|
ВОЕННИТЕ ДОКТРИНИ НА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ СЛЕД ПРОМЕНИТЕ 1989/1990 ГОДИНА /ЧАСТ ВТОРА/ |
 |
|
Автор Елена Николова
|
|
Неделя, 01 Април 2001 03:02 |
След разглеждане на новите заплахи и рискове през 21 век, промените в понятията на основните елементи на сигурността и концепциите за национална сигурност и военни доктрини на централноевропейските страни- Чехия и Словакия, Унгария, Полша, които можете да намерите в архива на "Експерт", сега Ви предлагаме Втора част на разработката: Русия-Новата концепция за национална сигурност, Руската военна доктрина. България - Военната доктрина- основни насоки, слабости и пропуски
В първата част на публикацията / брой 3 на аналитичното електронно издание "Експерт"/ бяха разгледани "Новите заплахи и рискове: изменения в характера и проявите на заплахите за сигурността", а също така конкретно и "Заплахите и рисковете през 21 -ви век".
Посочени бяха промените в понятията на основните елементи на сигурността.
Подробно бяха разгледани концепциите за национална сигурност и военните доктрини на Централноевропейските страни:
- Чехия и Словакия;
- Унгария;
- Полша.
Посочени бяха някои техни общи характеристики.
Втората част продължава с разглеждане на горните въпроси в Русия и България.
4. РУСИЯ
От особена важност за цялата Европейска сигурност е развитието на обстановката в Русия и преследваната от нея политика. Това винаги се е отчитало в НАТО и в столиците на основните западни държави и е определяло тяхното поведение. Неопределеността на процесите в Русия се отразиха на политиката в Европа. Формулирането на основните интереси на Москва във военнополитическата област и на относително трайни приоритети закъсня твърде много след промените в Европа. Въпреки силно намалялата роля на Русия на Балканите, нейните амбиции и външнополитически действия се отразяват и върху нашия регион.
4.1. Новата концепция за национална сигурност
Президентът Путин още с встъпването си в длъжност утвърди с декрет номер 24 от 10.01.2000 г. променения вариант на "Концепцията за национална сигурност на Руската федерация", която води началото си от 27.12.1997 година.
Новият вариант на Концепцията се отличава от стария, но не и в основните му насоки. С Концепцията се определя мястото на Русия в международната общност, формулират се националните интереси, прави се оценка на опасностите и заплахите за националната сигурност и се посочва, какво трябва да се направи за националната сигурност във вътрешен и международен план. Накрая се определят правомощията на органите и силите, които са отговорни за формирането и реализирането на политиката на национална сигурност. Подчертава се ролята на президента и неговия Съвет за сигурност.
Русия вижда себе си като страна в две взаимно изключващи се тенденции. Според нея, някои развити западни страни под ръководството на САЩ се стремят да доминират международните отношения и се опитват да решават възлови проблеми с прилагане на военна сила, заобикаляйки основни норми на международното право. Редица държави подкрепят тази тенденция и си били поставили за цел да отслабят Русия и да намалят ролята й в световните процеси. Отправят се обвинения към тези сили, че се стремят да намалят ролята на ООН и ОССЕ. Опасности се констатират в посоката на укрепване на военни съюзи и разширяване на НАТО на Изток, поява на военни бази и военни контингенти в близост до руските граници.
С новата си стратегическа концепция НАТО преминава на практика към силови операции извън зоната на блока и без разрешение на Съвета за сигурност на ООН, което носи опасност от дестабилизация на цялата стратегическа обстановка в света.
С увеличаващото се технологично изпреварване от някои водещи държави и използуването на новите технологии за военнотехнически цели се създават условия за нов етап в надпреварата във въоръженията. Русия констатира увеличаване активността на чужди разузнавания на совя територия.
Реалистично звучат оценките в Концепцията за национална сигурност на Русия по новите заплахи като тероризма, разпространението на оръжия за масово поразяване и носителите им.
Силно критични са оценките за състоянието на руските въоръжени сили и за руската военна промишленост.
Въпреки проблемите си Русия заявява, че в интерес на осигуряване на националната си сигурност при определени условия може да стане необходимо военно присъствние на Русия в няколко стратегически важни региона.
4.2. Руската военна доктрина
След 3 годишна работа Министерството на отбраната на Руската федерация предложи новата Военна доктрина с намерение тя да бъде утвърдена през ноември 1999 г. Това бе отложено за март 2000 година поради основната причина за напасване на военната доктрина към новия вариант на Концепцията за национална сигурност. Освен това, изчакваше се излизането на "Стратегическата концепция за развитието на Русия през следващите 10 години" /Център за стратегически изследвания - Москва, май 2000 г./.
Военната доктрина на Руската федерация е разработена в три основни раздела: Военнополитически основи, Военностратегически основи и Военноикономически основи. 5/
Съществени за оценката ни са няколко важни заявления в увода към доктрината, а именно, че тя е:
- документ на преходния период- период на изграждане на демократична държавност, многосекторна икономика, преобразуване военната организация на държавата, динамична трасформация на системата на международни отношения;
- развива основните положения на военната доктрина на РФ от 1993 год.
- има отбранителен характер;
- може да бъде допълвана след изменение на военнополитическата обстановка, характера и съдържанието на военните заплахи и конкретизирана в ежегодните послания на президента.
С тези заявления умело е избегнат срока на валидност на доктрината, постигната е приемственост, което трябва да успокои твърдите леви в Думата, отправено е послание към Европа, САЩ и НАТО в духа на днешните тенденции и е гарантирано правото на президента да се намесва със свои корекции.
А. Военнополитически основи
Първят основен раздел е разработен в 5 подраздела: Военнополитическа обстановка, Основни заплахи за военната сигурност, Гарантиране на военната сигурност, Военна организация на държавата и Ръководство на военната организация на държавата.
При оценката на военнополитическата обстановка заслужават внимание следните моменти:
- "Възможността за постигане на военнополитическите цели с непреки, неконтактни действия определя особената опасност на съвременните войни и въоръжени конфликти за народите и държавите, за запазване на международната стабилност и мира, определя жизнената необходимост от приемане на изчерпателни мерки за тяхното предотвратяване".
- Сред основните фактори, определящи военнополитическата обстановка има голяма степен на съвпадение на вижданията с доктрини и концепции и на други европейски страни и на политолози и стратези включително и в Западна Европа и САЩ: формиране и укрепване на регионални центрове на сила, засилване на националнвия, етническия и религиозния фанатизъм, разпространение на локалните войни и въоръжени конфликти, разпространение на ядреното и другите видове оръжия за масово поразяване. Характерна за руската позиция е оценката за "снижаване опасността от разпалване на крупомащабна война, включително ядрена".
- При формулиране факторите, оказващи дестабилизиращо въздействие върху военнополитическата обстановка в света се открояват характерните и за Концепцията за национална сигурност на РФ оценки: Опитите да се отслабят /игнорират/ съществуващите механизми за гарантиране на международната сигурност /преди всичко ООН и ОССЕ/; Използуването на военносилови акции в качеството на средства за "хуманитарна намеса" без санкциите на Съвета за сигурност на ООН; Нарушаване от отделни държави на международните договори и споразумения в областта на ограничаването на въоръженията и разоръжаването. /Русия наруши сама обаче ограниченията по ДОВСЕ с концентирането на въръжени сили в и около Чечения./ Единствените две формулировки, които съвпадат с оценки и на европейските държави и международната общност са тези за: "Дейността на екстремистките националистически, религиозни, сепаратистки и терористични движения и организации" и "Разширяване мащабите на организираната престъпност, тероризма, незаконния оборот на оръжия и наркотици, транснационалния характер на тази дейност".
При оценката на основните заплахи за военната сигурност прави впечатление отпечатъка на познатата руска чувствителност и непреодоляния комплекс за застрашеност. Тук отново както в предишния подраздел едва на последно място са формулирани заплахи и рискове, характерни за днешно време и за други държави като тероризма, организираната престъпност и др.
Сред основните външни заплахи Русия вижда: "териториални претенции към РФ; намеса във вътрешните работи на РФ; опити да бъдат игнорирани интересите на РФ при решаване проблеми на международната сигурност; наличието на огнища на въоръжени конфликти преди всичко близо до държавната граница на РФ; увеличаване на групировки на войски /сили/, което води до нарушаване на създадения баланс на силите близо до държавните граници на РФ и на нейните съюзнизи; разширяване на военни блокове и съюзи в ущърб на военната сигурност на РФ; внлизане на чуждестранни войски в съпределни на РФ и приятелски държави; възпрепятствуване руските системи за държавно и военно управление, нарушаване функционирането на руските ядрени сили, системите за предупреждение, контрола на космическото порстранство; дискриминация подтискане правата на руските граждани в други държави.
Сред основните вътрешни заплахи са изброени: опит за насилствено сваляне на конституционния строй; противоправна дейност на екстремистки, националистически, религиозни, сепаратистки и терористични движения, организации и структури, насочена към нарушаване единството и териториалната цялост на РФ, към дестабилизация на вътрешнополитическата обстановка в страната; действия срещу функционирането на федералните органи; създаване и оборудване на незакнни военни формирования; незаконно разпространяване на територията на РФ на оръжия, боеприпаси, взривни вещества; организираната престъпност, тероризма, контрабандата.
В подраздела "Гарантиране на военната сигурност" заслужават внимание някои заявления, които ще определят политиката на РФ.
Така например РФ разглежда гарантрането на своята военна сигурност в контекста на строителството на демократичната правова държава, осъществяването на социално-икономически реформи, последователното формиране на обща и всеобхватна система за международна сигурност, за запазването и укрепването на международния мир.
РФ запазва статута си на ядрена държава за възпиране /предотвратяване/ на агресията против нея и /или/ нейните съюзници. РФ няма да използува ядрено оръжие срещу държавите-участнички в Договора за неразпространение на ядреното оръжие, освен в случай на нападение срещу РФ, въоръжените сили на РФ или други войски, срещу нейните съюзници или държави, към които тя има задължения.
РФ придава приоритетно значение на укрепване системата за колективна сигурност в рамките на Общността на независимите държави на основата на развитието и укрепването на Договора за колекстивна сигурност. Разглежда в качеството на партньори всички държави, които не нанасят ущърб на нейните национални интереси и сигурност и не противоречат на устава на ООН.
Отдава приоритет на политическите, дипломатическите и другите неовенни средства за предотвратяване, локализиране и неутрализиране на военните заплахи на регионално и глобално равнище.
В подраздела за "Основните принципи на гарантиране на военната безопасност" отново се проявява една характерна черта от Концепцията за национална сигурност, а именно, че много от постановките звучат пожелателно и дори нереалистично на фона на разрухата във въроъжените сили, на състоянието в страната, на морала, организираната престъпност и нарушената държавност. Това важи и за следващите два подраздела, в които се изброяват голям брой необходими мерки за военната организация и нейното ръководство, без да се посочва обаче, как те ще бъдат реализирани, което беше допустимо в Концепцията, но оставя въпросителни в Доктрината, която по принцип би следвало да бъде по-конкретен, детайлизиран документ.
Б. Военностратегически основи
Разделът отразява вижданията на руското военно ръководство за характера на войните и въоръжените конфликти и за начина на използуване на въоръжените сили на РФ и другите войски. Тук са взети под внимание както измененията в глобален мащаб, така и особеностите на РФ като държава с амбиции за влияние на световните процеси, но и с многобройни проблеми включително и по своите граници.
Формулировките на основните черти на съвременната война в по-голямата си част съвпадат с известните в останалите държави и на експертите: коалиционен характер; влияние върху всички сфери на жизнената дейност на човечеството; активно информационно противоборство; използуване на най-новите високоефективни системи на въоръжения и военна техника; поразяване на обекти по цялата територия на противобостващата страна, акцент върху въздушните операции; катастрофални последствия за енергетиката; висока вероятност от въвличане на други държави.
В съответствие с днешните заплахи и възможности от възникване на военен конфликт са дадени насоките за водене на "локална война", "регионална война" и "крупномащабна война". Посочени са опасностите от прерастване на локалната война в регионална с участието на две или няколко държави, както и възможността крупномащабната война да бъде резултат от рпаздрастване на военен конфликт, локална или регионална война. Крупномащабната война с използуването само на обикновени средства за поразяване се характеризира с високата вероятност от прерастване в ядрена война с катастрофални последствия за цивилизацията, основите на жизнената дейност и съществуването на човечеството.
В. Военноикономически основи
Основните задачи на военноикономическото осигуряване руската страна вижда в:
- своевременото и в пълен обем финансово осигуряване / звучи пожелателно, предвид състоянието на страната/;
- оптимизиране на разходите на материални ресурси и парични средства;
- развитие на научно-техническата, технологичната и производствената база на страната;
- осигуряване правна защита на обектите на интелектуална собственост / налага се сравнението със закритото през 1992 година военнонаучен сектор в МО на България/;
- интеграция на гражданския и военния сектор в икономиката;
- създаване инфраструктура на държавата, като се отчитат задачите на военната сигурност;
- и др.
Сред основните принципи прави впечатление концентриране на вниманието върху:
- мибилизиране на материално-техническите и интелесктуални ресурси;
- държавна подкрепа на предприятията и учрежденията определящи военнотехническата и технологична устойчивост;
- научно-техническа, технологична, информационна и ресурсна независимост в разработването и производството на военна продукция.
- и др.
Подобаващо място се отделя на основните направления на мобилизационната подготовка на икономиката.
В отделен подраздел са засегнати въпросите на международното военно и воннотехническо сътрудничество.
5. БЪЛГАРИЯ
Военна доктрина - основни насоки, слабости и пропуски
Военната доктрина е разработена в съответствие с Конституцията на Република България, Концепцията за националната сигурност, международните договори и договорености, по които Република България е страна. Веднага прави впечатление, че тя е разработена много по-стройно и професионално отколкото Концепцията за национална сигурност, формулировките са много по-завършени и ясни. Недостатъците, доколкото могат да се открият такива са породени именно от слабостите на Концепцията, върху която военната доктрина трябва задължително да стъпи. Сериозна слабост е смесването на възгледи, принципи и подходи на военна доктрина с възгледи, принципи и подходи на Концепцията за национална сигурност. Според участници в изготвянето й приетият на Съвета по отбрана на 11.02.1999 г. проект на Военната доктрина е бил недопустимо корегиран на 16.02.1999 г. с множество нови текстове и постановки, дори и отричащи първоначалния текст на военните експерти, в резултат на което се остава с впечатление за една сбъркана в крайна сметка философия на доктрината. 12/
Към формулировката, че Доктрината се опира и на междудържавни договори и договорености трябва да се добави, че тя отива и по-далеч, включвайки постановки за наша готовност за действие, съобразени с предстоящото ни интегриране в НАТО, много преди да сме станали действително нейни членове и вероятните действия на други международни организации, преди да сме изградили потенциала за участие и подпомагане от наша страна. Нещо повече, доктрината дава сериозни основания за критика, че съдържа тези, които са в разрез с "действуващото законодателство" и че в нея има текстове, които липсват в Закона за отбраната и въоръжените сили. / Чл. 27 - "С военната доктрина се изразява политическа воля", чл. 28- "... информация, включително съставляваща държавна и служебна тайна се обменя със страни и организации... по решение на Министерски съвет.." /!/ т.е. военната доктрина се поставя над закона, а не произтича от него, а съответният министър в МС взема решение за предаване на секретна информация!
По-сериозните слабости, допуснати вследствие на неправилния подход във философията на доктрината се изразяват в:
- извеждането на преден план на глобализирани, общи здаплахи и рискове, които по конституция и закон са вменени като задължение на органите за вътрешна сигурност;
- липсата на оценки за непосредствените заплахи и рискове за България;
- липсата на аргументирани възгледи за ролята на собствените възможности за военно строителство и военни гаранции на сигурността ни.
Вонната доктрина е разработена в 5 основни раздела:
- Военностратегическа среда;
- Цели, принципи и подходи на отбранителната политика;
- Отбрана на страната;
- Използуване на въоръжените сили;
- Изграждане на въоръжените сили.
В подхода при изготвянето й тя не се отличава много от доктрините на другите източноевропейски страни що се отнася до желанието за участие в изграждането на нова общоевропейска архитектура за сигурност и отбрана и приемане като пълноправен член на НАТО.
Посочени са рискове като: увеличаващ се брой на държавите, притежаващи или разработващи ядрено или друго оръжие за масово поразяване; информационна война; политика на геноцид към етнически малцинства и религиозни общности; решаване на териториални и гранични спорове чрез военни действия; въоръжен сепаратизъм; международен тероризъм и други. Някои от тях са характерни за Югоизточна Европа, където се очертават области с висока степен на конфликтност и военно напрежение и при определени обстоятелства може да еволюират в заплахи за националната сигурност на Република България.
За Република България основен източник на военен риск са действащите и потенциалните конфликти в различни части на региона. Близостта до конфликтни райони на Източното Средиземноморие, Близкия изток и Кавказ е рисков фактор за терористични действия срещу български стратегически обекти.
За Република България военностратегическата среда се усложнява и от близостта й с райони, които са застрашени от:
а) незаконен трафик на оръжия и военни материали, свързан с въоръжен екстремизъм под различни форми;
б) контрабанда на технологии и продукти за производство и употреба на оръжия за масово поразяване, криеща опасност от тероризъм с ядрени, химически, биологични и ракетни средства;
в) разрастване на организираната престъпност, дестабилизираща политическата и икономическата обстановка;
г)възможни масови бежански потоци;
д) разпадане на държавността в страни от региона вследствие на вътрешен политически и икономически срив;
е)риск за трансгранични екологични проблеми;
ж) информационни рискове и заплахи, свързани с прехода към информационно общество.
От горното веднага става ясно, че за съжаление рисковете и заплахите не са групирани в геостратегически и регионални, а освен това е даден превес на общите рискове и дори липсват такива конкретно за България. Досадно впечатление прави формулировката, че ние граничим с райони застрашени от контрабанда, масова престъпност и др., от което излиза, че ние не се разглеждаме като такъв, т.е. при нас няма такива заплахи, а това противоречи на оценките на западноеропейските ни партньори. Допуснати са и професионални грешки: информационната война не е риск, а средство, нови вид на водене на бойни действия, поради което САЩ изпълняват военна програма "Революция във военното дело" /RMA-2010/, в резултат на която през 2010 г. ще имат нов род войски, а значението на днешните родове войски все повече ще намалява.
Пропуска се, че основен източник на заплаха е преплитането на военностратегически интереси на големи и средни държави в района на Балканите. Какво е бъдещето на самата Югоизточна Европа - периферия, свързващо звено между стария континент и важни за него райони в Близкия Изток и Каспийския регион, платцдарм на САЩ за скок към Каспийските здалежи и в тила на Европа или пресечна точка на световни и регионални сили?
Авторите на доктрината не са посмяли да отговорят на въпроса, а има ли България и какви, исторически сложили се и сега съществуващи териториални, етнически, културни, екологични и други проблеми със своите съседи, на какво равнище е тяхната острота и възможности за ескалиране? 12/
Пропуска се и дисбаланса на въроъженията на Балканите съседни страни поотделно и взети заедно разполагат с много по-голям военен потенциал /никой не знае точно колко оръжие има в СПЮгославия и Косово, поддържат се превъзхождащи групи от войски и въоръжения в южните ни съседки. Сред разположениет там оръжия има такива с атомни боеприпаси за тактически цели. /САЩ започнаха изтеглянето на такива само от Гърция./ Не е нужно и не бива да се чертае образа на врага, ако искаме да водим мирна политика, но други държави реално оценяват заобикалящите ги фактори, без някой да ги обвинява в агресивност. Затова би било интересно да се знаят основанията за "невиждането", че в Източна Тракия Турция има в полоса с дълбочина 15-90 км военна групировка от 15-20 бригади с близо 1000 танка и над 1200 артилерийски системи; че Гърция само в района между Места и Марица е съсредоточила от своята 100 000 -на сухопътна войска най-силния си 4-ти артилерийски корпус в състав от 8-10 бригади с 50 000 души и близо 800 танка /разбира се, че те са й необходими заради споровете и заплахите от Турция, не от нас/; че Румъния не е съкратила нито едно съединение и не е извела нито един войник от досегашната си армия около Дунава, че СРЮгославия поддържа близо половината от военните си ефективи в Източна и Южна Сърбия. 12/
Макар и справедливо да са посочени процесите на запад от границите ни, не е акцентирано достатъчно на заплахата от негативно развитие- продължаващо раздробяване на държавите, разпалване на нови конфликти, откъсване на територии от Сърбия и от Македония от албански екстремисти, реализиране на идеята за Велика Албания, носеща много агресивни черти в утвърждаването си, намесата на ислюмски фундаментални сили в подкрепа на тези процеси и др.
Политиката на съседни държави и велики сили по инфраструктурните проекти в региона оформя вече тенденция България да се превърне в остров, заобиколян от болшенството инфраструктурни проекти, което би означавало намаляване на ролята на България, загуба на милиарди долари, изоставане в развитито на големи райони от страната и т.в. Това е реална заплаха, която следва да се отчита, когато говорим за сигурността на страната. 11/
Гръцко-турските противоречия въпреки колебливото си развитие в положителна или отрицателна посока остават да съществуват и поставянето на армиите им непосредствено до българските граници в повишена бойна готовност, което неколкократно вече е ставало, не може да не ни безпокои. Кюрдският проблем, по който от 1998 г. с изявлението на премиера Костов България за първи път взе една мъдра и компетентна позиция, продължава да не се решава от Турция. Той ще се превърне в бъдеще в съществен въпрос, какъвто е вече в ЕП и в ЕС и ще надмине по значение може би и Кипърския въпрос. Естествено е, че България не би допуснала територията й да се използува за терорисдтични цели, но търканията с Турция при такова развитие ще бъдат неизбежни, защото като бъдещ член на ЕС ще заемем позицията на Брюксел.
Независимо от финансовото стабилизиране на България, обстановката в нашата страна, но особено в Румъния и Македония подсказва, че не бива да се отхвърля икономическия фактор, който по принцип води до колебания и сътресения. Слабата ни икономическа мощ в периода на прехода може да стане причина за изтласкването ни от много икономически браншове /което вече е факт/ за десетилетия напред. Това също е заплаха и риск за развитието на държавата. 11/
Вторият раздел "Цели, принципи и подходи в отбранителната политика" като цяло е в съответствие с подхода и на другите източноевропейски държави при изготвяне на военните им доктрини. Тук също силно е застъпена идеята за интеграция с европейските военни и политически структури. Целите, принципите и подходите се характеризират с пълнота, ясна и стегната формулировка. Не е ясно единствено, защо се цитира ЗЕС, след като разпускането му бе отдавна известно. Само при отделни формулировки българските автори не са така педантични, както на някои други страни: например във формулировката "При осъществяване на отбранителната си политика Република България: а) не се отнася към нито една държава като към свой противник.." липсват онези уточнения за "накърняващи националните ни интереси държави", или за "нарушаващи принципите на ООН държави" и т.н.
В раздела е посочено, че "Военната политика се ръководи от принципите за:
а) изграждане на собствената сигурност без застрашаване сигурността на други държави;
б) зачитане на правото за равна сигурност на всяка държава като предпоставка за общата сигурност;
в) поддържане на отбранителен потенциал, адекватен на военностратегическата среда и ресурсните възможности на страната, при стриктно спазване на международните договорености в тази област;
г) оптимално използване на военните, материалните и духовните ресурси за отбрана на държавата;
д) отчитане на географското положение, историческите, демографските и останалите дадености.
Изграждането и въвеждането в действие на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и на други многонационални формирования са потвърждение на решимостта на Република България и на държавите от региона да следват политика на добросъседство и сътрудничество."
Член 28 от този раздел обаче е уникален с това, че не се съдържа в нито една военна доктрина на друга държава от Източна Европа, освен в българската: "В интерес на интеграционната й политика България обменя информация, включително представляваща държавна и служебна тайна със страните и организациите, с които има подписани споразумения."
Като бъдещ член на НАТО авторите предвидливо са заложили в член 29 текста " При провеждане от НАТО и ЗЕС на операции, различни от война, освен с контингенти Република България може да участва и чрез оказване на логистична и друга подкрепа". Това, че подобен текст липсва в доктрините на Чехия, Словакия и другите централноевропейски страни се дължи на факта, че техните документи са подготвяни през 1994 година, когато не само членството в Пакта не се очертаваше скоро, но и събитията, като тези в СР Югославия не подсказваха подобни нужди.
В този раздел не е изведен обаче един принцип, този на досаттъчността, който предполага баланс на военните потенциали на държавите на възможно най-ниско ниво. В стратегически план това означава, че нито една от страните не би могла да осъществи нападение над друга, без да понесе неприемливи загуби. Един такъв стабилен балан не би дал основание на никой от нашите съседи да се опасява от българско нападение.
При сравнение на приетата българска военна доктрина с такива на други страни и с предишни проекти, прави впечатление, че в настоящия текст липсва формулировка като например "Българската военна доктрина изключва употреба на ядрено оръжие и други средства за масово унищожение. На територията на страната няма складирано такова оръжие. На българска територия не са разположени чужди войски и военни съоръжения." Отсъствието на подобен текст ще даде повод в политически дискусии да се използува аргумента за евентуално разполагане на чужди бази на българска територия или използуването й за складиране на боеприпаси, включително ядрени при бъдеща война например в Каспийския регион.
В третия раздел "Отбрана на страната" още в самото начало се подчертава, че "Отбраната на Република България се осигурява чрез изграждане и поддържане на отбранителен потенциал и интегрирано отбранително планиране при сътрудничество с НАТО и ЗЕС." Предвид на предстоящото ни приемане в НАТО такава формулировка е оправдана, но тя дава възможност за политически възражения и предизвиква необходимостта от декларации от страна на Пакта, че би гарантирал сигурността ни и в предпресъидитилния етап.
При структуриране на въпросите за подготовка на страната за война икономиката е изведена много по-напред, а подготовката на войските е поставен като въпрос едва на седмо място, следван от подготовка на населението, територията на страната и въпроса за ресурсите.
Четвъртият раздел "Използуване на въоръжените сили" отразява вижданията на военното ръководство за действията и задачите
- В мирно време при липса на кризисна ситуация;
- В мирно време при кризи от невоенен характер;
- В мирно време в условията на международна хуманитарна криза;
- В условията на международна военнополитическа криза;
- В операциите, различни от война;
- За изпълнение на мисии в чужбина.
В член 58 се казва, че в случай на военен конфликт армията "отразява агресията". За разлика от военните доктрини на други страни тук липсва оценката, могат ли българските въоръжени сили и срещу какви противникови сили да водят съответните бойни действия. Липсва и моментът за продължителното отстояване на определени отбранителни позиции до евентуално оказване на помощ от други страни или организаци и решаване на военния конфликт.
Вследствие на възприетия подход при изготвяне на доктрината са формулирани допускания за използуването на Българската армия за вътрешнополитически цели и за изпълнение на полицейски и жандармерийски задачи в мирно време. Като следствие от подобен възглед може да се стигне до търсенето в бъдещето строителство на въоръжените сили на организационни структури за изпълнение на тези задачи от друг характер. Това поражда сериозно съмнение дори за противоконституционност на формулировката. 13/
Петият и последен раздел на Доктрината "Изграждане на въоръжените сили" разкрива основните задачи на видовете въоръжени сили: сухопътни, военновъздушни и военноморски. Тук липсва обаче оценка за настъпилите изменения в тяхното използуване, например за нарастналата роля на ВВС, което беше доказано както в Ирак, така и при военновъдушните операции срещу СРЮгославия. Не са посочени и перспективите за развитие на родовете войски, както и неизбежното появяване на напълно нови родове войски в бъдеще, както беше посочено по-горе с примера на амераканския военен план "Революция във военното дело" /RMA-2010/.
Обезпокоителна е липсата на становище за собственото информационно осигуряване на военните аспекти на националната сигурност.
Нов момент представляват определенията за Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и Резерв, както и девоенизирането и превръщеното в предприятия и фирми на всички други поделения извън рамките на МО.
"Силите за бързо реагиране на Българската армия са формирования от трите вида въоръжени сили, комплектувани напълно с въоръжение и бойна техника, а с личен състав - не по-малко от 70 на сто. Част от тях са предназначени за незабавно действие при възникване на военни конфликти и се комплектуват с личен състав, бойна техника и въоръжение 100 на сто. Те се изграждат и се подготвят да бъдат напълно оперативно съвместими със силите за незабавно и за бързо реагиране на НАТО. В мирно време участват в спасителни и хуманитарни действия, в международни операции за поддържане на мира, водят борба с въоръжени терористични групи, овладели определена територия от страната.
Войските за отбрана са основният компонент на Българската армия. Те са формирования от видовете въоръжени сили с различна степен на комплектуваност и бойна готовност. След докомплектуване отразяват агресията на противника. На тях се основават устойчивостта и ефективността на отбраната и постигането на крайните й цели. Те се изграждат и се подготвят да бъдат оперативно съвместими с Главните сили за отбрана на НАТО, за да бъдат в състояние да провеждат съвместни операции в случай на агресия.
Войските за териториална отбрана на Българската армия са формирования, които се комплектуват с личен състав на териториален принцип. Предназначени са за прикритие на границата с държави, неучастващи в конфликта, за борба с въздушни и морски десанти, за охрана и отбрана на важни обекти, както и за други задачи на територията на страната извън зоната на конфликта.
Резервът на Българската армия е постоянен и мобилизационен и се сформира с цел осигуряване комплектуването на въоръжените сили с висококвалифициран личен състав за попълване на военновременни, а при необходимост - и на мирновременни длъжности."
Член 93 съдържа решението за намаляване числеността на българската армия до 45 000 души до 2004 година и нарастването и на 250 000 при мобилизация. Неточността във формулировката трябваше да бъде коментирана от самия президент- не бе отбелязано за коя численост става дума - на Въоръжените сили или на Българската армия, защото това са понятия с различно съдържание. Въпросът предизвика много спорове в българското общество, но общата тенденции при всички други страни е именно съкращаване на армиите и формирането на бързи, подвижни, модерно съоръжени и въоръжени бойни части, разполагащи със силна тилова подкрепа и средства за бързо прехвърляне в други райони. Неспособността на политиците да обяснят новите задачи и произтичащите от тях промени ненужно изостря и измества обществената дискусия. Друг е въпросът, че подобни съкращения и промени се правят в армии като Бундесвера за 12 години, а ние искаме да направим това възможно най-бързо, поради което снижаваме отбранителната способност на страната в настоящия период.
Литература:
1. Global Trends 2015: A Dialogue About the Future With Nongovernment Experts- Еine CIA - Studie im Internet
2. National Defence Strategy of the Chech Republic, March 27,1997
3. Отбранителната доктрина на Словашката република /неофициален превод/
4. Security policy and defense strategie of the Republic of Poland, 2 November 1992
5. Военна доктрина на Руската федерация, 21 април 2000 г.
6. Военна доктрина на Република България
7. България- национална сигурност - архив, година 1994;
8. България- национална сигурност - архив, година 1998;
9. Генарал-лейтенант Христо Василев "Военната стратегия на Република България" в "Политика за сигурност", брой 1/1999 г., стр. 3-15
10. Рангелов, Баева, Лачев, "Централна Европа- Концепции за национална сигурност", списание "Международни отношения, бр.5/1994 г.
11. Елена Николова "Военнополитически предизвикателства пред България и способността й да ги посрещне", в-к "България без граници",брой 1/1999 г. стр.1-2
12. Яни К. Янев, "Военната доктрина -бариера пред членството в НАТО"
"Военен глас" 12/1999 Г.
13. Яни К.Янев, "Вонната доктрина внушава решения..", в-к Монитор, 27.03.1999 г.
|
|