|
ПРОМЯНАТА НА МИСЛЕНЕТО Е ЧАСТ ОТ ПРОЦЕСА НА ТРАНСФОРМАЦИЯ |
 |
|
Автор Симеон Николов
|
|
Понеделник, 01 Май 2006 03:02 |
Интервю със Симеон Николов, заместник-министър на отбраната: Според мен най-реалният срок за завършване на професионализацията на армията ни е 1 януари 2009 г. България и Чехия са единни в оценките за ролята на човешкия фактор в професионалната армия
По време на посещението си у нас заместник-министърът на отбраната на Република Чехия Ярослава Пршибилова имаше продължителна и според мненията и на двете страни много полезна среща със заместник-министъра на отбраната Симеон Николов. Официалните представяния по набелязаните теми непринудено преминаха в диалог, чрез който бе обменен опит преди всичко в областите на професионализацията на армията и социалните политики, които двете страни провеждат. Непосредствено след приключването на визитата на заместник-министър Пршибилова разговаряме за всичко онова, което е впечатлило двете делегации и най-вече българската страна със заместник-министъра на отбраната Симеон Николов.
- Г-н заместник-министър, с какво проведените разговори разшириха информацията, която получаваме при подобни срещи с представителите на армиите на десетки страни, членки или не членки на НАТО, с които поддържаме интензивни двустранни отношения?
- Госпожа Ярослава Пршибилова прояви интерес главно по въпросите на професионализацията на армията, социалната политика, връзките с обществеността, работата по запазването и обновяването на войнишките паметници и по други въпроси, свързани с кадровата политика и обучението на кадрите. По време на срещите постигнахме единство в оценките си, че протичащата трансформация се опира на четири стълба - модернизация, инфраструктура, научнотехническата и развойна дейност и на човешкия фактор. Именно във връзка с човешкия фактор бяха и въпросите, които обсъдихме.
Госпожа Пршибилова се съгласи със становището, че трансформацията означава промяна на мисленето и в това направление бяха дадени примери и от двете страни. Защото ако има трудности и проблеми в администрацията или армията, то те идват от неспособността да променим мисленето си, което, както подчертахме в нашите разговори, е част от трансформацията.
- Какъв е чешкият опит и кое направи вашите разговори така полезни?
- На първо място, МО на чешката република е вече изградило така наречения интегриран модел между министерство и генерален щаб. Това е направено със закон и е станало без никакви проблеми. Но от разговорите стана ясно, че дори и да се реализира тази полезна стъпка, не трябва да си въобразяваме, че и след това трудности няма да има. При тях началникът на ГЩ е заел позиция на ниво заместник-министър. По такъв начин експертизата и експедитивността на работа са се издигнали на много високо ниво. Прави впечатление и разпределението на ресорите на техните заместник-министри, така че отговорностите им да не се преплитат. Това много ускорява работата и изключва всякакви възможности за нейното блокиране.
Силно впечатление в изложението на чешкия ни гост направи въпросът за стимулирането на кадровите войници и всичко, което тя сподели за опита им в сферата на професионализацията. Те са подходили по различен от нас начин, заявявайки, че не са нито благотворително дружество, нито баща и майка на кадровия войник. Той е нает да работи. Затова нито ще строят жилища, нито ще ги ремонтират. Целият жилищен фонд е предаден безвъзмездно на общините, а кадровите войници получават месечно по половин заплата, която не се облага с данък. По такъв начин армията се е освободила от имоти и казармени райони, които са в нейна тежест, и от обекти, които трябва да охранява. От друга страна, новото строителство и обновяване са създали работни места и нови финансови потоци в общините, подобрила се е общинската инфраструктура.
Прави впечатление и работата им в сферата на образованието. Така например чешките ВВС имат около 160 самолета и 78 вертолета, а кадрите за тях се готвят в авиационен факултет към техния Национален военен университет - така както в момента това става и у нас. Госпожа Пршибилова подчерта, че те са следвали тенденцията, която в момента върви в много страни. В скоро време и Великобритания ще извърши такова обединение на своите висши военни училища.
Силно впечатление прави и запазената база на военната промишленост в Чехия. Тя включва 76 фирми, като от тях за нуждите на чешката армия, когато е възможно, се закупува въоръжение, техника и оборудване, а не се търсят чужди фирми. Само един пример, който е показателен за отношенията между армията и военната промишленост в Чехия. Той е свързан с утилизацията на боеприпаси, които се предават за унищожаване изключително на чешки фирми. Когато се опитахме да посочим, че западни фирми имат по-модерни технологии и могат да извършат тази работа бързо, екологично чисто и сигурно, отговорът беше, че не трябва да се плаща на чужди фирми, след като сме длъжни да дадем работа, да подпомагаме и развиваме собствената военна промишленост.
Разбира се, всички процеси на трансформация са свързани с финансирането на процеса и аз подчертах, че нашите чешки колеги имат много по-голям финансов ресурс. Техният военен бюджет е 1,8 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, но това представлява 1,82 милиарда евро, или повече от три пъти повече от парите, с които ние разполагаме. За нас е много да отделяме 20 милиона лева добавки за наем за жилища. Именно затова се ориентирахме към друг подход в жилищната политика.
От своя страна и нашите гости останаха изключително доволни от това, което видяха и от подходите ни работа. Изключително голям интерес те проявиха към нашата разработка за професионализация на армията.
- Това е един напоследък често дискутиран въпрос. Бихте ли запознали нашите читатели с някои основни разчети и мотивации в тази разработка?
- По отношение на професионализацията на БА напоследък се чуват различни мнения. Ето защо изготвихме един анализ, който включва три сценария. В тях е описано какво би станало, ако процесът на професионализация приключи през 2007, 2008 или 2009 г. Известно е, че според План 2015 г. тя би трябвало да завърши през 2010 г. От обмена на информация със заместник-министър Пршибилова се потвърди, че професионализацията, която те вече са провели, и решението за прекратяване на наборната служба е по-скоро политическо, но е съпроводено с няколко елемента - финансови възможности, трансформация, без да се нарушат постигнатите необходими оперативни способности и изменение на законовата и нормативната база. Погрешно е да се мисли, че когато се вземе решение за прекратяване на наборната служба, това ще стане автоматично. В тази връзка погрешно също така е да се смята, че неизбежно се получава срив на бойните възможности на армията. Защото решението е политическо, но осъществяването на професионализация след прекратяването на наборната служба е постепенен процес. Подразделенията с наборни войници, които трябва да се разформират, не се разформират на следващия ден след вземането на решение.
Важно е да се знае още, че всяка държава има ограничени възможности за набиране и подготовка на кадрови военнослужещи. Затова плановете са разположени в бъдещето до 2010 г.
- Какво ще се получи, ако съкратим този период?
- Ще се ускори набирането на кадрови войници. Ние можем да го направим, но базите за тяхната подготовка имат определен капацитет и той би трябвало в такъв случай рязко да се повишива. За това е нужна сериозна инвестиция. Но след като приключи процесът на пълна професионализация, ежегодното обучение на кадрови войници ще спадне, примерно, от 2300 на 600 човека. Тогава ще се окаже, че сме инвестирали еднократно с единствената цел да ускорим процеса.
Като говорим за срокове, трябва да се има предвид, че професионализацията няма да е възможна, без да направим промени в законовата и нормативната база. Трябва да започнем от Конституцията, според която наборната служба е задължителна. Нужен е нов закон за военна служба и може би закон за резерва. Ще трябва да има промени и в Закона за здравеопазването, за пенсионното осигуряване на военнослужещите. Без това процесът е немислим. Това нашите чешки колеги са го изпитали и ни посъветваха да не изпуснем от вниманието си тази насока на развитие.
Много малко хора обръщат внимание и на още един аргумент срещу крайното ускоряване на процеса. Ние трябва да създадем условия за служба и живот на тези кадрови войници. Ако не го направим, те ще започнат да напускат армията, нарушавайки дори подписания от тях договор. А за да подготвим тези условия, е необходимо финансиране и време. Следователно с прибързването вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. Ето защо крайните искания за приключване на професионализацията през 2007 г. и прекратяването на наборната служба са невъзможни. Вариантът 2008 г. е възможен при рязко ускоряване набирането на кадрови войници, за което има кандидати и ресурс. Но като се имат предвид проблемите с базите за подготовка, с разформироването на поделенията и запазването на оперативните и бойните възможности на армията - според мен най-реалният срок за завършване на професионализацията на армията при нашите, български условия, е 1 януари 2009 г. При този вариант съкращаваме с една година периода на професионализация.
И още нещо, което е много важно. Всичко, което правим по професионализацията, е свързано пряко и с проблемите за резерва, който трябва да имаме при една професионална армия. Ето защо ние сме изготвили нова концепция за резерва. Постоянният резерв засега и през следващите 7 - 8 години можем да осигурим от обучените наборни войници и той трябва да бъде частично заплатен. Но когато вече имаме почти изцяло професионална армия и професионално подготвен резерв, въпросът е какво ще правим с останалата младеж. Тук за съжаление сме на етап обмисляне на различни предложения - от тримесечно специализирано военно обучение, че дори до едноседмично. Става дума за подготовка на младежите за реагиране при ситуации като природни бедствия и катастрофи, да бъдат подготвени за новите терористични заплахи и т.н.
- В разговорите със заместник-министър Пршибилова засегнахте ли важния въпрос за връзката общество - армия в условията на професионална армия?
- Прави приятно впечатление, че и нашите чешки колеги мислят в тази посока. Това е сложен въпрос. Моето виждане, което изложих пред госпожа Пржбилова, е, че важни задачи в това отношение ще решават нашите военни училища и Военната академия. Чешките колеги бяха впечатлени, че голям брой граждански лица се обучават в тях. Само във ВВМУ те са 900, а във ВА и НВУ са съответно 186 и 260. Това са студенти, които завършвайки нашите военни университети и училища, ще са по-подготвени за администрацията на България, която трябва да има кадри в сферата на сигурността така, както вече ги има и в самия Европейски съюз.
Второто направление, което осъществява връзката общество - армия е активната дейност на структури на МО, като Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация". Нашите чешки гости бяха впечатлени от широката дейност на агенцията, от големите възможности, които тя има и реализира в кампанията по набиране на кадрови военнослужещи благодарение на отличната материална база, която им е предоставена. Те имат възможност да правят много за поддържане на активна връзка между обществото и професионалната армия.
В тази посока работи и системата на гражданската защита. Чешките колеги споделиха, че в техните 12 области се изграждат структури, които решават в кой момент ще повикат чешката армия при овладяването на възникнала криза, ако те сами не са в състояние да се справят.
И четвъртата възможност за връзка между армията и обществото е изграждането на национална гвардия, нещо, което и президентът Георги Първанов миналата година постави на обсъждане. За тази бъдеща структура има различни мнения, но вече са разработени 4 - 5 проекта. Най-реалистичният от тях предвижда националната гвардия да има 1300 души редовни служители и 4300 резервисти, които да са разположени в модули във всички 28 области на страната с отчитане на особеностите на регионите.
Като цяло срещата със заместник-министъра на отбраната на чешката република Ярослава Пршибилова беше поредната от едно много широко и полезно международно сътрудничество на МО.
|
|