Извадки от статията, с която авторката участва в конкурса на електронното издание www.e-politik.de в Германия, март 2002 г.
"Двойният отказ" /както от ЕС, така и от НАТО/ ще бъде равносилен на зементресение за двете страни. Последствията могат да бъдат непредсказуеми. Дори фактът, че правителството на България веднага след срещата на НАТО в Прага ще бъде пометено, не е най-важното. Очакваният взрив на евроскептицизъм, който ще обземе тези страни, също не е най-значимото. Причините не се изчерпват нито със свръхочакванията на българи и румънци, нито с обективни причини. Те имат своите корени както в ЕС, така и в резервираността на НАТО. Под тежестта на своите проблеми в ЕС и при тенденцията на намаляване на интереса на САЩ към НАТО, западните държавници са на път да направят стратегическа грешка с последствия за сигурността на Европа.
Както България, така и Румъния, участват в мисиите на международните сили в Босна и Косово, а днес и в Афганистан. Тяхното поведение по време на Косовската криза беше като на реални членове на НАТО. А по време на операцията на САЩ и Великобритания в Афганистан, военното летище на Черноморския бряг край Бургас играеше ключова роля. Щабът на международните сили на страните от балканския регион в Пловдив /България/ и проведените вече общи учения обещават бъдеще на една реална европейска сила за използване при кризи. И то в момент, когато Европейските сили за сигурност, които трябваше да бъдат готови до 2003 година, очевидно няма да бъдат боеготови до 2008 год. Тоест, тези страни "произвеждат" сигурност, която се консумира не само от региона, а от Европа.
Вярно е, че военните реформи в двете страни не са завършени, но са необратими. А нима промените в армиите на другите страни са достигнали желаното ниво, да не говорим за проблемите на армиите на самите страни-членки на НАТО!
Предстоящите събития в западна и централна Азия, ще наложат ползването на Балканите като предмостие. Бъдещето на богатия на нефт и газ регион и необходимостта от сигурни и защитени нефтопроводи и газопроводи, които да минават през България и Румъния, изискват тези страни да бъдат приобщени към НАТО. Още по-сериозни причини са проблемите, които могат да се очакват от създаването на втора албанска държава Косово, или дори Велика Албания, които ще излъчват несигурност.
Още днес България и Румъния имат принос и в европейската политика за сигурност не само с поведението си на Балканите, с политиката си в Европа и с армиите си. България има най-добрите показатели в Европа по заловен наркотик от Азия, Близкия Изток и Турция. През последните години тя е и пречка за нелегалната емиграция. От създаваната от нея сигурност се ползва не някой друг, а Европа.
Създаването на пояс от неприобщени към НАТО държави или вакуум , който да бъде зает от други страни, не е в интерес на Европа.
В икономически аспект двете страни са част от онзи пазар на Източна Европа, който е от безспорен интерес за всички западноевропейски страни. Нещо повече, дори за отделните лендери в Германия, някои от които отчитат , четирикратно увеличение на стокообмена, откакто страните са се кандидатирали за ЕС.
Вярно е, че България и Румъния са с най-ниските икономически показатели. Но България вече 4-а година е в макроикономическа стабилност и бележи ръст, по-висок от западноевропейските страни. По 100 - балната система сред страните кандидат-членки София има най-ниския показател по критерия реалноикономическа конвергенция. България и Унгария са с еднакви показатели, а във фискалния сектор София е само 5 пункта под първенеца /отличника/ Чехия. Ето защо страните трябва да се оценяват индивидуално, а не в групи и подгрупи.
Всяко забавяне на членството на България и Румъния крие непредвидими рискове в много посоки. Реализирането на формулата 10 плюс 2 ще доведе до чувствително нарастване на разстоянието между двете страни и новоприетите членки. А увеличената дистанция ще ги застави да покриват нови, по-високи критерии. Ще последва изключването на страните от новата финансова рамка на ЕС. В края на десетилетието те ще трябва да преговарят с един нов ЕС на 25 държави. Егоизмът на поведение на някои страни-членки на ЕС, страхуващи се за отмяна на получаваните субсидии, ще съдейства за създаване на сива зона на Изток, която трудно би могла сама да се отскубне от тресавището, в което ще я остави едно такова изоставане. А такива тресавища излъчват корупция, престъпност, несигурност за инвестиции и т.н. Очевидно неща, които не са в интерес на Европа.
Не е особено умно със самата политика на ЕС да се допринася за разрастване на евроскептицизма в страните-кандидатки /виж Полша/. А това става постоянно и Брюксел не прави нищо срещу тази тенденция, напротив, дори и последните му постановки за субсидиите на селското стопанство едва след 2013 год. и структурните помощи едва след 2007 год. засилват условията за евроскептицизъм в страните-кандидатки.
Парадоксът е, че докато източно-европейските старни, включително България и Румъния имаха едно динамично развитие и определен напредък в реформите, в страните-членки на ЕС изостанаха дори в разясняването на средностатитическия гражданин на въпроса, какви са предимствата за него от разширяването на ЕС и НАТО. А перспективата за един сив неидентифициран пояс на Югозапад може да се окаже фатален за мирното бъдеще на Европа.
Друг парадокс е, че Европа е посявала сама семената на проблемите на Балканите. При това не само в историята, както на Берлинския конгрес. Тези дни България беше осъдена от Европейския съд по искане на една незакоонна и нерегистрирана македонска организация- ОМО- Илинден, която има антидържавна дейност и претенции за откъсване на територии от България. Легинимирането на такава организация, която получи не само подкрепата на Европейския съд, но и 1 милион долара подкрепа от разузнавателна служба на съседна държава посява семена на бъдещи конфликти. Това не би се случило в една страна-членка на НАТО и ЕС. Но не би трябвало и да се случи днес, ако се мисли за сигурността на Европа от утре.
|
