В Европа вече си задават невероятния доскоро въпрос, дали американците няма да са тези, които ще нанесат смъртоносния удар на НАТО. Невероятен, защото досега се изразяваха опасения, че само европейците биха могли отвътре да уязвят и намалят ролята на военния съюз.
От известно време обаче, Вашингтон губи интерес към НАТО. Индикации за това започнаха да се появяват след терористичните удари в Ню Йорк и Вашингтон. Но предпоставките се създаваха преди това. В борбата срещу Осама Бен Ладен американците оставиха НАТО някак встрани, главната квартира на Съюза не получи никакви задачи, въпреки обявеното действие на член 5-ти от Съюзния договор. Централата на НАТО може скоро да изглежда така, както изглеждат бюрата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ във Виена, обединяваща 54 държави. За това щели да бъдат виновни американците, предупреждават европейски наблюдатели.
Втората фаза на очертаване на горната тенденция се оформи от изразените американски позиции на конференция на НАТО на 18 януари и най-вече в заявеното по-късно от американския президент Буш в обръщението му към нацията. По-голяма яснота тази философия придоби в докладите на американските участници в Конференцията по сигурността в Мюнхен в началото на феврури 2002 г. Същността произтича от новата философия за съюзниците и воденето на военните действия, което пък се отразява и върху вижданията за разширяване на НАТО.
В изявлението си към нацията американският президент Буш не спомена поименно нито веднъж НАТО, а говори само за "коалиционни партньори", "приятели и съюзници" навсякъдсе по света. Министърът на отбраната Ръмсфелд конкретизира новата философия така: "Мисията определя коалицията, а не обратното." Макар ежегодните конференции в Мюнхен да са били винаги място за сондиране на становища и даване на сигнали за бъдещи тенденции на развитие, такива директни и остри формулировки биват смекчавани, когато реакциите са нееднозначни. С това се зае зам.министърът на отбраната Паул Волфовитц, който все пак уточни, че "НАТО остава ключа за сигурността и стабилността в Европа. Никой не може да поставя под съмнение значението на Съюза."
Истината обаче, неизменно се прояснява в обратна посока. И генералният секретар на НАТО Робъртсън я изрече в Мюнхен: "Европа във военно отношение се оттегля в позициите на второстепенна сила." И по-нататък: "Нито една европейска страна не може да изпрати извън границите си действащи адекватно на нуждите военни сили и ги дислоцира там за месеци или години. 50-те хиляди души на Балканите вече са една мъка, преко сили, за европейските страни."
Причините са в това, че докато преди падането на Берлинската стена Европа се ползваше с идеалното си положение на цивилна суперсила с процъфтяваща икономика и задоволителна вътрешна политика, в новата ситуация в света днес, при междувременно започналата да буксува икономика и нарастналото значение на военните възможности и цената за тяхното придобиване, тя /Европа/ неизбежно губи от своята практически изпълнявана роля.
Само увеличението на военния бюджет, обявено от Буш за 48 милиарда долара е 2 пъти повече, отколкото общият военен бюджет на Германия. САЩ ще налеят в отбраната си 380 милиарда долара, а европейските страни от НАТО - 140 милиарда долара.
Европейските сили, които трябваше да са боеготови през 2003 год. и числеността им да бъде 60 000 души, очевидно ще играят една второстепенна роля, те ще се използват за запазване на мира, но не и за неговото извоюване. За повече липсват боеготов личен състав, транспорт, технологии. При това беше скриван факта, че в посочения срок те ще постигнат само 70% от планирания капацитет, а едва през 2008-2010 година ще бъдат напълно боеготови, с осигурени транспортни средства за прехвърляне, а може би и с действено разузнаване, което днес е най-големия им недостатък.
Министър Ръмсфелд се аргументира, защо противоядреният ракетен чадър остава необходим, но не навлезе в по-важния за европейците въпрос- каква би била тяхната защита, ако опасностите са реални.
На конференцията по сигурността в Мюнхен прозвучаха доста остро призивите на американците за повече усилия във въвеждането на новите технолигии в различните видове въоръжения, без което европейските въоръжени сили безнадеждно ще изостанат от амрекинаските и няма да могат да взаимодействат с тях. Първо, това не е ново като факт, по който военните специалисти отдавна са наясно. Второ, вина за технологичното изоставане на Европа имат и самите американци, които не позволяват новите военни технологии да навлязат в другите страни - членки на НАТО / някои типове американски ракети например са на въоръжение в ограничено количество само в Англия и в нито една друга страна./ Т.е. официализирането на тази тема служи само за да се оправдае ориентацията на САЩ, а не е искрено желание за укрепване на НАТО като съюз.
Оценката от войната в Афганистан според министър Ръмсфелд е, че както немците подходиха иновативно в използването на наличното оръжие от 1940 год. в своя "Блитцкрииг", така и сега американците използваха въоръженията си от лазарно насочваните ракети до старите 40 годишни бомбардировачи Б-52, оборудвани с нова електронника до подкрепата на афганистански конни отряди. Новата стратегия ще се опира на възможностите за действия и отбрана, отблъскване на нападението, но не на принципа на възпирането. И тук министърът е прав, напомняйи, че терористите не се стреснаха от ядреното оръжие. Аргументът на американците, че в бъдеще ще сме изправени пред "много неизвестни опасности", залагайки готовност за "неочакваното" в стратегията си, не е убедителен от военна гледна точка. Вярно е, че "новите врагове" ще имат на разположение много по-унищожителни оръжия, от тези, от които е пострадало досега човечеството. Но в аргументацията липсва въобще необходимостта от превантивна борба срещу новите опасности. Никой от докладчиците от САЩ, увлечени в убеждаване, защо НАТО не може да бъде единствения и най-ефективен партньор при изпълнение на новата стратегия на САЩ, не се докосна до въпросите за нуждата от промяна на самия Съюз, ако иска да оцелее и ако е действително необходим на САЩ.
Покритие в разбиранията между американски и немски военни има в следващите доводи, а именно, че особено застрашени ще бъдат информационните инфраструктури: "Задачата ни през 21 век ще бъде да защитим нашите градове и инфраструктури от нови нападения, докато едновременно с това трябва да изпратим своите въоръжени сили на големи разстояния за борба с враговете ни.", казва Ръмсфелд. Като важни задачи на бъдещето наред със защитата на американската територия той вижда в изграждането на военната мощ- защита на информационните мрежи, използване на американското надмощие при информационните технологии за безпроблемна координация на въоръжените сили и осигуряване на достъп до космоса и защита на обекти в него. Досегашните приоритети били погрешни, Пентагонът обаче отдавна бил наясно, че липсват достатъчно разузнавателни самолети и екипажи, противовъздушна отбрана с въздушно базиране, подразделения за химическа и биологическо отбрана и някои специални части.
Освен нови оръжия президентът Буш посочи, че е необходимо преустройване на ръководството на бойните действия, т.е. на водене на войната- "Войната срещу тероризма е нова война и изисква ново мислене". Генералите посочват, че революцията във военното дело е много повече от произвеждането на високотехнологични оръжия, макар че те са част от нея. Става дума и за нов начин на мислене и на форми на борба. Очевидни са упреците спрямо НАТО, съюз в който обаче САЩ имат доминираща роля.
Другата основна причина за оправдаване на отдръпването си от НАТО САЩ виждат в разбирането си за партньорството в сферата на сигурността. Затова ясно беше оповестено, че дори ако партньорите им не са съгласни с война на САЩ срещу Ирак, те ще я проведат сами. Именно тази философия тревожи европейските страни-членки на НАТО. В действителност САЩ ще съумеят да въвлекат партньорите си от Съюза във войната. Турция има поставени сериозни задачи в разработения план по Ирак. И тя ще го изпълни като страна-членка на НАТО и с въоръжение, доставено от НАТО и САЩ. Имайки предвид приоритетните връзки на Полша със САЩ и Турция, може да се очаква практическа подкрепа, независимо от политическите декларации и поне на една от новите страни-членки. Трудно е да се декларира неучастие, след като формированието от военноморски сили от 100 кораба от 16 държави е под командването на САЩ. Германия е включена с 820 моряци от три фрегати. Наред с тях са корабите и военнослужащите от Италия, Канада, Холандия, Франция, Великобритания. Променената американска позиция спрямо НАТО се отразява естествено и върху въпросите по разширяване на Съюза. Все повече се сгъстяват сигналите, че президентът Буш на срещата на върха на НАТО в Прага ще отправи покана към голям брой страни-кандидатки. Това на пръв поглед увеличава шанса на България, но в европейските страни предизвиква вече въпроси. Ако сме в кризисен период, би било понятно да се приемат и недостатъчно подготвени членове като България и Румъния. Но кое налага това бързане сега, по време на мир, питат западноевропейските военни. Те напомнят, че през 1997 г. Бил Клинтън държеше на това, кръгът на новите членки да остане малък, за да не се накърни ударната сила на Пакта. По-важният въпрос в глобален мащаб, от това, дали САЩ ще воюват сами в Ирак, или в какъв периметър ще е разширяването на Съюза е, може ли Америка без Европа. Още по-интересен е въпросът, а иска ли Европа да бъде равностойна, но не равна по тежест без Америка?
Отговорът е, че САЩ не могат без Европа. Те не биха могли да прокарат дори санкции, ембарго, контрол над финансови потоци, полицейски и разузнавателни операции без международни съюзници. Именно с невоенната си отбранителна мощност високоразвита Европа е номер едно сред съюзниците. Това обаче е така, ако разсъждаваме по досегашната европейска логика, а САЩ дават други сигнали. Да, по-евтино и по-добре е да се оказва натиск върху Ирак, отколкото да се води война. Да, грешка е да обявяваш Северна Корея за враг, защото ако я вземат на прицел, ще трябва да обвържат и Китай. Да, абсурдно е да сочиш Иран за враг, когато той помогна да се роди новото Афганистанско правителство. Очевидно, европейците трябва да влязат в новата, но опростена логика на САЩ, за да разберат излъчваните сигнали и да схванат потенциалните опасности, които тя носи за света.
|
