Ако се направи сравнение между критериите при разработката на най-ново въоръжение на Запад и качествата на ракетите СС-23 и Скъд-С, които притежава Българската армия ще възникнат много оправдани въпроси:
- Приоритет в новоразработваните системи оръжия е те да бъдат високоточни. СС-23 обаче, има вероятно кръгово отклонение от целта 10 до 50 м, като поразява площ от 1000 м около себе си;
- Голямо внимание се отделя на способността, ракетите за бъдат трудно откриваеми от "противника". Но СС-23, която лети със 1200 м в секунда на височина до 120 км, дори и да бъде открита от радарите, само 10 секунди след това поразява целта. Тоест, тя практически не може да бъде спряна.
- Генерална тенденция в ракетостроенето е ракетите да бъдат управляеми.На въоръжение са още ракети на които не може да се променя зададения веднъж маршрут. Затова днес навлизат управляеми ракети, чиито параметри на полет да се променят и след изстрелването. СС-23 може да бъде пренасочвана именно по време на полет.
- Все повече нараства изискването оръжията да бъдат преносими, предвид на необходимостта от овладяване на конфликти в различни региони на света. СС-23 може да бъде пренасяна по въздуха, установката й може да плува и да преодолява окопи и прегради.
- Боеготовността е качество, което вчера, днес и утре остава като изключително изискване. СС-23 се подготвя за стрелба за 15 минути, само 18 секунди след пуска тя излита и сама се насочва към целта.

Генерал Марин споменава в свое изявление, че може би ще ни предложат да заменим СС-23 със системите MLRS. Но генералът би трябвало да знае, че MLRS са системи за залпов огън с далекобойност само от 40 км. Турция притежава 45 такива системи, а Гърция - 19.

Съседните ни страни не разполагат с ракети с подобен обсег на действие и мощност. Но тяхната авиация е много по-силна и с възможност да наноася удари с ракети "въздух-земя" на разстояние до 1000 км. При това, те разполагат и с ядрени бойни глави. /Турция притежава 605 бойни самолета, а Гърция - 504/.
Още от края на 1998 г. Гърция започна да получава на партиди ракети с голям обсег на действие от тип "земя-земя", "ATACMS", в рамките на реализирането на поръчката от 1994 г. Става въпрос за ракети за масово унищожение с радиус 165 км., които се изстрелват от системи MLRS. Гърция е поръчала още 1994 г. общо 31 подобни ракети. Общата им стойност е 31 млн. долара. Подобни ракети е закупила и Турция, общо 72 на брой, като същата започна да ги получава в началото на месец май 1998 г., напомня гръцкият вестник "Ексусия".

Северна Корея усъвършенства руските Скъд-В още през 80-те години и осъществи доставки на модифицирани Скъд ракети за Иран, Ирак, Сирия, Египет и др. страни. С финансовата помощ на Иран, Северна Корея разработи ракети с много по-голям обсег на действие - 1300 км при Nodong-1 и 2000 км и 4,500 до 6000 км при Taepodong 1 и 2. Понастоящем Северна Корея разполага със 120 ракети Скъд-Б и 180 ракети Скъд-С.

Иран притежава 210 ракети Скъд -Б и С и 10 броя Shahab-3 - собствено производство от последните 3 години. Обсегът на Shahab-3 е 1300 км.

Ирак има на въоръжение 27 броя Скъд -Б и 100 броя Abalis. Последните са с обсег на действие 140 км. Този брой се счита за твърде малък, но трябва да се има предвид, че контролът над Ирак е свален от 1998 година, а има данни за активна развойна дейност със собствени специалисти.

Сирия модернизира ракетите си през последните 5 години и има на въоръжение 300 ракети Скъд -Б и С с обсег на действие 500 км. От 2000-та година насам сирийците работят върху увеличаването на далекобойността на ракетите Скъд на 700 км.

Либия си сътрудничи тясно със Северна корея и има на въоръжение 80 ракети Скъд-Б.

Пакистан произвежда от 1999 г. насам ракета с обсег на действие от 750 км, подобрен вариант на китайската М-9 под името Shaheen-1. От този тип вече 18 бройки са въведени на въоръжение. Най-новата ракета на Пакистан, собствено производство е Ghaur. Нейният обсег та действие е 2000 км. Известно е, че Пакистан има и 20 ядрени бойни глави.

ТЕНДЕНЦЦИИ- 21 ВЕК
Още днес управляемите ракети и всякакви летателни тела играят изключителна роля във воденето на бойните действия. Поради специфичната възможност за използване от разстояние и предотвратяване на широкомащабни щети на цивилни обекти, тяхното значение в бъдеще ще нараства още повече. Ключов момент за по-нататъшното им развитие имат т.н. "търсещи" бойни глави. Особено технологическо предизвикателство е реализирането на интелигентните функции при наближаване на целта. Тук се срещат и главните трудности при автоматичната обработка на информацията за целите. Според инвестиционния обем има плавно преливане от управляемите летателни тела към така наречените "интелигентни муниционни и субмуниционни системи", които придобиват все по-голямо значение. Точно при поразяване на точкови цели в дълбочина на противника от наземни позиции те ще водят до съвсем нови опции при планиране на операциите. Те имат нарастваща роля и при създаването на противотанкови мини, които в бъдеще ще играят по-важна роля и като широкопоразяващи средства в по-голям радиус около себе си. В дългосрочен план целта е да се създадат роботоподобни системи, които се придвижват по терена към целта. По-еволюционно развите се очаква в създаването на мултифункционни бойни глави и т.н. бризантни бойни глави с насочено действие. Далечната цел е създаване на бойни глави с регулиращо въздействие за оптимално поразяване на различни цели.
ЛОГИТА И АНТИЛОГИКА
Някои парламентаристи привеждат аргумента, че САЩ се опасявали ракетите ни да не попаднат в чужди ръце. Затова искали тяхното унищожаване. Но ако доверието на САЩ в България е толкова голямо, да предполагат, че можем да ги продадем на вражеска на САЩ страна, тогава колко голямо е доверието да ни приемат за член на НАТО?
Аргументът, че ракетите представляват заплаха, защото не може да им се противодейства е сбъркан, тъй като ефектът на сдържане е доказал способността си да запазва мира, а именно качествата на тези ракети ги правят възпиращо средство. Имаме ли нужда от такова на Балканите? Никой не предполагаше, че ще се стигне до събитията в Косово или Македония, или че крайни албански елементи в името на Велика Албания ще заявят: "И до Черно море бихме стигнали, трябват ни само танкове". Но тези неща се случиха. Както се случи привеждането на турските и гръцките въоръжени сили в по-висока степен на бойна готовност, както се отправяха заплахи за нова военна инвазия в Кипър и така нататък.
Ако ракетите ни правят силни, НАТО би трябвало да е заинтересован от силен съюзник и нов член. Антилогичното искане да бъдем обезсилени събужда сериозно съмнение.
Логично би било да се грижим за националната си сигурност, докато получим гаранции, че ще имаме и съвместното й осигураване със страните-членки на НАТО. Това прави логична една цена: ще унищожим ракетите, когато ни приемете в НАТО. До тогава трябва сами да гарантираме сигурността си. Правило във всеки преговорен процес е, че силният уважава силен пратньор. С безличния се подиграват. Така както турците поставиха въпроса на Стоян Ганев при първото му посещение като министър на външните работи в Анкара: "Ще признае ли новото демократично правителство на България Кипърската турска република?" Уводът в отговорът му водеше към положително заявление, поради което последва силен ритник под масата от кариерния дипломат до него, знаещ, че нито една страна в света не е признала тази република. От тогава мина почти едно десетилетие. И нищо ново не сме научили!