Гости имаше и от съседна Франция. Освен бившият министър на отбраната и сегашен председател на Комисията по външни работи в Бундестага Фолкер Рюе и координаторът на германо-американското сътрудничество Карстен Фойгт, сред докладчиците се открояваха известни генерали и бивши посланици на велики сили. Не безинтересно беше и участието на известни професори като проф.д-р Лотар Рюл и признати коментатори като Карл Фелдмайер и Гюнтер Ноненмахер.
Това присъствие не можеше да не породи очакванията за анализ на значението на трансатлантическата връзка и посърналите напоследък американо-германски отношения. Същото макар и в друг апспект касае и отношенията на ЕС и в частност на Германия с Полша, след като страната получи обещание за повече европейски средства, но след това обяви, че закупува самолети от САЩ, а във войната в Ирак подкрепи категорично Вашингтон и направи дори опит да въвлече Германия в следвоенния контингент в Ирак.
Третата причина за интереса към форума се заключава в очакването на оценка за приетите само преди седмици военнополитически директиви, водещи до значими промени в Бундесвера и за позицията на министъра на отбраната по въпроса за военната служба. Подходът на държавното ръководство към промените в Бундесвера обаче, поражда много мисли за аналогични проблеми с промяна на Българската армия и бъдещите й задачи в НАТО, което е основната причина за настоящата кореспондениця от Берлин.

Генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън защити тезата, че партньорството през 21 век се основава върху военнополитически стратегии на САЩ и Европа, които са поне толкова съвместими, колкото онези, които бяха базата на сътрудничеството по време на Студената война. Според някои реплики в кулоарите обаче, това е повърхностната страна, докато генералът очевидно не желае да навлезе в истинските дълбоки причини за разрастващото се разминаване между двата континента, което започва да се превръща в ценностно разграничаване. Министърът на отбраната д-р Петер Щрук, който се ограничи в своята си сфера- реформите и бъдещето на Бундесвера, все пак намери място във втората част на заключителното си слово да изтъкне нуждата от едно обновено транатлантическо сътрудничество. Обобщените му изводи от дискусията са показателни за вижнадията на германското държавно ръководство. Според него, след като се уталожила прахта от дискусията около Ирак, се открояват няколко неопровержими поуки:
Първо, Европа и САЩ ще останат близки партньори. Трябва да се отчита новата роля на САЩ в света, но и това, че развитие получи една във външнополитическо и военно отношение по-силна Европа. Не може да не прави впечатление, че след признаването на ролята на САЩ министърът веднага изтъква “нови” и по-силни позиции на Европа, с които и другият партньор трябва да се съобразява. Едва ли би-могло да се направи друго тълкуване на думите му.
Второ, преследваното стратегическо партньорство между ЕС и НАТО е единственият път, по който могат да действат конструсктивно една силна Америка и една нова по-силна Европа. “Ние не искаме по-малко Америка, но искаме повече Европа”, заяви министър Щрук. И то както в политически, така и във военен смисъл. Важно е тук да се отбележи, че министърът се върна на отбелязаното наскоро изказване на канцлера Шрьодер относно “странната” според него дискусия за еднополюсен свят. Той използва думите на канцлера: “Има ли наистина не само един полюс, към който се ориентираме ние, демократичните страни: полюсът на свободата, мира и справедливостта?”.
Трето, решениетко на големите проблеми на човечеството и справянето ни със заплахите за нашата сигурност е възможно само с общи действия на всички държави с добра воля. Така често защищавания от нас европейците мултилатеризъм не трябва да се превръща в догма. Но от друга страна еднополюсен подход не може да подмени често действията на държавите и използването на общи институции.

Различията във вижданията за бъдещето на НАТО се откроиха при доклада на френския представител, директорът на Фондацията за стратегически изследвания Франсоа Хайсбург. Според френското виждане НАТО щяла да се превърне в една свободна коалиция с по-леки връзки между държавите. Европа вече не е част от американската стратегия за сигурност. На това възрази бившият американски посланик в Германия Джон Корнблум, който отбеляза, че европейско-американските отношения винаги са били много тесни и ще останат такива. Той подчерта, че всички конфликти досега успешно са били преодолявани.

Министърът на отбраната на Полша Йержи Смаждински защити позицията, която зае страната му по Иракската криза. За Полша не стои въпросът за избор между САЩ и Европа. Страната му е готова да работи за политиката на сигурност на ЕС. А участието й в Ирак е целесъобразно, защото имат десетилетен опит в такива операции, а същевременно и сътрудничеството и обмена с Ирак са извоювали добро име на поляците там. Министърът оцени високо военното сътрудничество с Германия. Посещението на министъра в Берлин бе свързано с подписването на договор за доставка на 29 самолети- изтребители МиГ -29, чиято доставка ще започне от септември тази година. Полша ще може да ги използва най-малко до 2008 г. Сега тя разполага с остаряли МиГ-21 и Су-22. По време на конференцията /на 24.06./ беше подписан и още един договор: за доставка на 128 танка Леопард-2.

Реформите в Бундесвера бяха предмет на основния доклад на конференцията, изнесен от министъра на отбраната д-р Петер Щрук. Показателно за подхода на МО беше търсенето на размяна на мнения и оценки със специалисти извън рамките на правителството и партиите. Наблюдавалите дискусиите по реформите в Бундесвера знаят, че думите на министъра от заключителното му слово на конференцията са справедливи: постигнат бе един възможно най-широк консенсус в парламента и в обществото за ролята на Бундесвера и за съответните операции в чужбина.
Основната промяна във военнополитическите директиви за Бундесвера започват с определението на понятието отбрана. То отдавна е излядло от границите и не може вече да бъде определено географски, заяви министър Щрук. Това обаче не означава, че Германия и Бундевесверът ще трябва да участват във всички международни операции по света. /Сравни тук амбициите на малка България!/
Рисковете във всяка операция са един важен мащаб когато се решава дали Бундесверът да вземе участие. /Някой да е дисуктирал първо за рискове, а после за участие на българска част?/ Натоварването на Бундесвера от постоянни операции в чужбина винаги ще бъде важен критерий при вземане на решение.
Традиционната териториална отбрана загуби от значението си, но защитата на Германия и гражданите й увеличи значението си. Затова и във военнополитическите директиви се говори за съкращаване на поддържането на териториални сили, но промяна на способностите за защита на теритгориалната цялост и сигурността на гражданите, оставаща като една от основните задачи на армията. /Сравни тук изказвания на “експерти” от сдружение “Дж.Маршал- България” на някои конференции в София, според които ще излезе, че освен сили за придаване за международни операции едва ли не, не ни е необходимо нищо друго, защото нямало заплаха отвън!?/ “Защитата на Германия от външна заплаха остава политическа и конституционна основа на Бундесвера и част от неговите задачи”, заяви министър Щрук на конференцията. За обхвата, структурите и задачите на Бундесвера в бъдеще ще важат следните постановки:
- Способност на Бундсевера като цяло, а не на отделни видове въоръжени сили;
- Запазване и подобряване на основните военни способности. Всичко което не е подчинено на тези цели ще бъде преразгледано.
МО е постигнало споразумение с Министерството на финансите да не се съкращава повече военния бюджет до 2007 г., а от 2007 г. ежегодно да се увеличава с 800 милиона евро.
Министър Щрук обяви решението си относно наборната служба. Тя няма да бъде съкращавана и остава 9 месеца. Служащите заемат важни постове и напускането им по-рано би довело до принудителната им замяна със скъпо платени професионални войници. При евентуално съкращаване на 6 месеца биха останали незаети 13 000 места.
След задълбочено разглеждане на проблемите министерството е решило да бъде запазена наборната служба и да не се преминава към пълно професионаизиране на армията. Гражданско-политическите съображения за това решение са еднакво важни, както и военните. Конституционният съд също още през февруари м.г. постанови, че трябва да се вземат не само военните, но и политическите, икономически и обществени аспекти пред вид. Военното задължение обвързва гражданина с държавата и нейните сили и го прави лично съотговорен за сигурността й. Армията трябва да е интегрирана в обществото. Гражданите осъществяват по-добър контрол върху военните, отколкото която и да е парламентарна комисия. “Бундесверът не бива да се разбира като предприятие за рискови операции в чужбина!”, заяви министърът. Полски военен сред публиката подхвърли, че и те нямат намерение да премахват наборната служба.
Тук трябва да отбележим, че дискусията за наборна служба се води отдавна в германското общество. За незапознатите освен това следва да се каже, че Германия има както професионални войници, така и такива на определен договор и разбира се контингента наборници. Решението на МО е в тон с обществените нагласи за запазването на наборната служба /Много от изказванията в тази дискусия могат да засрамят българските политици, ако не са чужди на такова чувство, защото подобна дискусия в България май въобще не се състоя./ Удивително е, с каква загриженост се обсъждаше въпроса, сякаш не българската държавност е застрашена от разпад, а германската. Не че няма и други мнения. Само ден след конференцията Берлински институт публикува резултатите от свое изследване, в което доказва, че армия от доброволци би била по-изгодна и във финансово отношение. Но истинските държавници решават не само на базата на сухи цифри и графики. Който желае и който е способен, би могъл да се поучи от такива политици.