ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ТЕРОРИЗМА - ОБЩО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Печат
Автор Генерал-майор Пламен Студенков   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:00
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Генерал-майор Пламен Студенков- директор на Служба “Военна информация”

Акцентите в моето изложение ще бъдат върху някои моменти в еволюцията на терористичната заплаха, противодействието срещу неяи в този контекст – ролята на разузнаването и в частност на стратегическото военно разузнаване.
Подготвяйки се участие във форума се запознах с различни материали, между които беше и докладът на Националната комисия по тероризма на САЩ, озаглавен “Доброто разузнаване – най-силното оръжие срещу международния тероризъм”, което избрах и като своеобразно мото на моето изказване.
Бих желал още в началото да се присъединя към оценките за значението на обсъжданите на форума въпроси, тъй като тероризмът не само се превърна в заплаха за всички държави, без разлика на тяхното географско разположение, военна, технологична и икономическа мощ, но и за цивилизацията като цяло. Достатъчно е само да посочим, че след трагичните събития от 11 септември жертвите на тероризма вече са над 1000 души, сред които и български граждани.
Противодействието на тероризма е важно не само от гледна точка на сигурността, но и поради необходимостта да бъдат неутрализирани евентуалните негативни последици от него в икономически план, за транснационалните търговски връзки и финансови трансакции, инвестициите и др.
Накратко бих желал да отбележа някои характеристики на терористичната заплаха понастоящем и прогнозите за бъдещето.
Може да се каже, че въпреки претърпените значителни загуби /”Ал Кайда”, “Ансар ал-Ислям”, “Муджахидини-е халк” и др.”/ и ограничаването възможностите за финансиране, тероризмът като цяло се адаптира към променените условия. Най-характерната му особеност днес както вече беше подчертано е неговата децентрализация. Символът на тероризма “Ал Кайда” се превърна в идеология, отстоявана понастоящем от локални структури в различни точмки на планетата, които не са под общо ръководство. Набирането на членове, финансирането и планирането не се извършва от един единствен център. Показателен е фактът, че вече в 68 държави /при 40 през 2001 г./ действа различни по численост терористични структури. При това те не са свързани тясно с определена религия или нация и не се проявяват обезателно по оста бедни- богати.
При оценката на тероризма като явление следва да отчитаме и такива важни особености, като: неговото преструктуриране и промяна на тактиката; относителната самостоятелност и трудно предвидимите действия на отделните организации; разширеният географски обхват на атакуваните цели и изнасянето на действиятаизвън кризисните и нестабилни региони. Терористите нямат задръжки от морален характер и са в състояние да набират доброволци за самоубийствени атентати сред интелигентни, образовани и интегрирани в обществото граждани. Те умело се възползват от религиозните, етническите и социално-икономически проблеми, както и от различни аспекти на глобализацията. Опитват се да оправдаят своите действия и с борба за религиозни и човешки права, за независимост, преразпределяне на територии и създаване на нови държави.
Трудности в противодействието на тероризма произтичат и от това, че той използва най-съвременни технически средства и нови технологии, при висока степен на конспиративност, често паразитира върху организираната престъпност и ползва натрупаните от нея финансови ресурси.
Прогнозите са, че проблемите, които генерират радикални идеологии няма да бъдат решени през следващото десетилетие, особено в онези части на света, където екстремистките групировки имат най-благоприятни условия за набиране на доброволци - Близкия Изток, Централна Азия,Кавказ и Северна Африка. Имат се предвид политическата нестабилност, разпадът на държавността, бедността, социалното отчуждение, етническото напрежение, организираната престъпност, разпространението на оръжията. Възможна е появата и на други мотиви за терористична дейност, които понастоящем е трудно да бъдат идентифицирани.
Запазва се и заплахата терористични структури да се снабдят с биологически и химически оръжия, които при определени условия могат да имат ефект, близък до този на ядрените, но за разлика от тях материалите за изготвянето им са много по-достъпни. Следва да отбележим и целенасоченото използване на медиите за пропаганда на техните идеи и окуражаване на съмишлениците.
Бих желал да маркирам някои акценти в противодействието на тероризма в международен план.
Всеобщо е мнението, че понастоящем никоя страна не може самостоятелно да гарантира сигурността си, особено когато става въпрос за тероризма. Затова сме свидетели на безпрецедентно обединяване на усилията на държавите и на международните организации в политически,дипломатически, икономически и военен план за използване на всички законови механизми за разкриване и наказване на извършителите на терористични актове и за прекъсването на източниците за финансиране на терористични организации. В този контекст се вписват: резолюциите от Съвета за сигурност на ООН /№№ 1368,1373,1377, 1530 и др., както и сформирането на Комитета за борба с тероризма/, приетият в ОССЕ План за действие за борба с тероризма,предприетите конкретни мерки в ЕС и НАТО и в страните членки на двата съюза.
Основните направления на противодействие на тероризма,съгласувани в рамките на водещите международни организации са: ранното откриване и неутрализиране на проявите на насилие и екстремизъм далеч извън националните граници на отделните страни; обменът на информация; предприемането на конкретни действия срещу терористични организации и лица; създаването на необходимата законова база за борба с тероризма; пресичането на пътищата за финансиране на терористични организации, включително “замразяване” на техни и на съмнителни лица сметки; предотвратяването на придвижванията на терористи от една страна в друга; борбата с организираната престъпност във всичките й форми на проявление, включително нелегалния трафик на наркотици, оръжие и хора; усъвършенстване на визовия режим и на контрола на търговията с материали с възможна двойна употреба, както и насърчаването на взаимодействието между международните организации и отделните държави.
Опитът на отделните страни показва, че в национален план бяха предприети комплексни мерки, съответстващи на оценката за степента на терористичната заплаха. Редица страни приеха стратегии за борба срещу тероризма, актуализираха стратегиите си за национална сигурност и подобриха координацията в действията на дипломацията, разузнаването, законодателните и финансовите органи, включително при осъществяване на антитероростични операции и участието на въоръжените сили в тях. Повишени бяха изискванията към издаването на входни визи, преразгледани бяха емиграционния режим и процедурата на натурализиране. Засилена беше охраната на обществения транспорт,петролните рафинерии,химическите заводи, АЕЦ, държавни учреждения и други стратегически важни или значими за националната сигурност обекти. Отделени бяха ресурси за разработване на международни програми в различни области на антитерористичната дейност /обучаване на екипи за реагиране при терористични нападения; засилване на граничния контрол в страни, през които има вероятност да преминат членове на терористични организации;подготвяне на ръководния състав за антитерористични структури;пресичане на финансирането на тероризма; оказване на помощ на други държави в областта на обучението и формирането на сили за борба с тероризма и др./
Преразгледана беше и ролята на въоръжените сили на повечето държави и тяхното използване зад граница. Това наложи законодателни мерки, изменения в организацията, обучението, въоръжението, разузнаването и логистиката. Актуализирани бяха концепциите и доктрините за използване и развитие на въоръжените сили и направени изменения и допълнения в основните програмни документи във военната област. Промените целят предоставянето на възможности на въоръжените сили /при спазване на националното законодателство и на международното право/ да провеждат операции извън територията на страната за предотвратяване или ограничаване на терористични прояви срещу страната или нейни граждани, обекти и жизненоважни интереси, както и по-ефективното използване на силите и средствата при предоставяне на последствията от евентуални терористични нападения срещу обекти на територията на страната.
Когато говорим за националните рискове за Р България, би следвало да подчертаем, чете са свързани главно с участието ни в антитерористичната коалиция. Освен това членове на радикални организации преминават транзитно през нашата територия или я разглеждат като база за логистично осигуряване на техните действия в Европа.Друга важна особеност е, че терористични заплахи срещу наши военнослужещи, цивилни граждани и българските национални интереси възникват и в отдалечени от България райони, или образно казано, първата отбранителна линия понякога е извън националните граници.
Накратко ще споделя някои мисли за ролята на разузнаването при противодействието на тероризма.
Настъпилите радикални промени в глобалната среда за сигурност и особено необходимостта от противопоставяне на тероризма повишиха ролята на разузнаването като един от най-важните инструменти за гарантиране на националната и международната сигурност. Практиката в международен план показа разширяване на неговите правомощия по разкриването и неутрализирането на терористични заплахи,и нарастване на неговите способности, с особено внимание на използването на човешкия фактор.
Изискването за координация на усилията с пълна сила се отнася и за дейността на разузнаването, тъй като не е възможно която и да разузнавателна служба самостоятелно да локализира действията на носителите на терористична и другите асиметрични заплахи, ако ги разглежда единствено в своята географска зона. От това произтича необходимостта от разширяване на пространството за изграждане на източници и създаването на ефективни механизми за обмен на информация между отделните служби в национален и международен план. Не случайно през последните години сътрудничеството между разузнаванията рязко се разшири и придоби безпрецедентни размери.
Глобализирането на терористичната заплаха и приближаването й до границите на Р България поставя нови задачи по гарантирането на националната сигурност и отбраната на страната за всички видове институции, включително за разузнаването. Промените в средата за сигурност, членство на Р България в НАТО и нарасналите й ангажименти за гарантиране на международната сигурност, включително участието в антитерористичната коалиция изправи пред нови предизвикателства и отговорности българското стратегическо военно разузнаване. Те са свързани преди всичко със защитата на националните интереси в динамично променящата се глобална и регионална среда, непрекъснатото актуализиране на оценката за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на страната, подпомагане изпълнението на международните ангажименти на Р България в един по-широк геостратегически контекст /както в сферата на отговорност на Алианса, така и извън нея/ и произтичащата от това необходимост за повишаване на разузнавателните способности в интерес на общата отбрана, съвместните мисии и адекватното противодействие на заплахите.
Понастоящем сме насочили значителни ресурси за разузнавателно осигуряване на българските военни контингенти в Ирак и Афганистан и в другите мисии за след кризисно стабилизиране и поддържане на мира /Косово, Босна и Херцеговина и др./. Специално внимание се отделя на обстановката в Ирак и на разузнавателното осигуряване на българския контингент в Кербала. Успоредно с това непрекъснато се следят измененията в обстановката в други кризисни и нестабилни райони, от които може да възникнат терористични или други заплахи за сигурността и интересите на страната.
Искам да подчертая,че ние взаимодействаме активно с другите национални служби за разузнаване и сигурност, като акцентът е поставен върху терористичните заплахи, организираната престъпност и нелегалния трафик. Освен информационен обмен провеждаме и съвместни операции.
Особено значение за изпълнение на повишените изисквания и отговорности има обменът на информация с разузнавателните служби на страните от НАТО и ЕС и осъществяването на оперативното сътрудничество с тях. Това подпомага и разузнавателното осигуряване на българските военни контингенти в Ирак и Афганистан и другите мисии с наше участие зад граница, както и добиването на изпреварваща информация за рисковете и заплахите за националната сигурност и отбраната на страната.
Същевременно динамиката в развитието на кризисните процеси изисква готовност за бързо пренасочване на разузнавателните усилия за добиване на информация за обстановката в районите, където е застрашена сигурността на български граждани и са развърнати или предстои да бъдат развърнати международни мисии с участието на контингенти от БА.
В заключение бих искал да отбележа, че ефективното противодействие на тероризма и на другите асиметрични заплахи е действително общо предизвикателство – за всички институции в държавата, за международната общност и разбира се за разузнавателните и специалните служби.
Обща задача е и намирането на адекватни на заплахата механизми на взаимодействие, за което без съмнение ще допринесе и дискусията на този авторитет форум.
< Предишна   Следваща >