|
ЩЕ НИ ИЗПРЕВАРЯТ ЛИ БАЛТИЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ С ЧЛЕНСТВО В НАТО? |
 |
|
Автор Експерт
|
|
Петък, 01 Февруари 2002 03:00 |
Оценките на западноевропейските специалисти по сигерността са, че развитието на Естония, Латвия и Литва през последните години като цяло е протичало холожително. Държавните структури значително са се утвърдили, а икономическият растеж ясно се откроява. Приемането и на трите страни в ЕС през следващите години е много вероятно. Това положително развитие се простира общо взето и върху областите на сигурността. Трите държави са обвързани вече в една многопластова мрежа на международно сътрудничество. Стремежът им за влизане в НАТО през последните години е непрекъснат.
Причината за това е в обтегнатите отношения с Русия.
- В Латвия почти 1 милион от общо 2,4 милиона жители не са с латвийски произход. Почти 600 000 души нямат латвийско гражданство. 68% от тях са руснаци.
- В Естония повече от 1/3-та от населението /1,4 милиона/ не е естонско. Над 300 000 души нямат естонски паспорт.
- В Литва с население 3,7 милиона души / най- голямата балтийска република/ делът на малцинствата е 20%.
Обвиненията в дискриминация на руското малцинство и нарушаване на правата на човека винаги са били в основата на реакциите на руското правителство. По същество обаче, разногласията между Рига, Талин и Москва в действителност не са по интересите на руското малцинство, а по основни политически въпроси и за повече мощ и влияние. С религията, културата и политическите традиции балтийците никога не са чувствали принадлежност към славянския свят, а винаги към Западна Европа. В тясна връзка с това е схващането, че Западът има да изкупува вина към Балтика.
В основните документи от сферата на политиката за сигурност и на трите държави има значително препокриване. В тях е залегнало разбирането, съотвестващо на понятието за "разширена сигурност". Сигурността се дефинира не само с военни категории, а обхваща и политически, икономически и социални фактори. В нито едни то тези документи Русия не е сомената изрично като противник. Но повечето задачи по политиката за сигурност, към които принадлежат гарантране на вътрешнодържавния ред и подобряване на отбранителната способност, с в пряка или непряка връзка с отношенията с големия съсед.
Въоръжени сили
Строителството на въоръжените сили на балтийските държави трябваше да започне практически от нулата в началото на 90-те години.
- Литва разполага с въоръжени сили, чийто състав е 12 000 души. Естания и Латвия имат по около 5000 души в армиите си.
- В армиите на балтийските държави има огромна нужда от въоръжение и оборудване. Нито една от държавите не разполага с бойни самолети и само Латвия има танкове /3 броя/. Общо в трите армии има няколкодесетки оръдия и около 80 бронирани бойни машини от стар тип.
- Военният бюджет на Естония за 2001 год. бе 88 милиона долара. За 2002 год. Естония е планирала той да достигне 2,2% от БВП на страната. Литва и Латвия имаха военни бюджети за 2001 год. съответно 199 и 90 милиона долара и се надяват да достигнат 2% дял от своите БВП.
Механизми на сдътрудничество
Три са плоскостите, в които се откроява международното сътрудничество на балтийските държави в областта на сигурността:
- вътрешнобалтийско сътрудничество, между трите държави;
- двустранно и многостранно сътрудничество с държавите в региона на Източно море;
- участие в инициативата Партньорство за мир на НАТО.
Вътрешнобалтийско сътрудничество
В многобройните документи и решения балтийските ръководители подчертават важното значение на вътрешнобалтийското сътрудничество. В действителност обаче, нещата не изглеждат така. Въпреки общото чувство за съвместна интеграция със Запада, не убягва впечатлението, че страните често се опитват да се приближат към целите си по различни пътища и ако не е възможно по друг начин, го правят за сметка на съответния балтийски съсед. Т.н. Литва се концентрира върху новия член на НАТО - Полша. Естония търси връзките със северните страни, особено с Финландия. Зам.министърът на отбраната на Литва Малакаускос се оплаква, че вътрешнобалтийското сътрудничество все още може да да се счита за безрезултатно, тъй като едната страна може да спечели само това, което другите биха загубили. Причината за трудностите би могла да се търси в неизразената регионална идентичност. /Понятието "балтийци" не е местно, а е внесено он Германия в края на 19-ти век. Литва пък започна да се причислява къмбалтийския регион едва между двете войни, а до преди това - към Полша или централна източна Европа./
По въпроси на преговорите за разширяване на ЕС балтийските държави често не можеха да се обединят върху един общ подход и работеха често по-скоро една срещу друга, отколкото заедно.
Разсъждения относно това, досегашното трилатерално военно сътрудничество да бъде разширено с основаване на отбранителен съюз, се посрещат твърде скептично от трите балтийски правителства. Причината е в силно ограничените военни способности, с каквито би разполагал един такъв пакт. Много по-важен обаче е мотивът, да не се дават основания за някаква алтернатива на членството в НАТО, което би било добре дошло за някои, особено поради слабата подкрепа, която дълго време имаше от страните на алианса.
Двустранно и многостранно сътрудничество
И трите балтийски държави поддържат отношения в областта на отбраната с редица западни страни, между които Германия, Франция, Великобритания и Северните държави. Двустранното сътрудничество обхваща разнообразни инициативи - езикова подготовка /английски/, военно обучение, консултации, редовни срещи между щабовете на въоръжените сили. Особено място балтийските държави отделят на интензивните отношения със САЩ.
Създаването на "балтийски батальон" /BALTBAT/ през 1994 год. с финансовата подкрепа на западните държави имаше за цел да осигури възможност за участие в международни мисии и да стимулира сътрудничеството между балтийските държави. Първото участие на батальона в мисия за поддържане на мира бе планирано през 1998 год. но не се състоя поради големите съмнения относно използваемостта му. Отделни части от него обаче, се използват и сега в Босна под командването на въоръжените части на Дания.
Междувременно протича реорганизация на балтийския батальон с цел изграждане на лек пехотен батальон, който да може да вземе участие под командването на НАТО или ООН в подкрепящи операции в рамките на мисии за опазване на мира.
Западът се ангажира и с други инициативи в балтийския регион:
- създаване на балтийска военноморска единица / BALTRON/. Една от основните й задачи е участие в операции за прочистване от мини, контро на бреговата ивица и спасителни морски операции.
- създаване на система за контрол на въздушното пространство / BALTNET/;
- основана бе Балтийска военна академия /BALTDEFCOL/ в естонския град Тарту. Преподаватлеския персонал е от Германия, Франция, Северните държави, Швейцария и САЩ.
- BALTREPS - рпроект за модерна военна система за регистрация на запасни, т.е. информационна банка в случай на мобилизация. Водеща тук е Швеция.
- BALTSEA - група за координация на множеството международни инициативи за подкрепа, създадена 1997 год. Тя заседава няколко пъти през годината. Присъствят представители на барийските държави и на 17 страни, които подпомагат изграждането на балтийските въорежени сили. От 2000 -та година председателствотно на групата бе поето от Финландия.
Планира се в средносрочен и дългосрочен аспект ръководството на всички проекти, включително финансирането да се предостави на балтийските държави.
Сътрудничество с НАТО
Сътрудничеството с НАТО протича основно по линията на инициативата Партньорство за мир. За времето от 1997 до 2000 год. вкл. Осолбено активната Литва се включи в над 650 меропирятия по линия на Партньорство за мир, между които 36 военни учения. Съгласно приетия през 1999 год. План за действие по членството страните могат за договарят индивидуални национални годишни програми.Нов момент е въвеждането на обратни механизми за периодични оценки на резултатите. Планово се работи и за постигане на съвместимост между въоръжените сили на НАТО и на кандидатките за членство.
В подкрепа на тезата, че не са само консуматори, а и източници на сигурност, батийците имат участие в IFOR, SFOR, KFOR.
До момента няма решение на НАТО за приемането на Естония Латвия и Литва.
Членство в НАТО
Най-високопоставеният член на Репхубликанската партия в Комисията по външна политика на американския Сенат Джес Хелмс наскоро се изказа за приемане на балтийските държави в НАТО. Въпреки отсъствието на официално решение, приемането поне на една от трите балтийски държави е в рамките на възможносто.
От европейска страна, например - Германия- идват също положителни за балтийските страни сигнали. Говорителят на работна група по въпросите на сигурността на парламентарната група на управляващата ГСДП Цимклей и колегата му Мекел, вицепрезидент на Харламентарната асамблея на НАТО, застъпват мнението , че в Прага трябва да бъдат поканени Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. Двамата политици имат подкрепата на парламентарната група на ХСС. Ръководството на ХДС обаче, отхвърля идеята за приемане на балтийските държави в НАТО с втората вълна. То мотивира позицията си с това, че балтийските държави не попадат в кризисен регион, а в политически стабилен такъв. Въпреки това, в документ, разработен под ръководсктвото на зам. Предесдателят на ХДС Рюе, се предлага на трите балтийски държави да бъде оставена перспектива за по-късно присъединяване с посочване на определен срок. Бившият външен министър и бивш шеф на разузнаването Клаус Кинкел се опасява от трайно влошаване на отношенията с Русия при приемането на балтийските държави в НАТО, но едновременно с това счита за необходимо приемането на Словения, Словакия, България и Румъния.
В германското правителство се счита за неудачнопреди срещата на въха в Прага да се определя официална позиция. Берлин се стреми да запази натиска си върху кандидатките за подготовка, да се осигури изискването за приемане само на добре подготвени страни. Същевременно правителството подчертгава, че нито една държава не е изключена и няма никакви "червени линии".
Турция и Гърция аргументират позициите си с това, че трябва да има баланс в укрепването на двата фланга на НАТО и да се постига разширяване в стратегическа дълбочина. Такъв подход обаче отчасти е остарял, защото фланговете на НАТО отдавна нямат това стратегическо значение, което имаха до 1989 год.
Балтийските държави имат своя шанс, но са необходими значителни усилия във всички области. В някои от тях, като доставките на въоръжение, сътрудничеството е епизодично, въпреки че при общ подход, предимствата биха били значителни. Тъй като и на трите страни не достигат финасови средства, сътрудничеството и м е просто задлъжително.
Ръководството на НАТО би имало проблеми да обясни евентуално предпочитание към страни без нито едни боен самолет и с цифром и словом 3 танка , с липса на взаимодействие и т.н и да пренебрегне страна като България. Но действията в случая ще се определят от политическите решения, а не от военните експерти.
|
|