваната цел. Целта в е да се постави основата на една дискусия, в която изброените теми и въпроси да се доразвият и обогатят от различни гледни точки като се дефинират реалистични алтернативни решения, реализирането на които да изискват усилията на всички участници в модернизационния процес – заявители, фирми-изпълнители, екипи за управление, експерти, ръководители, потребители и т.н.
Преди да завърша бих искал да кажа, че политическото ръководство на Министерство на отбраната ясно разбира, че модернизацията на въоръжените сили е от изключителна важност за постигане на поставените цели и задачи пред въоръжените сили, но в същото време тя не е панацея. Успешното й реализиране би изглеждало като разумна и рационална симбиоза между съвременните технически и технологични предизвикателства и реалностите на средата за реализиране на модернизационния процес, изразени преди всичко с нужните ни отбранителни способности и финансовите възможности на бюджета за отбрана. Освен това, рационалните решения по отношение на модернизационния процес следва напълно да съответстват на нивата на амбиция в различните направления на отбранителната политика.
Завършвайки своето встъпително слово бих желал да пожелая успешна и ползотворна работа на всички участници в конференцията.
< Предишна   Следваща >