В МЮНХЕНСКАТА МЪГЛА И ЗАД РУСКИТЕ ПРЕТЕНЦИИ НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА СЯКАШ НЕ БЯХА ЧУТИ Печат
Автор Елена Николова - Наш постоянен кореспондент в Берлин   
Четвъртък, 01 Март 2007 03:00
Ежегодната конференция по сигурността в Мюнхен отдавна се е превърнала в място, където винаги се е правило опити за сондиране на мнения по важни международни въпроси, за “опипване на почвата” чрез лансиране на различни тези, за неофициални срещи и разговори в кулоарите на този форум с конкретни външнополитически задачи. Разпространената от световните медии новина за изказването на президента на Русия Путин срещу политиката на САЩ във военната област и разширяването на НАТО предизвика много коментари, но замъгли истинската картина на ставащото в Мюнхен, попречи да се чуят важни оценки и предложения по редица други въпроси. Тази новина изтласка на заден план и други тези на самия президент Путин, които заслужават внимание и анализ.  
Независимо от това общото впечатление беше, че рускят президент е направил един несполучлив ход. Думите му бяха посрещнати по-скоро с неприязън. Те попречиха на преден план да излязат онези послания, които да го очертаят като лидер на водеща държава в света, какъвто иска да се види, а такива послания той действително имаше в доклада си. Затова нямат значение много коментираните причини за демонстрирания стил: дали не е подготвял последвалата след Мюнхен Близкоизточна обиколка с цел възвръщанве на влиянието на Русия в богати на пертол региони, или е искал да отправи послание към вътрешнополитически руски кръгове или пък към източноевропейски страни.
Ако оценяваме докладчиците, трябва да отбележим, че федералният канцлер Ангела Меркел говори наистина от позицията на държавник с поглед над важни проблеми за сигурността в цял свят. Освен демонстрирането на загриженост в глобален мащаб, докладът носеше новости, съдържаше послания, подкрепен бе от последващи оратори. Със своята балансираност между дипломатичен подход и предпазлива критика докладът й се оформи като противоположност на този на руския президент Путин. Същевременно някои нейни изрази сякаш можеха да бъдат изречени и от Путин, например: “ООН са мястото, където може да се създаде легитимността за една глобална отговорност”.
Изказването на генералния секретар на НАТО Яаап де Хооп Схефер можем да наречем по-скоро прагматичен и високопрофесионален, прям и ясен. По понятни причини с голям интерес беше изслушан доклада на представителя от Иран- Али Лариджани, секретар на върховния национален съвет по сигурността, а аргументите му имаха корени, правеха го силен, независимо дали ни харесва или не.
Свои тематични ниши намериха президента на Естония Томас Хендрик Илвс с доклада си за ЕС и министърът на външните работи на Чехия с ясния и конкретен доклад по трансатлантическите взаимоотношения през 21 век. Последното поражда въпроса, защо българските представители досега нямат като че ли смелостта да се наредят сред докладчиците. А сигурно имат какво да кажат, ако официалните оценки, че сме фактор на стабилност на Балканите имат покритие. Едно изявление в кулоарите по повод споменаването на името на България и българо-американските съвместни военни съоръжения наречени американски военни бази, едва ли е достатъчно. В случая може би беше дори прибързано.

Геополитически и концептуални аспекти
В докладите на генералния секретар на НАТО Яаап де Хооп Схефер, на секретаря по отбраната на САЩ Робърт Гейс, на сенатора от щат Аризона Джон Маккейн и този на канцлера на Германия Ангела Меркел най-отчетливо намериха място някои въпроси, свързани с тенденциите в развитието на света.
Освен безпокойство от “сериозните пречки пред общите интереси в Близкия Изток” Робърт Гейс изрази неувереност в прогнозата си относно стратегическия избор на Китай. САЩ са загрижени о неотдавнашните опити с антисателитни оръжия.
Близки по същност бяха становищата на председателя на ГСДП Курт Бек и лидера на Либерал- демократическата партия на Великобритания Мензис Кембъл по Близкия Изток. Първият смята, че е необходим цялостен политически план за ситуацията в Близкия Изток, а вторият, че мирът в Близкия Изток е възможен само посредством договор на широка основа, а не между основните действащи бица в региона.
На “сформирането на нови “центрове на сила” в Азия обърна внимание сенатор Джон Маккейн, центрове които не биха променили баланса на силите в международната система за сигурност, ако се уповават на демократичните норми и ред.
“Използването на енергийните ресурси за оказване на политически натиск” бе предупреждение не само от страна на американския секретар по отбраната, но и от други докладчици и изказали се.
Един от малкото, ако не и единтствен министър, който обърна внимание на факта, че “съвременните конфликти значително превишават числото на тези от времето на Студената война” бе министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Иванов.
Генералният секретар на НАТО ясно подкрепи германския канцлер, че е необходимо създаването на “мрежова сигурност”, което осигурява интегрирането на алианса в мрежа от различни международни институции, като ЕС и ООН, Световната банка, както и взаимодействието с държави извън НАТО като Япония, Австралия и други. Ангела Меркел въведе понятието “мрежова сигурност” като такова от стратегията за национална и международна сигурност, представляващо изграждането на широк спектър от структури, включващи военни, политически, дипломатически, цивилни и икономически инструменти. “Германия пледира за въвеждането на едно ново, разширено понятие за сигурност, което надхвърля класическото военно разбиране на термина”, заяви още в началото на доклада си госпожа Меркел.
Президентът на Руската федерация Владимир Путин още в началото на доклада си формулира международната сигурност като нешо много повече от осигуряване на военен потенциал и политическа стабилност. Международната стабилност включва и икономическа стабилност, борба с бедността и непрестанен диалог между цивилизациите. Руският президент обърна внимание на увеличаващата се социална пропаст в обществата на конфликтните региони, която активизира радикални и екстремистки движения. В тази връзка Владимир Путин пледира за преосмисляне на икономическата политика на водещите световни сили спрямо социалните и стопански проблеми на нестабилните региони.
С голям интерес бяха проследени тезите и аргументите на секретаря на Върховния национален съвет по сигурността на Ислямска Република Иран Али Лариджани: “Устойчив международен ред може да се очаква, ако се изработят общи парадигми от великите сили и регионалните играчи. Това трябва да залегне в основата на нашия подход към глобалната сигурност в бъдеще. Основни принципи, които трябва да бъдат съблюдавани: демокрация......, уважение на други култури......, конструктивно взаимодействие......, поемането на отговорности.
Министърът на отбраната на Германия д-р Франц –Йозеф Юнг обърна внимание на нарастващия брой гражданско-военни операции за предотвратяване или управление на кризи в рамките на НАТО, ЕС и ООН, поради което призова за още по-добро сътрудничество между трите организации. Руският президент Владимир Путин беше категоричен, че единственият механизъм, чрез който могат да се вземат решения зао употреба на военна сила е чрез решение на ООН. НАТО и ЕС не трябва да се използват като “заместници” на ООН

Разоръжаване
Позабравената тема разоръжаване придоби отново по-контрастни очертания на конференцията в Мюнхен. Основателно. Достатъчно е да погледнем справочниците на световно известните центрове и институти за стратегически проучвания.
“Нащето намерение е да върнем разоръжаването в дневния ред на международната общност”, зави Курт Бек- председател на Германската Социалдемократическа партия. Контролът на въоръженията трябва отново да се превърне в основен принцип на международните отношения. Нашата цел е свят, освободен от ядрено оръжие, както беше залегнало в Договора за неразпространение на ядрено оръжие.”
Владимир Путин подчерта, че е необходимо да се предотврати развитието на нови високотехнологични оръжия и “милитаризирането на космическото пространство. В най-близко бъдеще Русия ще представи проект на договор за забрана за разполагане на оръжие в Космоса. /Въпрос, на който журналисти и коментатори не обърнаха мнимание на фона на критичните му белрежки срушу САЩ и НАТО./ Руският президент критикува и политиката на западните държави по отношение изпълнението на Договора за конвенционалните въоръжения в Европа, подписан през 1999 г.
Министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер беше директен: Светът е изправен на кръстопът. Но в центъра на изложението си германският министър постави Иран. С половин уста той намекна, че държавите, които притежават атомно оръжие трябва да предотвратят нов кръг на надпревара във въоръжаването. Запознати сигурно ще отбележат критично, че можеше да бъде напомнен факта, че петте ядрени държави , които подписнаха Договора зда неразпространение на ядрено оръжие се задължиха да свалят от въоръжение собствените си атомни оръжия. Трябва да се признае обаче, че при коментара на Франк-Валтер Щайнмайер на въпроса, кои са основните облрасти с потенциал за съвместни проекти между САЩ и ЕС по повод предстоящата среща на върха между Вашингтон и Брюксел, на трето място беше отправено предложението за засилване на неразпространението на ядрени оръжия.
Секретарят на Върховният национален съвет по сигурността на Ислямската Република Иран Али Лариджани не премълча въпроса в доклада си: “Върховният лидер на Иран дори издаде декрет, обявяваш оръжията за масово унищожаване като забранени от религията. Ние поддържаме идеята за Близък Изток, освободен от оръжия за масово унищожаване”.

Бъдещето на НАТО
Фактът, че и тази година темата за бъдещето на НАТО бе обсъждана на форума в Мюнхен свидетелства единствено за това, че продължават търсенията на най-добрите посоки в трансформацията на алианса и че очевидно има различия ако не в посоките, то в акцентите. Промяната е в няколко направления. Робърт Гейтс, секреар по отбраната на САЩ я вижда във факта, че ”Алиансът, който по време на Студената война не изстреля нито един куршум, днес провежда шест мисии на три континента”.
Най-ярко, както можеше и да се очаква, въпросите от които зависи бъдещето на Съюза бяха формулирани от неговия генерален секретар Яаан де Хооп Схефер. Според него, то ще зависи от: постигането на напредък в стабилизирането и възстановяването на Афганистан, решаването на въпроса със статута на Косово и разработването и приемането на нова стратегическа концепция на НАТО. “Провал в Афганистан би означавало провал за НАТО като организация”, каза в прав текст сенатор Джон Маккейн.
“Как ще изглежда НАТО в бъдеще? Новата стратегическа концепция 2009-та ще трябва да дефинира това. Старият отбранителен алианс вече не съществува. Какво виждаме на негово място. НАТО никога няма да се превърне в глобален съюз, защото същността му е евроатлантическата общност.”, подчерта федералният министър на отбраната на Германия д-р Франц-Йозеф Юнг.
“НАТО трябва да оптимизира своя кризисен мениджмънт” заяви Ангела Меркел.
“Няма съмнение, че светът се нуждае от гъвкав трансатлантически съюз”, подчерта пък Робъртс Гейтс. Различия като Изток и Запад, или стара и нова Европа не са актуални. Днес трябва да се различава между държави-членки на НАТО, които изпълняват задълженията си и такива останалите. НАТО не есъциален съюз или дискусионен клуб. Тя е военна организация с много сериозни задължения в света. Само 6 от 26 държави членки изпълняват задължението си да заделят за отбрана не по-малко от 2%.
“Трансатлантическите взаимоотношения през 21 век” беше темата на доклада на министъра на външните работи на Чешката Република Карел Шварценберг. Той очерта три основни момнета, които са решаващи за успешното функциониране на НАТО: способността организацията адекватно да се адаптира и реагира на промените в средата на сигурност, способността да преодолява вътрешни проблеми и консолидиране на политиката “на отворени врати” за нови членове и партньори. Целите му могат да бъдат постигнати само ако в алианса съществува единна политика и консолидирани усилия от страна на всички /особено европейски/ членове на организацията. Това включва и многостранното осигуряване на ресурси и капацитети на алианса за изпълнение на неговите задачи.Чешкият министър препоръча непрестанен интензивен диалог с Украйна и Грузия и сформиране на тясно сътрудничество с Австралия, Нова Зеландия, Япония и Израел.

Афганистан
Безспорно, че Афганистан беше първостепенна тема в повечето доклади и в дискусиите и това е разбираемо, предвид на факта, че той е пробният камък за НАТО и бъдещето му. Засегнатите въпроси в тази връзка могат да се групират в съдържащи оценки, принос на страните и предложения. Последните разбира се представляват най-голям интерес, доколкото лансират евентуални начини за решаване на проблемите. Така например министърът на външните работи на Ислямска Република Пакистан Миан Куршид Касури, който счита, че военните мерки не са достатъчни за решаване на конфлрикта, а е необходима стратегия, включваща политически, икономически и административни мерки, посочи пет неща, които трябва да съдържа мисията на НАТО в Афганистан:
- НАТО, съвместно с правителството на Афганистан трябва да положи усилия за постигане на национално помирение;
- Необходимо е удвояване на усилията за процеса на възстановяване чрез подобряване дейността на Провинциалните екипи за възстановяване;
- Необходими са допълнителни войски в Южен и Източен Афганистан, както и по границата с Пакистан;
- НАТО трябва да положи повече усилия за риквидиране на отглеждането на опиум и трафика на наркотични вещества;
- ОСновен елемент в мисията на НАТО трябва да бъде спечелването на сърцата и умовете на населението.
Сенатор Джон Маккейн си позволи да раздаде задачи на няколко държави, призовавайки Германия да повоши ръководната си роля в увеличаване чуждестранните обучаващи полицейски части, Италия да консолидира усилията си за изграждане на действаща юридическа системаь, Великобритания- да инициира по-офанзивна политика по отношениеразработване на програма за унищожаване на наркотични мрежи.

Русия
Ако докладът на руския президент не носеше провокационен заряд, едва ли щяха да се появят и толкова оценки и коментари за Русия. Затова анализаторите по тази страна, а и самите политолози в Москва могат да бъдат благодарни на случая. С лека ръка и разбира се неправилно някои медии внушаваха елемент на изненада. Седмица преди конференцията министърът на отбраната на Русия Сергей Иванов упражни силна критика спрямо НАТО като цяло и спрямо САЩ в частност. И други членове на руското правителство демострираха раздразнението си от намеренията на САЩ да разположат в Полша и Чехия съоръжения на противоракетната си отбрана. На пресконференции в Мюнхен руските представители изтъкнаха редица аргументи.
От друга страна обаче и САЩ отвърнаха с контравъпрос- защо Москва доставя ракети на Иран? Отговорът на Путин- “за да не се чувстват иранците изоставени” беше посрещнат със снизходителни усмивки.
Жалкото е обаче, ако всичко това не е буря в чаша вода, а наистина се отиде на систематично взаимно изнудване с политически ходове и аргументи. Защото обстановката в света показва, че само със съвместни усилия могат да се придвижат нещата напред. Друга алтернатива няма.
Като “опасна смес” оценяват някои коментатори прозиращите в речта на Путин страхове от заплахи и изолация от една страна и нарастващо самоувствие, почиващо на влияние на основата на природни ресурси, от друга. Налага се аналогията със съвпадението на военен неуспех на САЩ и чувството за несигурност на световната арена. Това разделя европейците в тяхната ориентация- с американците, но по възможност не срещу Русия, атлантическо партньорство от едната страна, стратегическо партньорство- от друга.
Сенаторът от щат Аризона Джон Маккейн изрази съмнение, че демокрацията в Русия се развива. Напротив, каза той, наблюдава се обрат към по-авторитарно управление, за което подсказва настоящата заплашителна политика на Путин.
Американският министър на отбраната Робърт Гейтс призова Русия към ясно поведение. ”Русия е партньор и част от нашите усилия /срещу тероризма/. Но ние се учудваме на част от руската политика, която изглежда работи срещу международната стабилност- като доставки на оръжие или опити да използва енергийнити си източници като оръжие”.

---

Както в докладите, така и в дискусиите и в неофициалните разговори бяха засегнати още много, при това изключително интересни, въпроси. Жалко, че жадните за сензации журналисти замъглиха всичко това с безкрайни съобщеия и коментари за тона на руския президент.
Този форум остава наистина единственият по совя характер в света със завидната си 43 годишна история и традиция. За първи път тази година бе направен опит сред 250-те участвници от 40 държави, министри, политици и експерти да бъдат поканени и представители на неправителствени организации. Дали е опит да се тушират протестите срещу конференцията или наистина се търси разчупване на формата, предстои да видим.
Без съмнение, това което е ДАВОС за висшите представители на междунараднота икономика е МЮНХЕН за представителите на политиците и геостратезите.
< Предишна   Следваща >