Ситуацията в Косово е може би една от най-предвидимите, но и не изключваща заплахи за чуждестранните контингенти там. Въпреки включването на Балканите в атлантическото пространство на сигурността, основният проблем на региона остава по думите на Борис Трайковски “криминализацията на политиката и етническата принадлежност”, тъй като интересите и властта на престъпните групировки в днешно време се крият зад политическия и етническия екстремизъм в района.

Според политолозите проблемът в Косово е следствие от демографската експанзия на албанците в Косово поле, Метохия и Западна Македония. Клановото и регионалното разделение сред албанците е твърде силно. Според някои наблюдатели инициативата за създаване на обединена албанска държава ще бъде иззета от представителите на косовския елит, които ще се стремят да оглавят общо албанския политически елит. С оглед на огромните средства, които се очаква да налеят ЕС, САЩ и различни международни организации (включително ислямски) в независимо Косово през следващите години, тази перспектива изглежда напълно реалистична.

Независимостта на Косово би могла да положи началото на приток на чужди инвестиции и създаване на нови законни работни места за няколко десетки хиляди души, но този процес ще бъде доста продължителен и едва ли ще сведе броя на безработното активно мъжко население до приемливо за Европа равнище (например 15-20%). Поради тази причина най-вероятно Косово ще продължи да бъде резервоар на криминогенни елементи, представляващи заплаха както за региона, така и за ЕС.

Косово-албанската организирана престъпност притежава всички характеристики на мрежовите организации: повечето криминални елементи са участвали в Армията за освобождение на Косово и са се вклинили сериозно в територията на страната(особено важен детайл предвид възстановените действия на АОК); гъвкавост в действията, която им позволява да постигат споразумение с други незаконни организации и чуждестранни престъпни групировки; сериозни връзки с местни представители на обществени и законови институции-митнически служители, полицията на Косово и др.; широки способности за използване на всякакъв вид оръжие.

Политическите структури на всички нива са проядени от ширещата се корупция и семейната обвързаност сред политиците и държавния елит, които от друга страна са обвързани с криминалните структури. Черната и сива икономики, високото ниво на безработица, неефикасните администрация и правоналагащи структури спомагат организираната престъпност да остане доминиращ фактор в региона, което като цяло рефлектира и върху Европа. Неефективните закони, трафика на наркотици, оръжие и хора и паралелните икономически структури представляват сериозно предизвикателство към усилията за прилагане на толкова необходимите икономически и политически реформи. Лесният достъп до оръжия създава удобни условия за развитието на нелегалните структури и по този начин създава рискове за регионалната сигурност.

Слабият граничен контрол и ниските възможности за гарантиране на вътрешна сигурност правят Балканите уязвими откъм съществуването на радикални елементи, някои от които повлияни от екстремистки тенденции, намиращи се във връзка с исляма, по-специално чрез връзки с неправителствени организации. Основно поради слабите държавни структури, особено тези в Косово, съществува потенциал тези елементи да използват региона за набиране и подготовка на терористи, като съществуват индикации този потенциал за бъде използван в близко бъдеще. Широкото разпространение на екстремизма, намиращ се във връзки с исляма, може да представлява за в бъдеще реална асиметрична заплаха за страните на НАТО поради връзките между локалните екстремисти и интернационални терористични групи.

Преговорите около бъдещия статут на Косово започнаха на 21 февруари по плана на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари, който предвижда международно наблюдавана държавност. Въпреки че думата независимост не се споменава в документа, Белград смята, че планът накрая ще доведе до отделянето на Косово като независима държава и го отхвърли. Поради тази причина планът на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари, който предвижда за Косово атрибути на държава като конституция, знаме, химн и възможност за кандидатстване за членство в международни организации, беше отхвърлен категорично от Сърбия. Радикалите в сръбския парламент заявиха неколкократно, че ще призоват за сръбска военна намеса в Косово, ако населената предимно с албанци сръбска област стане независима.

От своя страна албанското население също не остава безучастно към ситуацията. Въпреки хода на преговорите около статута на Косово, съществуват фактори, които ясно показват, че вътрешно-албанската сила има равен, ако не и по-голям потенциал за дестабилизиране на района. Фракционните тенденции на косово-албанския елит са видими както на публично равнище, така и в преговорния екип. Разформираната през 1999г. “Армия за освобождение на Косово” също се раздвижи и пое отговорността за нападението, извършено на 19.02.2007г. в Прищина срещу автомобили на ООН.

На практика в албанските среди се поддържа това, което международните официални представители наричат „паралелни структури”. Косовските политици, обвързани на клановия принцип и конспиративния бизнес, са навлезли на практика в турбулентната фаза на преговорния процес. Всички политически фракции се опитват да предявят правото си на независима сигурност, като демонстрират непоколебимата си решителност за водене на сериозни битки за силовите институции-разузнавателни служби, въоръжени сили и т.н. Докато риска от насилствени действия спрямо представителите на международната общност и малцинствата съществува, то неминуемо насилието в областта повече от всякога сега се свързва с борбата на вътре-албанските сили и съпътсващата ги вендета.

Експертите на ЕС и на НАТО отказват да посочат алтернативни планове и максималното, което си позволяват е в частни разговори да споменат за хипотези, които евентуално биха могли да навлязат в работна фаза. Независимо от дипломатическите увъртания на тези формулировки, в Брюксел е изготвена чернова поне на един план "Б", който се смята за пълен с неизвестни и с рискове, но пък заслужаващ внимание в случай на провал на плана "А" на Ахтисаари. Ако схемата на Ахтисаари се окаже практически неприложима, планът "Б" предвижда след няколко месеца косовското правителство едностранно да обяви независимост. Косовските ръководители отсега разполагат с добри мотиви, за да смятат, че една тяхна политика на свършените факти ще бъде приета от Съединените щати и от Великобритания с голото искане да се зачитат правата на сръбското малцинство. Това би предизвикало ново и изключително сериозно разцепление във външната политика на ЕС, тъй като страни като Италия, Франция и Германия трудно ще прегърнат линията на Лондон. При това положение първостепенният проблем на НАТО и на ЕС ще бъде да се избегнат нови кръвопролития между албанското мнозинство и сръбското малцинство с възможни въоръжени прониквания както от Сърбия, така и от Албания. НАТО вече има изработен план, всъщност това е план "Б", за спешна поддръжка на 17-хилядния контингент на KFOR със самолети и вертолети, за да се затворят границите на провинцията.

Проблемът в действията в Ирак и Афганистан произтича от факта, че чужденците като цяло се възприемат като узурпатори. Напоследък обаче някои нови тенденции придобиват потенциал да преобърнат хода на събитията.

Наркотиците в Афганистан не са нов проблем, но в последно време се наблюдава създаването на взаимовръзки, които поставят под въпрос сигурността на страната и международните мирни сили, изпълняващи мисия там. Слабостта на централната власт в страната позволи на наркотрафикантите да увеличат своята мощ. Въпреки решителните мeрки, предприети от правителството и коалиционните сили да прекъснат търговията, основните трафиканти използват своето богатство и влияние да установят комплексна защитна система, систематично захранвайки правителствената, законодателната система и полицейските служби чрез плащането на подкупи на всички нива и по този начин осигурявайки си продължаване на бизнеса и купуване на позиции в институциите.

В Афганистан корупцията и криминалността се превръщат в най-големия проблем за правителството. Въпреки смените на ключови държавници (особено в южните провинции), мрежата на организираната престъпност е вече изградена и на практика в много райони анти-правителствените елементи упражняват сериозен и широк контрол. Обединяването на държавните служители с наркопласьорите прави все по-трудно разрушаването на мрежата на организираната престъпност, която с включването на правителствени институции, става все по-силна. Според правителствени източници правосъдната и правоналагащата система в страната не притежават необходимия капацитет да се справят с проблема. Всичко това създава бариери за спечелване на общественото доверие, което пък се използва в информационните операции на анти-правителствените сили.

Международните експерти оценяват, че сега съществуват няколко ключови наркотрафиканти, опериращи в Афганистан, половината до две-трети от които са централизирани около пазарите на Кандахар и Хелманд (провинции, в които ще бъдат и българските военнослужещи). В Кандахар откритите пазари на наркотици, познати като “тариак базаар” съществуват свободно по времето на режима на талибаните. Сега наркотичния базар в Кандахар е затворен в рамките на 70-80 магазина. Дилърите купуват опиума направо от фермерите и го доставят на магазините. В момента, когато правителството налага забрана на производството и продажбата на опиум, 90 % от стоката се “покрива”. Това обаче не означава, че изчезва. Много от дилърите започват да продават като използват за прикритие друг, легален бизнес. На практика търговията сега се извършва направо в къщите на фермерите, където на място се проверява качеството и количеството на стоката. Анти-наркотичната полиция среща сериозни трудности с откриването на опиума.

Враждебни и същевременно приятелски връзки, основани най-вече на необходимостта от заплащане с цел получаване на протекция, започват да се забелязват на ниво дребни трафиканти и талибански бунтовници. Това не е обикновеното “нарко-финансиране на бунтовници”, а много по-комплексен феномен. Той се проявява около талибанската милиция, търсеща възраждане и укритие, в замяна предлагаща защита на нарко-конвоите. Съществуват добре организирани маршрути за пренасяне на дрогата, които се охраняват от нелегални армии. Талибаните търсят подаяния (zakat) от замесените в нарко-индустрията, което се разглежда като тяхно право. В момента, в който правителството предприеме акция срещу трафикантите, дилъри и производители издирват всички представители на талибаните в района, като търсят подкрепа от тях и се стремят броят им да се увеличава. Сангин, северен Хелманд, е един от районите, където съществува такава симбиоза. Трафикантите осигуряват на талибаните коли, мотоциклети, мобилни телефони, храна и убежища.

Прецизните информационни кампании, предприемани от анти-правителствените сили, са насочени към фермерите. Среднощни писма, забодени обикновено върху селската джамия, за да може информацията да се разпространява моментално от уста на уста, опитват да политизират мерките за изкореняване на маковите полета като насочени към по-нататъшно обедняване на селяните и отнемане на препитанието им. „Правителството работи срещу хората, затова талибаните ще ги защитават”.

Връзката между трафиканти и бунтовници доведе до систематични преплитания на производители на опиум с бунтовници. Мониторингът на тази активност посочва разпределение на маршрути в южната част на страната. Съществуват ясно обособени и утвърдени нарко-маршрути, охранявани от въоръжени групи и талибани, които използват каналите и за вкарване на хора и оръжия в страната, както и да пренасят ранените до Куета, Балочистан. Освен защитата, която бунтовниците осигуряват на трафикантите от правителствените сили, връзките им гарантират на контрабандистите безопасно преминаване край районите, контролирани от талибаните. Местните жители твърдят, че когато талибаните се подготвят за атака, първо предупреждават трафикантите.

Бригаден генерал Ед Бътлър, командващ британските сили в Афганистан, описва връзките между трафиканти и контрабандисти по следния начин: “Талибаните ще се опитват да се придвижват към райони, които им гарантират по-високо ниво на защита. Елементите, занимаващи се с нарко-индустрията, са концентрирани около районите на производство-около полетата или пазарите. Съществува своеобразна симбиоза между талибаните и техните опозиционни групи, от една страна, и нарко-пласьорите и производителите вътре в техните съобщества, от друга. В някои райони те живеят много тясно свързани помежду си с оглед на тяхната сигурност-те искат сигурно съществувание в една несигурна страна, където нито правителствените сили, нито полицейски формирования биха застрашили базите им. Така, че ако ние навлезем в тези райони (бази), ние ще бъдем атакувани едновременно и от талибаните, и от контрабандистите. Въпреки, че крайните им цели са различни, начините и средствата за постигане на тези цели са взаимно допълващи се”.

На практика правителствените усилия за гарантиране на сигурността срещат сериозния отпор на нарко-трафиканти, талибани, военноначалници. Инцидентът в Хелманд през април 2006 година, при който беше обстрелвана британска рота от полицейски пост, показва сложността на опериране в среда, където представители на властта са преминали на страната на трафикантите, а в някои случаи поддържат и сериозни връзки с бунтовниците. Инцидентът показва и трудността при намирането на разлика между анти-въстаническите и анти-наркотичните операции при положение, че съществуват толкова преплетени връзки между едните и другите. Не са редки случаите, когато при провеждане на операции срещу бунтовниците, представителите на умиротворителните сили се натъкват на дрога. Под мандата на НАТО/ISAF международните сили подпомагат усилията на афганистанското правителство, макар че акцента не се поставя върху изкореняването на маковите полета и прекратяване производството на опиум. Създадената от талибаните представа обаче, особено в селските райони, за присъствието на международни сили е точно противоположна-коалиционните сили целят прекратяване на нарко-индустрията и по този начин те унищожават средствата за преживяване в районите, където друга алтернатива не съществува. Липсата на действия срещу високо поставените трафиканти, както и срещу тези, които все още поддържат връзки с правителството, колкото и непопулярно да е то, са очевидни. Песимизмът сред населението се чувства осезателно. Според висш полицейски служител правителството на страната ще бъде разрушено от високото ниво на корупция. Необходимо е предприемането на три основни стъпки: намаляване до постепенно унищожаване на маковата реколта; арестуване, преследване, осъждане и хвърляне в затвора на трафиканти от висшия и средния ешелон; правителствена акция срещу корупцията.

С изградената стабилна структура на контрабандните групи, комплексната и добре организирана система на политическа защита, която трафикантите получават, както и изразената воля за воюване от страна на бунтовниците, остава въпросът: кой от правителството на страната притежава желанието и политическия капитал да проведе такива решителни мерки?

Каква е заплахата в Ирак? На 10 януари Джордж Буш обяви развръщането на още 21 500 американски бойци в Ирак към развърнатите вече 138 000 военнослужещи в страната. Политиката, позната като „политика на нахлуването” имаше за цел да подкрепи усилията на Правителството на Ирак в анти-бунтовническите действия и прилагането на закона, като по този начин засили и увеличи централната държавна власт. Все пак успехът или неуспехът на тази политика се оказа, че зависят от външни на американските военни стратегии фактори. По-специално децентрализацията на властта встрани от централното правителство, сектантското разделение на страната, както и показната екзекуция на Саддам Хюсеин в края на 2006 г. вероятно крият ключа към бъдещето на страната. И макар че нахлуването отначало показваше добри резултати, за 2007 г. ситуацията в Ирак е променена. Ако сегашната ситуация в страната се задържи, ще бъдем свидетели на бавното изграждане на иракската армия от страна на Правителството, докато в същото време местните лидери използват това междуцарствие (безвластие), за да заграбят повече власт на по-ниските етажи на властта-общини, провинции, регионални управления.

Атентатът на 22.02.2006 г. в джамията Шия-ал –Аскарийа в Самара показа, че непредвидени събития могат драстично да променят перспективите за страната. Основавайки се на свързването на събития и факти, анализаторите очертаха няколко ключови фактора, при комбинацията на които за страната са възможни три сценария за 2007 г., свързани със средата за сигурност в страната.

Рискът за стабилността в страната е разделен на пет категории:

-Политическа ситуация:

Политическата стабилност в страната е ниска. Парламентът, както и цялото население, е разделен на ключови фракции вътре в министерствата и военните подразделения, което извънредно много намалява ефикасността и силата на институциите. Корупцията е в разцвет, поставяйки страната на 137 място от общо 158 според Международния индекс на скритата търговия и корупция. Изчислено е, че 5 билиона щатски долара се губят в корупцията, което представляват 150 000 до 500 000 барела на ден петрол, отклонявани незаконно за лично потребление или чуждестранни купувачи. Въпреки многото западни проекти, насочени към възстановяването на Ирак и целящи стриктно следене състоянието на местната икономика, те не могат да компенсират слабото гражданско общество, законодателство и правосъдие.

Слабата управляваща власт е основната причина за общественото недоверие в правителството и поради това- за не възприемането им като законови органи. Стагнацията на политическата стабилност и дори еродирането й през 2006 г., след като политическата власт премина все по-повече в местните звена, намали чувствително оптимизма, породен от успешно проведените два изборни тура и референдума през 2005 г. Правителствените министри са неспособни да разпределят бюджетите си, обикновено оползотворявайки едва 15 % от отпуснатите им средства. Иракските управляващи и администрация са предимно от средите на Баас, т.е. почти целият обучен персонал беше изтеглен от системата, когато де-баасифиикацията обяви като неправомерно тяхното наемане на служба. Въпреки че процесът на де-баасифиикацията беше удържан през 2007 г., много от тези технократи сега са имигранти. Липсата на правителствени способности подтикна местните иракски власт- имащи да вземат в свои ръце проблемите на сигурността, услугите и икономическото развитие. Тази неспособност на правителството още повече подрони общественото доверие и възприемане на правителството, така както корупцията и връзките на сектантска основа също допринесоха за това.

-Военна ситуация/ситуацията на сигурност

Ситуацията на сигурност в страната остава ужасяваща, с постоянно нарастващ брой жертви, докладвани ежемесечно от Националния команден център и коалиционните сили. Ключовата причина за това остава липсата на правителствен монопол върху използването на сила. Огромно количество обучени бойци и оръжие сега се разпределят между милициите, политически партии и регионални правителства, които често нямат нищо общо с правителството. Ключовите не-правителствени действащи лица, ангажирани до голяма степен с въпросите на сигурността, са Върховния съвет на ислямската революция в Иракската организация Бадр, множество малки милиции, асоциирани с Организацията на Мартир Садр и идентифицирани като „садристи”, различни местни сунитски милиции, обединили в себе си националистки и ислямистки мотиви, кюрдската пешмерга, джихадитски групи с чуждестранни водачи като Ал-Кайда в Ирак. Обитаваните от сунити и кюрди райони, граничещи с регионалната правителствена зона на Кюрдистан, основно Киркук и Мосул, също представляват сериозна заплаха за бъдещето на страната. Границите на правителствената зона ще бъдат решени с национален референдум през 2007 г. и всеки опит да бъде увеличен де юре кюрдският политически контрол над Киркук би бил достатъчно силен мотив за продължаващо насилие.

Правителството се опитва да централизира отново отделните членове на милициите в Иракски сили за сигурност или Иракската армия. САЩ концентрира през 2007 г. усилията си върху изграждането на Министерството на отбраната и Иракската армия, след като се провали в опитите си за изграждане на Министерството на информацията и иракската полицейска служба по време на т. нар. „Година на полицията” през 2006 г. Иначе сектантски разделените подразделения на иракската армия се справят учудващо добре с подкрепата на САЩ. Други, повече доминирани от милициите дивизии на иракската армия и съставени от местни мъже, разквартирувани в различни райони на дивизиите, доказаха невъзможността и не-ефективността си при развръщането им в страната.

В добавка към сектантските разделения, тези подразделения са разделени и от фракционната лоялност, правейки ги еднакво сложни за развръщане за потискане на сектанските борби и битки, от една страна, и предразположени към провал по време на локалните фракционни безизходици, от друга. Всички подразделения на иракската армия страдат от разрастващи се безпричинни отклонения от военна служба. Дори ако тези проблеми бъдат преодоляни, Ирак ще бъде твърде далеч от неминуемото използване на полицията в първата линия на отбраната.

-Икономическата ситуация

Въпреки не толкова нестабилна както политическата ситуация или ситуацията на сигурност, икономическата ситуация не може да бъде описана като абсолютно стабилна. В структурни граници икономиката все още страда от липса на приходи, както и от уязвимост откъм икономически шокове.

Петролът е ключов икономически сектор. Приходите от нефта възлизат на 70 % от БВП и на 95 % от държавните приходи. Все още ползите от държавния резерв не могат да бъдат покрити в пост-военното възстановяване. Високите цени на петрола и ниският правителствен капацитет за правилно изразходване на средства доведе до увеличаване с близо 2 билиона щатски долара на бюджетния дефицит, които средства можеха да бъдат използвани за възстановяване на инфраструктурата, телекомуникациите, водоснабдяването, транспорта и инсталациите за доставка на нефт.

Провалът на институциите -от правителство до международни донорски групи- е очевиден. От заделените международни донорски средства на стойност 13,5 билиона $, едва 4 билиона са оползотворени. Слабото изразходване на правителствените и международни средства се съчетава с несигурността, корупцията, липсата на чужди инвестиции и естествената склонност на иракчаните да спъват развитието на не-петролния сектор. Същевременно след-военната образователна система страда от сериозна разруха в добавка към липсата на инвестиции в тази сфера за период от повече от 10 г. Всичко това афектира близкото бъдеще на Ирак.

-Външната ситуация

Въпреки вътрешната нестабилност в страната, не трябва да се игнорират и външните фактори. Докато проблемите като сектантските и фракционните борби зависят от волята на страната, то намеренията на съседите за намеса във вътрешните работи на Ирак будят сериозно безпокойство. Няколко страни като Саудитска Арабия и страните от Съвета за взаимодействие на страните от залива заявиха нежеланието си да установяване на дипломатически мисии в страната, други като Сирия декларират неспособността си да се справят със слабия граничен контрол. Други съседи са много по-влиятелни и представляват сериозен риск за Ирак. Иран декларира обвързаността си и поддържа сериозно дипломатическо и разузнавателно присъствие в страната, включително и множество сериозни връзки с ключови иракски политици. Турция поддържа постоянен интерес в желанието да се увери, че Ирак няма да се превърне в проводник на кюрдския национализъм. Двете страни планират поддържането на явни сили и сили под прикритие за действия в Ирак, макар че прикритите действия са по-вероятни.

-Социална ситуация

Ирак страда от всички симптоми на западащата социална кохезия, което може да се очаква от слаба или упадаща държава, чиито социален рейтинг е твърде нисък. Увеличаващото се сектантско и политическо насилие е резултат от етническото и религиозно разцепление между популация с 20 % кюрди, 77 % араби, повече от 62% от които шиити и малко под 35 % сунити. Тъй като политическото влияние се натрупва на местно ниво, регионите или дори провинциите ще бъдат разделени от част от центробежните сили на сектантското и фракционно съперничество.

Неефикасното финансиране на Министерството на здравеопазването, чийто годишен бюджет от 1 билион щатски долара или приблизително по 37 щатски долара за иракски гражданин и бавното разпределяне на американските помощи намаляват влиянието на лечението или превантивното лечение. Медицинският персонал, постоянно страдащ от неизплатени заплати и прекомерно натоварване, също се нарежда в редиците на емигрантите. Въпреки високата смъртност в страната, Ирак има висок естествен прираст-45% от населението е под 15 г. Тези демографски тенденции не могат да променят като цяло картината в обозримо бъдеще, по-нататъшно влошаване на безработицата в Ирак и положението на хората в близките 20 години.

Сценарии за 2007 г.

Три са вероятните сценарии за развитието на Ирак през 2007 г. Ключовият фактор, който би могъл да преобърне всеки един от сценариите, е степента на устойчивост или неустойчивост на централната власт една година напред. Много други фактори са също важни по отношение близкото бъдеще на Ирак, но нито един от тях

няма такава първостепенна важност. Ако центърът съумее да запази своята власт, както е в първия сценарий, много от аспектите на стабилността на Ирак ще се подобрят. Ако центърът продължава да губи общественото си значение, както е във втория сценарий, ще настъпи остра редукция на стабилността, чиито последствия ще наподобяват ситуацията от края на 2006г.

Ако центърът рухне катастрофално, както е в третия сценарий, това ще окаже негативно влияние върху целия бъдещ стабилитет на страната. Третият сценарий предвижда насилие и рязка дегенерация в следствие на обстоятелствата.

Първи сценарий: обединен Ирак. Вероятност- ниска

Индикатори, че този вариант е реализуем е одобрение на ключовото законодателство от кабинета на премиера Нури-ал –Малики, завършване на преговорите за амнистия и конституционните промени, насрочени за края на април 2007 г., провеждането на местните избори през юни 2007 г., преподчиняване на иракската армия на министерството на отбраната от септември 2007 г., както и преподчиняване на всички провинции на централната власт до декември 2007 г.

Това са твърде амбициозни проекти, изпълнението на които изисква почти перфектни политически условия, изключващи събития подобни на случилите се на 22.02. 2006 г.-взривяването на джамията ал-Ашкария в Самара. Сведенията обаче съобщават за възможни неуспехи в правителствените операции и високо интензивни фракционни атаки. Още повече въпреки, че формирането на иракската армия да се извършва с по-ускорени темпове, отколкото при формирането на иракската полиция, практиката показва, че по-дълго формиращите се подразделения на армията са по-успешни. Припряността в желанието за предаване на контрола на иракската армия от страна на американците би имал по-скоро негативен ефект.

Ако този сценарий бъде реализиран, ключовият проблем ще бъде нарастващото подобряване на стабилността. Много неща няма да се променят особено що се отнася до проблемите, изискващи дълговременно разрешаване като корупция, престъпност, здравеопазване. Още повече слабото възстановяване на правителствената власт не е непременно сигнал за развитие и изпълнение на много по-амбициозната икономическа програма. Икономиката, в частност не-петролния сектор, като цяло е извън приоритетите на правителството. Целите на правителството са насочени към изграждане на вътрешно и международно доверие в него чрез серия успехи в сферата на националното помирение и реформи в сектора на сигурност.

Въпреки че нивото на метежи и бунтове е намаляло чувствително, изграждането на по-устойчива и надеждна иракска армия ще увеличи постепенно правителствения контрол с вероятен фокус намаляване на насилието в Багдад. Единствения риск на такава политика би бил активизиращата се роля на иракската армия в центъра на иракската политика, което може да доведе до огромно военно влияние върху политиците и вероятна бъдеща интервенция в политическия процес.

Вторият сценарий разглежда вероятността ситуацията в страната от 2006 г. да се задържи и през 2007 г., вместо да се промени. Това по същество означава постепенно разграждане на политическите, социалните институции на страната и институциите, гарантиращи сигурност. Поради тази причина стабилността ще бъде отражение на първия вариант, но в малко по-негативен вариант. Международната общност и населението на Ирак ще продължат да гледат на правителството като на все по-отслабваща институция, ако много от тези събития не намерят своето разрешение през 2007 г., а бъдат отложени за 2008 г. Според този сценарий правителственият дневен ред ще бъде прекъсван многократно от кризисни ситуации и политически борби.

Към края на 2007 г. армията на Ирак ще бъде по-силна, но все още зависима от подкрепата на ВС на САЩ. Ключови структурни въпроси като икономика, инфраструктура и обществено здраве ще отбележат слаб напредък, тъй като цялото внимание ще бъде съсредоточено върху националното сдобряване и сигурността. Много от съседите на Ирак ще останат в сянка по отношение на собствените им усилия за граничната сигурност.

Този сценарий се възприема като най-вероятен. Сектантките и фракционни проблеми от 2006 г. съдържат в себе си достатъчен потенциал, за да бъдат пренесени и в 2007 г.Според реалностите на сигурността, правителството е малко вероятно да успее да овладее насилието без значение как се извършва изграждането и развръщането на иракската армия. Ключовата динамика произтича не от взаимодействието и търканията между правителството и милициите (метежниците), а от търканията определено между самите не-държавни групи. Многонационалното присъствие в Ирак постепенно ще намалява през 2007 г., но не толкова ясно осезаемо, за да премахне чувството за окупация. Ключовият ефект от изтеглянето ще бъде изостреното сектантско и фракционно недоволство, което до 2003 г. беше до известна степен сдържано. Тъй като местната динамика непрекъснато се развива, правителството ще продължи да функционира като арбитър, но няма да притежава възможността да се намеси решително в многобройните конфликти и борби за власт, зараждащи се внезапно в различните краища на страната. Предвид сериозните политически събития през следващата година, фокусът върху местната политика ще нараства все повече през 2007 г.

Третият сценарий предвижда катастрофален и внезапен колапс на правителството. Това ще наложи безпрецедентно прекъсване на връзките между трите основни етнически и религиозни групировки-шиити, сунити и кюрди. Не е ясно дали атентатът в джамията ал-Ашкария не беше просто репетиция за един такъв сценарий. Това събитие не успя да отклони сериозно изпълнителните или законови действия в началото на 2006 г., но демонстрира по изненадващ начин твърдата обвързаност на иракчаните от всички общества с политическия процес. Правителственият колапс би бил причинен от сериозно неразбирателство между двете големи правителствени фракции-например сериозно противоречие и разрив между садристките фракции и Висшия съвет на ислямската революция. Приемливо обяснение в тази насока може да бъде и паравоенно кюрдско нахлуване в Киркук. При такива събития нивото натиск в страната би достигнало много високи граници, граничещи с критичните. Кюрдският сценарий би бил най-опасния, защото ще разпали серия от военни сблъсъци с иракските араби-сунити и едновременно с това -прекъсване на правителствените връзки между блоковете на шиитите и кюрдите в парламента. Ако кюрдските парламентарни представители в този случай останат в законодателната система, това би довело до парламентарен застой (мъртва точка) или би разпалило боричканията за кюрдските места и министерски кресла, ако кюрдският блок се разцепи формално и напусне парламента. Ще последва вероятно частично парламентарно прекъсване, нови избори и всички съпътстващи въпроси като управление, икономика, престъпност, здравеопазване ще отпаднат от дневния ред. Иракската армия ще се дезинтегрира. Боеве в Киркук и полумесеца на сунитските градове на югозапада плюс Мосул и други мулти-ентически райони ще допринесат още повече за влошаването на ситуацията.

Този сценарий би намалил рязко доверието както вътре в държавата, така и международното към правителството и би окуражил формирането на нелегални мулти-етнически регионални управления на провинции или малки държави. Не е изключено Турция и Иран да се опитат да се намесят по военен път, тъй като и двете страни имат интерес да се формира кюрдска държава извън техните територии. Ирак ще престане да съществува като национална държава и ще изпадне в разрушителна гражданска война, раздиран между различните регионални сили.

Извънредният риск, представен в този сценарий се компенсира от неговата малка вероятност. Не съществува съмнение, че кюрдските демонстрации на претенции и недоволство и вътре-шиитските схватки още в началото на 2007 г. са достатъчен повод за безпокойство, но шансовете за неразумни действия на кюрдите и антагонистични разриви между шиитите, са слаби. За кюрдите е ясно, че пътят за Киркук минава през Багдад. По-малко драматична резолюция, като да се изчака Киркук и други обявени за кюрдски територии през 2008 г.въпреки мулти-етническото обграждане на Кюрдското регионално правителство, е свидетелство за доста голямата ескалация на сектантските битки през идващата година.

Правителството на Нури ал-Малики постигна известен напредък в помиряването между фракциите и в областта на сигурността. В това отношение помощта, оказвана на иракската армия в нейното изграждане, е особено важна. Въпреки това международните наблюдатели и политолозите са на мнение, че Ирак ще бъде много по-размирен поради сектантските и фракционни борби, тъй като иракчаните използват вакуума във властта и органите за сигурност, за да дефинират йерархията в местните и регионални нива. Иракчани и международната общественост ще продължат да губят вяра в иракския парламент и да гледат на местните политици в кварталите, общините, провинциите и регионалните нива като ключовите десижън-мейкъри в Ирак. Формалното разделяне на страната може да се превърне нарастващо ирелевантно след като местните власт- имащи сключат общински споразумения един с друг и с външни сили. Страната вероятно ще продължи да отслабва федералната си структура, за да оцелее като една държава, ако не се появят други шансове за нов живот на националната държава, когато ситуацията за сигурност позволява това.

Литература:

1. http//www.balkananalyses.com

2. www. janes.com

3. . ISN Security Watch